Р Е Ш
Е Н И Е
№ 36/03.02.2020 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав::
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря Антоанета
Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 16 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от „М*** С*** ” ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.Х.Н., чрез адвокат С.И. ***
против Решение от 08.11.2019 година на Районен съд - Берковица постановено по
АНД № 236 по описа за 2019 година. С обжалваното съдебно решение съдът е
потвърдил Наказателно постановление № 12-001281/05.10.2018год.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана. С наказателното постановление на „М*** С*** ” ЕООД, ЕИК * , е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00
лева /хиляда е петстотин/, за извършено административно нарушение на чл. 63, ал.2
от Кодекса на труда /КТ/.
Жалбоподателят „М***
С*** ” ЕООД, ЕИК * чрез процесуалния си представител адвокат С.И. *** не се явява. В писмено становище от процесуалния му
представител адвокат И. се
поддържа жалбата по наведените в нея доводи за неправилност на решението на въззивната
инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон, като излага доводи, че в хода на проведеното производство
пред административно наказващия орган, неправилно АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя, както и че неправилно е изписано собственото име на лицето за
което се твърди, че е допуснато до работа преди да му е предоставено заверено
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
Ответника по касационната жалба
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана представлявана от Директора, редовно
призован не се явява. От надлежно упълномощения процесуален представител старши
юрисконсулт С*** К*** е постъпило
писмено становище, в което оспорва жалбата, развива доводи за нейната
неоснователност и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените
касационни основания за неговата отмяна. Претендира сторените по делото
разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение
е доказано по безспорен и категоричен начин, а погрешното изписване на
собственото име на лицето не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Берковица е приел от фактическа
страна, че на 23.05.2018 г. около 10.50 часа при извършена проверка от
служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Монтана разпитани в
качеството им на свидетели, по спазване на трудовото законодателство, на „М*** С***
” ЕООД, в обект „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на РУ
Берковица, находяща се в гр.Берковица, ул.“Й*** Р*** “№* , в присъствието на
служители на наказаното дружество установили, че лицето З*** /погрешно изписано
като З*** / Н*** В*** с ЕГН * извършва строително - ремонтни дейности, преди да
му е предоставено заверено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
в ТД на НАП.
По делото е изготвен констативен
протокол, където лицето З***
Н*** В*** собственоръчно се е подписал, че е
работник, с работно време от 08.00ч. до 17.00 ч. в „М*** С*** ” ЕООД на
обекта „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на РУ Берковица,
находяща се в гр.Берковица, ул.“Й*** Р*** “№* .
Нарушението е констатирано с протокол от
извършена проверка на 23.05.2018год. на място и по документи на 04.06.2018год.,
за които не се сочат доказателства да е бил оспорен от търговското дружество.
Съставен бил АУАН №12-001281 след покана по седалището и адреса на
управление на търговското дружество която не била потърсена, поради което АУАН
е съставен в отсъствие на управителя на търговското дружество, в който за
нарушена е посочена разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
Административно наказващия орган приел,
че в случая е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ наложил на М*** С*** ” ЕООД, ЕИК * имуществена
санкция глоба в размер на 1500.00 лева.
По делото е приложено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ до ТД на НАП подадено на
23.05.2018год. в 12,15часа – т.е. след проверката от контролните органи.
При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в
случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.63, ал.2 от КТ, като е кредитирал приложените по административната преписка
писмени доказателства и изцяло събраните гласни такива в лицето на
присъствалите на място инспектори в хода на проведеното съдебно следствие.
Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното
производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй като
безспорно от собственоръчно изписаните данни от З*** Н*** В*** в констативния
протокол на л.17 от въззивното производство, приет и приобщен към
доказателствата по делото, които не е оспорен от касатора, се установява, че именно
лицето З*** Н*** В*** е престирал работна
сила, като „строител”, с фиксирано работно време от 08.00часа до 17,00часа и
уговорено седмично трудово възнаграждение в обект на „М*** С*** ” ЕООД, ЕИК * без
да му е предоставено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
По своя предмет декларираното собственоръчно от страна на З*** Н*** В*** , неоспорено от жалбоподателя,
съдържа всички характеристики на едно трудовоправно правоотношение, а именно
работен режим, заплащане, работно време и т.н. , между търговското дружество и
лицето З*** Н*** В*** , което представлява административно
нарушение по чл. 63, ал.2
от КТ. Изведените от районния съд изводи в тази насока са правилни, в
съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на
което правилно е потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.63, ал.2
от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя преди да му предостави при постъпване на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3
от КТ, заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката – 23.05.2018
г. в 10.50 часа безспорно е установено, че лицето З*** Н*** В*** работещ като „строител” / не е получило
екземпляр от уведомление по чл.62, ал.3
от КТ, а такова е налице в по –късен час, след извършване на
проверката от длъжностните лица.
Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на
въззивния съд.
Касационния състав не споделя доводите изложени в касационната жалба, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставяне на АУАН
свързани с неговото връчване, тъй като правилно административно наказващия
орган е приложил процесуалната разпоредба на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като
административно наказаното търговско дружество не е намерено на адреса, видно
от върнатите известия за доставка, актът е съставен в негово отсъствие. От
друга страна не е ограничено правото на защита на наказаното търговско
дружество, тъй като същото е обжалвало издаденото НП.
Грешно изписаното собствено име на лицето установено при проверката, което
е работело без да получи заверено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ в АУАН и НП,
но вярно изписано в протокола от извършена проверка и в констативния протокол,
не води до съществено нарушение на процесуалните правила в административно
наказателното производство, тъй като безспорно се установява факта на
извършеното деяние и неговия извършител, които са обосновали и налагането на
имуществената санкция на търговското дружество. Още повече, че от приложеното
уведомление по чл.62, ал.4 от КТ на същия ден след извършената проверка е
индиция, че търговското дружество е било запознато с това за кой конкретно
работник е установено нарушението от страна на търговското дружество на
трудовото законодателство.
Наред с това наложеното наказание не е й явно несправедливо,
тъй като наказанието е определено в пределите на предвидената от законодателя
отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, след индивидуализация на наказанието и
факта, че това не е изолиран случай по отношение на търговското дружество,
известен на настоящия съдебен състав от други водени касационни производства.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно
наказателните разпоредби по Кодекса на труда
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието
на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на
Районен съд – Берковица, други такива не бяха установени и при служебно дължимата
проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната
администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото
в писмено становище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева /сто/,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по
реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения
на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.5 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 08.11.2019 година на Районен съд -
Берковица постановено по АНД № 236 по описа за 2019 година, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 12-001281/05.10.2018год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана.
ОСЪЖДА „М*** С*** ” ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: