№ 2030
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110150636 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба по
гр. д. № 50636/2024 г. и исковата молба по присъединеното гр. д. № 53107/2024 г., при
депозит в размер на 600 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ......., тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.04.2025 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи
от писмените отговори.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Г. Е. Н. е предявила срещу „....... АД главни установителни искове с правно основание
чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № .... г.
и Договор за паричен заем № ....... г., а в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 и клаузата на
чл. 2, т. 8 от договорите. Предявени са и искове срещу „........ ЕООД с правно основание 26,
1
ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ....
г. и Договор за предоставяне на гаранция № ....... г., а в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от
договорите, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на „....... АД да заплати сумата от 430,22 лева, представляваща общата стойност на
извършените плащания при начална липса на основание, ведно със законната лихва от
27.08.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 278,57 лева, представляваща общата
стойност на извършените плащания при начална липса на основание, ведно със законната
лихва от 09.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 29.03.2024 г. е сключила Договор за паричен заем № 5079251, а
на 21.05.2024 г. Договор за паричен заем № 5122508 с „....... АД, а с „........ ЕООД - Договор за
предоставяне на гаранция № .... г. и Договор за предоставяне на гаранция № ....... г.
Уговорените заемни суми били 1500 лева, респ. 2000 лева. Сочи, че съгласно договорите за
паричен заем ГЛП по кредита бил в размер на 40%, а ГПР – 45,91%. Заемните суми
следвало да се върнат на 14 седмични вноски. Във връзка с договорите ищцата извършила
плащания в общ размер на 1930,22 лева, респ. 2278,57 лева. Съгласно чл. 4 от договорите
кредитополучателят се задължавал в срок до 3 дни да представи обезпечение. По силата на
Договорите за предоставяне на гаранция „........ ЕООД се задължавал да гарантира
изпълнението на паричните задължения на ищцата пред „....... АД срещу възнаграждение в
размер на 357,98 лева, респ. 486,64 лева, разсрочено на 14 вноски. Ищцата счита, че
договорите за заем са недействителни поради протИ.речие с чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, поради
което следва да се приложи чл. 22 ЗПК. Релевира се, че в договорите е посочен неверен ГПР,
несъответен на действително приложения, като не били посочени компонентите, които го
формират, като действително приложения ГПР надхвърля максимално допустимият размер
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че Договорите за предоставяне на гаранция също са
недействителни, доколкото с тях не се цели реално обезпечаване по договорите за заем,
доколкото възнаграждението за гаранция представлява допълнителна печалба за кредитора.
Излага, че договорите съдържат неравноправни клаузи. Намира, че договарянето
кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
протИ.речи на добрите нрави. Вследствие на това, че договорите са изцяло недействителни,
ищцата дължи връщане единствено на заетата сума, като следва да се възстанови
недължимо платената сума в размер на 430,22 лева, респ. 278,57 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „....... АД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че договорите за заем са в
съответствие с изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и ГПР е в съответствие с допустимия.
Намира, че не е налице заблуждаваща търговска практика, доколкото дори и невключването
на възнаграждението по договора за гаранция в ГПР, то договорът може да се изпълнява без
евентуално неравноправната клауза. Намира, че оспорените клаузи не са неравноправни,
като информация за тях е предоставена на потребителя в СЕВ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „........ ЕООД депозира отговор на исковата молба,
2
с който оспорва предявените искове като недопустими, доколкото счита, че ищцата няма
правен интерес от предявяването им, тъй като разполага с по-ефективен способ за защита.
Намира исковете и за неоснователни, доколкото процесните договори за гаранция са
действителни, валидни и не страдат от твърдените пороци. Счита, че уговореното
възнаграждение по договорите за гаранция е насрещна престация срещу поетото задължение
за обезпечаване на кредит и същото е определено след извършена преценка на риска.
Излага, че недействителността на договора за заем не би се отразила на действителността на
договора за представяне на гаранция. Намира, че договорите за гаранция не протИ.речат на
добрите нрави.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договори
за заем и договори за гаранция със соченото в исковите молби съдържание, както и че са
налице твърдените основания за нищожност на договорите, респ. на оспорените клаузи.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са
действителни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че
е платила процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането .
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4