МОТИВИ
към присъда, постановена по НЧХД № 19/2018 г. на
Панагюрския районен съд
Производството е образувано по тъжба на И.П.Р.,***, срещу Ц.К.В.,***.
В тъжбата си И.П.Р. сочи, че на 07.01.2018г., около 9,45 часа, заедно с
мъжа, с който живее на съпружески начала – свидетеля Р.М.и дъщеря й П. Р., са
отишли в дома на Ц.В., за да може Р.М.да вземе сина си Р.Р.М., понеже тогава е
бил денят, в който трябва да се проведе среща между бащата и сина. Тъжителката
сочи, че тези епизодични срещи са определени с влязло в сила съдебно решение на
Районния съд. Съгласно тъжбата, когато стигнали до дома на подсъдимата В.,
същата излязла и използвайки обстоятелството, че детето е малко, не дала
възможност на Р.М.да осъществи контакт с него, след което го внесла в дома си с
думите „То не иска да дойде с теб“. Тъжителката твърди, че тогава свидетелят М.
се принудил да се обади на телефон за спешни случаии 112, с цел да може да
осъществи режима на лични конатки със сина си, чрез съдействие на служителите
на реда. Р. твърди, че при пристигането на служителите на РУ- Панагюрище при
ОДМВР- Пазарджик, от дома на В. са излезли майка й, баща й, сестра й, които
започнали да викат по улицата и да обиждат Р.М.пред детето. По тази причина, Р.
сочи, че се намесила, направила им забележка да се въздържат и да не приказват
такива грозни думи срещу Р., а гнева си семейство В. носичили срещу тъжителката
Р., след което Ц.В. започнала да я нарича „******“, „*****“, „***** мръсна“ и
всякакви други от подобен род. Тъжителката твърди, че не разбирала това
поведение на В., след като със забележката си е поискала само да спрат да
ругаят пред детето, което станало свидетел на такава грозна сцена. Р. твърди,
че всичко това се е случило в присъствието на двамата полицаи, майката, бащата,
сестрата на В., мъжа с който тъжителката живее и нейната дъщеря, което я е
унизило, тъй като с нищо не е била заслужила подобна реакция.
Тъжителката Р. сочи, че с деянието си В. е осъществила спрямо нея
престъпление по смисъла на чл.148, ал.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, като на
основане чл.84 от НПК, е предявила искане за конституриането й като граждански
ищец с цел обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
обиди, отправени от подсъдимата Ц.В. в присъствието на седем човека, като
претендира обезщетение в размер на 1500,00лв., както и законна лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на престъплението - 07.01.2018г. до
окончателно изплащане на сумата.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1500,00лв.,
като на основание чл.
84 НПК, в качеството на граждански ищец, е конституирана тъжителката И.П.Р..
В
открито съдебно заседание частния тъжител и граждански ищец И.П.Р. се явява
лично и с процесуалния си представител адвокат Р.К. от ПзАК. Намира обвинението
за доказано по безсъмнен начин и моли за това съдът да постанови осъдителна
присъда, а искът да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимата
Ц.К.В. редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител-
адвокат С.К. от Софийска адвокатска колегия, преупълномощена от адвокат С.С.от
САК. Подсъдимата не се признава за виновна.
По делото са разпитани свидетелите Г.П.П., С.И.Р., П. Р.Р., Р.С. М., С.С.П.
и Д.В.П..
От разпита на свидетеля Г.П.П., чийто показания съдът цени изцяло, се
установява, че на инкриминираната дата са получили сигнал от оперативния
дежурен на РУ -Панагюрище при ОДМВР- Пазарджик, че има струпване на много хора
и скандал на ул.“ВЛ“ № **. Сочи, че при пристигането пред дома на подсъдимата В.
наистина установили струпване на много хора, както и автомобила на свидетеля Р.М.Свидетелят
сочи, че в един глас от тълпата са се отправяли множество обидни думи към
тъжителката И.Р., като не си спомня да са чували нейното име, както и обидите.
Твърди, че 7 или 8 човешки гласа са изричали едновременно думите: „*****“ , „*****“
и псувни от рода „ще ти *** *****“ и други подобни. На Р.М., свидетелят П.
сочи, че са обяснили да се оттегли, като отговорът на подсъдимата е бил, че
детето е болно и не може да се осъществи режим на лични контакти с бащата. Свидетелят
установява, че след съвета на служителите на реда, свидетелят М. се е оттеглил
и спорът е приключил. Твърди, че няма как да прецени дали тъжителката или
свидетеля М. са обиждали близките на подсъдимата, като сочи, че много хора са
говорили заедно и не може да установи кой какви обиди е отправял спрямо
тъжителката Р..
От показанията на свидетеля С.Р. се установява, че на инкриминираната дата
- 07.01.2018г., е бил на работа в РУ- Панагюрище при ОДМВР -Пазарджик, когато
са получили сигнал за скарване на ул.“ВЛ“ № ** в гр.П.когато установили, че на
улицата стояла подсъдимата Ц.В. с малкото си дете, майка си, баща си и сестра
си, както и тъжителката, заедно със свидетелите П. Р. и Р.М.Свидетелят
изяснява, че имало множество обидни думи, но те, като служители на реда заедно
със свидетеля П., са се стремяли да не се допусне сбиване. Сочи, че подсъдимата
В. е стояла пред входната врата на дома си и е държала детето на ръце, а
тъжителката Р. е стояла на няколко метра от нея, в ляво на тротоара. Сочи, че
останалите са стояли също на тротоара и са се гонили с метли. Свидетелят Р.
установява, че сестрата на подсъдимата е гонела с една метла свидетеля Р.М.по
улицата, а през това време тъжителката е стояла в страни на тротоара. Твърди,
че не може да определи имало ли е обиди спрямо Р., нито спрямо Ц.В.. Твърди
също, че детето е плачело. Сочи, че е предотвратил сбиване между бащата на
подсъдимата В. и тъжителката Р.. Свидетелят изяснява, че е говорил с
подсъдимата, за да я убеди, че след като има съдебно решение, тя е длъжна да
предаде детето, но В. е възразила, че детето не желае да отиде при бащата.
Свидетелят Р. е категоричен, че контакт между подсъдимата В. и тъжителката Р.
не е имало, а след прекратяването на скандала роднините на В. са се прибрали в
жилището, тъжителката Р. се е качила в автомобмила на свидетеля М., като не си
спомня дали свидетелката П. Р. изобщо е слизала от автомобила на М..
От показанията на свидетелката П. Р.Р., се констатира, че на 07.01.2018г. е
отишла заедно с майка си -тъжителката И.Р. и свидетеля Р.М., за да вземат сина
на М.- Р., който е трябвало да осъществи режим на лични контакти с бащата.
Сочи, че при пристигането им, подсъдимата Ц.В. излязла и с излизането заявила,
че няма да даде детето за осъществяване на режима, след коетко го въвела
обратно в жилището и не дала на Р.М.да разговаря със сина си, при което той
позвънил на телефон за спешни случаи 112, за да повика служителите на РУ -Панагюрище
при ОДМВР- Пазарджик. Свидетелката П. Р. установява, че не е излязла от
автомобила на М., а останала в автомобила. Сочи, че след пристигането на
служителите на реда, от дома на подсъдимата излезли майка й, сестра й, баща й,
а тъжителката И.Р. стояла пред дома на Ц.В. и до автомобила на свидетеля М.. В
показанията си свидетелката твърди, че автомобилът е бил спрян в началото на
улицата, а всички участници в скандала били на тротоара. Сочи, че никой не е
стоял на едно място, а всички започнали да се движат, да се обиждат и да се
карат. Според свидетелката П. Р., майката на подсъдимата Ц.В. е гонела
свидетеля Р.М.с метла. Свидетелката сочи също, че всички наричали Р.М.„боклук“,
„тъпанар“, „мошеник“, а тъжителката, чиято дъщеря е П. Р. е била наричана от
всички „******“ „*****“, „***** мръсна“, включително са сочили самата
свидетелка и я наричали „оная малка *******“. Установява, че тъжителката не е
разговаряла с полицаите, а е останала на тротоара, като не може да установи
къде се е намирал по това време малолетният Р.. П. Р. сочи, че И.Р. е излязла от автомобила и се е
приближила до събраните хора, с цел да направи запис на своя телефон и именно
заради записа се е насочила срещу всички, с цел да запише по-добре изявленията
на всеки един от семейство В..
От показанията на свидетеля Р.М., които съдът цени от части, тъй като
същият живее на съпружески начала с тъжителката И.Р., се установява, че на
07.01.2018г., около 9,30 часа, е отишъл в дома на подсъдимата, за да вземе сина
си, като са го придружавали тъжителката И.Р. и дъщеря й- свидетелката П. Р..
Сочи, че първия път Ц.В. не отговорила на въпроса дали ще остави детето, което
извела пред свидетеля М., но на второто питане отговорило детето, което си
играело с едно фенерче и заявило на М., че няма да отиде с него. Свидетелят
изяснява, че тогава подсъдимата Ц.В. завела детето в къщата, а М. й заявил, че
ще се обади на телефон 112 за това, че подсъдимата не изпълнява съдебно
решение. Изяснява, че след пристигането на патрулния автомобил, на тротоара
пред жилището им излязло цялото семейство на подсъдимата Ц.В.- В. В., майката
на Ц.В. и нейния баща. М. сочи, че отишъл да обясни на служителите на реда
каква е ситуацията, но не могъл да го направи, тъй като цялото семейство го
нападнали. Сочи, че тогава тъжителката, която стояла отстрани до автомобила на М.,
направила забележка да се съобразяват пред детето и да не обиждат неговия баща,
при което бащата на подсъдимата В. хванал тъжителката Р. за шията и започнал да
я души, при което свидетелят М. се е намесил, понеже стоял непосредствено до
тях. Сочи, че го подгонили с метла, но забелязал, че през това време
подсъдимата се изправила пред тъжителката и започнала да я нарича „******“, „*****“
и други подобни обидни думи. Установява, че е разговарял със служителите на
реда два пъти, като и двата пъти е бил до патрулния автомобил. Свидетелят сочи,
че след инцидента тъжителката Р. се отчаяла, отишли в Бърза помощ, за да се
констатира какви поражения е претърпяла по шията в следствие на стискането за
шията от страна на бащата на подсъдимата В.. Свидетелят установява, че нанасянето
на обидите се е отразило стресово на И.Р., тя спряла да готви, седяла, била
умислена и плачела често, не спяла, а блуждаела и била много отпаднала.
От разпита на свидетелката С.С.П. се установява, че на инкриминираната дата
сутринта, е видяла подсъдимата Ц.В., тъй като се събрали в дома на В. да пият
кафе. Сочи, че след 10 минути се е обадил свидетелят Р.М., че желае да вземе
сина си, след което подсъдимата В. приготвила детето и го извела навън.
Свидетелката твърди, че също излязла от входната врата на къщата и останала в
двора, когато след около 5 минути дошли служители на РУ- Панагюрище. Сочи, че и
в тяхно присъствие е чувала „боклук“, „боклуци“ и други подобни, израчани от
мъжки глас.
От показанията на свидетелката Д.В.П., които съдът цени изцяло, се
установява, че около 9,30 часа на инкриминираната дата, е отишла в дома на
подсъдимата за да пият кафе, както и защото детето на подсъдимаета В. искало да
си играе с детето на свидетелката. Сочи, че са пили кафе в стая на втория етаж
на жилището, принадлежащо на семейство В., когато подсъдимата се върнала, за да
каже, че свидетелят М. очаква да се срещне със сина си. П. изяснява, че
подсъдимата облякла детето и го приготвила за излизане, след което детето не е
пожелало да тръгне с баща си и В. го върнала обратно горе, след около 5-10
минути. П. сочи, че е чувала обиди, разразяващ се скандал, след което е установила,
че свидетеля Р.М.е заявил на В., че ще я вкара в затвора. Сочи, че е чувала още
думите „боклуци“, „вещица“ и „*****“, а К.В. – бащата на подсъдимата Ц.В.
непрекъснато е приканвал всички да се махат, защото детето не иска да тръгне с
баща си.
При очна ставка между свидетелите Г.П.П. и С.С.П. се установява, че по
време на инцидента 7 или 8 човека са говорили едновременно, като са
употребявали в един глас изразите „*****“, „*****“, така че свидетелят не е можел да установи кой
какви думи произнася. Свидетелката С.П. изяснява, че не е чувала изразите „******“
и „***** мръсна“, но постоянно по време на скандала е чувала думите „боклук“ и
„боклуци“.
По делото е приложена Справка за съдимост рег. № 223 от 03.05.2018г.,
издадена от Районен съд П.от която се установява, че Ц.К.В. не е осъждана, но й
е наложено административно наказание с решение по НАХД № 164/2017г. по описа на
Районен съд П.за това, че не е изпълнила съдебно определение за осъществяване
на режим на лични контакти между Р.С.М.и малолетното й дете Р.Р.М..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи,
че на 07.01.2018г., около 9,45 часа, свидетелят Р.М., заедно с тъжителката И.Р.
и дъщеря й -свидетелката П. Р., са пристигнали с автомобила на М. пред дома на
подсъдимата В., която попитала детето Р.М., пред пред бащата Р.М., ще отиде ли
с него, но детето отговорило отрицателно, след което свидетеля Р.М.позвънил на
телефон 112, за да поиска съдействие от служителите на реда. След пристигането
на служителите на РУ- Панагюрище при ОДМВР- Пазарджик, семейството на
подсъдимата Ц.В. излязло пред недвижимия си имот и в присъствието на
свидетелите Г.П. и С.Р. започнал скандал, при който служителите на реда са се
опитвали да предотвратят сбиване и по-нататъшно развитие на конфликта. Така се
установи, че 7 или 8 човека едновременно са си отправяли обидни думи един срещу
друг, измежду които са били и обидните думи „*****“, „******“, „***** мръсна“,
които тъжителката Р. е възприела по свой адрес. По делото не се установи по
никакъв категоричен начин, че тези обидни думи са били произнесени само и
единствено от подсъдимата В.. Обратно, по делото безспорно се установи, че
основният конфликт на тъжителката Р. е започнал, когато тя се е приближила за
да направи запис на всички изявления на множеството, говорещи едновременно,
както безспорно се установи от показанията на свидетелката П. Р., която,
седейки в автомобила на Р.М., е имала възможност да наблюдава всички участници
в скандала. От показанията на П. Р. се установи също, че тъжителката се е
приближавала на все по-малко разстояние спрямо водещите кавгата помежду си, с
едничката цел да осигури по-добър запис на изявленията на всеки един от
участниците в скандала. По делото не се установи безспорно, ясно и категорично
в кой момент от този скандал и в какво положение една спрямо друга, са се
намирали подсъдимата Ц.В. и тъжителката И.Р., когато подсъдимата е нарекла Р. „*****“,
„******“ и „***** мръсна“.
С оглед горното, бе отхвърлен предявеният по смисъла на чл.84 от НПК
граждански иск за сумата от 1500,00лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта – 07.01.2018г. до окончателно излащане на вземането, предявен от И.П.Р.
срещу Ц.К.В., който иск е за обезщетение по смисъла на чл.45 от ЗЗД- за
причинени на И.Р. неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпените от Р. обиди,
отправени от Ц.В. в присъствието на 7 души.
За да бъде
уважен иск с правно основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД, следва да са налице пет предпоставки - деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна
връзка между деянието и причинените вреди, като наличието им, е основание да се
ангажира отговорността на ответника по предявения иск за причинените от него неимуществени
вреди. За да бъде уважен предявеният от тъжителката И.Р. иск за сумата от 1500,00лв.
следва да е налице деяние осъществено чрез действие – обида, нанесена пред
повече лица. В този смисъл е константната съдебна практика- Решение № 31 от
02.04.1999 г. на ВКС по н.д. № 441/98 г., І н.о., Решение № 76 от 12.02.1982 г.
по н.д. № 74/82 г. ВК, Решение № 442 от 29.09.1982 г. по н.д. № 464/82 г. ІІ
н.о., Решение № 164 от 03.05.2000 г. на ВКС по н.д. № 101/2000 г. ІІІ н.о. В
случая липсва първото и основно изискване за възникване на отговорност за
заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а именно- наличието на деликт.
По
гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и го отхвърли като такъв.
В тежест на частния тъжител бяха възложени сторените по делото разноски.
По изложените съображения, съдът постанови своята оправдателна присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: