Р Е Ш
Е Н И Е
№ 57 23.02.2018
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………...........……………........................……………...... състав
на тридесет и първи януари …………………….…… две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател
: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове : АННА ПЕТКОВА
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
секретар ……… Р.Р………. ……………….…………………………………..….………
прокурор …………………………………. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ..................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 5........ по описа за 2018 год., ………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 597/16.10.2017
г., постановено по гр.д. № 975/2017 година, РС Хасково е осъдил „ЕВН
България Електроснабдяване.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район
Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37 да заплати на Н.И.К. *** сумата
от 524,29 лв., представляваща платена без
основание ел.енергия, 7.43 лв.
представляваща платена без основание сума за обезщетение за забава върху сумата
от 524,29 лв. и 19 лв., представляваща платена без основание такса за
възстановяване на прекъсната ел.енергия, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 25.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и
направените в производството разноски в размер на 300 лв. платено
възнаграждение за адвокат и 150 лв. платена ДТ.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката без да се доказва вина на потребителя. Предпоставките за корекция на неотчетена и незаплатена стойност на ел.енергия за минал период били регламентирани в ПИККЕ. В съответствие с разпоредбите на ПИККЕ бил съставен протокола, констатиращ неизправност в измервателното устройство и извършена корекция на сметка за минал период. Твърди,че неправилно бил приложен принципът „ без вина няма отговорност”, уреден в чл.82 от ЗЗД. В настоящия случай енергийното предприятие не твърдяло неизпълнение на договорни отношения от страна на клиента, за да бъде налице виновно неизпълнение. В случая било констатирано несъответствие на СТИ и прилагане нормативната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Именно чрез прилагането на ПИККЕ се доказвало реалното доставено количество електрическа енергия, въз основа на което се формирала дължимата сума от клиента за реалното му потребление. Счита,че както ЗЕ, така и новите правила на ПИКЕЕ въвеждат по волята на законодателя обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който въззиваемата оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, пред
въззивната инстанция, в размер на 300 лв.
РС Хасково е сезиран с обективно
съединени искове с правно
основание чл. 55 ал.1 от ГПК, предявени от Н.И.К. *** против „ЕВН
България Електроснабдяване.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район
Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД са основателни и доказани, поради което ги е уважил в пълния предявен размер. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. Този въпрос вече е разрешен с устойчива и еднопосочна съдебна практика. При постановяване на настоящето решение, въззивният съд съобрази постановено от ВКС на РБ, второ търговско отделение решение по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., II т. о., ТК, решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. дело № 103/2009 г., както и решение по реда на чл. 290 от ГПК № 189 от 11.04.2011 г. по т.дело № 39/2010 г. Тази практика съставлява според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. С решенията е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Съдът приема, че даденото в този смисъл разрешение е относимо към разглеждания правен спор и регламентираните с общите условия – ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, на които въззивникът се позовава. Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013 г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и начина за проверка на СТИ , начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. В този смисъл, според съда, е и произнасянето на ВКС по Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС постановено по т.д. № 1650/2014 г. на І т.о. Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече,че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство. Ответникът не е установил, при условията на пълно и главно доказване, че СТИ е манипулирано от абоната. Той не е установил периода, за който се твърди,че доставената ел.енергия е била неточно отчитана, не е посочил и дали от служебно начислената ел.енергия е приспадната заплатената от абоната за същия този период ,съобразно издадените до момента фактури. Без да се държи сметка за този период и без да се отчете реално консумираната ел.енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел.енергия. Ответникът формално е приложил правилото на чл.48 от ПИКЕЕ като е коригирал стойността на ел.енергията за минал период от време,без да обоснове и докаже,че именно това е периодът, за който следва да се извърши корекцията. В цитираната разпоредба е посочено,че периодът, за който може да бъде извършено преизчисление е периодът от датата на констатиране на неточното отчитане до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка, но не по- дълъг от 90 дни. Ответникът, както се посочи не е установил този период, не е ангажирал доказателства за датата на монтажа на СТИ или за датата на предходната извършена проверка на СТИ, за да се прецени дали това е релевантният период за изчисляване на количеството ел.енергия, а формално, позовавайки се на това правило, коригира стойностите за период от 90 дни. Изрично следва да се отбележи и това, че отчитането на доставената ел.енергия се извършва ежемесечно, от което следва,че към всеки един момент на отчитането, т.е ежемесечно, доставчикът следи и изправността на търговското устройство и следва да вземе мерки за неговото отремонтиране, в случай,че се установи непълно или неточно отчитане.
Изложеното води до извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд,че предявените обективно съединени искове са основателни и доказани в пълния предявен размер, в който ги е уважил.
С оглед на това постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 597/16.10.2017 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 975/2017 година по описа на съда.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К.,***, със съдебен адрес *** адв. Д., сумата от 300 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О.М. 1.
2.
Особено мнение по в.гр.д. № 5/2018 година на
ХОС на съдия Анна Петкова:
По делото няма спор, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди.
Не се спори и по въпроса, че процесното вземане представлява
начислена от доставчика-въззивник сума като корекция в цената за реално
доставена и консумирана за минал период ел.енергия. Корекцията е извършена при
действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 година,
както и изменените от м.ноември на ПИКЕЕ, в сила от 12.11.2013г. Основният спор по делото е – имало ли е
дружеството-ищец законово и фактическо основание да извърши т.наречената
„корекция на сметка” - допълнително начисляване на електроенергия.
Солидаризирам се със създадената и вече постоянна практика на ВКС относно приложението на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ (ред. ДВ бр. 54/2012 година, в сила от 17.07.2012 година), в това число решение № 164/24.11.2015 година по т.д. № 2446/2014 година на ВКС, ТК и решение № 166/11.05.2016 година по т.д. № 1797/2-014 година на ВКС, ТК, съгласно която за периода след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия е предвидено законово основание доставчикът на ел.енергията едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия и във всички разписани в чл.чл. 47-51 ПИКЕЕ случаи. Отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с решение № 1500/2017 година на ВАС няма обратно действие, поради което е без значение за настоящия спор. Целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед изрично разписаните правила за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия в случаите, когато обективно е невъзможно тя да бъде измерена реално, крайният снабдител (доставчик) е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 115/20.09.2017 година на ВКС, ТК. Действително, след извършеното изменение на законовата редакция на чл. 290 ГПК и въвеждане на новата ал. 3, постановените по този ред решения на ВКС вече не съставляват задължителна съдебна практика. Но като отчитам последователност в позициите на вече множество състави на ВКС и липса на противоречия между тях по разглежданите тук въпроси, а и най-вече възприемайки изцяло застъпените в тази практика разбирания, аз се присъединявам към тях. Включително и относно това, че правото на крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя и негова (респ. посредством друго лице) нерегламентирана намеса – промяна на схемата на свързване или манипулиране на средство за техническа измерване.
За да бъде доначислена електроенергията по
реда на ПИКЕЕ, доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен
случай неотчитането или неправилното отчитане на доставената на потребителя
електроенергия. Считам, че в конкретния случай дружеството доставчик на ел.
енергия е провело пълно и главно доказване за наличие на основание за такава
корекция, както и наличието на предпоставките за доначисляване на
допълнителните количества по реда на ПИКЕЕ. Касае се за хипотезата по чл. 48
ал. 1 от Правилата – при проверка в измервателната система е установено, че
средството за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата.
Констатирана е манипулация на СТИ по начин, водещ до неотчитане на 57,71 % от
доставяната в обекта електроенергия и, следователно, до имуществено разместване
във вреда на обществения доставчик, което следва да бъде възстановено.
Но дори и да се приеме, че за прилагане на
корекционната процедура е необходимо провеждане на доказването на виновно поведение
на абоната, то намирам следното: От заключението на съдебно-техническата
експертиза става ясно, че е бил осъществен достъп до вътрешността на
електромера, поставена допълнителна медна пластина върху шунта. По този начин
са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера, което не
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергията.
Следователно, не се касае за такава
техническа повреда на електромера, която стои извън човешката намеса и която би
могла да се получи и при бездействие на абоната. Доказано е действие - умишлена
манипулация, в резултат на която доставяната в обекта на въззиваемия
електроенергия е била измервана неправилно. Заключението на вещото лице за
начина, по който е била извършена манипулацията на СТИ, не оставя съмнение, че
се касае именно за действие (въздействие), целящо неизмерване, а от там – и
незаплащане цената на доставената стока.
В случая е без значение кой физически е извършил констатираната манипулация –
този въпрос би могъл да бъде разрешен в наказателното производство и с методите
и средства по НПК. Доколкото обикновената житейска логика дава основание за
извода, че извършената манипулация ползва абоната и след като тя е
констатирана, то негово е задължението да заплати стойността на получената от
него стока. Именно това, в случая, е постигнато чрез прилагане на корекционната
процедура по ПИКЕЕ.
Действително, СТИ на ел.енергията е
собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от
него място, стопанисва и следва да поддържа винаги технически изправно. В
конкретния случай, обаче, е установено, че специално поставените пломби,
препятстващи достъпа до електромера на лица, извън служителите на
електроразпределителното дружество, са били унищожени. Това, съчетано с
гореописания начин, по който е извършена манипулацията, дава основание за
извода, че е осъществен нерегламентиран и неправомерен достъп до СТИ и то
именно с цел да бъде възпрепятствано измерването на доставяната в обекта на
ищеца електроенергия. При положение, че е осъществено въздействие върху чужда
вещ (СТИ), като за целта са разрушени своеобразни прегради, препятстващи
достъпа до нея, то абонатът, в чийто интерес е била тази намеса, не може да
вади аргументи в своя полза от обстоятелството, че електромерът е собственост
на електроразпределителното дружество.
В конкретния казус
изискванията за корекционната процедура са спазени. Касае се за
хипотезата по чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ, поради
което правилно констативният протокол (неоспорен от ищеца) е съставен в
присъствието на двама свидетели, за които няма данни да са свързани с
дружеството-ищец. Впрочем, от изложението на фактическите обстоятелства в
исковата молба е ясно, че ищецът не оспорва резултатите от проверката, а
единствено се позовава на липса на правна възможност за корекция на сметката.
Корекцията на сметките е в рамките на срока, допустим от разпоредбата на чл. 48
ал. 1 ПИКЕЕ. Ето защо и с оглед спазване срока по чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ периодът
на грешното отчитане е приложен правилно. Събраните по делото доказателства
(заключението на СТЕ) установяват, че стойността на електроенергията е
доначислена в съответствие с установените правила и методика.
По тези съображения аз считам, че атакуваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, а предявеният иск, като неоснователен – отхвърлен.
Съдия
Анна
Петкова