№ 472
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 3243/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 5112/2023 г.
по описа на СГС, I ГО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от В. В. К. срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и 5 489, 74 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди – разходи за лечение и пропуснати
ползи, причинени от счупване на долна челюст в областта на брадичката
вдясно в областта на левия ставен израстък на зъби, с твърдение за
причиняването им на 06.07.2018 г., при падане на ищеца върху увредена част
от настилка на алея в парк „Студентски“, кв. „Студентски град“, гр. София.
Ищецът е осъден да заплати на СО сумата от 215 лв. – разноски и 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на ответника „Пътища и съоръжения“ ЕАД и „Комунална
техника“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца В. В. К., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилен, постановено в
нарушение на процесуалния закон и основни принципи в гражданското право.
Счита, че неправилно решаващият съд не е кредитирал показанията на
свидетеля Й. К., тъй като е брат на ищеца. Същият е пряк очевидец на
инцидента и е възпирал неговия механизъм. В нарушение на процесуалния
1
закон съдът не е кредитирал показанията на посочения свидетел и поради
факта, че те съвпадат с твърденията на ищеца. Поддържа, че съдът неправилно
е интерпретирал заявените в исковата молба твърдения на ищеца, като е
приел, че не се виждала цялата плочка, а не е съобразил, че са били
изпочупени, изкривени и обрасли с трева между фугите плочки, в които
ищецът се спънал, която не се виждала заради тревата. Неправилно съдът не е
възприел показанията на свидетеля за наличието на рана на челюстта на
ищеца, както и че показанията му са противоречиви. Счита, че показанията на
свидетеля К. са ясни, непротиворечиви и последователни. Същите
кореспондират и с издадената от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД епикриза
№ КП 231. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на посочения
свидетел относно механизма на ПТП, тъй като при описания механизъм
ищецът е следвало да има рани по ръцете и по носа. Дори ищецът да се е
опитал да се предпази с ръце, това не означава, че със сигурност ще има
охлузвания на ръцете или с оглед тежестта на получените травми и
интензитета на кръвотечението е обяснимо свидетелят да не обърне внимание
на евентуалните охлузвания по ръцете на ищеца. По същите причини и в
лечебното заведение е нормално да не се обърне внимание на евентуалните
охлузвания. Счита, че тези предположения на съда са формирани в нарушение
на процесуалните правила и са необосновани и неправилни. Поддържа, че при
внезапно спъване и падане напред от собствен ръст главата отива назад от
инерцията и е нормално при контакта със земята пострадалият да удари
брадичката си отпред, в долната част, а не носа или други части на главата.
Счита, че противоречи на логиката при падането на пострадалия той да е с
наведена надолу глава, за да удари носа си, както е приел решаващия съд.
Излага съображения, че решаващият съд не е обсъдил задълбочено механизма
на получаване на травмите и доказателствата, които ги установяват. В
мотивите на съдебното решение липсва анализ на показанията на
свидетелката К.. Същата е видяла ищеца непосредствено след инцидента. Не е
изследвал постъпилия оптичен диск от Национална система 112. Счита, че са
налице всички елементи от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на ответника. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която й оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Счита, че правилно решаващият съд е констатирал наличието на
противоречия в показанията на разпитания по делото свидетел К.. С
изготвения доклад по делото е указано на ищеца да докаже, че инцидентът е
настъпил на пешеходна алея, а не на тревиста площ. Свидетелят К. е дал
показания, че е видял ръба на плочката, в която се спънал ищецът, а в исковата
молба се твърди, че плочката не се виждала поради тревата. С оглед на това
счита, че нито ищецът, нито свидетелят са видели в какво се е спънал ищецът.
2
Същевременно на ищеца е указано, че негова е доказателствената тежест да
докаже, че е ударил челюстта си в стърчаща плочка от алея на парк
„Студентски“, в резултат на спъване на друга неправомерно стояща и покрита
с трева плочка. Поддържа, че ищецът не е доказал твърдението си, че се е
движил в зелени площи на територията на процесния парк, които са
предвидени за пешеходци. Приложеният снимков материал от ищеца не е от
зона, определена за пешеходци, както и не са на място, описано от свидетеля
К.. Пешеходните алеи не включват поляната до дървения монумент, за което
са ангажирани доказателства с отговора на исковата молба. Същият се е
движил не по определените за пешеходци места. Поддържа, че решаващият
съд законосъобразно не е кредитирал показанията на свидетеля К., като е
отчел неговата заинтересованост от изхода на спора, на основание чл.172 ГПК.
Вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза е установило,
че механизмът на нараняване е падане от собствен ръст, без да може да
уточни причината за падането – световъртеж, загуба на равновесие,
невнимание и др. Пояснил е, че такива увреди би могло да настъпят и от удар
с предмет по лицето. В случая е налице фрактура на долна дясна челюст и
счупени 24, 25, 26, 27 и 33 зъб. Свидетелят К. е дал показания, че ищецът е
паднал на лявата страна, по делото е установено, че ударът е бил в предната
дясна част н а челюстта. Вещото лице е дало заключение, че констатираното
счупване е възможно при удар в долната челюст отпред вдясно, а счупването
на зъбите може да се осъществи след прихлъзване на долната челюст, която
чупи зъбите от горната страна. Липсва обаче обяснения защо няма счупвания
и на срещуположните долни зъби от лявата страна. В условията на
евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишено по размер. Установеното наличие на ограничение в
отварянето на устата, което може да се коригира с последваща операция,
която е по избор на пострадалото лице, за което ответникът не следва да носи
отговорност. Долната челюст на ищеца е напълно възстановена, а
възстановителният период е продължил 35 дни. Поддържа възражението си за
изтека погасителна давност по отношение перетндираната лихва за забава.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендиа сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от третото лице – помагач на ответника „ПЪТИЩА И
СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не е
доказано наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника Няма данни на мястото на инцидента да е имало твърдяните от
ищеца неравности. Излага съображения, че законосъобразно решаващият съд
не е кредитирал показанията на свидетеля К., който е брат на ищеца, както и
показанията му частично не съвпадат с посочените в исковата молба
обстоятелства. При описания от свидетеля механизъм на падане не се
обяснява обстоятелството, че травматичните уврежданията са само в областта
3
на долната челюст на ищеца, без нараняване на носа, нито на други части от
главата. Ударът, причинил счупване на долната челюст, е бил в предната дясна
част на челюстта, като не е обяснено счупването на коронките на 27, 26, 25, 24
и 23 зъби, които са в горната лява част на челюстта според вещото лице това
счупване на зъбите може да се получи и след прихлъзване на долната челюст,
която чупи зъбите от дясната страна. Това обаче не обяснява защо няма
счупвания и на срещуположните долни зъби от лявата страна. Моли съда да
потвърди ожалваното съдено решение.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице –
помагач „КОМУНАЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 06.07.2018 г., около 14 ч., по време на
разходка с неговия брат в парк „Студентски“, в кв. „Студентски град“, по една
от алеите, която била с изпочупени, изкривени и обрасли с трева между
фугите плочки, се спънал в една от тях, която не се виждали заради тревата,
която я покривала. С падането си ударил силно главата в областта на челюстта,
на ръба на друга плочка, която също стърчала нагоре изкривена. Изпитал
невероятно силна болка и от устата му рукнала кръв. Не може да отвори
устата си и да говори. Случаен минувач, който се разхождал зад тях и видял
падането му, се притекъл на помощ. Брат му се опитал да спре кръвта. Бързо
се придвижили до близкия булевард, за да вземат такси, което да ги откара в
болница. Таксито ги откарало до „Пирогов“. Обадили се на майка им, която
тръгнала по спешност от работа и ги чакала в „Пирогов“ при пристигането им
там. През цялото време стенел от болка, кръвта не спирала да тече, трудно
дишал. Имало затруднения при изготвяне на рентгенова снимка заради позата,
която трябвало да заем. Извикали лицево-челюстен хирург, който установил
въз основа на изготвената снимка наличието на многофрагментна фрактура на
долната челюст, както и счупени 24, 25, 26, 27 и 33 зъби. По спешност му
извършили операция за наместване на челюстта., с цел да може да диша и да
спре кръвотечението. На 09.07.2018 г. извършили повторна операция, с която
поставили имплантни в челюстта, които да я държат в правилно положение,
стойността на която заплатили. На 11.07.2018 г. го изписали за домашно
лечение с непрекъснати консумации. За период от 45 дни не можел да се
храни, да си отваря устата. Приемал само течности през сламка, отслабнал с
над 10 кг. Наложило се да спазва строг режим на устна хигиена, с
непрекъснато миене и гаргарене на устата със съответните медикаменти и
препарати. Възстановяването след 45 дни продължило много бавно, с
постепенно захранване и леко отваряне на устата. Установен бил много
влошен зъбен статус в резултат на падането и ударът, тъй като голяма част от
дъбите му били изпочупени. И понастоящем, повече от 4 години след
инцидента, изпитвал болка, когато отварял рязко устата си, изпитвал
4
затруднение при хранене, тъй като не успявал да нормализира състоянието на
зъбите си, тъй като не можело да се поставят зъбни импланти в челюстта
поради липса на средства. Преживяното оставило в него силна травма, която
не можело да бъде заличена. На основание чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба за
изграждане, поддържане и опазване на делената система на Столична
общинна поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност,
която се ръководи и осъществява от специализирано общинско предприятие.
Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен фактор,
осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на
елементите на зелената система. Общинските зелени площи за широко
обществено ползване се подлага на преглед и преценка за необходимостта от
частична реконструкция на амортизирани фондове. Прегледът и преценката се
извършват от Дирекция „Зелена система“ и специализираните служби към
районните администрации. Ответникът отговаря за причинените му вреди в
качеството си на юридическо лице – възложител за противоправното
бездействие на нейни служители и други лица, на които е възложило
изпълнението на задълженията, вменени й от законодателството. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 80
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
свързани с травматичните увреждания, вследствие на претърпения инцидент,
4 645 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди – стойност на закупени импланти за фиксация на фрактури и
потребителски такси, сумата от 744, 74 лв., представляваща пропуснати ползи
– разлика между получаваното месечно трудово възнаграждение и
изплатеното обезщетение за периода на временната му неработоспособност от
06.07.2018 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 06.07.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не би могло да се
индивидуализира процесната неравност, което затруднява защитата му.
Твърди, че е извършена проверка от ландшафтен архитект, при която е
установено, че на мястото на възникналия инцидент няма данни да е имало
неравности. Процесният парк е стопанисван и поддържан към момента на
инцидента от юридически лица, на които това е възложено по реда на ЗОП.
Твърди, че от страна на Дирекция „Зелена система“ към СО са изпълнявани
регулярни дейности по поддържането на алейната мрежа, като тези
мероприятия са провеждани съобразно установената необходимост в
периодите преди и след настъпване на инцидента. През 2013 г. е извършван
ремонт, възстановяване и обновяване на основните алеи в парка в Студентски
град от „Пътища и съоръжения“ ЕАД по силата договор СО-РД-35-
674/28.10.2013 г., като определеният в чл.6 от договора гаранционен срок е 5
години – до 28.10.2018 г. към момента на инцидента е сключен и договор с
„Комунална техника“ ЕООД № СОА16-ДГ55-355/30.06-2916 г. , с предмет
5
„Поддържане на паркове, градини, зелени площи към градски магистрали и
дървесни насаждения с обект парк „Мир и Дружба“ в Студентски град и бул.
„8-ми декември“, на която са възложени за изпълнение дейности в зона 38,
където е настъпил процесния инцидент. Изпълнителят е следвало за извършва
третирането на тревна растителност. С оглед на това счита, че не е налице
соченото от ищеца бездействие от стана на ответника. Заявено е искане за
привличане на посочените дружества като трети лица – помагачи на
ответника. Оспорва наличието на причинна връзка между вредите и описания
в исковата молба инцидент. Първият болничен лист е издаден за периода
06.07.2018 г. до 11.08.2018 г., а следващият е издаден едва от 17.08.2018 г.
Счита, че това прекъсване на периода на временна нетрудоспособност
опровергава наличието на причинно-следствена връзка. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. В условията на
евентуалност – да присъди справедливо обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като претендираното такова счита, че е прекомерно. Претендира
сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Пътища и съоръжения“ ЕАД е депозирало
по делото становище, с което оспорва предявения иск. Счита, че не е доказан
механизма на получаване на процесните травми. Позовава се на липса на
уведомяване от страна на ответника в уговорения в чл.7, т.5 от сключения
договор, за появили се в гаранционния срок дефекти през гаранционния 5 –
годишен срок. С оглед на това не носи отговорност за процесния инцидент.
Третото лице – помагач на ответника „Комунална техника“ ЕООД не
е изразило становище по предявения иск.
С молба от 14.09.2023 г. ищецът е уточнил, че инцидентът е настъпил
на мястото, в което се пресичат алеята, издаваща западно от ул. „Росарио“, с
алеята, идваща южно от „8-ми декември“ и двете алеи, идващи от западна
посока – точно до поляната, на която се намира паметник „дървен монумент“.
Видно от представената по делото епикриза, издадена на 11.07.2018 г.
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ищецът е приет по КП № 231 „Лечение
на фрактури на лицевите и челюстните кости“ на 06.07.2018 г. , като е изписан
на 11.07.2018 г. Поставената диагноза е :счупване на долна челюст – закрито,
фрактура полифрагментоза мандибуле, ВЛК региоменталис, фрактура короне
дентос 27, 26, 25, 24, 33, луксацио дентис 33. При снемане на анамнезата
ищецът е съобщил, че на 06.07.2018 г. се е спънал и е паднал, при което се
ударил в областта на брадата. Усетил силна болка, потекла кръв. В момента
на постъпването се оплаква от лицева асиметрия, затруднено хранене и
отваряне на уста. На ищеца е назначена медикаментозна терапия по
терапевтична схема. Не са настъпили усложнения. При приемането на ищеца
е извършена оперативна интервенция, извършена под обща венозна и местна
анестезия. Поставена е стабилна фиксация, като раната е обработена и е
поставена превръзка Поставени са две титаниеви плаки с винтове. След
операцията пациентът се оплаква от умерени болки, като следоперативният
период е протекъл гладко. На ищеца е издаден болничен лист поради
6
временна неработоспособност за 36 дни.
Видно от представената фактура от 11.0.2018 г. и касов бон ищецът e
платил потребителска такса във връзка с проведеното лечение в Отделението
по „Лицево-челюстна хирургия“ в размер на 29 лв.
Съгласно фактура от 12.07.2018 г. и касов бон ищецът е платил на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД сумата от 4 616 лв. – стойност на плака и
винтове.
От заключението на вещото лице д-р Ж. К. Д. по изслушаната пред
СГС съдебно-медицинска експертиза, се установява, че ищецът е получил
следните травматични увреждания: счупване на долна челюст, в областта на
брадичкта в дясно и в областта, както и левия ставен израстък; счупени са
коронките на 27, 26, 25, 24 и 23 зъби, разклащане на 33 зъб. В деня на приема
на ищеца същият е опериран по спешност, като е извършена плакова
остеосинтеза, с две плаки на фрактурата в областта на брадичката и
поставени 4 бр. винтове за междучелюстна фиксация. Направена е
хоризонтална телена лигатура на долната челюст. фиксацията е поставена за
30 дни, ри което ищецът е имал затруднение при хранене и говор. Към
момента на извършване на прегледа от вещото лице ищецът е с възстановена
цялост на долната челюст и дъвкателна функция. Отварянето на устата е
ограничено, вследствие счупването на левия ставен израстък. Вещото лице
приема, че при необходимост е възможно да се извърши последваща
оперативна интервенция по отстраняване промененият ставен израстък в
ляво. Счупените коронки на 27, 26, 25, 24 и 23 зъби са възстановени с
помощта на пломби. От възникване на травмата и след оперативната
интервенция до момента на сваляне на междучелюстната фиксация ищецът е
търпял силни болки, невъзможност да се храни и да говори. Към момента на
прегледа е възстановена целостта на долната челюст, без затруднение в
храненето и говора, като е налично ограничение в отварянето на устата – II
степен. За възстановяване на отварянето на устата е необходимо да се
извърши коригираща оперативна интервенция. Счупените зъби са
възстановени посредством обурации. Описаните наранявания са получени от
удар с или върху твърд предмет и могат да се получат по начин и място,
съобщени от пациента. Вещото лице приема, че на пациента е проведено
своевременно, адекватно и пълно по обем лечение на описаните наранявания.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
нараняванията при ищеца са получени при удар с или върху твърд предмет.
Може да са получени и от страничен удар, може да са получени при падане – в
резултат на падане върху твърд предмет. Ударът, който е причинил
счупването, е попаднал вдясно и от него може да настъпи счупване и на левия
ставен израстък, като контраудар. От удар вдясно по брадичката може да се
счупят зъбите от лявата страна, защото се прихвъзва долната челюст и чупи
зъбите на горната страна. Проведеното лечение е адекватно и навременно, за
възстановяване целостта на долната челюст с две плаки и междучелюстна
фиксация с четири болта. Продължителността на лечението е около 35 дена,
7
през който период ищецът е търпял болки и е бил в невъзможност да се храни
и говори. Като дефект след лечението е останало ограничение в отваряне на
устатата II степен. Хапването, говора и храненето е възстановено.
От заключението на вещото лице Е. В. Ж. по изслушаната
финансово-икономическа експертиза се установява, че разликата между
нетното трудово възнаграждение, което би получил ищецът за периода
06.07.2018 г. – 18.09.2018 г., ако е бил на работа и получаваното от него
обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период, възлиза на 291,
77 лв.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел Й. В. К. – брат на
ищеца, се установява, че си спомня за процесния инцидент. Разхождал се с
ищеца в началото на м.07.2018 г. в парк „Студентски“, в кв. „Студентски град“
по една от алеите, която била с много изпочупени плочки, разкривени на
всички страни. Разхождали се и си говорели и изведнъж ищецът се спънал и
паднал на земята. Започнал да стене Целият бил в кръв, шуртяла кръв
навсякъде – от устата, от раната. Насъбрали се хора. Един човек се спрял,
опитал се да помогне по някакъв начин. Дал им кърпички, с които да попиват
кръвта. В един момент ищецът започнал да се задавя. Предоставили му
бутилка с вода, за да полива устата си и да не се съсирва кръвта. Свидетелят
видял самото падане. Ищецът паднал докато вървели един до друг. Ищецът се
спънал в една издигната плочка и паднал на друга доста остра плочка. Имало
ръб на плочката. При падането ищецът си ударил главата, под брадата.
Получила се огромна рана с много кръв. Ударил се в стърчаща плочка, ръб на
плочка, който бил издигнат нагоре. Свидетелят се опитал да спре кръвта.
Успели да хванат такси, което ги закарало до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД. През целия път до болницата ищецът стенел от болка. Свидетелят се
опитвал да спре кръвта, както и да му помага. На място ги чакала майка им.
Много трудно му направили снимка, тъй като ищецът не можел да завърти
главата си, изпитвал много силни болки. При придвижването на носилката
също стенел от болка. Установили, че има счупени кости и зъби и приели
ищеца по спешност за извършване на операция. Обяснили ,че на следващия
ден ще се извърши нова операция за поставяне на импланти, които да държат
челюстта. Всеки ден посещавали ищеца, за да му помагат за миенето на зъбите
по специален начин. Ищецът бил омаломощен. След изписването ищецът
трябвало да се храни по специален режим – специални смлени храни.
Трябвало винаги да си мие зъбите, а ищецът почти не можел да отваря устата
си. Не можел да се храни. В този период ищецът много отслабнал. След много
месеци ищецът започнал да си отваря челюстта. И досега не можел да оправи
зъбите си, тъй като заради поставените импланти не можело да се сложат
нови зъби – така обяснили стоматолозите. И понастоящем имал проблеми с
храненето. Изпитвал болки в челюстта. Свидетелят не е звънял на тел. 112.
Позвънил на майка си. Инцидентът настъпил към 13-14 ч., по обяд. Това не
бил обичаен маршрут за ищеца. На мястото на инцидента имало пилон в
зелена площ – срещу него настъпил инцидента.
8
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка А. В. Д. – К. –
майка на ищеца, се установява, че знаела за настъпилия на 06.07.2018 г.
инцидент с ищеца. Получила обаждане от другия й син, че ищецът е
претърпял инцидент и най-вероятно е счупил челюстта си, хванали са такси и
пътуват към „Пирогов“. Свидетелката се отправила към болницата. След
пристигането на ищеца, го поставили на носилка. Целият бил в кръв, давел се
от кръв, не можел да говори. Веднага го приели за операция, при която
наместили челюстта. Предупредили ги, че ще се извърши втора операция за
поставяне на импланти. Втората операция била извършена. След няколко дена
болничен престой изписали ищеца. За период от 45 дни ищецът бил с метални
скоби. Можел да консумира само със сламка. След всяка глътка ищецът
трябвало да ползва хигиенни разтвори. Били предупредени от хирурга, че и
при най-малката инфекция много трудно ще се овладее ситуацията. От
инцидента ищецът имал изпочупени зъби. Необходими били около 5 000 лв. за
зъболечение. Ищецът бил пианист, учил в Музикалната академия, носител на
15 международни награди. След инцидента изпаднал в депресия, променил се
целият му живот. След 6 месеца трябвало да се направи ЯМР, за да се види
дали има последствия в главата след удара. И понастоящем продължавали да
възстановяват зъбите на ищеца. Част от зъбите не можело да се възстановят
заради имплантите – не можело да ес постави нов зъб.
Във въззивното производство страните са дали обяснения, че не
спорят относно обстоятелството, че на 06.07.2018 г. е направено обаждане от
трето за процеса лице на тел.112 във връзка с процесния инцидент. С оглед на
това посоченото обстоятелство е отделено като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това
собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
9
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на
работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е
свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица,
на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника
има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от вината на
възложителя на работата.
По изложените съображения, като е квалифицирал предявения иск с
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и е разгледал елементите от сложния правопораждащ
фактически състав на посочената норма, решаващият съд е постановил
допустим съдебен акт. С оглед на това следва да се разгледат релевираните от
страните доводи относно неговата правилност.
Спори се между страните в производството дали инцидентът от
06.07.2018 г. е настъпил по описания от ищеца начин или не.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже механизма и мястото на настъпване на процения инцидент.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал показанията на
свидетеля Й. К. – пряк очевидец на инцидента. От показанията му се установи,
че при разходка на ищеца и свидетеля в парк „Студентски“, в кв. „Студентски
град“, по една от алеите, която била с множество изпочупени плочки, ищецът
се спънал в издигната плочка и паднал, като се ударил на ръба на друга
плочка. В резултат на това получил травматично увреждане, обилно кървене,
наложило оказване на спешна медицинска помощ. За настъпилия инцидент
свидетел на същия – трето за процеса лице, се е обадило на тел.112 –
обстоятелство, отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване.
Описаният от свидетеля механизъм, при който ищецът е получил
травматичното увреждане, съответства на данните, предоставени от ищеца,
при снемане на анамнезата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Нормата на чл.172 ГПК регламентира, че показанията на роднините,
на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите,
на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с
роднините в граждански или наказателен спор, на пълномощниците,
посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост.
С тази норма не е въведена забрана да се възприемат показанията на
роднините на страната, а е регламентирано задължение за съда да извърши
преценка на показанията в тяхната съвкупност с останалите ангажирани по
10
делото доказателства. Показанията на разпитания по делото брат на ищеца,
очевидец на процесния инцидент, не могат да бъдат игнорирани поради
факта, че страната и свидетеля са роднини, както е сторил решаващият съд.
Трайната съдебна практика приема, че с доказателствена стойност се ползват
и свидетелските показания на лицата по чл.172 ГПК, посочени по – горе, като
няма процесуална пречка решението да бъде основано само на тях, ако съдът
е убеден, че те са достоверни - решение № 23 от 22.01.2025 г. по гр. д. №
4857/2023 г. на ВКС, ГК, І ГО. С решение № 121 от 04.03.2025 г. по гр. д. №
2601/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, е разяснено, че при преценка на свидетелските
показания съдът следва да отчита евентуалната заинтересованост на
свидетелите, но това не е пречка за приемане на техните показания, ако те са в
съответствие с другите доказателства по делото. С решение № 60173 от
15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. на ВКС, ГК, І ГО, е разяснено, че във
всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на
показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала
определена облага или отговорност. Поради това съдът е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и
данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната
предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към
показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена
критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната
страна.
В разглеждания случай при преценка доказателствената стойност на
показанията на свидетеля Й. К., въззивният съд съобрази, че същият е
очевидец на инцидента, поради което има преки и непосредствени
впечатления от него. Показанията му са логични и последователни, както и
изцяло кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства,
обсъдени по - горе. Не са ангажирани никакви доказателства, които да
разколебаят доказателствената им стойност, респ. да опровергаят показанията
на свидетеля.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че липсва
противоречие в показанията на свидетеля Й. К. относно наличието на рана в
областта на челюстта. Многократно и в подробности свидетелят е описал
естеството на травмата, голямото количество кръв, което е изтекло, начина, по
който раната е първоначално обработена преди транспортирането на ищеца до
болницата. Не е налице и констатираното от решаващия съд противоречие
между заявения механизъм на получаване на травмата и установения от
свидетеля – описано в исковата молба и установено от свидетеля е наличието
на множество изпочупени плочки на алеята, на която е настъпил инцидента;
спъване на ищеца в една от плочките на алеите и последвал удар на главата в
областта на челюстта на ръба на издигната плочка. Въпреки, че съдът е приел
наличието на частично разминаване между показанията на свидетеля и
11
твърденията в исковата молба, не е очертал приетия от него за установен
механизъм на инцидента.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, че е необоснован
изводът на решаващия съд, че при описания механизъм на падане ищецът е
следвало да има увреди в областта на носа. Този извод не кореспондира със
заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска
експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице е достигнало до
еднозначен и категоричен извод, че полученото травматично увреждане може
да настъпи по описания от ищеца механизъм, като не е обусловил
получаването на тези травми с необходимостта такива да има и по носа.
Изводът на решаващия съд в тази насока не се подкрепя и от емпиричните
правила.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи механизма и мястото на
получаване на процесните вреди.
Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от Наредба на Столичен общински
съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на столична
община, органите за управление на зелената система са СОС, кмета на СО и
кметовете на райони. В чл.4, ал.1 е предвидено задължение за кмета на СО да
ръководи, координира цялостната дейност по опазване, изграждане и
поддържане на зелената система на СО, организира изпълнението на бюджета
по дейност „озеленяване“ и на дългосрочните програми за развитието на
зелената система и дава указания по приложението на тази наредба. В глава
IV от посочената наредба е посочен редът за поддържане на зелената система.
В чл.31 е регламентирано, че поддържането на озеленените площи е
специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от
специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с
агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите
условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система.
Общинските озеленени площи за широко обществено ползване на всеки пет
години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична
реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове.
Прегледът и преценката се извършват в процеса на поддържане и опазване от
Дирекция „Зелена система“ (ДЗС) и общинските органи по озеленяване. По
силата на чл.32, ал.2 поддържането на озеленените площи се извършва въз
основа на технологични нормативи, съгласно вида и категорията на зелената
площ, повторяемостта и обема на работите на съответните структурни
елементи.
При така очертаната правна рамка на СО е вменено задължението да
поддържа зелената система на гр. София, като за целта осигурява нужната
организация. Ето защо ответникът има задължение да поддържа парк
„Студентски“, в кв. „Студентски град“, където е настъпил процесния
инцидент. Поддържането на парковото пространство включва и поддържането
на пешеходните алеи по начин, обезпечаващ безопасното придвижване по тях.
12
наличието на неравности, разместени и липсващи плочки по алеята, на която е
настъпил инцидента, сочи на неизпълнение на това задължение на ответника.
В резултат на това на ищеца са причинени процесните травматични
увреждания, от които за него са произтекли имуществени и неимуществени
вреди. Сключването на договори от ответника с третите лица – помагачи не
може да го освободи от отговорност, а би могло да има значение за
вътрешните отношения между тях.
Ответникът своевременно е заявил с писмения отговор на исковата
молба възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на
вредите. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В тази насока е
трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 97 от 29.06.2016 г.
по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ГО; решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. №
453/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО и редица други.
Следва да се отбележи също така, че за наличието на принос от
страна на увреденото лице съдът не следи служебно, а се произнася при
своевременно заявено възражение за това. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение
№ 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, приносът на
пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е
релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано
чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, с
конкретно посочено съдържание на приноса на увреденото лице.
В случая с писменият отговор на исковата молба ответникът е
посочил, че достъпът до тази територия е свободен – за обществено ползване и
в този случай вменяването на виновно поведение към администрацията на СО
следва да бъде счетено за неоснователно обогатяване при условия на
осигурена достъпна среда и липсата на официално констатирани данни за
наличието на някакъв проблем, който определя елементите от настилката като
опасни. Поддържа, че ситуацията следва да бъде определена като лична
преценка на гражданите – посетители в парка, за които същите носят
13
собствена и персонална отговорност.
Така заявеното възражение от ответника не очертава конкретно
поведение на пострадалия, което да е допринесло за увреждането. Посочените
в писмения отговор на исковата молба обстоятелства, заявени като принос на
пострадалия, сочат на възражения за освобождаване на ответника от
отговорност. Фактът, че процесният парк е със свободен достъп и е за
обществено ползване не води до освобождаване на ответника от отговорност,
а именно поради тези причини на същия са възложени завишени
отговорности, с цел безопасното преминаване и ползване на парковото
пространство. Ето защо не би могло да се приеме, че след като решението да
премине през парка е на ищеца, негова е и отговорността за неравностите по
процесната алея, довели до травматичните му увреждания.
В писмения отговор на въззивната жалба ответникът поддържа, че
съгласно представеното по делото композиционно решение на парк
„Студентски“ инцидентът не е настъпил в зона, определена за пешеходци,
няма пешеходна алея и ищецът се е движил не по определените за пешеходци
места. Предвид обстоятелството, че такова възражение не е своевременно
заявено в хода на първоинстанционното производство, а това е сторено за
първи път във въззивното производство и на основание чл.266, ал.1 ГПК
спрямо него е налице преклузия. За изчерпателност е нужно да се отбележи,
че правно релевантно е обстоятелството, че ищецът се е придвижвал по алея,
обособена посредством поставени плочки, което сочи, че е предназначена за
ползване от пешеходци. Дали тези плочки са правомерно поставени на това
място от ответника, в съответствие с изготвеното композиционно решение или
не, няма отношение към отговорността на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД,
доколкото придвижването му по пешеходната алея е правомерно.
По изложените съображения въззивният съд счита, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.
Спори се между страните в производството относно обема на
отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
По делото се установи, че вследствие процесния инцидент ищецът е
получил тежки травматични увреждания в областта на главата, свързано със
14
счупване на долната челюст в областта на брадичката в дясно и в областта на
левия ставен израстък, както и счупени коронки на 27, 26, 25, 24 и 23 зъби,
разклащане на 33 зъб. Тежките травми са наложили оказването на спешна
медицинска помощ и извършване на операция още в същия ден, като е
извършена плакова остиосинтеза. Долната челюст на ищеца е била фиксирана
за продължителен период от време – 30 дни, през който същият е имал
затруднения при хранене и говор. Приемал е предимно течости, полагал е
завишени грижи за устната хигиена, с цел избягване на инфекция. Поради
невъзможността от пълноценно хранене през този период ищецът отслабнал
много килограми. Инцидентът се отразил негативно върху начина на живот на
ищеца, върху заниманията му, върху емоционалното му състояние.
Понастоящем целостта на долната челюст е възстановена, както и
дъвкателната функция, но отварянето на устата е ограничено, в следствие на
счупването на левия ставен израстък. Това създава ежедневни и постоянни
неудобства за ищеца и налага извършването на нова операция.
Продължителен е периодът на временна неработоспособност на ищеца – 36
дни. За времето от възникване на травмата, след оперативната интервенция и
до сваляне на междучелюстната фиксация – 30 дни, ищецът е търпял силни
болки, както и невъзможност да се храни и говори. Към датата на инцидента
ищецът е бил на 19 години – в млада, неукрепнала възраст.
Предвид получените от ищеца тежки травматични увреждания,
проведената оперативна интервенция и необходимостта от извършване на
нова, ежедневните неудобства от ограниченото отваряне на устата,
продължителността на периода, през който ищецът е търпял интензивни болки
и невъзможност за пълноценно хранене и говор, проведеното болнично и
медикаментозно лечение, причинените на ищеца болки и страдания, както и
затруднения в ежедневието и общуването, отражението им върху начина му на
живот и емоционалното му състояние, възрастта на пострадалия към момента
на инцидента – 19 години, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка
към момента на настъпване на увреждането, както и задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд счита, че
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв., което ще
възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от него болки и
страдания във връзка с получените при процесния инцидент травматични
увреждания и последиците от тях (решение № 186/08.06-2918 г. по т. д. №
2424/2017 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 162/15.10.2024 г. по т. д. №
497/2024 г. на ВКС, ТК, II ТО). С оглед на това предявеният иск се явява
основателен в посочения размер.
В предмета на делото е включен иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищцата от процесния инцидент,
изразяващи се в разходи за лечение и пропуснат доход – разлика между
трудовото възнаграждение и получаваното обезщетение за временна
неработоспособност.
15
От ангажираните по делото доказателства се установи, че платената
от ищеца потребителска такса за болничния престой е 29 лв., стойността на
вложения при операцията имплант (плакова остеосинтеза с две плаки) е 4 616
лв., а пропуснатият доход възлиза на 291, 77 лв. Общият размер на
претърпените от ищеца имуществени вреди възлиза на 4 936, 77 лв. Предвид
обстоятелството, че сторените от ищеца разходи са във връзка с проведеното
лечение на получените при процесня инцидент травматични увреждания, а
пропуснатите ползи са свързани с ползвания отпуск поради временна
нетрудоспособност от този инцидент, същите представляват имуществени
вреди от същия, които следва да бъдат възстановени от ответника. Ето защо
предявеният иск се явява основателен за сумата от 4 936, 77 лв.
Ищецът претендира присъждане на лихва за забава от датата на
деликта до окончателното изплащане.
С писмения отговор на исковата молба ответникът своевременно е
заявил възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде
разгледано в настоящото производство, с оглед изхода на спора.
В нормата на чл.111, б.“в“ ЗЗД е регламентирано, че с изтичане на 3 –
годишна давност се погасяват вземанията за лихви. В случая деликтът е
настъпил на 06.07.2018 г., а исковата молба е предявена в съда на 02.05.2023 г.
Ето защо лихвите за периода от 06.07.2018 г. до 01.05.2020 г. включително са
покрити изтекла погасителна давност, поради което възражението на
ответника се явява основателно. Върху дължимите от ответника обезщетения
следва да се присъди законна лихва, считано от 02.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото на жалбоподателя е оказана
безплатна правна помощ, на основание чл.78, ал.1 вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. в
полза на адв. Г. С. Г. следва да се присъди сумата от 5 844, 94 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство. В този размер следва да се присъди и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в прозиводството пред
СГС.
Тъй като ответникът е защитаван по делото от юрисконсулт и на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК следва да се присъди сумата от 71, 15 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 298, 74 лв.
Следва да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 2 597, 47
лв.,съразмерно с уважената част от иска.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски за сумата
над51, 49 лв. до 215 лв., както и за сумата над 71, 15 лв. до 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
16
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 3243/31.05.2024 г., постановено по гр. д. №
5112/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от В. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“ – 3 част,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес
гр. София, ул. „Московска“ № 33, иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД – за заплащане на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания и сумата от 4 936, 77 (четири хиляди деветстотин тридесет и шест
лева и седемдесет и седем стотинки) лв., обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение и пропуснати ползи, причинени от счупване на долна
челюст в областта на брадичката вдясно в областта на левия ставен израстък
на зъби, с твърдение за причиняването им на 06.07.2018 г., при падане на
ищеца върху увредена част от настилка на алея в парк „Студентски“, кв.
„Студентски град“, гр. София, както В ЧАСТТА, с която В. В. К., ЕГН
**********, е осъден да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********,
сумата над 51, 49 (петдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки) лв.
до 215 (двеста и петнадесет) лв. – разноски и над 71, 15 (седемдесет и един
лева и петнадесет стотинки) лв. до 300 (триста) лв. - юрисконсултско
възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33, да заплати В. В. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, ет.2, кантора 207 – адв. Г. С. Г.,
сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лв., на основание чл.49 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от падане
на 06.07.2018 г., в парк „Студентски“, кв. „Студентски град“, гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 02.05.2020 т. до окончателното изплащане,
както и да заплати сумата от 4 936, 77 (четири хиляди деветстотин тридесет и
шест лева и седемдесет и седем стотинки) лв., обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение и пропуснати ползи, представляващи разлика
между получаваното трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за
временна неработоспособност за периода 06.07.2018 г. – 18.09.2018 г. при
посочения инцидент, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33, да заплати по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД –
СОФИЯ, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1 298, 74 (хиляда двеста
деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лв., представляваща
държавна такса за въззивно обжалване, както и да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 2 597, 47 (две хиляди петстотин
деветдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) лв., представляваща
17
държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на адв. Г. С. Г., САК, с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 1А, ет.2, кантора 207, на основание чл.78, ал.1 ГПК
вр. с чл.38, ал.2 ГПК, сумата от 5 844, 94 (пет хиляди осемстотин четиридесет
и четири лева и деветдесет и четири стотинки) лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство, както и да заплати сумата от 5 844, 94 (пет хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки) лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 1А, ет.2, кантора 207 – адв. Г. С. Г., да заплати на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Московска“
№ 33, сумата от 71, 15 (седемдесет и един лева и петнадесет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3243/31.05.2023 г., постановено по гр.
д. № 5112/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ответника „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, ул. „Евлия Челеби“ № 58 и „КОМУНАЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, ул. „Анджело Ронкали“ № 7.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18