Р Е Ш Е Н И Е
№ / 06.11 2019
година град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
05.06. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Маргарита Стоянова
ПРОКУРОР:
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
т.д. № 228
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно съединение искове с правно
основание чл. 79, ал.1 вр. чл.327 ТЗ;
чл.86 ЗЗД; чл. 79, ал.1 вр.
чл.318 сл. ТЗ и чл.92 ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът „Д.Ф.“ ГмбХ твърди в исковата молба, че през 2008г. установил търговски отношения с ответника „Б.“ АД, като
страните сключили договор за доставка на памучна прежда. След изпълнението на
този първи договор, на 28.04.2009г. сключили Обвързващо споразумение, с което
се договорили да закупуват и доставят по поръчка на „Б.“ АД прежда за ръчно
плетене, за производство на кърпи и за производство на други изделия.
Сочи, че във връзка със сключването и за изпълнението
на Обвързващото споразумение са наели
склад от фирма „Ш.“ в гр. В., където да
съхраняват всички пристигащи контейнери и количества прежда. През 2009г.
ищецът е започнал да извършва регулярни доставки на прежда от страни в Д.И. въз
основа на конкретни поръчки от страна на ответника.
Ищецът
посочва, че предмет на настоящата искова молба са незаплатените от ответника
стоки, доставени по негова поръчка от 21.01.2011г. и Договор/споразумение от
28.01.2011г., заедно с обезщетение за
вреди от забавеното плащане на тази доставка и на договорената мораторна неустойка.
Твърди се, че Обвързващото споразумение от
28.04.2009г. е Рамков договор, с който са уговорили с ответника еднакви условия
за множество очаквани сделки между тях за международна търговска продажба на
прежда. Това споразумение включвало
съгласие на страните, да бъде прилагано за всяка бъдеща сделка, без да е
необходимо волеизявление за препращане към него. В процеса на изпълнението на
този Рамков договор двете страни сключвали последващи, конкретни договори и
извършвали фактическите действия по изпълнението им.
Ищецът пояснява, че въпреки употребения израз
„закупува от името на “Б.“ Обвързващото споразумение не е поръчка с пряко
представителство по чл.292, ал.1 ЗЗД. От съдържанието на договора и
по-специално от клаузата на чл.8, предвиждаща задължението „Б.“ АД „да приеме
преждата, която е била изрично поръчана за производството на „Б.“, следвал
извода, че изразът „от името на“ трябвало да се тълкува като „предназначени за
„Б.“.
Сочи, че споразумението не е и комисионен договор,
защото в него няма уговорено комисионно възнаграждение, а стоките се доставят
по уговорени крайни цени. Същевременно в споразумението изрично е посочено, че
„Д.Ф.“ закупува преждите, използвайки своя специфичен ноу-хау за пазара в Д.И.,
без да разкрива този ноу-хау, т.е. без да посочва третите лица, с които
договаря. В този случай, дори споразумението да имало съдържанието на
комисионен договор, то пак дружеството „Д.Ф.“ ГмбХ ще е страна по
изпълнителната сделка - продажбата на стоките на „Б.“ АД, съгласно презумпцията
по чл.358, ал.2 ТЗ, приложима към този приет под резерва комисионен договор.
Ищецът посочва, че Договорът/Споразумение от
28.01.2011г. бил подписан във връзка с подадена от „Б.“ АД поръчка за
закупуване на стоки от 21.01.2011г. С този Договор/Споразумение от 28.01.2011г.
страните постигнали съгласие за следните условия за доставка: ответникът се
задължил да получи стоките в срок от два месеца от пристигането им във В., а в
случай, че не изпълни задължението си и не получи стоките в този срок дължи на
„Д.Ф.“ ГмбХ 0.03 евро/кг. ежемесечно складови разходи, както и допълнително
0.05% месечна лихва.
Твърди, че Договорът/споразумение от 28.01.2011г.,
заедно с поръчката от 21.01.2011г. и заедно с приложимите клаузи на рамковото
Обвързващо споразумение от 28.04.2009г., съдържал всички елементи на
осъществената с него международна продажба на стоки. Ищецът твърди, че съгласно чл.58, ал.1 от
Виенската конвенция, всички плащания от ответника се извършвали преди
приемането и вдигането на стоките, като това условие било изрично посочено във
всички издадени фактури, вкл. във фактурата, по която има извършено частично
плащане. Аналогично било и задължението
на купувача по чл.327 ТЗ, ако се приеме приложимост на българското материално
право.
Ищецът сочи, че за намиращите се към 11.11.2013г.
стоки на склад по договора с „Б.“ АД е
издал фактура №274/12 от 11.11.2013г., на обща стойност 88 435,99 евро,
която била приета от „Б.“ АД и по нея
ответникът извършил частично плащане на сума в размер на 15 771,51 евро. Във
връзка с намерението за извършване на частично плащане и по искане на ответника
заменили фактура №274/12 от 11.11.2013г. с две отделни фактури №137/14 от
28.03.2014г., на стойност 15 771,51 евро и фактура №175/14 от 24.06.2014г., на
стойност 72 664,48 евро. Независимо от така извършеното разделяне на приетата
от ответника фактура, ищецът приема, че
извършеното частично плащане в размер на 15 771,51 лв., представлява
признание от ответника на задължението му по първоначалната фактура № 274/12 от 11.11.2013 г. в неговия пълен
размер - 88 435,99 евро.
Посочва, че ответникът направил допълнителни признания
и потвърдил задължението си за плащане на цената с писмо от 29.08.2013г. и с
документ, носещ името „споразумение“, но подписан едностранно от изпълнителния
директор на „Б.“ АД с нотариална заверка на подписа му от 29.10.2013г.
Ищецът сочи, че с настоящата искова молба претендира
заплащането на дължимата сума - 72 664.48 евро по фактура №175/14 от
24.06.2014г., която заменя за част от стоките фактура №274/12 от 11.11.2013г.
Твърди, че на основание чл.78 от Виенската конвенция
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД върху дължимата сума за цената на стоките,
ответникът дължи и законната лихва от датата на настоящата искова молба. Ищецът
предявява евентуален иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, в обективно съединение с
главния иск, който да бъде разгледан, ако съдът отхвърли предявеният главен иск.
Сочи, че ако съда приеме, че задължението на ответника
за приемане на стоките съгласно чл.4, 5 и 6 от Договора/споразумение не
представлява задължение на купувача по чл.60 от Виенската конвенция, а е
задължение за сключване на конкретен договор за продажба, какъвто до този
момент липсва, поддържа, че Договорът/споразумение от 28.01.2011г., поръчката
от 21.01.2011г. и рамковото Обвързващо споразумение от 28.04.2009г. формират
съдържанието на предварителен договор за продажба.
Твърди, че са налице предпоставките за обявяване на
този предварителен договор за окончателен, като искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е
допустим, въпреки че предмет на предварителния договор са движими вещи, като
посочва съдебна практика.
Предвид наличието на уговорки по всички съществени
елементи от съдържанието на окончателния договор, то в случай че съда отхвърли
иска за заплащане на цената, твърди, че за ищеца ще е налице правен интерес да
поиска от съда да обяви за окончателен предварителния договор за продажба,
материализиран в Договора/споразумение от 28.01.2011г., поръчката от
21.01.2011г. и рамковото Обвързващо споразумение от 28.04.2009г.
Посочва, че като последица от обявяването на
предварителния договор за окончателен, за ответника ще възникне задължение с
посоченото по т.3 правно основание за заплащане на цената на стоките в
двуседмичен срок от влизането в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Заплащането на тази сума, освен условие по чл.362,
ал.1 ГПК, ще съставлява съдебно признато задължение на ответника, за чието
изпълнение моли съда да постанови и осъдителен диспозитив.
Относно иска по чл.74 от Виенската конвенция във
връзка с чл.6, предложение първо от Договора/споразумение:
Ищецът посочва, че ответникът „Б.“ АД не е изпълнил
задължението си по чл. 5 от Договора/споразумение от 28.01.2011г. в двумесечен
срок да приеме и вдигне стоките (след надлежното им заплащане). Поради това и
на основание чл.6, предложение първо от Договора/споразумение след изтичането
на този срок, ответникът дължал заплащане на стойността на складовите разходи.
Сочи, че задължението за заплащане на складовите
разходи има характера на обезщетение за неизпълнение по чл.74 от Виенската
конвенция, а при евентуално приета приложимост на българското право - на
обезщетение за неизпълнение по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД. Посочва, че към
23.12.2014г. складовите разходи за стоките, които към настоящия момент се
намират на склад в гр. В., били в размер на 21 213,53 евро, като тази сума
следвало да бъде присъдена на ищеца, заедно със законната лихва от датата на
настоящата искова молба.
Относно иск по чл.78 от Виенската конвенция във връзка
с чл.6, предложение второ от Договора/споразумение:
Сочи, че съгласно чл.6, предложение второ от
Договора/споразумение е предвидено кумулативно с обезщетението за складови
разходи ответникът да заплати лихва за забавено плащане в размер на 0,05%
месечно. Твърди, че това задължение е с правно основание чл.78 от Виенската
конвенция, а при евентуално приета приложимост на българското право
задължението следва да се квалифицира като кумулативна мораторна неустойка по
чл.92, ал.1 ЗЗД.
Посочва, че уговорените лихви/мораторна неустойка са в
размер на 1558,43 евро, като тази сума следвало да бъде присъдена на ищеца,
заедно със законната лихва от датата на настоящата искова молба.
Посочва конкретните периоди, за които се изчислява
обезщетението за складови разходи и уговорените лихви/мораторна неустойка по
отношение на всеки вид стока към 23.12.2014г., както следва: за прежда от вида
Nm30/1 S Аса1а пенирана и Nm50/1 Z Аса1а пенирана - за периода 01.04.2011г. -
23.12.2014г.; за прежда от вида Nm80/1 S Giza86 пенирана и Nm24/1 Z Giza86
пенирана - за периода 25.04.2011г. - 23.12.2014г.; за Nm34/2 Z/S кардна, Nm50/2
Z/S кардна, Nm30/1 S Аса1а пенирана и Nm50/1 Z Аса1а пенирана - за периода
03.07.2011г.-23.12.2014г., или общият период е от 01.04.2011г. до 23.12.2014г.
Уточнява, че размерът на вземанията на ищеца за складови
разходи и лихва за останалите (вече получени, макар и със забава) доставяни за
„Б.“ АД видове стоки е значително по-голям, но за тези вземания ще предяви иск
в отделно производство.
Моли съда, да осъди „Б.“ АД да заплати на ищеца сумата
72 664,48 евро, като цена на продадени стоки (прежди) по
Договор/споразумение от 28.01.2011г., поръчка от 21.01.2011г., Обвързващо
споразумение от 28.04.2009г. и фактура №175/14 от 24.06.2014г., заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, а ако отхвърли
този иск, да обяви за окончателен предварителния договор за продажба на прежда
Nm30/1 S Аса1а пенирана, Nm50/1 Z Аса1а пенирана, Nm80/1 S Giza86 пенирана,
Nm24/1 Z Giza86 пенирана, Nm34/2 Z/S кардна, Nm50/2 Z/S кардна, Nm30/1 S Аса1а
пенирана и Nm50/1 Z Аса1а пенирана по Договор/споразумение от 28.01.2011г.,
поръчка от 21.01.2011г. и Обвързващо споразумение от 28.04.2009г., при условие,
че ответникът заплати сумата 72 664,48 евро в двуседмичен срок от влизането в
сила на решението, и ДА ОСЪДИ ответника „Б.“ АД да заплати тази сума като цена
по обявения за окончателен предварителен договор, заедно със законната лихва от
влизането в сила на решението, като във всеки от горните два случая, също така
да осъди „Б.“ АД да заплати на ищеца сумата 21 213,53 евро като обезщетение по
чл.6, предложение първо от Договора/споразумение от 28.01.2011г. за
неизпълнение на задължението по чл.5 от същия договор за периода от
01.04.2011г. до 23.12.2014г. и да заплати на ищеца сумата 1558,43 евро като
лихва/неустойка за забава съгласно чл.6, предложение второ от Договора/
споразумение от 28.01.2011г. за периода от 01.04.2011г. до 23.12.2014г., заедно
със законната лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане и заедно с всички направени по делото и в
производството за обезпечаване на иска разноски.
Ответника е депозирал отговор на исковата
молба, с който счита, че исковете са неоснователни.
Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключено на
28.04.2009г. Споразумение, съгласно което ищецът се е задължил да доставя на
ответника прежди, срещу заплащане на тяхната цена, но оспорва, че
ответникът се е съгласявал и валидно задължавал да изкупи посочените в
исковата молба прежди на посочените в нея цени.
Посочва, че поради допускани неточности и забавяния в
доставката на прежди, както и поради трудности в договарянето на взаимно
приемливи цени за доставка, от 2013г. насам “Д.Ф.” Гмбх вече не е основен
доставчик на прежди за “Б.” АД. Поради преустановяване на активната работа с
този доставчик е поставен въпрос за изкупуване от “Б.” АД на преждите, които
доставчикът държи на склад във В., с аргумент, че складирането им е с оглед
осигуряване на планирани доставки към “Б.” АД. Твърди, че тези прежди не са
били предмет на конкретни поръчки от “Б.” АД и в частност не са предмет на
поръчка от януари 2011 година, представена с исковата молба, нито предмет на
споразумение от 2011 година. Сочи, че от 2011 до 2013 година “Б.” АД е
закупило, платило и получило количества по видове стоки, надвишаващи
количествата, които се сочат като поръчани през 2011 година - изкупени са 222
тона, а се твърди че са поръчани 150 тона.
Твърди, че договореност между страните за определяне
на цена на изкупуване на намиращите се на склад прежди не е постигана. Не е постигано и съгласие относно
количеството, което подлежи на изкупуване, доколкото няма яснота как са
формирани наличностите, които ищецът е заявил и дали ищецът не е търгувал и с
трети лица. Сочи, че най-близо до постигане на такава договореност страните са
били през октомври 2013 година, когато след поредица разговори, “Б.” АД са се
съгласили да се сключи споразумение за изкупуване на преждите при посочени в
него цени и при условие, че “Д.Ф.” Гмбх няма никакви други претенции към тях -
за лихви, за складови разходи, за съдебни искове и др. Ответникът заявява, че е
видно от представените с исковата молба доказателства, че от страна на “Б.” АД
е подписано споразумение с такъв текст /подписа на представляващия Б. АД е
нотариално заверен/ и то е изпратено на “Д.Ф.” Гмбх. Твърди, че това
споразумение не е прието и подписано от “Д.Ф.” Гмбх, а описаните в него стоки
не са доставени в К.. Посочва, че очевидно причина за това е нежеланието на
доставчика да изостави претенциите си за плащане на складови и др. разходи
/макар те изначално да са договорени за негова сметка/ и то въпреки, че “Б.” АД
като компенсация е било готово да приеме да закупи предлаганите му наличности
при цени, много по-високи от пазарните.
Сочи, че поради несключването на споразумението,
подписано от ответника на 29.10.2013г., към настоящия момент няма валидно
договорени от страните цени за изкупуване на складовите наличности, освен
следните два частни случая:
На 04.12.2013 година била поискана от ответника с
готовност за предварително плащане доставката на два вида прежди, като изрично
е уговорена тяхната цена /отново значително по-висока от пазарната/. Издадена
била от ищеца проформа фактура 760/04.12.2013 година, по която е платена сумата
от 10 000 евро на 06.12.2013 година. Въпреки полученото плащане, ищецът отказал
да достави стоката по проформа - фактурата, нито издал окончателна фактура, а
заявил, че ще задържи получената сума докато не му бъде платено авансово цялото
количество стоки на склад, които желае да бъдат изкупени. Предложил сумата по
проформа фактурата да бъде платена още веднъж, за да извърши доставка. Повторно
плащане не било извършено и стоката не била получена.
През март 2014 година била поискана доставка на два
вида прежди и била договорена цената им 15771,51 евро. Получена била издадена
от ищеца фактура 137/28.03.2014 година за тези стоки, с обща цена 15771,51
евро, платена е на 01.04.2014 година и стоката била доставена и получена от „Б.“
АД.
Впоследствие, въпреки водените преговори, не се
стигнало до конкретно споразумение за изкупуване поради изключително високите
цени, на които ищецът желаел да стане изкупуването. Проблем бил и настояването
на ищеца да получи 100% авансово плащане, без да е доставил и предал стока, а
такова плащане никога не било уговаряно, то не било в интерес на купувача и не
следвало от Общите правила нито на българския търговски закон, нито на
Виенската конвенция. Проблем към настоящият момент бил и отказът на ищеца да
представи актуална и достоверна информация за наличностите, които има в склада
си във В. и тяхното формиране, за определяне на отговорността на ответника за
тяхното изкупуване.
По изложените съображения, ответникът счита исковете
за присъждане на суми като цена на стоки, без да е договорена такава цена, и
без стоката да е доставена, за неоснователни. В случай, че съдът приемел за
основателно искането на ищеца, ответника да бъде осъден да заплати цена за
стоките, които не са му доставени, то същият е направил изрично възражение
на основание чл. 90 ЗЗД, че ответникът отказва да плати стоката докато не
бъде извършена доставката и предаването й и моли съда, ако намери основание да осъди
ответника, то да бъде под условие, че
изпълнението се извърши едновременно с дължимото от ищеца предаване на стоката.
Относно размера на цената, счита че дължимата цена
следва да бъде определена съгласно чл. 326 ТЗ, а именно - да бъде определена с
помощта на вещо лице такава цена, която към настоящия момент да бъде пазарна и в този смисъл обичайна и
справедлива.
Оспорва, като неоснователни поради своята акцесорност
исковете за обезщетение и неустойка за забава. Твърди, че те се претендират на
основание споразумение, което не било относимо към стоките, предмет на исковата
претенция; освен това - ищецът бил този, който нито бил предложил, нито бил
извършил доставка на стоките, поради което и нямал основание да претендира, че
ответникът е отказал да получи и приеме или да заплати тези стоки. Твърди, че
размерът на претендираните суми е произволно определен и това било видно от
справката, представена като доказателство за начина, по който е извършвано
изчислението. Произволно били определени и сроковете, за които са направени
изчисленията, тъй като нямало уведомления от ищеца до ответника, че определена
стока, поръчана от него е била постъпила в склада и че трябвало да бъде приета
в двумесечен срок; нямало също така нито една конкретна доставка на стока, която
да е била върната от ответника.
В допълнителната искова молба ищецът излага подробни съображения
относно твърденията на ответника изложени в отговора на исковата молба.
Оспорва твърденията на ответника за липса на
възникнало за него задължение да заплати и получи посочените в исковата молба
прежди.
Оспорва твърденията на ответника, че същият не е
поръчал количествата, предмет на поръчката от 21.01.2011г., както и за
наличието на несъответствия между общото поръчано от „Б.“ АД количество, количеството
приети към момента стоки и наличностите в склада в гр. В..
С оглед изясняването на фактическата обстановка
относно количеството поръчани стоки от „Б.“ АД пояснява, че поръчаното на
21.01.2011г. количество било 140/150т., което заедно с наличното към онзи
момент на склад количество от около 105.5т. (което изрично е указано в имейла
от 24.01.2011г.), води до извод за общо поръчано количество от около 240/250т.,
като през периода 2011-2013г., ответникът приемал, както поръчани на 21.01.2011г.
стоки, така и количества, които са били налични в склада в гр. В. преди това.
Посочва, че към момента наличните количества в склада в гр. В., за които
претендират плащане, били общо 16.5т., с което калкулацията на ответника за
количеството стоки, които бил приел въз основа на действащия договор между
страните, било относително точна.
Оспорва като необосновани и неподкрепени от
представените по делото доказателства и твърденията на „Б.“ АД за липса на
договореност между страните относно продажната цена на стоките и останалите
условия за доставка.
Твърди, че била налице договореност между страните,
както относно цената на стоките, така и относно начина на плащане - авансово,
преди фактическото им предаване (както било посочено в приетите от ответника
фактури). Дори съдът да приемел, че липсва изрична уговорка между страните
относно авансовото плащане, то това изискване произтичало както от разпоредбата
на чл.58, ал.1 Виенската конвенция, така и от разпоредбата на чл. 327 ТЗ. В този смисъл, извършването на плащане от страна на ответника било
необходима предпоставка и условие за фактическото предаване на стоките от
ищеца, поради което и възражението на ответника по чл. 90 ЗЗД било
неоснователно.
Оспорва твърденията на ответника, че същият не разполагал
с пълна и точна информация относно наличните количества на склад при ищеца,
вкл. предвид последвалото приемане на стока на стойност 15 771,51 евро. Счита,
че тези данни са били налични при ответника и непредоставянето им за пореден
път от ищеца не би могло по никакъв начин да се тълкува като неизпълнение на
задължение по договора и/или препятстване на ответника да изпълни надлежно
задълженията си по него.
Поради обстоятелството, че е налице уговорка между
страните за продажната цена, счита, че не са налице предпоставките за прилагане
на чл. 326 ТЗ. В случай, че съдът прецени наличие на изискванията за
приложението на цитираната разпоредба, то съгласно същата цената, която следва
да бъде определена, е цената, която обикновено се плаща по време на сключването
на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Сочи, че в
конкретния случай продажбата е сключена на 24.01.2011г., с потвърждаването на
поръчката от страна на ищеца и последвалото подписване на Договора/Споразумение
от 28.01.2011г. По изложените съображения и ако бъде допусната поисканата от
ответника експертиза, то счита, че обичайната пазарна цена на стоките следва да
бъде определена към м. януари 2011 г., вкл. като бъдат отчетени и разходите във
връзка с транспортирането на стоките от Пакистан до гр. В., мита и др.
По
отношение на твърденията на ответника за извършено плащане на 06.12.2013 г. в
размер на 10 000 евро, не оспорва, че такова плащане действително е било получено от ищеца, но целта на същото,
съгласно уговорка между страните, била гаранционна - за обезпечаване
изпълнението на задължението на ответника за заплащане по 5000 евро на седмица,
до пълното погасяване на задълженията му за заплащане цената на стоките преди
приемането им. Твърди, че именно в изпълнение на така постигнатата
договореност, до настоящия момент „Б.“ АД не са изисквали и настоявали да им
бъде доставена стока срещу депозираната като гаранция сума.
В депозирания отговор на
допълнителната искова молба, ответникът поддържа възраженията си по същество
и взема становище по твърденията на ищеца в допълнителната искова молба.
Твърди, че т.нар. от ищеца „поръчка от 21.01.2011 г.“
не съставлявала изрично поръчване на прежда за производството на „Б.“ ЕАД. В
същото време, дори съдът да приемел, че заявеното намерение за поръчка се
приравнява на изрична поръчка, то в периода от м. февруари 2011 година до юни
2014 година (последната покупка била от 24.06.2014 година) „Б.“ ЕАД е получило
и заплатило на ищеца почти цялото „поръчано“ количество прежди. Твърди, че
разликата между действително закупените и платени количества и тези, които се
претендира да са били поръчани, не съвпада с количествата, които ищецът
претендира, че трябва да бъдат доизкупени с издадената от него фактура № 175
(оспорвана от ответника), на обща стойност 72664,48 евро.
Сочи,
че „Б.“ АД извършило подробна ревизия на архива си за периода 2011-2014 относно
търговските си отношения с ищеца и обобщените резултати сочели, че само по три
позиции закупените и платени от „Б.“ АД стоки не надвишават по количество
количествата, за чието изкупуване ищецът настоява, че е поето задължение на
21.01.2011 година, като същите били подробно описани в отговора на
допълнителната искова молба.
Оспорва твърденията на ищеца, че документът от
29.10.2013г., макар и неподписан от ищеца, удостоверявал постигнато между
страните съгласие относно количествата и цените на стоките, които трябва да
бъдат изкупени.
Оспорва твърденията на ищеца за постигнато съгласие за
авансово плащане и за обосноваване на искането му за авансово плащане с нормите
на чл. 58 ал.1 на Виенската конвенция, респективно - чл. 327 ТЗ.
Оспорва твърденията на ищеца за депозитен характер на
плащането, извършено за погасяване на сумата по проформа фактура 760/13. Твърди,
че тази проформа фактура е за продажба на стоки и то измежду видовете, които
ищецът претендира да бъдат изкупени, и освен това била изрично посочена като
основание за извършеното плащане. Видно от документите, едва след получаване на
плащането, ищецът решил, че може и да не предаде стоката, а да задържи
получената сума като гаранция. Сочи, че за това решение на ищеца няма правно
основание, нито съгласие на ответника. Заявява, че доколкото съдът счете, че
ответникът е бил длъжен да изкупи претендираните от ищеца количества, то
платените по тази проформа количества и видове прежди, следва да бъдат зачетени
като закупени и платени от ответника, но непредадени от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Международният характер на продажбата е безспорен, мястото на
дейност на страните е в различни,
договорящи държави, ратифицирали
Виенската конвенция, липсва договор – международно съглашение за
изключване на конвенционалното право. Виенската конвенция е консенсуален
договор. Нейните разпоредби имат
диспозитивен характер. Те са
приложими в международен договор за продажба, когато са включени в
съдържанието му.
Съдът приема, че
е приложимо българското право, тъй като местоизпълнението на договора е в
склада на продавача в гр. В., където
страните извършват престациите
си.
Безспорно е,
че страните са сключили Обвързващо
споразумение на 28.04.2009 г. за
дългосрочна работа, при която
ищецът ще доставя на ответника по негови
конкретни поръчки прежда, определена по количество и вид за производството му. За съвместната
работа по Обвързващото споразумение ищецът е наел склад в гр. В., където ще
съхранява пристигащата стока и ще
заплаща разходите за поддържане
на склада – такси и лихви . Продавачът – ищец
се е задължил да уведомява купувачът- ответник всеки месец за наличните и пътуващите
количества по поръчките на ответника.
Ответникът е посочил необходимите
минимални количества прежда, които ищецът следва да съхранява в
склада си. Предвидено е страните по
договора да договарят цената за всяка
поръчка преди изпълнението. Към
Обвързващото споразумение
страните са приложили Списък на минималните количества, държани на
разположение на ответника 85 000 кг., а именно: действителни количествата на склад 142 149 кг.,
количествата, пътуващи към В.
23 911,2 кг. и поръчаните количества 54 745,8 кг. Ответникът се е задължил
да приеме поръчаните от него и
приети от ищеца количества, налични в склада и пътуващи и при
прекратени договорни отношения.
Безспорно е също, че
на 21.01.2011 г. ответникът е
заявил доставката на прежди по вид, количество, цена и срок на доставка.Ищецът,
с писмо от 24.01.2011 г. / л.38-41/ е
отговорил, че цените на памука се повишават, поръчката е голяма – около
140/150 тона за около 750 000 евро и
ищецът държи на разположение на ответника в склада в гр. В. още значителни количества прежда. Ищецът е
определил срок – 2 месеца, в който ответникът е
следвало да изтегли количествата по
неговата Поръчка от 21.01.2011 г. и е предложена санкция при забава. Ищецът е очаквал отговор
от ответника, кога ще изтегли
количествата от склада. Ищецът не е
предал на своите доставчици
Поръчката от 21.01.2011 г. на ответника, поради неуточнени цени. Ищецът
е искал мостри от ответника, необходими
на производителите с оглед –
заявените изисквания за качество. Ищецът е уведомил ответника, че поради големия
обем на поръчката е необходимо да
сключат конкретен договор.
Безспорно
е, че за изпълнение на Поръчката от
21.01.2011г. страните са сключели Договор/ Споразумение от 28.01.2011 г. с
предмет – посочената Поръчка от
21.01.2011 г. за доставка на около 150 тона памучна прежда от Пакистан /л.45/. Срокът на доставката в склада в гр. В. е определен от средата на м.март до средата на
м. май 2011 г., чрез частични пратки.
Ищецът –продавач се е задължил своевременно да информира купувача- ответник за точните дати, на които
се очаква да пристигнат контейнерите в склада в гр. В.. Ответникът се е
задължил да приеме доставката в срок от два месеца от пристигането в склада в
гр. В., като при забава след двумесечния
срок, дължи обезщетение в размер на
0.03 евро на кг. прежда ежемесечно
за допълнителни складови разходи и допълнително – 0.05% месечна лихва.
Безспорно е, че
ответникът, с писмо от 15.03.2011 г./л.48/, е уведомил ищеца, че подготвя
нова поръчка и ще изтегли
количествата в склада. Ищецът е
отговорил на писмото, че е изпратил фактура, но няма плащане и ответникът не е изтеглил преждата от склада, а новите
количества по Поръчката от 21.01.2011 г.
са започнали да пристигат. Ответникът е
изпратил подписано от него
Споразумение /л.53/, от 29.10.2013 г., с което е предложил взаимоотношенията по Договор от 28.04.2009 г. - Обвързващото споразумение
- да бъдат уредени така:
Ответникът да изтегли в срок до 15.11.2013 г. описаната в предложеното от него Споразумение от
29.10.2013 г. прежда, а ищецът да се
задължи да не предявява никакви претенции към ответника и да се
откаже от всички настоящи и бъдещи съдебни искове срещу него. Ответникът
е предложил договорът между тях
да бъде прекратен, след като страните
изпълнят задълженията си по Споразумението. Ищецът не е подписал
предложеното от ответника Споразумение,
поради което то не е сключено.
Безспорно е, че ищецът е съставил фактура № 274/13. от 11.11.2013 г. за
доставки на палети с прежда, описани по вид, количество и цена в същата, на
обща стойност – 88 435,99 евро, произведена в Пакистан /л.57/и неплатена
от ответника. Безспорно е също, че ищецът е съставил две фактури - № 137/14 от
28.03.2014 г. - с описани прежди по
количество, вид и цени за 15 771,51 евро, платена от ответника
и фактура № 175/14 от
24.06.2014 г. също с описани прежди
по количество, вид и цени за
72 664,48 евро, неплатена и предмет
на претенциите на ищеца в исковата молба.
Спорът се свежда до следното:
1.
Кои
доставени стоки от „Д.Ф.“ ГМБХ се
включват в предмета на спора?
2.
Налице ли е
поръчка от 21.01.2011г. или е налице намерение за поръчка от „Б.“ АД?
3.
Процесните
прежди, посочени във фактура № 175/14 от 24.06.2014 г. предмет ли са на конкретна поръчка от „Б.“ АД от 21.01.2011г.
4.
Какви са по вид и
количество всички доставени от „Д.Ф.“ ГМБХ за „Б.“ АД стоки в склада на Ш.
в гр. В., считано от датата на първата доставка/ общо/ и какво
количество /общо/ е изтеглено от „Б.“ АД към момента на предявяване на исковата
молба ?
5.
Договор/споразумение
от 28.01.2011г. относим ли е към стоките, предмет на исковата молба?
6.
В договорните
отношения на страните налице ли е клауза за авансово плащане на стоките?
7.„Б.“
АД получило ли е и заплатило ли е на „Д.Ф.“ ГМБХ цялото количество поръчана
прежда?
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
делото е допусната и изслушана първоначална
/ л.1006, т.V/. и допълнителна /л.1170,т.VІ/ съдебно - оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице И.П.А. и съдебно -техническа експертиза,
изпълнена от вещото лице доц. И.Р.Р., която
е представила първоначално заключение /л.1139,т.VІ/
и допълнителни заключения/л.1390,т.VІІ/,/л.1536,т.VІІ/,/л.1621,т.VІІ/, които съдът кредитира с доверие като компетентни и неоспорени от
страните. Експертизите са допуснати
от съда, за да изяснят наличните
количества прежди в склада на Ш. в гр. В., дата им на доставка, вида им, съпоставен с вида на преждите от поръчка от
21.01.2011г. и посочените във фактура № 175/14 от 24.06.2014 г.,
съответстват ли на преждите от поръчка
от 21.01.2011г.
Предметът на спора се определя от
обстоятелствата, посочени от ищеца като основание на иска и от търсената защита за незаплатените от „Б.“ АД стоки, доставени по негова поръчка от 21.01.2011г. и
Договор/споразумение от 28.01.2011г., заедно с
обезщетение за вреди от забавеното плащане на тази доставка и на
договорената мораторна неустойка, спрямо
които се прилага Обвързващото споразумение от 28.04.2009г.
Договорът/Споразумение от 28.01.2011г. е подписан от двете страни и е във връзка с подадена от „Б.“
АД поръчка /електронно писмо/ за
закупуване на стоки от 21.01.2011г. С този Договор/Споразумение от 28.01.2011г.
страните са постигнали съгласие за
следните условия за доставка: „Б.“ АД се задължил да получи стоките
в срок от два месеца от пристигането им в склада на Ш. в
гр. В. във В., а в случай, че не изпълни
задължението си и не получи стоките в този срок дължи на „Д.Ф.“ ГмбХ 0.03
евро/кг. ежемесечно складови разходи, както и допълнително 0.05% месечна лихва.
Изменение на иска не е допуснато по чл.214 ГПК в с.з на 14.11.2018г. и с
връченото на 14.11.2018г. становище /л.1454,т.VІІ/ не са включени към предмета на спора и прежди от поръчки преди
21.01.11г. /15.12.2010г. и 10.12.2009г., 22.12.2009г. и 06.03.2008г./.
Събраните доказателства за тези поръчки няма да бъдат ценени от съда, тъй като
са извън предмета на спора.
Съдът приема Електронно писмо от 21.01.2011г. за
обвързваща „Б.“ АД
поръчка за доставка на посочените в него прежди, тъй като е последвано от
електронно писмо от 24.01.2011г. от Д.Ф.“ ГмбХ, в което са обсъдени същите
прежди, поръчаното количество, цени, период за приемане на стоките и т.н., след
което е сключен Договорът/Споразумение
от 28.01.2011г., подписан от двете
страни. В него е посочено, че изброените клаузи се отнасят за поръчката на „Б.“
АД / виж имейл от 21.01.2011г./ и двете страни са се съгласили с този договор,
като са го подписали.
Няма спор, че Д.Ф.“ ГмбХ е издал
фактура №274/12 от 11.11.2013г., на обща стойност 88 435,99 евро. „Б.“ АД е
платил сума в размер на 15 771,51 евро. Фактура
№274/12 от 11.11.2013г. е заменена с две
отделни фактури №137/14 от 28.03.2014г., на стойност 15 771,51 евро/ платена/ и
фактура №175/14 от 24.06.2014г., на
стойност 72 664,48 евро
Вещото лице А. дава заключение,
че всички доставени от „Д.Ф.“ за „Б.“ АД стоки в склада на Ш. в гр. В., считано
от датата на първата доставка, са с
общо тегло 258 910,68 кг.
По видове същите са описани
подробно в Справка - Приложение № 1 към Заключението, в колона „Общо количество
в склада, включително новите поръчки, в килограми“.
Сочи се, че всички изтеглени от „Б.“
АД стоки в склада на Ш. в гр. В., са в общ размер 242 403,800 кг., т.е
неизтегленото количество прежди е 16 506.88кг.
Вещото лице А. посочва, че по счетоводни данни на Д.Ф.“ ГмбХ, стойността на останалите количества в
склада, които са заявени от „Б.“ АД, е 72 664,48 евро и са включени във Фактура № 175/14 от 24.06.2014 г. както
следва, като количества и получени в склада стоки:
|
№ по ред ред |
Вид |
Количество кг |
Получено в склада на |
||||
|
1 |
Nm30/1 S, 100% дълго-Щ.ен ACALA памук прежда, пенирана |
1 684,800 |
03.05.2011 г. |
||||
|
2 |
Nm34/2 Z/S, 100% памучна прежда,
средно-Щ.на от рингова предачна машина, необработена, бяла, кардана, ТРМ 825 |
3 628,800 |
03.05.2011 г. |
||||
|
3 |
Nm50/2 Z/S, 100% памукова прежда, средно-Щ.на от
рингова предачна машина, необработеня бяла, кардана, ТРМ 1070 |
816,480 4 105,800 |
01.07.2008 г. 03.05.2011 г. |
||||
|
4 |
Nm80/1 S, 100% дълго-Щ.ен G1ZA 86 памук прежда,
пенирана |
549,000 |
25.02.2011 г. |
||||
|
5 |
Nm50/1 Z, 100% дълго-Щ.ен ACALA памук прежда, пенирана |
4 536,000 |
03.05.2011 г. |
||||
|
6 |
Nm24/1 Z, 100% дълго-Щ.ен GIZA 86 памук прежда,
пенирана |
1 186,000 |
25.02.2011 г. |
||||
|
Общо: |
16 506,880 |
- |
|||||
|
|
|
|
|
|
||||
Датата на доставката на 816,480 кг прежда Nm50/2 Z/S, 100%
памукова прежда, средно-Щ.на от рингова предачна машина, необработеня бяла,
кардана, ТРМ 1070 е доставена на 01.07.2008г.
и е на стойност 1147,08 евро.
