Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
13.01.2017 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№947 по описа за 2010г.,
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
На 28.11.2016г. е постъпила молба от адвокат Н.Г. в
качеството му на пълномощник на ищците, с която се иска да се допусне поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, тъй като в
диспозитива на същото погрешно са изписани площите, с които процесният имот
засяга ПИ с идентификатор №56784.536.58 /вместо 5638 кв.м. е записано 4054
кв.м./ и с които процесният имот засяга ПИ с идентификатор №56784.536.622
/вместо 1382 кв.м. е записано 3060 кв.м./.
Ответникът БРСП”Автоелектроника”- гр.Пловдив чрез
пълномощника си ангажира становище за неоснователност на молбата.
Ответникът Община Пловдив не ангажира становище по молбата.
Съдът, след запознаване с материалите по делото, намира за
установено следното:
Производството по делото е било образувано по предявен от М.А.Я.,
С.С.Я., Л.С.М., Й.Я.Б., Е.И.П. и Ю.Н.Я. против БРСП”Автоелектроника”-
гр.Пловдив и Община Пловдив иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР. Ищците
са поддържали твърдението, че са собственици по наследство от Н. Х.П. и Е.Н. П.
и на основание реституция по ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: поземлен имот с
площ от 7.114 дка , находящ се в гр.***, представляващ бивш имот пл.№254 по
стар кадастрален план от 1955г., целия от 12 320 дка, без частта от този
имот извън регулацията на града с площ от 2.997 дка и без застроената централна
северна част от имота с площ от 2.209 дка, който имот попада с 4.054 дка в УПИ
VІІ-“Българосъветско предприятие за производство на автомобилни електронни
системи” и с 3.060дка в проектирана, но нереализирана улица от южната страна на
посочения УПИ, които имоти съгласно удостоверение изх.№94-13667/21.06.2010г. и
скица №17500/21.06.2010г. на СГКК Пловдив по кадастралната карта и
кадастралните регистри са обозначени, както следва: УПИ VІІ-“Българосъветско
предприятие за производство на автомобилни електронни системи” се опознава като
ПИ с идентификатор №56784.536.58 целият с площ от 156 310 кв.м.;
проектираната от южната страна на този имот улица в кв.58 на *** се опознава
като ПИ с идентификатор №56784.536.622.
В мотивите на влязлото в сила решение №246/21.02.2011г.
съдът е приел за установено, че: ищците се легитимират като наследници на Н. Х.П.
и Е.Н. П.; с решение №21423/25.08.2003г. на ОСЗГ Пловдив на същите е
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот от 7.114
дка, находящ се в строителните граници на *** в местност ***, част от имот №254
от кадастралния план от 1955г., при граници – съгласно скица и удостоверение по
чл.13 ППЗСПЗЗ с изх.№А6-94-С-42 от 22.06.99г., издадено от Община Пловдив; по
данни от посоченото удостоверение бивш имот пл.№254 по действащия кадастрален и
регулационен план попада в парцел VІІ-“Българосъветско предприятие за
производство на автомобилни електронни системи”, нереализирана улица и извън
регулация; по графични данни този бивш имот е с площ от 12 320 дка, от
които 2997 дка – извън регулация, 3060 дка – в нереализирана улица и 6 263
дка – в парцел VІІ-“Българосъветско предприятие за производство на автомобилни
електронни системи”; свободната площ, която подлежи на възстановяване е 7.114
дка, а застраената площ на имота съгласно Заповед №ОА-760/28.05.99г. възлиза на
2.209 дка; решението на ОСЗГ легитимира ищците като собственици на
реституирания имот; доказани са твърденията за наличие на непълнота в
кадастралната основа, изразяваща се в незаснемане на имота; изводите на вещото
лице Г. кореспондират с твърденията в исковата молба, като вещото лице е
формирало извод, че границите на предложения за попълване имот в инициираната от
ищците административна процедура са идентични с определените в скицата по чл.13
ППЗСПЗЗ на Община Пловдив и координати на чупките, определени в нея, както и че
същият не е нанесен в кадастралната карта.
Воден
от тези мотиви съдът е формирал волята си в диспозитива на решението, като е
признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на описания
в исковата молба имот, както и че е налице
непълнота в кадастралната карта на ***, изразяваща се в незаснемане на
същия недвижим имот.
От
представените удостоверения за наследници се установява, че след влизане в сила
на решението, ищците С.С.Я., М.А.Я. и Й.Я.Б. са починали. Молбата в настоящото
производство е подадена от техните наследници по закон Ю.Н.Я. – Д., Е.И.П., Б.А.Б.
и К.А.Б., както и от Л.С.М., която е участвала като ищеца по делото.
Молителите
обосновават искането си за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка,
като подчертават възприетите от съда в мотивите факти, че по действащата
кадастрална карта собственият на ищците имот с площ 7.114 дка заема част от ПИ с
идентификатор №56784.536.58 с площ от 5638 кв.м. и част от ПИ с идентификатор
№56784.536.622 с площ от 1382 кв.м., а в диспозитива на решението формира
волята си, посочвайки участието на процесния имот в двата поземлени имота с
различни площи - 4.054 дка в ПИ с идентификатор №56784.536.58 и 3.060дка в ПИ с
идентификатор №56784.536.622. Поддържа се, че това разминаване в площите води
до невъзможност да бъде изпълнено решението поради противоречие между границите
на имота и отразените площи – явява се значителна разлика от 1584 кв.м., която
няма как да бъде кадастрално отразена.
С
постановеното по делото решение предявеният иск е уважен, като на ищците са
признати права, съответстващи на решението на ОСЗГ Пловдив и удостоверението и
скицата, последните издадени по чл.13 ППЗСПЗЗ в едно формално административно
производство, имащо за цел определянето на точното местоположение на
възстановения имот, неговата площ и граници. Неслучайно съдът е коментирал
извода на вещото лице, че границите на предложения за попълване имот в
инициираната от ищците административна процедура са идентични с определените в
скицата по чл.13 ППЗСПЗЗ и координати на чупките, определени в нея. Видно от
приложеното на л.13 удостоверение бивш имот с пл.№254 е с площ по графически
данни 12 320 дка, от които: извън регулация – 2.997 дка, в регулация –
9.323 дка, в това число 6.263 дка в парцел VІІ и 3.060 дка в нереализирана
улица. Посочено е, че свободната площ от имот №254 в регулация, която се
възстановява е 7.114 дка, а застроената площ на този бивш имот е 2.209 дка. На
скицата към удостоверението ясно се вижда, че застроената част от имота, която
не се възстановява, се намира в парцел VІІ, т.е. от общата площ на парцел VІІ
от 6.263 дка, като се извади застроената площ от 2.209 дка, се получава възстановената
свободна площ, попадаща в този имот от 4.054 дка. Именно данните от
удостоверението и скицата е имал предвид съда при описание на спорния имот в
диспозитива на решението си. Никъде в мотивите на решението на Пловдивски
окръжен съд не е посочено, че точната индивидуализация на възстановения имот на
ищците следва да се съобрази с посочените от вещото лице площи от реституирания
имот, които същият заема според неговите изчисления от двата поземлени имота по
действащата кадастрална карта.
Очевидна
фактическа грешка в съдебното решение е
налице, когато съществува несъответствие /противоречие/ между възприетото от
съда в мотивната част и неговата воля, формираната в диспозитивната част. Такова
противоречие в настоящия случай, касаещо описанието на реституирания имот с
площите, с които същият участва в поземлените имоти по действащата кадастрална
карта, не е налице. Няма как позоваването на ищците на част от приетата по делото
експертиза да наложи извод, че признатото им право на собственост върху
процесния имот е погрешно индивидуализирано в диспозитива на решението чрез неправилно
посочване на площите. Отделен е въпросът, че сочените от ищците за верни площи,
които процесният имот заема от двата поземлени имота по кадастъра, взети заедно
не формират като площ възстановения имот от 7.114 дка.
Не
е налице и чисто техническа грешка, която е допустимо да се отстрани по реда на
чл. 247, ал.1 от ГПК.
По
изложените съображения молбата като следва да се отхвърли като неоснователна.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата от 28.11.2016г. на Ю.Н.Я. – Д., Е.И.П., Б.А.Б., К.А.Б. и Л.С.М., подадена
чрез пълномощника им адв.Н.Г., с която се иска да се допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, тъй като в
диспозитива на същото погрешно са изписани площите, с които процесният имот
засяга ПИ с идентификатор №56784.536.58 /вместо 5638 кв.м. е записано 4054
кв.м./ и с които процесният имот засяга ПИ с идентификатор №56784.536.622 /вместо
1382 кв.м. е записано 3060 кв.м./.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: