№ 41662
гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110170236 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на *** за издаване на заповед за изпълнение срещу ИЛ.
ОГН. П..
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В процесния случай заявителят претендира сумата 478,24 лева – непогасено
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги. Като разгледа
клаузите от договора за допълнителни услуги, регламентиращи задължението за заплащане
на възнаграждение за допълнителни услуги, съдът ги намира за нищожни на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат
предвидените с тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с
които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната
страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-
силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива
по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Преценката за нищожност се прави към момента на сключване
на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към него. В процесния
случай *** е икономически по-силната и по-подготвена за участие в съответния тип сделки
страна, доколкото извършва същите по занятие. Размерът на възнаграждението за
1
допълнителни услуги, уговореното в негова полза и в тежест на финансово по-слабата
страна – длъжника ИЛ. ОГН. П., е необосновано висок и несъразмерен с услугите, които е
предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на 614,88 лева, при условие че сумата,
която е дадена в заем е 800 лева. Задължението за заплащане на тази сума е договорено да
възникне за ИЛ. ОГН. П. независимо дали ще ползва съответни услуги, както и независимо
от обстоятелството колко услуги ще ползва.
Възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в годишния процент на
разходите, определен в договора за кредит на 48,90 %. Съдът намира обаче, че същото
следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото задължението за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за
кредит, тъй като без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общите
разходи по кредита. При включването на възнаграждението като компонент от ГПР обаче се
стига до резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум,
поради което и на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК следва да се приеме, че клаузите,
регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждението, са нищожни.
За пълнота следва да се посочи, че според чл. 10а , ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В настоящата хипотеза възнаграждението
за всички услуги по договора за допълнителни услуги е определено общо, като не е ясно за
всяка от услугите каква е дължимата цена. Освен това съответните услуги, за които е
договорено възнаграждението от 614,88 лева, не са описани надлежно, което води до извод
за нарушаване на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заявлението на *** за издаване на
заповед за изпълнение срещу ИЛ. ОГН. П. следва да бъде отхвърлено в частта по
претенцията за сумата 478,24 лева - непогасено възнаграждение за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
*** срещу ИЛ. ОГН. П. в частта по претенцията за сумата 478,24 лева - непогасено
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2