М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 33 по описа на
КРС за 2003 г.
Подсъдимият Г.Г.Г. е предаден на съд с обвинение в
това, че на 26.08.1997 г. в гр. К.,
с цел да набави за себе си и за Г.Т.Г. имотна облага, е спомогнал да бъде
отчуждена чужда движима вещ – бронзова плоча – барелеф на Х. Г., собственост на
Община К., за която е знаел или предполагал, че е придобита от Г.Т.Г. чрез
престъпление /кражба/, като укривателството е в големи размери – престъпление
по чл. 215, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
и в това, че на
11.03.1997 г. в гр. К., в съучастие като съизвършител с Г.Т.Г. ***, е направил
опит да отнеме чужди движими вещи – пластмасов бидон на стойност 370 неденоминирани
лева и 50 литра ракия на стойност 50 000 неденоминирани лева – всичко на
обща стойност 50 370 неденоминирани лева от владението на Я.И. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното
деяние не е довършено поради независещи от дееца причини и деянието е извършено
повторно в немаловажен случай, след като е бил осъждан с влязла в законна сила
на 01.08.1996 г. присъда по НОХД 122/1996 г. на КРС за друго такова
престъпление – престъпление по чл. чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал.1
във вр. с чл. 18, ал.1, пр. І-во във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимите Г.Г.Г. и И.И.И. са предадени на съд с обвинение в това, че на 16/17.07.1997
г. в с. И., обл. П., след предварителен сговор помежду си, в немаловажен
случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, са
отнели чужди движими вещи – 4 бр. кроасани, 3 бутилки ракия “Брезово”, 3
бутилки водка “Нордикс” 2 бутилки коняк “Слънчев
бряг”, 1 бутилка уиски “Премиер”, 1 бутилка ракия “Карловска мискетова”,
туристически нож и кожен калъф – всичко на обща стойност 32 560
неденоминирани лева, от владението на П.М.И. ***, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като подсъдимият Г. е извършил престъплението повторно
в немаловажен случай, след като е бил осъждан с влязла в законна сила на
01.08.1996 г. присъда по НОХД 122/1996 г. на КРС за друго такова престъпление -
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр. І-во, т.5 и т.7 във вр. с чл.
194, ал.1 от НК за подсъдимия Г.Г.Г. и
по чл. 195, ал.1, т.3, пр. І-во и т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК за
подсъдимия И.И.И..
Прокурора поддържа обвиненията. Пледира на подсъдимите
съдът да наложи наказание по реда на чл. 55, ал.1 от НК, предвид признанието на
фактите направено от всеки от подсъдимите в с.з.
Граждански иск за съвместно разглеждане в
наказателното производство не е предявен.
Подсъдимите Г.
и И. признават изцяло фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласни са да не се събират
доказателства за тези факти, съжаляват за извършеното. Пледират съдът да им
наложи минимални наказания.
Защитникът на подсъдимия Г. пледира съдът да наложи на
подзащитния му под минималния предвиден в закона размер, като отчете и
обстоятелството, че след датата на деянията Г. няма други противообществени
прояви.
Защитникът на подсъдимия И. пледира съдът да признае
подзащитния му за виновен в престъпление по чл. 197, т.3 във вр. с чл. 194,
ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК предвид размера на причинената
щета съотнесен към МРЗ към датата на деянието – твърди, че размера на вредите,
причинени с деянието е по-малък от една минимална работна заплата. Моли съда да
наложи на основание чл. 2, ал.1 от НК наказание – глоба в размер между 3 и 10
лева.
След запознаване с фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след преценка на доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса,
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Първоначално производството е било образувано срещу
четирима подсъдими – Г.Г.Г., е бил обвинен в извършени пет престъпления, Г.Т.Г. е бил обвинен в три престъпления, Н.А.К.
– в две престъпления и И.И.И. – в престъплението, предмет на настоящия
обвинителен акт.
С протоколно определение от 26.09.2008 г., влязло в
законна сила на 14.10.2008 г., е прекатерено, на основание чл. 24, ал.1, т.5 от НПК наказателното производство, водено срещу подсъдимия Г.Т.Г., поради изпадане
в продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта.
С протоколно определение от 23.02.2009 г., влязло в
законна сила на 11.03.2009 г. е прекратено, на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, наказателното производство водено срещу подсъдимия Н.А.К. поради изтичане
на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване и е прекратено
наказателното производство досежно повдигнатите на Г.Г.Г. престъпления по пункт
първи и втори на обвинителния акт, поради изтичане на абсолютната погасителна
давност за наказателно преследване.
Подсъдимият Г.Г.Г. е роден на *** ***, живущ ***, ***, ЕГН **********, осъждан както следва:
1. С присъда по НОХД
122/1996 г. на КРС, влязла в законна сила на 01.08.1996 г., за престъпление по
чл. 195, ал.1 т.3 и т.5 от НК, извършено на 28.12.1995 г., му е наложено
наказание – лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален общ
режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което Г. е
бил задържан под стража, считано от 31.05.1996 г.
Наказанието по тази
присъда е изтърпяно изцяло през периода от 13.06.1996 г. до 30.09.1996 г.
2. С присъда по НОХД
179/1997 г. на КРС, влязла в законна сила на 07.11.1997 г. , за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.5 и т.7 от НК, извършено на 16.10.1997 г. му е наложено
наказание – лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг
режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което по
отношение Г. е била взета мярка за неотклонение – задържане под стража, считано
от 23.10.1993 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Наказанието по тази
присъда е било изтърпяно изцяло през периода от 10.11.1997 г. до 22.10.1998 г.
3. С присъда по НОХД
264/2003 г. на КРС, влязла в законна сила на 14.01.2004 г. за престъпление по
196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1 т.5 от НК, извършено на 24.04.2003 г. му
е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален строг режим.
Наказанието по тази
присъда е било изтърпяно изцяло през периода от 28.01.2004 г. до 27.01.2005 г.
Подсъдимият И.И.И. е
роден на *** ***, живущ ***, **** – към датата на
деянието. С присъда по НОХД 193/1997 г. на КРС, влязла в законна сила на
09.02.1998 г. за престъпление по чл. 195, ал.1 т.3 от НК, извършено на
08/09.04.1997 г. му е било наложено наказание – лишаване от свобода за срок от
една година, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Към постановяване на настоящият съдебен акт
подсъдимият И. е реабилитиран по право.
Подсъдимият Г.Г.Г. и лицето Г.Т.Г. ***, познавали се и
общували през периода 1996-1997 г. На 11.03.1997 г. двамата били заедно и вървели
по ул. Т. и А. П. в гр. К.. Като минали покрай жилището на св. Я.А.,
решили да извършат кражба на вещи и хранителни продукти от избеното помещение
на дома му. Двамата проникнали вътре и взели пластмасов бидон, в който имало 50
литра домашна ракия. Успели да изнесат бидона извън сградата, но съседи от
околните жилища ги забелязали и сигнализирали в РУ на МВР К.. Полицейските
служители заловили извършителите в момента на деянието. Стойността на отнетите
бидон и ракия е в размер на 50.37 лева.
На 16.07.1997 г. подсъдимите Г.Г.Г. ***. Двамата
решили да късно вечерта да извършат кражба от заведение, собственост на св. П.И..
Според уговорката, двамата се приближили до сградата на заведението, счупили
един от прозорците, на който се намирал монтиран вентилатор и влезли в
помещението. От там откраднали 4 бр. кроасани, 3 бутилки ракия “Брезово”, 3
бутилки водка “Нордикс” 2 бутилки коняк “Слънчев
бряг”, 1 бутилка уиски “Премиер”, 1 бутилка ракия “Карловска мискетова”,
туристически нож и кожен калъф. Стойността на отнетите вещи била 32 560
неденоминирани лева. Всички отнети вещи подсъдимите отнесли в жилището на И. ***,
където изконсумирали алкохола и кроасаните. След разкриване на кражбата от дома
на И. бил иззет туристически нож и кожен калъф, които били върнати на собственика
им св. И..
Горната фактическа обстановка се установява от
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се подкрепя
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. При постановяване
на присъдата си съдът ползва събраните по делото в досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно- стоковата
експертиза, които подкрепят по безспорен начин направените от подсъдимите
самопризнания. Тези гласни и писмени доказателства са непротиворечиви по между
си, последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Заключението на съдебно- стоковата експертиза е изготвено от лице, притежаващо
необходимите специални знания в съответната област, като същото е отговорило
конкретно и пълно на поставените му въпроси, чиито отговори касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
При така установената и приета фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Г.Г. и осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.
195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1, пр. І-во във вр.
с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 11.03.1997 г. в гр. К., в
съучастие като съизвършител с Г.Т.Г. ***, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – пластмасов бидон на стойност 370 неденоминирани лева и 50 литра
ракия на стойност 50 000 неденоминирани лева – всичко на обща стойност
50 370 неденоминирани лева от владението на Я.И. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното деяние не е
довършено поради независещи от дееца причини и деянието е извършено повторно в
немаловажен случай, след като е бил осъждан с влязла в законна сила на 01.08.1996
г. присъда по НОХД 122/1996 г. на КРС за друго такова престъпление, поради
което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимите Г.Г. и И.И.
са осъществили от обективна и субективна страна състава престъплението по на основание чл. 195, ал.1, т.3, пр. І-во, т.5 и т.7
във вр. с чл. 194, ал.1 от НК за Г., а по чл. 197, т.3 във чл. 195, ал.1, т.3,
пр. І-во и т.5 във вр. с чл. 194, ал.1от НК за И. и следва да бъдат признати за
виновни по така посочените престъпления, тъй като на 16/17.07.1997 г. в с. И.,
обл. П., след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнели чужди
движими вещи – 4 бр. кроасани, 3 бутилки ракия “Брезово”, 3 бутилки водка “Нордикс” 2 бутилки коняк “Слънчев бряг”, 1 бутилка уиски
“Премиер”, 1 бутилка ракия “Карловска мискетова”, туристически нож и кожен
калъф – всичко на обща стойност 32 560 неденоминирани лева, от владението
на П.М.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият Г. е
извършил престъплението повторно в немаловажен случай, след
като е бил осъждан с влязла в законна сила на 01.08.1996 г. присъда по НОХД
122/1996 г. на КРС за друго такова престъпление, и като подсъдимият И. до
приключване на съдебното следствие пред първата инстанция е заместил отнетите
вещи.
Деянията са извършени
от Г. е умишлено при наличие на пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици.
Деянието са извършено
от И. е умишлено при наличие на пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици.
Съдът намира, че по делото не са събрани
доказателства, които да подкрепят повдигнатото по отношение Г. обвинение по
чл.215 ал.2 вр. ал.1 от НК, касаещо отчуждаване на бронзова плоча- барелеф на Х.
Г., собственост на Община К., с цел да набави за себе си имотна облага. Предвид
гореизложеното и на основание чл.302 от НПК, съдът намира, че подсъдимият Г.
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по 215, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
тъй като на 26.08.1997 г. в гр. К., с цел да набави за себе си и за Г.Т.Г.
имотна облага, е спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – бронзова плоча
– барелеф на Х. Г., собственост на Община К., за която е знаел или предполагал,
че е придобита от Г.Т.Г. чрез престъпление /кражба/, като укривателството е в
големи размери.
Относно наказанията:
За да определи вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия Г.Г.Г., съдът отчете смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Престъпленията, за които е признат за виновен подсъдимия, са с висока
степен на обществена опасност – предвидено е наказание лишаване от свобода за
срок една до десет години и е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Съдът
намира подсъдимия за лице с висока степен на обществена опасност – видно от свидетелството
му за съдимост на Г. същите са налагани многократно наказания за престъпления
против собствеността. т.е. у подсъдимия е налице траен престъпен умисъл към
осъществяване на престъплението кражба. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема признанието на вината.
Като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът
намира, че е налице е паритет на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, следва да се приложи на основание чл. 373, ал.2 от НПК – производството по делото е приключило при условията на съкратено съдебно
следствие, по реда на чл. 371, т.1 от НПК и въпреки липсата на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, приложението на чл. 55 от НК е задължително.
Предвидено е наказание – лишаване от свобода от една до десет години, като
съдът следва да определи такова под предвидения в закона минимум. С оглед
изложеното съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да бъдат
определени следните наказания: за престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.
18, ал.1, пр. І-во във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 55,
ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК - лишаване от свобода за срок от
десет месеца; за престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, пр. І-во, т.5 и
т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.
373, ал.2 от НПК- лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца. На
основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК наказанията наложени на
подсъдимия Г.Г.Г. с настоящата присъда и наказанието по НОХД 179/1997 г. на
КРС, следва да бъдат групирани като бъде наложено едно общо, най-тежко
наказание – лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.
46, б. “б” от ЗИН, подсъдимият Г. да
изтърпи наложеното му общо най- тежко наказание при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал.2 от НК следва да се приспадне
изцяло изтърпяното наказание по НОХД 179/1997 г. на КРС за периода от
10.11.1997 г. до 22.10.1998 г.
По отношение индивидуализация на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимият И. и във връзка с императивната
разпоредба на чл.373 ал. 2 от НПК, съдът намира, че обществената опасност на
деянието, извършено от подсъдимият е висока- предвидено е наказание лишаване от
свобода за срок една до десет години и е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
По отношение обществената опасност на дееца и съобразно съдебното му минало /
към момента на извършване на процесното деяние И. е
бил неосъждан, като спрямо него са били налагани единствено мерки по чл.78 А от НК / съдът намира, че същият е личност с невисока степен на обществена
опасност. С оглед изложеното съдът намира, че по отношение на подсъдимият И. и
извън приложението на императивната норма на чл.373 ал.2 от НПК са налице
реални предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимият И. съдът
отчита признанието на вината и възстановяване на причинените имуществени щети.
Поради изложеното на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание за
престъплението по чл. 197, т.3 във чл. 195, ал.1, т.3, пр. І-во и т.5 във вр. с
чл. 194, ал.1 във вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” във вр. с чл. 2, ал.1 от НК във
вр. с чл. 373, ал.2 от НПК- глоба в размер 10 /десет/ лева.
С така определените по вид и размер съдът намира, че
ще се изпълни индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК, по
отношение на двамата подсъдими, като за И. ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно, а за Г.- предупредително и същевременно ще му се отнеме
възможността за определения период на изтърпяване на наказание да извършва
други престъпления.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и с оглед призната
вина на двамата подсъдими, същите следва да възстановят направените по делото
разноски- за Г. в размер на 156,12 лв., а за И.- в размер на 78.06 лв.
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: