№ 2671
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100114081 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.
М. Н., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. Ардино, ул. ******* чрез адв. Е. М. И.,
САК, срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, с
адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2, с която е предявен иск с правно основание чл.2б
ЗОДОВ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 124 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на
разглеждане в разумен срок на сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените
сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София, а сега
ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва от 14.12.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е един от пряко пострадалите от т.нар. „възродителен процес",
проведен в периода 1985-1989г. в България от установения тоталитарен режим на БКП по
насилствена асимилация на етническите турци, изразяваща се в принудителна смяна на
имената, подлагане на различни репресии, забрана на традициите и отричане на етническите
и религиозни чувства и човешки права. Ищецът твърди, че в периода 1984-1989г. е живеел в
гр. Ардино, община Ардино, обл. Кърджали. През второто полугодие на 1984г. държавният
апарат в лицето на БКП, подпомагано от местните структури на партията и МВР,
предприели репресии спрямо турското малцинство, като е проведена насилствена смяна на
имената. Тъй като ищецът се противопоставил на това, то в периода от 29.12.1984г. до
19.09.1986г. бил задържан и лишен от свобода в затворите на остров Белене и в Бобов дол; а
в периода от 20.09.1986г. до 13.07.1988г. бил принудително изселен в самия град Бобов дол,
обл. Кюстендил.
В затворите бил лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия -
мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена (за тоалетна ползвахме
1
една кофа в килията); липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; забрана
за контакт с близките и роднините, принуда за полагане на тежък физически труд, без
заплащане.
Сочи, че след свалянето от власт на Т. Ж. и падането на 10.11.1989г. на
тоталитарния режим в България във всички пострадали се породила надежда и очакване, че
новата демократична власт ще предаде на съд и накаже виновниците с поддържана вяра за
поне частично възмездие за репресиите, на които е бил подложен. Заедно с други пострадали
от възродителния процес учредили сдружение "За справедливост, права, култура, и
солидарност на Балканите", което да ги подпомага в усилията по търсене на информация за
развитието на делото и предприемането на законови действия по него в качеството им на
пострадали лица.
Твърди се, че първите разпити на пострадалите по делото са започнали едва след
2000г., когато получили и първата информация за развитието на досъдебното производство.
Въпреки, предприетите действия за ускоряване досъдебното производство същото не е
приключило повече от 30 години и тази продължителност довела до прекратяването му
срещу виновните лица поради тяхната смърт и изтичането на давностните срокове за
реализиране на наказателно преследвано срещу обвиняемите. По този начин бил лишен от
възможността да бъде конституиран в наказателното производство като частен обвинител и
граждански ищец и да поиска възмездяване на причинените му вреди. Твърди от това да е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса
на напредък по развитие на делото и недоверие към компетентните власти; отчаяние и
загуба на надежда, че виновните за извършените спрямо него деяния ще бъдат наказани и ще
получи справедливост за разбития си живот; чувствал се безпомощен и излъган, а дългите
години на безплодно очакване го. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със
забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6,§ 1 от
ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата
чрез Прокуратурата на Република България.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът е изразил становище, че искът е недопустим. Направено е възражение за липса
на местна подсъдност за разглеждане на делото от СГС, катo се иска прекратяване
производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС- Кърджали. Оспорва
исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва исковете
по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди,
че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Възразява за това, че
неимуществените вреди, претърпени от ищеца не са от забавеното разследване, а от самия
Възродителен процес. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между
вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за
неимуществени вреди в размера на 124 000 лева е изключително завишена и не е съответна
на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика
2
по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Прави възражение срещу началния
момент на акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди-14.12.2020г. В процесния случай при доказана основателност на претенцията, лихвата
е дължима от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.12.2023г.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по
същество. Съдът намира за неоснователни възражения на ответника за недопустимост на
настоящето производство по съображения, подробно изложени в определението от
13.02.2024 г. (л. 260-261, том 1).
По основателността:
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че в периода от 02.12.1984г. до 19.09.1986г. А. М. Н. е бил задържан и лишен от
свобода в затвора и лагера на остров Белене, а в периода от 20.09.1986 г. до 13.07.1988 г. е
бил принудително изселен в гр. Бобов дол.
Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на ищеца и
на членовете на семейството му с български имена. Не е спорно, че ищеца и семейството му
са изселени в Турция през м. май 1989 г.
Не се спори, е ищецът е член в „Сдружение за правосъдие, права, култура и
солидарност на Балканите“, а видно от представения по делото Устав на Сдружението една
от основните му цели е действия в насока възстановяване на правата и обезпечаване на
понЕ.ите материал ни и нематериални щети на представители на турското население и
техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди
са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.
Видно от писмени доказателства на 31.01.1991г. с постановление прокурор при
Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991 г. по описа на П.та на
въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП - София, а след това
преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през
време на възродителния процес престъпления. Страните не спорят, че и към момента
наказателното производство е висящо.
Установява се, че сл.д. № 1/1991г. е водено срещу петима обвиняеми за
престъпления по чл.162, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, за това, че в периода от 1984г. до
1988г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в съучастие с други лица
проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение
за престъпление по чл.387, ал.2 НК, във вр. с, ал. 1 и чл.20, ал.2 НК, че през периода от
1984г. до 1988г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили
и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез
насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща
3
принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в
лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение
поради несъгласие с промяната.
На 20.07.1993г. и на 19.12.1997г. в съда са внасяни обвинителни актове срещу
обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани,
съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и делото е било връщано на Прокуратурата за отстраняването им.
През 1998г. и през 1999г. двама от обвиняемите са починали и производството по
отношение на тях е било прекратено; през 1999 г. и през 2002т. производството по делото е
било спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябвало да бъдат разпитани,
след което е било възобновявано.
В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001г. до 04.02.2004г. са
установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са
разпитани общо 312 души.
На 10.05.2017 г. пострадалият А.ов Н. е подал молба до ВОП, с която на основание
чл.75, ал.3 НПК, е поискал да бъде конституиран като пострадал в досъдебната фаза на ДП
№11-048/1999 по описа на ВОП- София.
В периода от 2018 г. до 2021 г. са образувани множество дела с искания за
ускоряване на производството, като неведнъж съдът е определял едномесечен срок за
проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на
прокурора съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по процесното досъдебно
производство. Едно от тези производства (нчд 4733/2018 г. по описа на СГС, НО, 13 състав)
е било образувано по молба на ищеца А. Н.. По нея съдът се е произнесъл като отново е
определил едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените
средства и произнасяне на прокурора съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по
процесното досъдебно производство (определението, л. 542-547, том 2).
За последно производството е било прекратено с постановление от 31.05.2022 г.,
което впоследствие е било отменено с определение на САС от 02.12.2022 г. по внчд №
821/2022 г. (постановлението и определението, л. 1177-184, том 3 и л. 914-919, том 2).
В настоящето производство във връзка с търпените неимуществени вреди от ищеца
са събрани свидетелски показания.
Видно от показанията на св. Е.Я.Н. /съпруга на ищеца и пострадалия А. Н./ същата е
пряк очевидец както на събитията от времето на възродителния процес, така и
продължилото вече 33 години разследване на виновниците за същия процес. Същата
свидетелства както за вредите от самия "Възродителен процес", така и за разочарованието на
ищеца от неполученото възмездие на виновниците за възродителния процес. От показанията
се установява, че ищецът все още продължава да чака резултати от разследването и
наказване на виновните, вече повече от 30 години „след промените“.
4
С показанията си свидетелят Т. М. Ш., който също е пострадал от възродителния
процес, свидетелства както за репресиите на които той и ищеца са били подложени по в
периода 1985 -1989 г., така и за очакването виновниците да бъдат разкрити и
разочарованието (негово и на пострадалия А. Н.) от неприключването на досъдебното
производство.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС.
Ищецът има качеството на пострадал от производството по сл.д. № 1/91 г.,
впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента
ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София.
Началният момент за определяне продължителността на досъдебното производство
е 30.01.1991г., когато същото е образувано. Няма спор, че същото продължава и в момента,
т.е. повече от 33 години.
По наказателното производство е повдигнатото обвинение по чл.387, ал.2, вр. ал.1
НК и от същото са засегнати основни права на ищеца като правото на етническа
принадлежност, на име, на свободно придвижване, на труд и др., като изходът от това
наказателно производство е решаващ за признаването им. А това, че са засегнати негови
права безспорно се установява с приетите по делото писмени доказателства. Съдът намира
за безспорно установено, че ищецът е жертва на т.нар. "Възродителен процес",
представляващ опит на управляващата към онзи момент партия в България да наложи
насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци и др.). Това е
наименованието, с което е известен в обществото процесът на системни репресии срещу
тези социални групи и етноси. Безспорно образуваното наказателно производство за ищеца
е било надежда за репариране, макар и частично на преживените от него унижения и
страдания. И към момента ищецът продължава да чака справедливост и възмездие чрез
закона.
Предмет на установяване в настоящото производство е общата продължителност на
наказателното дело, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, като съдът
преценява осъществяването на отделните забавяния, причината, която ги е предизвикала с
изключение на забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение
страна. Държавата отговаря за тези забавяния, тъй като е длъжна да установи правила, както
и спазването им, предвид предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване
на права и недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл.2б ЗОДОВ не е
обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи, които в
делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се формират от забавяне
разглеждането на делото над разумния срок.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор относно
негови граждански права /в случая за присъждане на обезщетение от нарушението им/, има
5
право на гледане на делото в разумен срок, независимо от това в коя фаза се намира
производството - в досъдебна или съдебна. Разглеждането и решаването на наказателното
дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство, съгласно чл.22 НПК.
С оглед обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява допуснато
нарушение за правото на разглеждане на делото в срок. Наказателното дело е продължило
над 33 години. Безспорно следва да се отчете високата фактическа и правна сложност на
образуваното досъдебно производство. Фактите, обосноваващи обвиненията са
многобройни, като са посочени множество деяния, представляващи репресивни мерки
спрямо огромен брой лица по време на т.нар. "възродителен процес", което е налагало
извършване на многобройни процесуални действия, засягащи широк кръг лица. Това обаче
не може да бъде причина за превишаване на разумния срок.
С поведението си ищецът не е бил в състояние да влияе на разследването.
Напротив, същият е опитвал с всякакви законни средства да способства за неговото
ускоряване. Прекомерното забавяне е единствено и само по вина на властите.
Прокуратурата не е изпълнила съвестно задълженията си по ръководство и надзор на
досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да
бъдат събрани релевантните доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по своето основание,
като безспорно на ищеца се дължи обезщетение.
Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна,
но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2б ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. В този
смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния
случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди; респ. - не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца.
Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта на увреждащото
поведение), само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид
6
нематериалния характер на увреждането му.
Предвид горното съдът намира, че действителния размер на обезщетението е в
размер на 30 000 лв. като в останалата част заявената претенция е неоснователна.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид съдебната практика по
аналогични случаи от забавено правосъдие по чл.2б ЗОДОВ, касаещи „възродителния
процес“. Размерите на присъжданите обезщетения са между 12000лв. /така Определение
№50036/25.01.2023г. по гр.д.№2661/2022г. на ВКС, ІV г.о., Решение №140/29.06.2022г. по
гр.д.д.№3356/2021г. на ВКС, III г.о., Решение №73/02.06.2022г. по гр.д.№4038/2021г. на
ВКС, III г.о. и др./ и 15000лв ./така Определение № 50796 ОТ 04.11.2022г. по гр.д.№
1564/2022г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение №387/16.05.2022г. по гр.д.№5087/2021г. на ВКС,
IV г.о., Решение №50038/01.03.2023г. по гр.д.№2093/2022г. на ВКС, IV г.о., Определение
№50923/12.12.2022г. по гр.д.№2107/2022г., ІІІ г.о./.
В по-скорошно постановени решения пък преобладават обезщетенията в размер на
30 000 лв. / Решение № 50062 от 02.02.2024 г. по гр. д. № 1080/2022 г., г. к., ІV г. о. на ВКС;
Решение № 50280 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4210/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение №
117 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 1194/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС/. В тях, освен конкретната
продължителност на производството, която значително надхвърля законоустановените
срокове, до степен, че още през 2000г. това забавяне е довело до изтичане на абсолютната
давност за деянията, предмет на обвинителния акт, е отчетен високият интензитет на
упражнената по отношение на ищците репресия, която следва да определя и по-високите
очаквания, които те са имали с оглед своевременното приключване на досъдебното
производство, което според решаващите състави също следва да се отразява на размера на
обезщетението за неприключването на последното в разумен срок.
За да определи обезщетението в размер на максималния за сходните случаи, съдът
съобрази и обстоятелството, че обезщетението се претендира за период до 2023 г., а в по-
старите решения на ВКС, с които е присъждано по-ниско обезщетение, са били постановени
по искови молби предявени в периода 2018 – 2020 г. Съдът, взе предвид и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
датата на подаване на исковата молба - м.12.2023 г., доколкото обезщетението за претендира
за период до датата на подаване на исковата молба. Общественоикономическите условия се
отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на икономическата конюнктура,
поради което тенденциите относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от
домакинството, както и тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата
(увеличена с 83 % в периода 01.01.2018 г. – 01.01.2024 г.) и същевременно спадане на
покупателната стойност са все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като
израз на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че по реда на чл.2б
ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от
неразумно забавените действия на правозащитните органи, но не и вредите от
7
престъплението.
Съдът намира, че върху така определения размер на обезщетението се дължи и
законна лихва, считано от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, която следва
да бъде присъдена.
Съгласно Решение №50038/01.03.2023г. по гр.д.№2093/2022г. на ВКС, IV г.о.,
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.2б ЗОДОВ е бавността при
разглеждане и решаване на делото, като деликтът не се осъществява в началото на
наказателното производство. Налице е специален фактически състав спрямо общия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, според който противоправното деяние следва да
се изрази в забавяне решаването на делото в един нормален, разумен срок. Самата бавност,
както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото,
следва да се установят от съда. В случая вредите се дължат на бездействие на органите на
прокуратурата, което се установява в производството по обезщетяване, поради което
вземането за лихви за забава започва да тече от момента на предявяване на иска за тяхното
установяване, т.е. от предявяването на иска, а не от датата на образуване на
неприключилото наказателно производство. Исковете по чл. 2б ЗОДОВ са специални и
целят получаване на обезщетение за претърпените вреди от прекомерно забавеното
правосъдие, а не се отнасят до правния спор по съществото на делото пред гражданския или
наказателния съд.
Предвид изложеното следва да се отхвърли като неоснователно искането за
присъждане на законната лихва от 14.12.2020г. до 13.12.2023г.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 10,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса за настоящето
производство.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2 да заплати на А. М. Н., с ЕГН:**********
и постоянен адрес: гр. Ардино, ул. ******* чрез адв. М. И., САК, и съдебен адрес:
гр.София, 1000, ул. *******, на основание чл.2б ЗОДОВ, вр. чл.86 ЗЗД, сумата в размер на
30 000,00 /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на сл.д. № 1/1991г. по описа на
Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г.
по описа на ВОП-София, а сега Досъдебно производство №II-048/1999 по описа на Военно-
окръжна прокуратура-София, по което А. М. Н. е пострадал, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като
8
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за разликата му до пълния
предявен размер от 124 000лв., както и искането за законната лихва върху главницата за
периода от 14.12.2020г. до 13.12.2023г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2 да заплати на А. М. Н., с ЕГН:**********
и постоянен адрес: гр. Ардино, ул. ******* чрез адв. М. И., САК, и съдебен адрес: гр.
София, 1000, ул. *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 10,00лв.,
представляваща направени разноски за държавна такса за настоящето производство.
ПРИСЪДЕНИТЕ с решението суми да бъдат изплатени по следната банкова сметка
на Адвокатско съдружие „С.В. - И. И П.“, открита в „А.Б.Б.“ АД: IBAN: *******
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9