Вещото лице А. посочва, че прежди позиция 1,4 и 5 не фигурират във поръчка от 21.01.2011г., като е уточнено, че „ няма
пълно съвпадение на наименованието на стоката“, а само частични съвпадения в
наименованието. Относно идентичността на артикулите в.л. Р. е посочил, че наличните в склада на Ш. – В. памучни
прежди 16507 кг, разпределени в 8 отделни партиди, в по- голямата си
част съответстват на заявените количества и видове с поръчка от 21.01.2011г. Прежда Nm50/2 Z/S, Nm24/1 Z GIZA 86 и Nm80/1 S G1ZA 86 не противоречат на заявената прежда. Посочено е, че с допълнителни лабораторни физически
изпитвания могат да се установят някакви подробни различия във физико-
механичните свойства на преждите. На вещото лице Р. е възложено от съда да
вземе проби от процесните прежди /8 отделни партиди/ при предоставяне
възможност за присъствие на представители на страните и да ги предаде на изпитвателна лаборатория „Т.К.“
ЕООД – гр. Г., след което да приеме от изпитвателна лаборатория протоколите от
лабораторните изследвания и в табличен вид да представи качествените показатели
на наличните прежди в склада на Ш. – В., което е направено от вещото лице /л.1390-1437/.
В с.з на 14.11.2018г. вещото лице Р. е обяснил,че единственото различие се отнася за прежда Nm80/1 S GIZA 86, ресана, контейнер MEDU2212110,
като в поръчка от 21.01.2011г. е заявена
еднотипна прежда Nm80/1 ресана с памук
SJV Acala и S предачно усукване, а е доставена прежда е Nm80/1 ресана с памук GIZA 86 и S предачно усукване. Не може да се
каже, че несъответства
на поръчката, независимо, че памук SJV Acala е жънат в К., а памук GIZA 86 е жънат в
Е..Очевидно е, че се касае се за две
прежди, с еднакви технически характеристики, но с различен произход.
В Обвързващото споразумение от 28.04.2009г. се предвижда предназначението
на преждите да бъде: за ръчно плетене, прежда за производство на кърпи, прежда
за производство на други изделия. Относно техническите параметри на преждите е
предвидено „Б.“ АД да предоставя на „Д.Ф.“ информация относно изискванията за качество изразяващи се
в параметри като RKM, относително
удължение, сук на метър и да бъде уговорена максимално възможната цена относно определеното
качество. Предвидено е да се извършват проучвания за качество в Пакистан от
дружество Contecna или SGS и да се изпращат на „Б.“ АД. Текстовете на Обвързващото
споразумение са общи и не посочват
конкретно техническите характеристики на договорените прежди.
Вещото лице Р. е констатирал, че Поръчката
от 21.01.2011г. съдържа 23 артикула на текстилни нишки, от които 22 артикула са
памучни прежди и един артикул вискозна коприна. Различните видове прежди са с
различни по пълнота технически параметри. За всички е посочена системата на
предене- кардна, пенирана. За някои прежди са пропуснати видът на влакнестия
състав, а за други строежът или усукването / сп.Таблица 1, л. 1539, т. VІІ/
В случая „Б.“ АД в Обвързващото
споразумение от 28.04.2009г. и Поръчката
от 21.01.2011г. са заложили малък брой технически параметри и не за всички
артикули, с което са създадали възможност за „Д.Ф. да доставя прежди в широки
технологичен диапазон. Приложените сертификати за качество на преждите частично
отразяват техните технически параметри и имат формален характер. Отсъствието на
сертификати за качество за всяка фактурирана доставка на прежда ограничава възможностите за входящ качествен
контрол от страна на „Б.“ АД. Представените 4 сертификата за качество на процесните
прежди не съпровождат всяка фактурирана доставка на прежда.
Сертификатите се отнасят до някои
артикули от прежди, а не до всички поръчани и непълно отразяват технически параметри на преждите от Поръчката от 21.01.2011г.
Вещото лице Р. е посочил,че за
всички прежди наименованието на преждата представлява нейната линейна плътност
с размерност в номер метричен Nm, наклонената черта означава посочване на суков
строеж, а цифрата след наклонената черта посочва колко единични прежди или
нишки образуват общата нишка.
Само наименованието на преждите
не може да послужи за обособяване и уточняване на широкия спектър от технически
характеристики: линейна плътност, сукове, механично съпротивление и съответната
неравномерност. Вписаните в поръчката от 21.01.2011 г. наименования на преждите
посочват линейната плътност и броя на единичните прежди, съставящи общата прежда/нишка.
Лабораторните изпитвания на
процесните прежди в Т.К. ЕООД, Г. посочват
съответствие между наименованието и техническите характеристики: линейна
плътност и съставен строеж на нишката.
Вещото лице Р. сочи, че дългосрочните
търговски взаимоотношения изискват предварително подробно специфициране на
поръчваните и доставяни текстилни изделия. Числовите стойности в
предварителното специфициране могат да се основават на известни стандарти,
други технологични документи, или на договореност между страните. Такива
договорени условия не са установени в Обвързващото споразумение от 28.04.2009
г., в поръчката от 21.01.2011 г. или в друг документ. Наличните в склада процесни
прежди са идентифицирани с технически характеристики от производителя, който не
е страна в взаимоотношенията между заявителя- ответник и доставчика- ищец на
преждите.
Резултатите от лабораторните
изпитвания /табл. 6, л.1560/, посочват съответствие между заявените и
доставените прежди Nm50/2 Z/S и Nm34/2 Z/S относно пресукалните сукове.
Наименованието на преждата Nm50/2
Z/S, посочва само линейната плътност, броя на съставните единични прежди,
посоките на предачните и пресукалните сукове. Предназначението на преждите се
определя от точно упоменат вид на предстоящата технология на обработка: тъкане,
плетене, шевни конци и др. в спецификация, която е част или приложение към
търговската поръчка. Друг вариант е да се посочат техническите условия за всеки
вид прежда: линейна плътност, влакнест състав, предачни и пресукални сукове, други
изисквания и т.н. Наименованието на преждата не означава непременно или
еднозначно нейното предназначение.
Вещото лице Р. сочи, че единични памучни прежди с линейна плътност Nm 50
и по-висок, условно имат приблизителна дебелина по-малка от 0,3 мм. Това ги
прави практически неприложими за пряко използване за ръчно плетиво. Обичайната
практика е тези единични прежди да се скатяват на двойки, тройки и да се
пресукват.
В предоставените 4 сертификата за
качество от ищеца са представени технически характеристики на 4 вида процесни
прежди, образци №1,2,3, и 8, а образец 4 и 7 – няма сертификат, образец 5,6/поръчка,която
не е предмет на спора/от таблица №4 установени наличности на процесните прежди, /л.1558, т.VІІ/
Вещото
лице Р. сочи, че към настоящия момент действащите
стандарти на БИС - БДС, EN и ISO не представляват задължителни или препоръчителни стойности на техническите
характеристики.
По отношение на съответствието
между складовия опис на Ш. - В. и контролния опис на експертизата от 19.09.2017
г. сочи, че се потвърждава наличието на 16507 кг памучна прежда, разпределена в
8 отделни партиди, със следните изводи:
Прежда: Nm 50/1, Z, SJV Acala,
ресана, контейнер MSKU0119227, от 03.05.2011 г.,е опакована в 5 еднотипни
палети от по 907,20 кг нето, с общо тегло от 4536 кг и съответства на всички
зададени параметри в поръчката от 21.01.2011 г.;
Прежда: Nm 30/1, S, SJV Acala,
ресана, контейнер MSKU0119227, от 03.05.2011 г., е опакована в 1 палет от
907,20 кг нето и съответства на всички зададени параметри в поръчката от
21.01.2011 г.;
Прежда: Nm 34/2, Z/S, 825, средно
влакнест памук, кардна, контейнер PONU8174750, |05.05.2011г., е опакована в 4
еднотипни палети от по 907,20 кг нето, с общо тегло 3629 кг и съответства на
всички зададени параметри в поръчката от 21.01.2011г.;
Прежда: Nm 50/2, Z/S, 1070,
средно влакнест памук, кардна, контейнер PONU81747SO,от 03.05.2011г., е
опакована в 4 еднотипни палети от по 907,20 кг нето и в 1 палет от 477 кг нетно
тегло, общо 5 палета, с общо нетно тегло от 4106 кг и съответства на всички
зададени параметри в поръчката от 21.01.2011 г.;
Прежда: Nm 30/1, S, SJV Acala,
ресана, контейнер MSKU0119227,от 20.05.2010г.,
е опакована в 1 палет с нетно тегло 778 кг и съответства на всички зададени
параметри в поръчката от 21.01.2011 г. /поръчка,която не е предмет на спора/;
Прежда: Nm 50/2, Z/S, 1070, РАК,
кардна, контейнер GATU8687612, 07.08.2008г.,
е опакована в 1 палет от 816 кг нето и съответства на всички зададени параметри
в поръчката от 21.01.2011 г. /поръчка,която не е предмет на спора;
Прежда: Nm 24/1, Z, GIZA86,
ресана, контейнер MEDU2212110, 25.02.2011г., е опакована в 1 палет от 803 кг
нето и в 1 палет с нетно тегло от 383 кг, с общо тегло на тази прежда е 1186 кг. Единственото
различие спрямо посочената в поръчката от 21.01.2011 г. еднотипна прежда Nm
24/1 е в произхода на памучното влакно.
В поръчката от 21.01.2011, преждата Nm 24/1 е заявена ресана с памук SJV Acala
и Z предачно усукване. Доставената прежда Nm 24/1 е ресана с памук GIZA86 и Z
предачно усукване. От гледна точка на заявените технически характеристики и
показатели наличната прежда Nm 24/1, Z, GIZA86, ресана, с нетно тегло 1186 кг, не противоречи на заявената прежда Nm
24/1, Z SJV Acala, ресана. Допълнителните лабораторни физични изпитвания не установяват
съществени различия във физико-механичните свойства на преждите.
Прежда: Nm 80/1, S, GIZA86,
ресана, контейнер MEDU2212110, 25.02.2011г., е опакована в 1 палет с нетно
тегло от 549 кг. Единственото различие спрямо посочената в поръчката от 21.01.2011
г. еднотипна прежда Nm 80/1 е в произхода
на памучното влакно. В поръчката от 21.01.2011, преждата Nm 80/1 е заявена
ресана с памук SJV Acala и S предачно усукване. Доставената прежда Nm 80/1 е
ресана с памук GIZA86 и S предачно усукване. От гледна точка на заявените
технически характеристики и показатели наличната прежда Nm 80/1, Z, GIZA86,
ресана, с нетно тегло 549 кг, не
противоречи на заявената прежда Nm 80/1, 1 SJV Acala, ресана.
Допълнителните лабораторни физични изпитвания не установяват съществени
различия във физико- механичните свойства на преждите.
Съдебно
счетоводната експертиза е дала следното заключение относно пазарна цена на наличните прежди:
Пазарната цена (стойност) на наличните прежди по единичните цени в поръчката от
21.01.2011г. е 88 626 евро; Пазарната цена (стойност) на наличните прежди по
единичните цени във фактура №175/24.06.2014г. е 72 665 евро; Актуалната пазарна
цена (стойност) на наличните прежди по единични цени от интернет
информационните платформи към октомври 2017г. е 61615 евро.
С отговора на исковата молба,
ответникът твърди, че е заплатил на ищеца сума в размер на 10 000 Евро по
проформа фактура 760/04.12.2013 г. В допълнителното заключение на
съдебно-оценителската експертиза, вещото лице А. констатира извършено плащане
на 06.12.2013 г. от ответника на 8 229.60 евро, за следните видове и количества
прежди:
- Nm30/1 S, 100% long staple
ACALA cotton - 777,6 кг x 4,95 евро/кг = 3 849,12 евро и
- Nm50/1 Z, 100% long staple
ACALA cotton - 842,40 кг. x 5,20 евро/кг - 4 380,48 евро . Вещото лице
посочва, че в Справка - Приложение № 1 към първоначалното заключението, в която
е извършен анализ на движението на стоки в складана Ш., гр. В. е видно, че
подобни стоки не са получавани от „Б.“ АД - няма отразена доставка на дата
04.12.2013 г.
В допълнителната исковата молба,
ищцовото дружество посочва, че страните са постигнали съгласие полученото на
06.12.2013 г. плащане да има гаранционна функция - за обезпечаване изпълнението
на задължението на ответника за заплащане по 5000 Евро на седмица, до пълното
погасяване на задълженията му за заплащане цената на стоките преди приемането
им.Като доказателство за това сочи Кореспонденцията по повод на тази сума /имейли
от 03.12.2013 г., 10.12.2013 г., 18.12.2013 г. и 10.01.2014 г./
Безспорно е, че сумата от 8
229.60 евро е заплатена на 06.12.2013г. от Б.“ АД за посочените от вещото лице
прежди и същите не са му доставени. От посочените имейли е очевидно, че Б.“ АД е
имал финансови затруднения, поради които
не е заплащал и изтеглял в срок
договорените с ответника прежди. С електронно писмо от 29.10.2013г. ищецът е поискал да бъде променен договора с Б.“ АД и
задължително да се включи условие за плащане “ авансово плащане“ и са посочили, че очакват поправен нотариално
заверен договор.Такъв по делото не е представен. Последвала е допълнителна
кореспонденция между страните с искане от ищеца да се извърши плащане на просрочени суми от страна на Б.“ АД и
предупреждение, че ще бъде предявен иск за неплатените, договорени доставки на
прежда.
Направено
е искане от ответника с писмената защита тези прежди „да се зачетат като закупени и
платени, но непредадени“. С отговора на искова молба липсва възражение за
прихващане, както и до приключване на съдебното дирене, съгласно чл.37 ГПК. В
допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза е установено, че
част от прежда Nm30/1,S, SJVAcala / 0,4 кг/ е от предходна поръчка, която не е предмет на спора
Съдът
приема, че липсва конкретно възражение за прихващане, предявено в срок, за
платената сума от 8229,60 евро по
издадената проформа фактура с дължимата сума по исковата претенция, поради
което не следва да се произнася по направеното искане.
|
Съдът
приема, че сумата от 8 229.60 евро е платена на ищеца, стоката не е доставена
на ответника и не е налице договор между страните,който да предвижда “авансово
плащане“, поради което сумата следва да бъде приспадната от претендираната
сума по фактура №175/24.06.2014г. 72 664, 48 евро. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
В търговското право, за разлика
от гражданското право, мълчанието се приравнява на съгласие в случаите, при
които се отправя предложение за сключване на сделка до търговец, с когото
оферентът е в трайни търговски отношения / чл.292, ал.1 ТЗ/. Съгласието за
сключване на сделката се презумира, ако предложението не бъде отхвърлено
веднага.
Важно значение имат законоустановените правила по
отношение на формата на търговските сделки. Писмена или по-тежка от нея форма е
изискване за действителността на търговската сделка само в случаите, предвидени
в закон.
Изявленията на страните за
сключване на търговска сделка могат да бъдат направени по
телекс, по електронна поща или да са записани технически по начин, който дава
възможност за възпроизвеждането им.
Специална правна уредба за
сключване на търговски договор по електронен път се съдържа в Закона за
електронната търговия и в Закона за електронния документ и електронния подпис
/ЗЕДЕП/.
Съгласно чл.8, ал.1 ЗЕДЕП
предложението се смята за получено, ако адресатът потвърди получаването в
разумен срок, като потвърждаването не възпроизвежда предложението При преценка
за валидност на търговска сделка важи правилото на чл.293, ал.3 ТЗ, според
което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може
да се направи извод, че тя не е оспорвала действителността на изявлението.Според
чл.298 ТЗ е възможно търговски договор да се сключи при предварително
установени от едната страна общи условия, които на практика съдържат клаузите
на договора. Ако насрещната страна е търговец, общите условия стават
задължителни за него в случай, че той ги е знаел, или е бил длъжен да ги знае и
не ги е оспорил незабавно.
Съдът
приема, че страните са сключили двустранен възмезден Договор/Споразумение от 28.01.2011
г. с предмет – посочената Поръчка от
21.01.2011 г., в която ответника
е заявил доставката на около 150 тона
памучна прежда от Пакистан /л.45/ определени по вид,
количество, цена и срок на доставка.
Срокът на доставката в склада в гр. В. е
определен от средата на м.март до средата на м. май 2011 г., чрез
частични пратки. Ищецът –продавач се е
задължил своевременно да информира
купувача- ответник за точните дати, на които се очаква да пристигнат
контейнерите в склада в гр. В.. Ответникът се е задължил да приеме доставката в
срок от два месеца от пристигането в склада в гр. В., като при забава след двумесечния срок, дължи
обезщетение в размер на 0.03 евро на кг.
прежда ежемесечно за допълнителни
складови разходи и допълнително – 0.05% месечна лихва на 21.01.2011 г. на 21.01.2011
г. ответникът е заявил доставката на прежди
по вид, количество, цена и срок
на доставка на
около 150 тона памучна прежда от
Пакистан /л.45/
Няма спор, че ищеца многократно е
уведомявал ответника за необходимостта да плати и изтегли договорените
количества прежда с Поръчка от
21.01.2011 г.
Цената – според чл. 326, ал. 1 ТЗ
– се определя от страните при сключването на договора. В случая с
Договор/Споразумение от 28.01.2011г. страните
са постигнали съгласие съобразно
поръчка на „Б.“ АД по имейл от 21.01.2011г. за цената на преждите. Стойността на наличните
прежди по единични цени в поръчката от
21.01.2011г. е 88 626,31 евро,
представени в табличен вид по артикули на /л. 1172/ . Претенцията на ищеца е за
заплащане на дължимата сума по фактура №175/24.06.2014г. в размер на
72 664,48лв. Вещото лице А. е посочил, че стойността на единичните цени на
отделните артикули във фактура №175/24.06.2014г. е по- ниска от тази в
поръчката от 21.01.2011г. и предвид петитума на исковата молба съдът следва да
се съобрази със цените на преждите посочени във фактура №175/24.06.2014г.
Основните
елементи на договора за продажба са предметът и цената.
Съдът
приема, че предмет на продажбата са преждите посочени в поръчка от 21.01.2011г. определени по вид, количество,
цена и срок на доставка, а претенцията на ищеца е за стоките , намиращи се в склада
на Ш. в гр. В. , по поръчка от
21.01.2011г., за които е издадена фактура №175/14 от 24.06.2014г., на стойност 72 664,48 евро. Относно
пазарна цена на наличните прежди, експертизата дава следното заключение:
-
Пазарната цена (стойност) на наличните прежди по единичните цени в поръчката от
21.01.2011г. е 88626 евро;
-
Пазарната цена (стойност) на наличните прежди по единичните цени във фактура
№175/24.06.2014г. е 72665 евро.
Цената
– според чл. 326, ал. 1 ТЗ – се определя от страните при сключването на
договора. „Определянето на цена” по смисъла на чл. 326, ал. 1 ТЗ означава наличие
на две съвпадащи по предмет насрещни волеизявления за съгласие: това на
продавача, че е съгласен да продаде стоката на определена цена и това на
купувача, че е съгласен да закупи стоката на същата цена. Ако това наличие на
двете съвпадащи насрещни волеизявления липсва, едва тогава съгласието на
страните се замества от законовата фикция по чл. 326, ал. 2 ТЗ: „се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща
по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства”,което
означава, че въпреки неотразяването му в
договора – съгласието и на двете страни не е било липсващо, а е било налично:
както продавачът, така и купувачът са се съгласили, цената на
стоката да е не друга, а да е „равна по размер на цената, която обикновено се
плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни
обстоятелства”.
Такова
съгласие между ищеца и ответника липсва,
поради което съдът приема, че цената на
стоките е цената посочена в поръчката от 21.01.2011г. Ако се приеме обратното, това ще означава, че не разпоредбата по
чл. 326, ал. 2 ТЗ замества волята на страните, а я замества
решението на съда.
Д.Ф.“ ГмбХ е издал фактура №274/12 от 11.11.2013г., на обща
стойност 88 435,99 евро. „Б.“ АД е платил
сума в размер на 15 771,51 евро. Фактура №274/12 от 11.11.2013г. е заменена с две отделни фактури №137/14 от
28.03.2014г., на стойност 15 771,51 евро/ платена/ и фактура №175/14 от 24.06.2014г., на стойност 72 664,48 евро, която не е платена.
От съдебно техническата и
съдебно оценителната експертиза, на базата на разполагаемите документи и
извършения контролен опис в склада на Ш. - В. са установени 8 (осем) различни
партиди памучна прежда, с общо количество от 16507 кг., по единични цени по
поръчка от 21.01.2011г., както следва:
прежда Nm50/1,
Z, SJVAcala, ресана, доставена с контейнер MSKU0119227,
на 05.05.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 4536 кг, 7,34 евро/ кг, 33294
евро
прежда Nm30/1,S, SJVAcala, ресана, доставена с
контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г.., предназначена за ръчно плетиво , 907
кг, 6,67 евро/ кг, 6050 евро
Прежда Nm34/2,
825 , ср. Щ., кардна доставена с контейнер PONU8174750, на 05.05.2011г предназначена
за ръчно плетиво , 4106 кг, 4,38 евро/ кг, 15895 евро
прежда Nm50/2,Z/S, 1070, ср. Щ.,
кардна доставена
с контейнер PONU8174750 и на 05.05.2011г предназначена за ръчно плетиво , 4106 кг, 3,26
евро/ кг, 13386 евро;
прежда Nm30/1,S, SJVAcala, ресана, доставена с контейнер MSKU1327518,на 20.05.2010г,
предназначена за ръчно плетиво , 778 кг, 6,67 евро/ кг, 5189 евро.
Прежда Nm50/2,Z/S, 1070 РАК кардна, доставена с контейнер GATU8687612, на 07.07.2008г., предназначена за ръчно
плетиво , 816 кг, 3,26 евро/ кг, 2660 евро
прежда Nm24/1,Z, GIZA 86, ресана доставена с контейнер MEDU2212110, на 25.02.2011г., 1186 кг, 6,46
евро/ кг, 7662 евро
прежда Nm80/1, S, GIZA 86, ресана, доставена с контейнер MEDU2212110 на 25.02.2011г.,
предназначена за ръчно плетиво , 549 кг, 8,18 евро/ кг, 4491евро, т. е общо
количество 16 507 кг, на обща стойност 88626 евро
Прежда Nm30/1,S, SJVAcala, ресана, доставена с контейнер MSKU1327518,на
20.05.2010г, предназначена за ръчно плетиво , 778 кг, 6,67 евро/ кг, 5189 евро.
Прежда Nm50/2,Z/S, 1070 РАК кардна, доставена
с контейнер GATU8687612, на
07.07.2008г., предназначена за ръчно плетиво , 816 кг, 3,26 евро/ кг, 2660 евро
са от поръчки от 2010г. и 2008г. и не са включени в предмета на спора, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
По единични цени по фактура № 175/243.06.2014г., стоките
са както следва :
прежда Nm50/1, Z, SJVAcala, ресана, доставена с
контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 4536
кг, 5,20 евро/ кг, 23587,20 евро
прежда Nm30/1,S, SJVAcala, ресана,
доставена с контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г.., предназначена за ръчно
плетиво , 907 кг, 4,95евро/ кг, 4 489,650 евро
Прежда Nm34/2, 825 , ср. Щ.,
кардна доставена с контейнер PONU8174750, на 05.05.2011г предназначена за ръчно
плетиво , 4106 кг, 3,25 евро/ кг, 11794,25 евро
прежда Nm50/2,Z/S,
1070, ср. Щ., кардна доставена с
контейнер PONU8174750 и на 05.05.2011г
предназначена за ръчно плетиво , 4106 кг, 4,00 евро/ кг, 16424 евро;
прежда Nm24/1,Z,
GIZA 86,
ресана доставена с контейнер
MEDU2212110, на 25.02.2011г., 1186 кг, 5,35 евро/ кг, 6345,10 евро
прежда Nm80/1, S,
GIZA 86,
ресана, доставена с контейнер
MEDU2212110 на 25.02.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 549 кг, 5,30
евро/ кг, 2909,70евро, т. е общо количество 16 507 кг, на обща
стойност 72665 евро
От изложеното следва, че
ответника следва да заплати на ищеца намиращите се в склада в гр. В. прежди,
както следва:
прежда Nm50/1, Z, SJVAcala, ресана, доставена с
контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 4536
кг, 7,34 евро/ кг, 33294 евро
прежда Nm30/1,S, SJVAcala, ресана,
доставена с контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г.., предназначена за ръчно
плетиво , 907 кг, 6,67 евро/ кг, 6050 евро
Прежда Nm34/2, 825 , ср. Щ.,
кардна доставена с контейнер PONU8174750, на 05.05.2011г предназначена за ръчно
плетиво , 4106 кг, 4,38 евро/ кг, 15895 евро
прежда Nm50/2,Z/S,
1070, ср. Щ., кардна доставена с
контейнер PONU8174750 и на 05.05.2011г
предназначена за ръчно плетиво , 4106 кг, 3,26 евро/ кг, 13386 евро;
прежда Nm24/1,Z,
GIZA 86, ресана доставена с контейнер MEDU2212110, на
25.02.2011г., 1186 кг, 6,46 евро/ кг, 7662 евро
прежда Nm80/1, S,
GIZA 86,
ресана, доставена с контейнер
MEDU2212110 на 25.02.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 549 кг, 8,18
евро/ кг, 4491евро, т. е общо количество 14913кг= 16507-1594, на обща
стойност 80776,89 евро= 88626 евро-7849,26, но искът е предявен по цени
на стоките по фактура 175/24.06.2014г., поради което следва ответника да бъде осъден до размера на сумите за всяка
прежда посочен във фактурата общо в размер на 62511,46,
представляващи суми за прежда Nm50/1, Z, SJVAcala, ресана, доставена с
контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 4536
кг, 5,20 евро/ кг, 23 587,20евро, като отхвърли иска до размера на сумата 33294 евро
прежда Nm30/1,S, SJVAcala, ресана, доставена с
контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г.., предназначена за ръчно плетиво , 907
кг, 4,95 евро/ кг, 4 489,65 евро, като отхвърля иска до размера на сумата 6050 евро
Прежда Nm34/2, 825 , ср. Щ.,
кардна доставена с контейнер PONU8174750, на 05.05.2011г предназначена за ръчно
плетиво , 4106 кг, 3,25 евро/ кг, 11794,25 евро като отхвърля иска до размера на сумата 15895 евро
прежда Nm50/2,Z/S, 1070, ср.
Щ., кардна доставена с контейнер PONU8174750 и на 05.05.2011г предназначена за ръчно плетиво , 4106 кг,
3,26 евро/ кг, 13386 евро;
прежда Nm24/1,Z, GIZA 86,
ресана доставена с контейнер
MEDU2212110, на 25.02.2011г., 1186 кг, 5,35 евро/ кг,6345,10евро като
отхвърля иска до размера на сумата 7662
евро
прежда Nm80/1, S, GIZA 86, ресана, доставена с контейнер MEDU2212110 на
25.02.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 549 кг, 5,30 евро/ кг, 2909,70
евро, като отхвърля иска до размера
на сумата 4491евро
При неизпълнение на договорни
задължения, страните са договорили складови
разходи и неустойка за забава
Легалното определение на
неустойката е дадено в чл.92, ал.1 ЗЗД, която разпоредба е приложима и към
търговските сделки.С неустойката страните предварително уговарят размера на
обезщетението, което ще следва да заплати неизправната страна в случай, че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите
от неизпълнението. Касае се акцесорно задължение, чието възникване е обусловено
от изискуемостта на главното задължение. С оглед акцесорния характер на
неустойката, неустоечната клауза би била действителна само при действителност
на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено.
От заключението на съдебно-техническа експертиза се
установява, че Д.Ф.“ ГмбХ е доставило преждите в договорения
между страните срок в
склад в гр. В., а купувачът не е реализирал правата си по 319 ТЗ
и чл.32 ТЗ, поради което се явява неизправна страна по договора за
покупко-продажба и дължи заплащане на цената по същия, както и предвидените по
договора 0.03 евро/кг. ежемесечно
складови разходи, както и допълнително 0.05% месечна лихва. .
Вещото лице е представил в
табличен вид/ л. 1176/ периодите в дни, за които са начислени складови
разходи, съобразно договора за количество прежди 14913 кг.- 18602,75
евро, а неустойката следва да бъде изчислена по цени посочени в поръчката от 21.01.2011г.,
т.е 14913 кг прежда, по единични цени в поръчката от 21.01.2011г, с обща цена 80776,89
евро. Съдът служебно направи това изчисление и извърши корекция в таблица
последна на л. 1178
|
|
|
||||||||||||||||||||||
|
№ по ред |
Наименование, характеристики |
количест-во |
Ед. Цена /ев-ро/ |
Стойност в евро |
Период на начисляване |
Брой дни |
Годишен процент |
Неустойка /евро/ |
|||||||||||||||
|
1 |
Nm 50/1 |
Z |
|
SJVAcala |
ресана |
4536 |
7,34 |
33294,24 |
05.07.2011 г. – 23.12.2014 г. |
1267 |
0,60% |
703,06 |
|||||||||||
|
2 |
Nm 30/1 |
S |
|
SJVAcala |
ресана |
907 |
6,67 |
6049,69 |
05.07.2011 г. – 23.12.2014 г. |
1267 |
0,60% |
127,75 |
|||||||||||
|
3 |
Nm 34/2 |
Z/S |
825 |
ср. Щ. |
кардна |
3629 |
4,38 |
15895,02 |
05.07.2011 г. – 23.12.2014 г. |
1267 |
0,60% |
335,65 |
|||||||||||
|
4 |
Nm 50/2 |
Z/S |
1070 |
ср. Щ. |
кардна |
4106 |
3,26 |
13385,56 |
05.07.2011 г. – 23.12.2014 г. |
1267 |
0,60% |
282,66 |
|||||||||||
|
5 |
Nm 24/1 |
Z |
|
GIZA86 |
ресана |
1186 |
6,46 |
7661,56 |
25.04.2011 г. – 23.12.2014 г. |
1338 |
0,60% |
170,85 |
|||||||||||
|
6 |
Nm 80/1 |
S |
|
GIZA86 |
ресана |
549 |
8,18 |
4490,82 |
25.04.2011 г. – 23.12.2014 г. |
1338 |
0,60% |
100,15 |
|||||||||||
|
Общо: |
|
|
|
|
|
14913,00 |
|
80776,89 |
|
|
|
1720,12 |
|||||||||||
и констатира, че размера на неустойката е в размер на
1720,12 евро, но следва да се уважи до размера на претендираните 1558,43 евро.
С писмения отговор на
допълнителната искова молба, при условията евентуалност ответникът е направил възражение
за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 ЗЗД,в случай, че съдът приемел за основателно искането на ищеца, ответника
да бъде осъден да заплати цена за стоките, които не са му доставени, под
условие, че изпълнението се извърши едновременно с дължимото от ищеца предаване
на стоката.
Възражението за неизпълнен
договор е уредено в разпоредбата на чл. 90 ЗЗД като средство за защита срещу
неизпълнение на насрещното изискуемо задължение от същото правно отношение,
т.е. способ за едновременно изпълнение
и за осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение.
Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като
ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, като е доставил в
склада Ш. гр. В. поръчаните по вид и количество прежди.„Б.“ АД в Обвързващото
споразумение от 28.04.2009г. и Поръчката
от 21.01.2011г. са заложили малък брой технически параметри и не за всички
артикули, с което е създадена възможност за „Д.Ф. да доставя прежди в широки
технологичен диапазон. .„Б.“ АД не е реализирал правата си по чл.32 ТЗ и е в забава за получаване
на стоката..
По предявения иск от ищеца по чл.19 , ал.3 ЗЗД при условиянта на
евентуалностза, съдът не следва да се произнася, тъй като е уважил главния иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
представените от страните списъци за разноски, съдът намира, че в тежест на „Б.“ АД на основание чл.78,ал.1 ГПК, следва да
се възложат разноски в размер на 17 008
лв, съразмерно с уважената част от исковете, а на Д.Ф.“ ГмбХ, рег. № ***на
Районен съд, гр. У., Г., основание чл.78,ал.3 ГПК, следва да се възложат разноски в размер на 1367лв, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК *****,
гр.К., област С.З., ул.“ *****, представлявано от Г.Х.Г. да заплати на „Д.Ф.“ ГмбХ, рег. № ***на Районен съд, гр. У., Г., с
адрес ***гр. У., ул. „***, представлявано от управителя А.Б.,чрез
пълномощниците му адв. Т.Н. и адв. Е.Д. на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал. 1 и вр. чл. 318 от ТЗ сумата общо в размер на 62 511,46 евро, представляваща дължима сума по фактура № 175/14 от
26.06.2014г., която заменя за част от стоките по фактура № 274/12. От
11.11.2013г. за преждите, както следва:
прежда Nm50/1, Z, SJVAcala,
ресана, доставена с контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г., предназначена за
ръчно плетиво , 4536 кг, 5,20 евро/ кг, за сумата от 23 587,20евро, като ОТХВРЪЛЯ иска до размера на сумата 33294 евро неоснователен
прежда Nm30/1,S, SJVAcala, ресана, доставена с
контейнер MSKU0119227, на 05.05.2011г.., предназначена за ръчно плетиво , 907
кг, 4,95 евро/ кг, за сумата от 4 489,65 евро, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на сумата 6050 евро неоснователен
Прежда Nm34/2, 825 , ср. Щ.,
кардна доставена с контейнер PONU8174750, на 05.05.2011г предназначена за ръчно
плетиво , 4106 кг, 3,25 евро/ кг, за сумата от 11794,25 евро като отхвърля иска до размера на сумата 15895 евро неоснователен
прежда Nm50/2,Z/S, 1070, ср.
Щ., кардна доставена с контейнер PONU8174750 и на 05.05.2011г предназначена за ръчно плетиво , 4106 кг,
3,26 евро/ кг, за сумата от 13386 евро;
прежда Nm24/1,Z, GIZA 86,
ресана доставена с контейнер
MEDU2212110, на 25.02.2011г., 1186 кг, 5,35 евро/ кг, за сумата от 6345,10евро,
като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на сумата
7662 евро неоснователен
прежда Nm80/1, S, GIZA 86, ресана, доставена с контейнер MEDU2212110 на
25.02.2011г., предназначена за ръчно плетиво , 549 кг, 5,30 евро/ кг, за сумата
от 2909,70 евро, като ОТХВЪРЛЯ до размера
на сумата 4491евро, неоснователен
ведно със законната лихва
върху сумата от 62511,46 евро, считано от предявяване на исковата
молба 29.12.2014г. до пълното изплащане
на сумата
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на „Б.“ АД, ЕИК
*****, гр.К., област С.З., ул.“ *****, представлявано от Г.Х.Г. по чл.90 ЗЗД- изпълнението на договора от „Б.“ АД да се извърши под условие - едновременно с
дължимото от Д.Ф.“ ГмбХ предаване на стоката, като неоснователно.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК *****, гр.К., област С.З., ул.“ *****,
представлявано от Г.Х.Г. да заплати на „Д.Ф.“ ГмбХ, рег. № ***на Районен
съд, гр. У., Г., с адрес ***гр. У., ул. „***,
представлявано от управителя А.Б.,чрез пълномощниците му адв. Т.Н. и адв. Е.Д. на
основание чл.6, предложение второ от
Договор / Споразумение неустойка в размер на
1558,43 евро, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба 29.12.2014г. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Ф.“ ГмбХ, рег. № ***на Районен съд, гр. У., Г., с
адрес ***гр. У., ул. „***, представлявано от управителя А.Б.,чрез пълномощниците
му адв. Т.Н. и адв. Е.Д. да заплати
на „Б.“ АД, ЕИК *****, гр.К., област С.З., ул.“ *****, представлявано от
Г.Х.Г. на основание чл.78,ал.3 ГПК, направените по делото разноски в
размер на 1367лв, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК *****,
гр.К., област С.З., ул.“ *****, представлявано от Г.Х.Г. да заплати на „Д.Ф.“ ГмбХ, рег. № ***на Районен съд, гр. У., Г., с
адрес ***гр. У., ул. „***, представлявано от управителя А.Б.,чрез
пълномощниците му адв. Т.Н. и адв. Е.Д. на
основание чл.6 , предложение първо от
Договор / Споразумение стойността на складовите разходи в размер на 18602, 75 евро, ,ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба 29.12.2014г. до пълното изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ
иска до размера на сумата 21213,53евро, като неоснователен
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК *****, гр.К., област С.З., ул.“ *****,
представлявано от Г.Х.Г. да заплати на „Д.Ф.“ ГмбХ, рег. № ***на Районен
съд, гр. У., Г., с адрес ***гр. У., ул. „***,
представлявано от управителя А.Б.,чрез пълномощниците му адв. Т.Н. и адв. Е.Д.
на основание чл.78,ал.1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 17008
лв, съразмерно с уважената част от иска
ОСЪЖДА Д.Ф.“
ГмбХ, рег. № ***на Районен съд, гр. У., Г., с адрес ***гр. У., ул. „***,
представлявано от управителя А.Б.,чрез пълномощниците му адв. Т.Н. и адв. Е.Д. да
заплати на „Б.“ АД, ЕИК *****, гр.К.,
област С.З., ул.“ *****, представлявано от Г.Х.Г. на основание чл.78,ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1367лв, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в 2- седмичен срок от
получаване на съобщението от страните, пред ПАС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: