Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
13.12.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2501 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на К.Г.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, против ЗАД“ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7, представлявано от
изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 60 000лв., представляващи обезщетение за претърпени от К.Г.К.
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 10.08.2018 год. причинено
от водача В.П. при управление на лек автомобил „Мерцедес" с peг. №*****– застрахован
при ответното дружество по застраховка “гражданска отговорност”, както и сумата
от 417,40лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат от същото ПТП, ведно с лихва за забава от датата
на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 10.08.2018г.***, при управление на товарен автомобил „Мерцедес" с peг. №****, водачът В.П. нарушил правилата за движение и предизвикал пътнотранспортно произшествие с л.а.“Пежо 106“ с рег.№****, в който пътувала и ищцата. Твърди се, че за събитието е съставен констативен протокол за ПТП от двамата водачи. На място произшествието било посетено от полицейски служители. Ищцата посочва, че било образувано ДП №126/19 год. по описа на 05 РУ ВМР Бургас, пр.вх.№165/19 год. на РП Бургас, което било прекратено на основание чл.343, ал.2 НК. Заявява се, че в рамките на наказателното производство е бил установен механизма на произшествието, както и вината на водача В.П., който допуснал следните нарушения – не спазил дистанция от движещия се пред него лек автомобил, в който пътувала ищцата, не съобразил скоростта си с оглед пътната обстановка, което го лишило от възможността да реагира адекватно и да владее управляваното от него превозно средство, загубил контрол над автомобила – нарушения по чл.23 ал.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В резултат на настъпилото произшествие ищцата получила травматични увреждания - счупване на 9-ти и 12-ти гръдни и 1-ви лумбален прешлен. Твърди се, че счупванията са от флексионен тип – рязко свиване и разтягане на гръбначния стълб. Заявява се, че счупването се квалифицира като средна телесна повреда по см.на НК.
Твърди се, че ищцата постъпила двукратно за лечение в болнично заведение, общо за 12 дни. Два пъти била въвеждана в анестезия и била извършена вертебопластика с инжектиране на костен цимент в гръбначния стълб. Сочи се, че веднага след ПТП тя нямала видими наранявания. Изпитвала силна болка в гърдите, за която предполагала, че ще отшуми. На 16.08.2018 год. провела консултация с кардиолог и след КТ изследване се установило счупване на три прешлена. След като консервативното лечение не дало резултат, ищцата постъпила по спешност в отделение по невротравматология в УМБАЛСМ „Пирогов“ и била оперирана двукратно. След първата операция провела ранна рехабилитация.
Твърди се в исковата молба, че пътнотранспортното произшествие оказало силно негативен ефект върху ищцата, както физически, така и психически.
Вследствие на травмите ищцата лежала непрекъснато и била трудноподвижна в продължение на няколко месеца, което наложило да ползва ежедневно чужда помощ. Ограничението на движението на снагата довело до ограничение на социалния ѝ живот, причинило чувство на потиснатост, негативни психологически преживявания и проблеми със съня. Към момента на травмата ищцата била на 71 години, за нея въвеждането под анестезия било много рисково и причинило страх за живота и евентуалния изход от лечението. Възстановяването на костната структура отнело по-дълго време поради напредналата ѝ възраст. Тя започнала да изпитва страх при пътуване с моторно превозно средство по повод посещение в лечебните заведения.
Твърди се, че към датата на
събитието товарен автомобил „Мерцедес" с peг. № *****е имал задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество по полица №
BG/23/117002625456 с период на действие от 27.08.2017 г. до 27.08.2018 г.,
поради което на основание чл.432, вр.чл.498 ал.3 от КЗ ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по
претенцията. Заявява се, че ищцата е предявила претенция за изплащане на
обезщетение, но не се постигнало съгласие по размера. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Признава се съществуването на валидно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“.
Оспорва се твърдението, че за ищцата са възникнали всички, описани в исковата молба телесни увреждания. Сочи се, че ищцата и водачът на л.а.“Пежо“ са отказали медицинска помощ и не са имали болки. Твърди се, че предвид значителния период от време между произшествието и проведеното лечение травмите са вследствие на друго събитие. Сочи се, че имуществените вреди са изцяло репарирани. Оспорва се претенцията за присъждане на неимуществени вреди като завишена, прекомерна, в противоречие с принципа за справедливост. Според ответника заплатената сума от 10 000 лв. изцяло репарира неимуществените вреди. Твърди се, че ищцата е съпричинила вредите, което е основание за намаляване на обезщетението. Според отговора, тя е пътувала без поставен предпазен колан и така е нарушила чл.137а, ал.1 ЗДвП. Според ответника вина за настъпване на процесното ПТП има и водачът на л.а.“Пежо“, която не спазила чл.94 от ЗДвП и преустановила движението си в средата на пътната лента, в която се движила. Въвежда се твърдение, че произшествието може да се дължи и на неизправни стоп-светлини и неподаване на сигнал с ръка – нарушение по чл.24 ал.1 и ал.2 ЗДвП. С отговора се оспорва механизма на ПТП. Оспорва се акцесорната претенция за лихва, както и началния момент, от който се претендира. Според ответника не е допусната забава при изпълнение на задължението му да изплати обезщетение. Ангажирани са доказателства.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” с полица № G/23/117002625456 с период на действие от 27.08.2017 г. до 27.08.2018 г., за товарен автомобил „Мерцедес" с peг. №****, сключен със ЗАД“ОЗК – Застраховане“ АД.
Не се спори, че на посочената дата 10.08.2018г. е възникнало пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил „Мерцедес" с peг. № *****и лек автомобил “Пежо 106“ с рег.№*****, в който пътувала и ищцата.
По отношение на механизма на настъпване на вредите по делото е представен констативен протокол, съставен от участниците в инцидента – водачът на товарния автомобил В.П. и водачът на лекия автомобил – М.Ф.. По делото е разпитан като свидетел В.П., който посочва, че си спомня за случая около солниците. Тогава управлявал платформа за пътна помощ. Помни, че пред него се движила лека кола и поради наличето на голяма дупка на пътя шофьорът завил наляво, надясно и после спрял. Свидетелят се опитал да заобиколи колата, но не успял, защото в насрещното платно идвала друга кола и така ударил спрелия пред него лек автомобил. На местопроизшествието са пристигнали органите на МВР, но тъй като е нямало видими наранявания и всички заявили, че са добре, не е посещавано болнично заведение и не е повикан медицински екип.
От заключението на вещото лице Б.Т., по приетата съдебна автотехническа експертиза, се установява, че от Черноморски солници АД в посока пътен възел Каблешково се движил товарния автомобил, а пред него лекия автомобил, в който пътувала ищцата, на седалката в дясно от водача. В определен момент водачът на лекия автомобил решил да намали скоростта поради наличие на препятствие – опасна за преминаване дупка. Товарният автомобил се движел с несъобразена скорост и в опасна близост до него, в резултат на което не успял да спре и се ударил в задната му част. Опасната зона за спиране е изчислена от експерта на около 21 м., който е посочил, че произшествието е било предотвратимо в случай на спазена достатъчна дистанция. Посочва още, че лекият автомобил е бил технически изправен. Според вещото лице в резултат на произшествието пострадалата е получила фрактура на две ребра и лумбален прешлен от притискане на гръдната част в предпазния колан, като тялото е било изхвърлено напред от удара. По лекия автомобил са настъпили значителни увреждания.
От заключението на приетата съдебно-медициска експеритза на вещото лице д-р С.Т. се установява, че съобразно снетата анамнеза непосредствено след инцидента пострадалата изпитвала болки в гръдния кош, но не потърсила медицинска помощ. След като болките се засилила и се усетила в гръбначния стълб ищцата посетила лекар, който констатирал болки в гърба и кръста, които се разпространяват към левия крак. Като придружаващи заболявания са били посочени хипертонична болест и остеопороза. Проведена е консултация с кардиолог на 16.08.2018 г. и след необходимото образно изследване са били установени счупвания на 9 и 12 гръдни и 1 лумбален прешлен, на фона на дегенеративни и остеопоротични промени на прешлените. Ищцата е хоспитализирана и оперирана на 03.10.2018 г. в УМБАЛСМ “Пирогов” – извършена вертебопластика с костен цимент на 9 и 12 гръден прешлен. В епикризата е посочена дегенеративно ставна и дискова болест, най-изразена в 4-5 лумбални прешлени. На 16.11.2018 г. отново е реализирано оперативно лечение – вертебопластика с костен цимент на 1 поясен прешлен. Вещото лице е посочило получените от ищцата телесни увреждания – счупване на три гръбначни прешлена, което се класифицира като трайно затруднено движение на снагата, за всеки един по отделно, за срок от една година. Установява се от заключението, че е вероятно вредите да са настъпили в резултат от претърпяното ПТП, при липсата на данни за други травми в периода от инцидента до първия проведен медицински преглед. Приложеното лечение е оперативно, под обща анастезиия, при което с помощта на троакарни игли се въвежда костен цимент – вещество, което след няколко минути полимеризира, заздравява прешлена и унищожава болковите рецептори. Лечението е прието като адекватно от експерта. Продължило е на два етапа с хоспитализация от 7 и от 3 дни. В случая пострадалата е претърпяла дълъг период на възстановяване и към момента на прегледа има оплаквания от болки в гърба и кръста, от което може да се заключи, че оздравителният процес още не е приключил. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че предвид възрастта на лицето и с оглед дегенеративните изменения, от травмата по-лесно биха настъпили увреждания. Посочва още, че в случай на поставен предпазен колан би се достигнало до този тип нараняване. Не е установено от експерта ищцата да е претърпяла друга травма в периода между инцидента 10.08.2018 г. и посещението при кардиолог на 16.08.2018 г.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица Т. и д-р Т., като пълни и обосновани. Същите съответстват на изложеното в съдебно заседание от водача на товарния автомобил, поради което по делото е установен механизма на процесното ПТП, както и наличието на причинна връзка между инцидента и претърпените от ищцата вреди. Не е установено правоизключващото възражение на ответника, че уврежданията са настъпили от друго събитие. На първо място никакви доказателства в тази посока не са събрани и подобен извод не е направен от нито едно от вещите лица. Фактът, че контузиите са установени едва след образното изследване на 16-17.08.2018 г. – шест дни след инцидента – не може да се приеме като достатъчно косвено доказателство, че друг инцидент довел до увреждането. Това, че пострадалата е в напреднала възраст и с дегенеративни изменения също не води до отричане на причинно-следствената връзка между претърпяното ПТП и вредите. Действително, както вещото лице е уточнило, вероятността за тяхното настъпване е по-висока, предвид здравословното състояние на пациента и затова експертът е потвърдил възможността за получаване на увреждането от притискане на обезопасителния колан.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и за вина на ищцата. За да е налице съпричиняване следва със своето поведение пострадалият, в нарушение на правилата за движение да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В случая, от заключението на вещото лице се установява, че водачът на товарния автомобил не е съобразил своето поведение и скоростта си за движение с пътната обстановка, като в случай на спазена дистанция би могъл да намали скоростта си до минимум и с това да предотврати настъпването на ПТП. Такова задължение за водача съществува в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДВП, която предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Не се установява твърдението, че ищцата е нарушила правилата за движение, като е пътувала без поставен предпазен колан. Напротив, от заключенията и на двете вещи лица може да се направи извод, че уврежданията са настъпили именно в следствие от притискането на тялото на пострадалата към предпазния колан. Ето защо, съдът приема, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на ПТП. От съдебно техническата експертиза се установяват значителни щети по лекия автомобил и сила на удара, която би могла да се пренесе към пътуващите лица. Обстоятелството, че са отказали медицински преглед непосредствено след настъпване на произшествието и медицински екип не е бил повикан, не доказва липсата на травми съпоставими с инцидента, нито може да се тълкува като виновно противоправно поведение на пострадалата.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозоволеното увреждане от страна на водача на тежкотоварния автомобил, както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За установяване на интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, по делото са ангажирани показанията на двама свидетели – съпругът и дъщерята на пострадалата, които съдът кредитира изцяло като последователни и непротиворечиви, съответстващи на събраните писмени доказателства. Свидетелят К.посочва, че след инцидента съпругата му се оплаквала от болки в гърдите и гърба, поради което са предприели посещения при невролог, а след една седмица поради липсата на подобрение посетили друг специалист. След направен скенер са установили, че има счупени прешлени и трябва да се направи операция. Свидетелят посочва, че ищцата е страдала от силни болки и към момента продължава да изпитва такива. Не е можела да върви и около година е използвала проходилка, като грижи за нея са полагали и дъщерите й. Поради невъзможността да се изправи се налагало да бъде обтривана с мокри кърпи. От инцидентът тя се сринала психически. Изпитвала страх от това да се вози с кола и да излиза сама, тъй като се чувства несигурна, искала в повечето време да лежи и не е така активна както преди инцидента. Към момента продължавала да приема болкоуспокояващи лекарства. Свидетелят К.посочва, че и пътуванията до гр.София за извършените операции са били съпроводени с много стрес и болки за ищцата. За същото свидетелства и свид. П., която посочва, че пътуването е било много дълго и болезнено. При първото постъпване в “Пирогов” са направени изследвания, като за целта са я придвижвали няколко часа с количка по отделните кабинети. След седмица при изписването й тя била отслабнала и пътуването обратно е понесло много тежко на ищцата. В продължение на дни не ставала от леглото и за нея се грижили двете й дъщери и нейния съпруг, изправяла се много трудно и не можела да се обслужва сама. Закупили колан, който да поставя на кръста, но болките не отшумели. При повторното посещение на “Пирогов” е била извършена и втора операция, след която състоянието й било още по-тежко, не е имала сили да се изправи изобщо. Около месец след втората операция ангажирали рехабилитатор, който й показал упражнения. След около 4-5 месеца тя започнала да се изправя сама, почти без чужда помощ. През цялото време е била на обезболяващи лекарства. Свидетелят П.посочва, че майка й вече не е същия жизнен човек, който е била преди инцидента. Преди редовно излизала с приятелки, ходили на плаж, на луга и на разходки. След инцидента обаче се затворила и не излизала, ако стои по-дълго време седнала се уморява и иска да легне.
С оглед така установените преживявания на ищцата в следствие от инцидента и отчитайки установените по делото продължителност и интензитет на болките и страданията от над една година, претърпяното оперативно лечение, съпроводено с пътувания и допълнителен стрес, получените физически и психически последици, съдът приема, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, следва да бъде определено в размер на общо 30 000 лв. Предвид заплатеното в хода на настоящото производство обезщетение от 10000 лв., което следва да бъде приспаднато от дължимото обезщетение, то ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищцовата страна обезщетение в размер на още 20 000 лв. За разликата до 60000 лв. съдът приема иска за неоснователен и недоказан, отчитайки и възрастта на ищеца от над 71 години, придружаващите заболявания и дегенеративни изменения, които не са в пряка връзка с инцидента, но дават отражение на протичането на оздравителния процес. Затова претенцията подлежи на отхвърляне за горницата над 20 000 лв. до 60 000лв., поради неоснователност и частично поради извършеното плащане.
По иска за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 – изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя/.
До застрахователното дружество е било отправено искане за изплащане на обезщетение от ищеца на 22.04.2020г. На 31.07.2020 г. са изпратени до застрахователя исканите от застрахователя допълнителни доказателства. На 19.08.2020 г. е изпратено писмо от ответника до пострадалата с предложение за изплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и покриване на имуществените вреди от 417.40 лв.С представеното по делото платежно нареждане от 29.01.2021 г., в хода на процеса е изплатено от страна на ответника обезщетение в полза на ищеца в размер на 10 000 лв. – за неимуществени вреди и 417.40 лв. – за имуществени вреди.
В случая началната дата на забавата следва да бъде определена съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като по делото са представени доказателства за отправената писмена претенция на ищеца до застрахователя на 22.04.2020 г. и са представени съответните доказателства на 31.07.2020г. В отговор на направеното искане от застрахователното дружество е изпратено писмо на 19.08.2020 г., с което пострадалата се уведомява за определеното обезщетение от 10000лв. При тези факти съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни от представянето на всички доказателства, тоест от 20.08.2020 г. Върху изплатеното в хода на процеса обезщетение от 10 000 лв. се дължи лихва за забава до датата на плащането – 29.01.2021 г., в размер на 452.78 лева, определен от съда на основание чл. 162 ГПК. Върху присъдения в настоящия процес размер на обезщетението от 20 000 лв. следва да бъде начислена лихва за забава от датата на падежа до датата на подаване на исковата молба, която съдът определя в размер на 2372.22 лева. Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава от датата на уведомяването - 22.07.2020г., предвид изрично предвидения срок за произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 496 КЗ.
По предявения иск за заплащане на имуществени вреди от 417.40 лв. по делото не се спори, че същите са изплатени изцяло в хода на процеса. Това налага отхвърляне на иска за главницата и присъждане на лихва за забава за периода от падежа на задължението – 20.08.2020г. до изплащане на сумата – 29.01.2021 г., в размер от 18.90 лева.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 1330.45 лв. и 392.50 лв. – възнаграждения за вещи лица. Независимо от извършеното плащане в хода на процеса държавната такса се дължи за разглеждане на исковете, поради което същата е определена върху размера на приетите като основателни главници и лихви.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения и съобразно представеното по делото пълномощно за процесуално представителство на ищеца, в полза на адв. П.Д.Д. от БАК следва да бъдат присъдени 1515.32 лв. адвокатско възнаграждение, дължими от ответника съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът приема за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като същото следва да се определи на 2400 лв. – близо до неговия минимум по наредбата, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора. Затова в тежест на ищеца следва да се постави плащането на разноски в размер на общо 1352 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д., да заплати на К.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от К.Г.К. неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 10.08.2018 год. причинено от водача В.П. при управление на лек автомобил „Мерцедес" с peг. №****– застрахован при ответното дружество по застраховка “гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв. от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2372.22 лева (две хиляди триста седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки) – лихва за забава върху главницата от 20 000 лв. начислена за периода от падежа на задължението – 20.08.2020г. до подаване на исковата молба, както и лихва за забава в размер на общо 471.68 лв. начислена върху платената главница от 10 417.40 лв., за периода от падежа на задължението – 20.08.2020г. до датата на плащането – 29.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетени е за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и за сумата от 417.40 лв. – имуществени вреди, както и за лихва за забава за периода от датата на уведомяване – 22.04.2020 г. до датата на падежа, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д., сумата от 1352 лв. (хиляда триста петдесет и два лева) – разноски.
ОСЪДЖА ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7,
представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д., да
заплати на адвокат П.Д.Д. от БАК сумата от 1515.32 лв. (хиляда петстотин и
петнадесет лева и 32 ст.) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 1722.95 лв. (хиляда седемстотин двадесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) – държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: