№ 370
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100506650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.11.2020г., гр.д. 54254/19г., СРС, 128 с-в осъжда Ф.
И.А.. и М. К. Ш.Х. да заплатят солидарно на М. А.З. сумата 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и уплаха от психологически натиск и физическо
насилие, основателна заплаха и обиди, извършени от ответниците на
16.05.2019 г., отхвърля иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 5 000 лв., като осъжда ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата 80 лв. – разноски, а ищеца да заплати на ответниците сума от
по 348.00 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът постъпва
насрещна въззивна жалба от ищеца М. А.З.. Счита, че свидетелят Ц.
достатъчно подробно установява осъщественото пред него, а именно
отправените словестни и физически атаки от ответниците към ищеца.
Свидетелят посочва, че ищецът многократно е заплашван с изразите „Ще ти
счупим ръцете и краката.“, „Ще умреш.“, „Вие българите нямате право на
1
история.“ и „Трябва да се бием.“. Същият чува удара по главата от съседна
стая, което сочи, че ударът е силен и се потвърждава от появилите се
кръвонасядане и оток върху лявата буза на лицето. Затова размерът на
обезщетението следва да се увеличи. Иска се отмяна на решението в тази част
и постановяване на друго, с което да се уважи искът. Оспорва жалбата на
ответниците.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ответниците по него Ф. И.А.. и М. К. Ш.Х.. Считат за неправилно
установена фактическата обстановка относно механизма на инцидента,
противоправното поведение на ищеца и причинната му връзка с вредите.
Неправилно са възприети показанията на заинтересования свидетел Ц., които
не са достатъчно конкретни относно употребените обидни изрази и
нанесените телесни повреди, нито се основават на преки впечатления. Вместо
това трябва да се кредитират съвпадащите показания на водените от
ответниците свидетели, които като очевидци установяват, че заедно с
ответниците, единствено предупреждават ищеца да ремонтира течащия
водопровод в банята, като се държат културно, а той ги обижда, че не са
българи. Извиканите от него полицаи не установяват следи от удари и не
съставят протокол. Претърпените от ищеца вреди не се доказва да са
последица именно от поведението на ответниците. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли
искът. Оспорват жалбата на ищеца.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни
страни и са допустими, а разгледани по същество, насрещната жалба на
ищеца е неоснователна, а жалбата на ответниците е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД.
Непозволеното увреждане е юридически факт със сложен фактически
2
състав, от който възниква облигационно отношение. Съдържанието му
включва обективни елементи - деяние, противоправност, вреда и причинна
връзка между тях и субективен елемент - вина. Общият състав на чл.45, ал.1
ЗЗД приравнява противоправността на поведение, причиняващо вредоносен
резултат.
В случая по никакъв начин не се установява с категоричност твърдяното
противоправно поведение на ответниците Ф. И.А.. и М. К. Ш.Х., свързано с
упражнени на 16.05.2019г. психическо и физическо насилие спрямо ищеца М.
А.З..
Свидетелят М. Ц., приятел на ищеца заявява, че на 15.05.2019г. след 14
часа (дата различна от сочената в исковата молба – 16.05.2019г.) посещава по
искане на ищеца апартамент на ет. 2, находящ се в гр. София, бул. „*******
за да ремонтира повредена водопроводна тръба в банята. В апартамента
присъстват още техен общ приятел и бащата на ищеца. Докато се преоблича в
стая без врата, разположена към коридора, от която няма директно
наблюдение към него, чува крясъци и викове на мъже, за които предполага,
че ползват магазина на долния етаж, които отправят обидни, груби и вулгарни
изрази към ищеца. От вратата веднага нахлуват към него и му удрят лош
шамар, за който свидетелят предполага, че е силен заради звука при пляскане.
Вижда как ищецът се занася и се подпира на стената, както и че впоследствие
е притиснат към вратата на банята от момчетата, които са трима на брой.
Веднага ищецът отива да се оплаче в полицията, след около 20 минути
пристигат полицаи в апартамента, проверяват документи, казват на свидетеля
да остане там и слизат на долния етаж.
Същевременно свидетелите М.-М. Ш.Х., и Ю.С., съответно син и
служител на ответника М. К. Ш.Х., въз основа изцяло на непосредствени
впечатления по еднакъв начин установяват, че заедно с ответниците се
намират в магазина, разположен на първия етаж, под ремонтирания
апартамент, когато един ден през пролетта на 2019г. около 9.30 – 10.30 ч.,
скоро след началото на работното време в 9.00 ч., пада окаченият таван.
Веднага четиримата отиват на горния етаж, където ищецът е сам и други хора
не забелязват вътре, докато стоят единствено на стълбищната площадка пред
входната врата. За пореден път се обръщат без обиди, заплахи или побой, а
само със забележки и обяснения към ищеца да ремонтира водопровода,
3
повреден от преди около една година. Изведнъж ищецът става агресивен,
започва да крещи, псува и обижда „вие какви сте, за да ми казвате какво да
правя, вие какви сте араби“. При последвалото посещение на полицаи по
инициатива на ищеца, същите не констатират наранявания по лицето му, не
съставят протокол и казват на страните помежду си да се оправят.
Свидетелите също не установяват наранявания на ищеца.
Въззивният съд кредитира показанията на двамата свидетели вместо
тези на свидетеля Ц.. При преценка по реда на чл.172 ГПК, се отчита
заинтересоваността на всички свидетели от крайния изход на делото. Свид. Ц.
е заинтересован за благоприятен изход в полза на ищеца, като негов приятел,
а другите двама свидетели – в полза на ответниците, които са техни съответно
баща и работодател. Показанията на двамата свидетели, доведени от
ответниците, обаче са основани на изцяло преки възприятия, напълно
съвпадат помежду си и взаимно се подкрепят, липсват вътрешни
несъответствия или противоречия, представени са последователно и логично.
Същите не са опровергани или разколебани от противоречащите им, но
изолирани показания на свидетеля Ц., които само отчасти се основават на
лични впечатления, а в останалата част почиват на предположения и
собствени оценки, вътрешно си противоречат, представени са хаотично и
недостатъчно житейски убедително, като не са подкрепени с каквито и да
било други доказателствени средства.
Преди всичко, свидетелят Ц. изрично заявява, че не познава
ответниците и другите двама свидетели. Изобщо не посочва, че именно
същите лица посещават ищеца по повод проблеми с ВиК, т.е. по никакъв
начин не се доказва, че именно ответниците участват в процесния инцидент.
Единствено на база предположение се гради тезата му, че „явно са били
собствениците, които са отдолу под апартамента, от магазина“. Още по-малко
може да се приеме за достоверно, че ги е видял, след като твърди, че
посетителите са били трима, а другите двама свидетели посочват общо
четирима. Под съмнение са твърденията изобщо за някакви за зрителни
възприятия, включително за залитане на ищеца след нанесен шамар и
притискане до вратата, след като от една страна свидетелят е бил в стая без
директен изглед към коридора, а от друга страна, другите двама свидетели не
са видели нито него, нито останалите двама души в апартамента – приятел и
бащата на ищеца. Абсурдно и нелогично звучи, никой от още трима мъже в
4
апартамента да не реагира и се притече да помогне на ищеца, в случай на
действително отправяни викове, обиди и звук от нанесен удар, респ. да не
бъде забелязан от двамата свидетели. Изцяло в сферата на хипотетични
изводи попадат показанията и в частта за нанесен силен шамар, при това
именно върху лицето на ищеца, след като свидетелят не е очевидец на
точното място, където попада т. нар. удар. Истинността е опровергана и от
обстоятелството, че извиканите на място полицаи не установяват
действителни следи от удар и наранявания, нито впоследствие е образувано
досъдебно производство. Могат да се окачествят единствено като собствени
оценъчни съждения, показанията в частта за отправени обидни, груби и
вулгарни изрази към ищеца, щом като не са подкрепени с нито един
конкретен цитат, от който съдът да формира свое убеждение. Наред с всичко,
противно на оплакванията в жалбата на ищеца, липсват снети показания, той
многократно да е заплашван с изразите „Ще ти счупим ръцете и краката.“,
„Ще умреш.“, „Вие българите нямате право на история.“ и „Трябва да се
бием.“, както и да е страдал от кръвонасядане и оток върху лявата буза на
лицето.
Ищецът, чиято е разпределената доказателствена тежест, не провежда
пълно доказване за противоправно поведение на ответниците,
представляващо условие, без което притесненията на ищеца не биха били
причинени при нормално стечение на обстоятелствата, като негова пряка и
непосредствена последица съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД. В този смисъл,
недоказана е и причинно-следствената връзка между противоправност и
вредоносен резултат. Искът по чл.45, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК
следва да се отмени в частта, с която е уважен искът и тази за разноските,
като вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли. Решението в
останалата отхвърлителна част следва да се потвърди.
Ответниците пред първа инстанция установяват разноски поотделно от
по 580 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, а пред
въззивна – по 40 лв. за д.т. и по 300 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, или общо по 920 лв., които се дължат. Неоснователно е
5
възражението за прекомерност на възнагражденията за настоящата
инстанция, като уговорени до минимума по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004г., МРАВ. Пред първа инстанция не е релевирано своевременно
подобно възражение, а и по същество би било неоснователно предвид
известната фактическа сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.11.2020г., гр.д. 54254/19г., СРС, 128 с-в в
частта, с която се осъждат Ф. И.А.. и М. К. Ш.Х. да заплатят солидарно на М.
А.З. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и уплаха от психологически
натиск и физическо насилие, основателна заплаха и обиди, извършени от
ответниците на 16.05.2019 г., като осъжда Ф. И.А.. и М. К. Ш.Х. да заплатят
солидарно на М. А.З. сумата 80 лв. – разноски, а М. А.З. да заплати на Ф.
И.А.. и М. К. Ш.Х. сума от по 348.00 лв. – разноски и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А.З., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ******* срещу Ф. И.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. *******,
ул. „*******, ап. ** и М. К. Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„********* иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане
на сумата 2 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
16.05.2019 г., изразяващи се в стрес и уплаха от отправени обиди, заплахи и
причинено физическо насилие.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.11.2020г., гр.д. 54254/19г., СРС, 128 с-
в в останалата част.
ОСЪЖДА М. А.З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да
заплати на Ф. И.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „*******, ап.
** и М. К. Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*********
поотделно суми от по 920 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7