Решение по дело №2617/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 384/09.03.2020 година, гр. Б.

 

            Административен съд – Б., в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г. С., разгледа адм.д. № 2617/2019 година.

 

Производството е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на П.Й.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат З.К. ***, против заповед № 793з - 372/21.10.2019 година на директора на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Б. (РД ПБЗН) към главна дирекция „ПБЗН“ в Министерство на вътрешните работи (МВР).

С оспорената заповед, за нарушение на т. 28 б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (ЕК), на основание чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР, чл. 200 ал. 1 т. 12 и чл. 204 т. 4 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен акт. Поддържа се, че в нея са описани две нарушения, но е наложено едно наказание, без да е ясно за кое от двете нарушения то е определено. Освен допускането на твърдяното съществено процесуално нарушение, жалбоподателят заявява, че заповедта е материално незаконосъобразна и не съответства на целта на закона.

Иска се, съдът да отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят – чрез процесуален представител, поддържа жалбата и иска съдът да постанови решение, с което заповедта да бъде отменена.

Ответникът, чрез писмено становище от процесуален представител, поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага поотделно доводи за законосъобразността на заповедта – за всяко от основанията по чл. 146 от АПК. Представя дисциплинарната преписка.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя и претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение (лист 71 - 74).

 

След като се запозна с доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П.Й.П. работи като младши инспектор първа степен в районна служба „ПБЗН“ – С. към РД ПБЗН - Б..

На 24.08.2018 година П. придобил чрез покупко – продажба лек автомобил „Джип“ модел „***“ с рег. № ****, идентификационен № ***** и двигател № ****** за сумата от 200 лева (лист 65).

След пререгистрацията, извършена на 02.10.2018 година в сектор „ПП“ при ОД – Б. на МВР, автомобилът получил регистрационен номер А 3341 НМ и свидетелство за регистрация (СРМПС) № ********* (лист 57).

На 04.05.2019 година, около 11:50 часа, П. управлявал автомобила си в град С. по улица „Васил Коларов“ и бил спрян от полицейски патрул, осъществяващ контрол върху водачите на МПС по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). При извършената проверка проверяващите установили, че П. управлява автомобила си, без да е включил светлини през деня, без да носи в себе си свидетелство за управление на МПС (СУМПС), без да разполага със СРМПС, а самият автомобил не е бил представен от него в срок за преминаване на изискуемия годишен технически преглед (ГТП). За установените обстоятелства автоконтрольор при РУ – С. към ОД – Б. на МВР съставил на П.П. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 203021/04.05.2019 година (лист 33).

На 08.05.2019 година, около 16:00 часа, в град С. П. отново управлявал автомобила си и отново бил спрян от проверяващ автоконтрольор от сектор „ПП“ при ОД – Б. на МВР. В рамките на проверката автоконтрольорът констатирал, че автомобилът на П. не е преминавал задължителния ГТП, считано от 2016 година и не следва да се използва от водача. За допуснатото нарушение на чл. 147 от ЗДвП, автоконтрольорът наложил на П. глоба в размер 50 лева с фиш серия Н № 379459/08.05.2019 година (лист 32).

На 09.05.2019 година в 08:45 часа в Община С. П. заплатил дължимия местен данък върху МПС за 2019 година в размер на 147,29 лева – за автомобила си. В 09:15 часа на същата дата той представил в контролен технически пункт в град С. автомобила за извършване на ГТП, където с протокол № 19154116 му било издадено удостоверение за техническа изправност на ППС (лист 30 и 29).

На 15.05.2019 година в дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР постъпил сигнал за неправомерни действия на П.П., свързани с арогантно отношение към проверилите го служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД – Б. на МВР на 04.05.2019 година и на 08.05.2019 година, както и с неправомерно полагане на труд в семейно заведение – в униформа и със знанието на началника на РС ПЗБН – С.. С писмо изх. № УРИ 7855р – 8161/22.08.2019 година директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ уведомил директора на ГД ПБЗН в МВР за установените обстоятелства. От своя  страна, с резолюция от 26.08.2019 година директорът на ГД ПБЗН изпратил писмото на директора на РД ПБЗН „за проверка и доклад“. С резолюция от 28.08.2019 година директорът на РД ПБЗН (ответник в настоящото производство) се разпоредил за изготвянето на „заповед за комисия“ и посочил с фамилиите им лицата, участващи в нея (лист 92 и 22).

На 28.08.2019 година със заповед № 793з – 282/28.08.2019 година директорът на РД ПБЗН – Б. разпоредил извършване на проверка по обстоятелствата, описани в писмото от дирекция „Вътрешна сигурност“, за това, че П.П. е управлявал личния си автомобил, без да преминат ГТП, както и че обслужва с униформа клиенти в семейното заведение в град С. -  за установяване на евентуално извършено дисциплинарно нарушение. Със заповедта бил определен поименно състав на комисия, явяваща се дисциплинарно разследващ орган, а също и срок за извършване на проверката – 27.09.2019 година (лист 17).

На 04.09.2019 година в рамките на образуваното дисциплинарно производство до П.П. и до Н.К. (началник на РС ПБЗН – С. и непосредствен ръководител на П.) били изготвени покани за даване на писмени обяснения по обстоятелствата, свързани с проверките на П. на 04.052019 година и на 08.05.2019 година (по време на втората проверка Костадинов се е возил в автомобила на П.), както и във връзка със сведенията за работа на П. *** (лист 20 и 25 - 26).

На 09.09.2019 година П. и Костадинов представили поисканите им писмени обяснения. П. потвърдил, че на двете дати през месец май 2019 година е управлявал автомобила си без последния да е преминал задължителен ГТП, „поради необръщане на внимание“ и че е „виновен“. Категорично отрекъл да е полагал труд в семейното заведение и да е обслужвал клиенти в униформа и посочил, че от време на време обядва там. От своя страна, Костадинов заявил, че има информация за двете нарушения на ЗДвП, извършени от П. през май 2019 година и посочил, че автомобилът на П. е преминал преглед на 09.05.2019 година, а наложените глоби за заплатени своевременно. Костадинов не посочил, че по време на проверката на 08.05.2019 година е бил очевидец, защото се е намирал в автомобила на жалбоподателя (лист 27 – 28 и 35).

На 11.09.2019 година до служителите на МВР, извършили проверките на автомобила на П. на 04.05.2019 година и на 08.05.2019 година, били изпратени въпроси – за даване на писмени сведения относно нарушенията, за които е бил санкциониран П.П., какво е било поведението му по време на проверките, в какви отношения е с началника на РС ПБЗН – С. и дали им е известно П. да е обслужвал със служебна униформа клиенти в заведението в град С. (лист 23).

На 17.09.2019 година по така поставените въпроси писмени сведения представили полицаите А.Н. и Т.К. (за проверката на 04.05.2019 година), и Т.Д. и С.М. (за проверката на 08.05.2019 година).

Колев описал за какви нарушения е съставил АУАН на П., заявил, че в момента на проверката П. се обърнал към него с фразата „айде стига бе, работим в едно министерство“, но определил държанието му като „нормално“. По отношение на втората група обстоятелства, посочил, че не познава достатъчно началника на РС ПБЗН – С., за да прецени в какви отношения е с П., както и че не посещава заведението, стопанисвано от семейството на П. (лист 19).

Недев потвърдил, че проверявания водач се обърнал към проверяващия го Н. с репликата „айде стига бе, работим в едно министерство“, но също определил това поведение като „нормално“. Заявил, че не е виждал П. да посещава заведението с униформа, отрекъл да познава началника на РС ПБЗН – С. и да разполага с информация за приятелска връзка между П. и К. (лист 34).

Д. посочил за какво нарушение е санкционирал П. с фиш. Описал, че водачът реагирал „остро“, защото бързал да закара „началника на пожарната“ до автогарата, както и че следвало да заплати значителна парична сума за данък на автомобила, за да премине ГТП. Според него, П. и К. били в приятелски отношения предвид твърдения от П. превоз с личен автомобил на ръководещ го служител от РС ПБЗН – С.. Д. не посочил да е виждал униформеният П. да обслужва клиенти в заведението в град С. (лист 18).

В пестеливото си обяснение М. потвърдил единствено факта на санкционирането на П. с фиш на 08.05.2019 година. По останалите зададени въпроси този служител на МВР не изразил каквото и да е становище (лист 16).

На 19.09.2019 година в хода на дисциплинарното производство към служителите К., Н. и Д. били поставени нови писмени въпроси. Колев и Недев били запитани дали (според собствените им възприятия) с фразата „айде стига бе, работим в едно министерство“ П. е целял да не му бъде налагана санкция по ЗДвП. И двамата служители препратили към П. отговора на този въпрос (лист 41 - 44). От Д. било изискано да уточни какво е имал предвид като е описал реакцията на П. като „остра“. Д. посочил, че според него П. бил „изненадан“ от проверката и повишил тон в хода на разговора докато обяснявал каква значителна сума пари следва да бъде заплатена предварително, за да мине автомобила ГТП. Д. възприел този тон като неетично поведение към него като към проверяващ (лист 39 - 40).

На 24.09.2019 година председателят на комисията, извършваща дисциплинарното разследване, предложил на дисциплинарно наказващия орган срокът на проверката да бъде удължен поради липсата на достатъчно данни, от които да бъде направен еднозначен извод за наличието или липсата на дисциплинарно нарушение. Предложението било удовлетворено и със заповед № 793з – 332/24.09.2019 година директорът на РД ПБЗН – Б. удължил срока за извършване на проверката до 11.10.2019 година (лист 38 и 81 - 82).

На 27.09.2019 година от дисциплинарно разследващия орган (комисията) до П.П. и Н.К. били изпратени нови покани за даване на обяснения, сдържащи въпроси относно управлението на лекия автомобил на 04.05.2019 година и на 08.05.2019 година, и данните, събрани до момента, че П. се е държал грубо със служителите по контрол на пътното движение към РУ - С. при проверките („реагирал остро“, „повишавал тон“), както и че не е очаквал да му бъде извършена проверка по ЗДвП поради факта, че е служител на МВР. В нови писмени обяснения от 11.10.2019 година П. и К. отрекли да е имало грубо отношение от страна на П. към проверяващите полицаи, а отделно П. отново потвърдил, че е управлявал автомобила си в период, в който той не е преминал през следващата му се проверка за установяване на годността му – годишен технически преглед (лист 45 - 50).

На 11.10.2019 година комисията изготвила обобщена справка до директора на РД ПБЗН – Б. за резултатите от дисциплинарното производство. В справката комисията обобщила наличните данни, въз основа на събраните сведения и документи, и приела за доказано, че на 04.05.2019 година и на 08.05.2019 година П.П. е управлявал притежаваното от него МПС нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП – без автомобилът да е представен за годишен технически преглед и без да му е издадено удостоверение за техническа изправност. По отношение на останалите данни в сигнала от дирекция „Вътрешна сигурност“ – за грубо отношение към служителите, извършвали проверките по ЗДвП и за работа в униформено облекло в семеен търговски обект (заведение за обществено хранене) - за обслужване на клиенти, комисията приела, че не са налице данни, от които може да бъде направен извод за извършено нарушение, поради което приела, че в тази част сигналът е неоснователен, а поведението на П. не е било в разрез с нормите за поведение на държавен служител в МВР. Така дисциплинарно разследващият орган приел, че с управлението на автомобила на 04.05.2019 година и на 08.05.2019 година – без да е преминат необходимия ГТП - П. е допуснал нарушение на т. 28 б. „а“ от ЕК („Държавният служител, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България“). Затова на дисциплинарно наказващия орган било предложено на П. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца (лист 11 - 15).

На 18.10. 2019 година директорът на РД ПБЗН – Б. поканил П.П. да даде писмени обяснения по обобщената справка, изготвена от дисциплинарно разследващия орган за допуснатото нарушение на т. 28 б. „а“ от ЕК (лист 51 - 52).

На 18.2019 година П. представил писмени обяснения, в които описал фактите, така както са установени от комисията, като добавил, че е използвал автомобила по съображение, че здравословното му състояние не позволява да се натоварва, а живее на значително разстояние от работното си място. П. изразил несъгласие да бъде „наказван трети път за едно и също нещо“ след като първия и втория път „си е понесъл наказанието“ (лист 53).

След като се е запознал с материалите в дисциплинарното производство и с обясненията на разследвания служител, на 21.10.2019 година директорът на РД ПБЗН – Б. наложил на П. наказанието, което предложила комисията – „порицание“ за срок от шест месеца – за нарушение на т. 28 б. „б“ от ЕК (лист 54 - 56).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна (адресата на заповедта).

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 204 т. 4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.

Наложилият наказанието директор на РД ПБЗН – Б. е служител на ръководна длъжност, на чието косвено подчинение е дисциплинарно наказания младши инспектор П., а „порицание“ е наказанието, предвидено в нормата на чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, т.е. в пределите на неговата дисциплинарно наказателна компетентност.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – санкциониране на извършителите на дисциплинарни нарушения по чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР за укрепване авторитета на институцията в обществото и осигуряване на спазването на Конституцията и законите на страната.

При издаването на заповедта, а и в цялото дисциплинарно производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказанието.

В съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя аргументирано излага доводи за наличието на съществени процесуални пороци при издаването на заповедта. Първият - пропускане на двумесечния срок по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, предвид твърдението, че срокът за реализиране на дисциплинарната отговорност на П. следва да се отчита от датата на постъпване на сигнала срещу него в дирекция „Вътрешна сигурност“ (15.05.2019 година), а не от датата на постъпване на писмото в ГД ПБЗН (26.08.2019 година). Вторият – липсата на надлежно образувано дисциплинарно производство, предвид обстоятелството, че за извършеното нарушение е наредена „проверка“, а не е издаден изричен акт, който да указва, че срещу жалбоподателя е започнало производство по реализиране на дисциплинарната у отговорност. Третият - в заповедта за налагане на наказанието са описани две нарушения, но в обстоятелствената част за всяко от тях не е определено отделно наказание, съгласно изискването на чл. 197 ал. 2 – 3 от ЗМВР, а е наложено едно, без да е ясно за кое именно нарушение се налага.

Съдът не споделя тези доводи.

Съгласно чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Нормата на чл. 196 ал. 1 - 2 от ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В конкретния случай, към 15.05.2019 година (датата на постъпване на сигнал в дирекция „Вътрешна сигурност“), органът, компетентен да наложи наказанието, не е разполагал с каквито и да е данни за противоправно поведение от страна на П.П.. Към този момент в друга дирекция на министерството, извън структурата на ГД ПБЗН, е съществувала информация за П.П., която е подлежала на проверка. Такива данни (но не и доказателства) компетентният дисциплинарно наказващ орган е получил на 28.08.2019 година посредством писмото, изпратено му с резолюция от директора на ГД ПБЗН. Дори и в този момент, обаче, срокът по чл. 195 ал.1 от ЗМВР не е започнал да тече, предвид фикцията на чл. 196 ал. 1 във връзка с чл. 196 ал. 2 от ЗМВР, изискваща материалите от дисциплинарното производство да са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Постъпването на тези материали – според представената преписка – е станало с обобщаващата справка от 11.10.2019 година. Именно от тази дата е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР. Наказанието е наложено на 10 (десетия) ден от него. В този смисъл, липсва допуснато процесуално нарушение.

Вторият основен довод на жалбоподателя е, че липсва надлежно образувано дисциплинарно производство, предвид обстоятелството, че за извършеното нарушение е наредена „проверка“, а не е издаден изричен акт по чл.  207 от ЗМВР.

Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 207 ал. 1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на: 1. министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности.

Нормата на чл. 208 от ЗМВР предвижда, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.

В конкретния случай нарушението, за извършването на което е сезиран наказващия орган, не е тежко нарушение на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" (в хипотезите по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР), а е нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание". Затова издаването на заповед по чл. 207 от ЗМВР не е условие за образуване на дисциплинарното производство, а издаването на заповед по чл. 208 от закона - за извършване на проверка с № 793з – 282/28.08.2019 година е достатъчно, за да се приеме, че налице валидно  и законосъобразно волеизявление на дисциплинарно наказващия орган за започване на дисциплинарен процес.

Третият довод на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение също не може да бъде споделен.

Съгласно чл. 197 ал. 3 от ЗМВР, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

По делото се установява, че П. не е санкциониран за различни/няколко нарушения на служебната дисциплина, разкриващи различни изпълнителни деяния, различни обективни признаци или различия в субективната страна. Той е санкциониран за едно – единствено дисциплинарно нарушение – нарушение на т. 28 б. „а“ от ЕК изразяващо с в неподчиняване на конкретно нормативно определено правило за движение по пътищата на страната по ЗДвП, изискващо от водачите на МПС управляваните автомобили да са преминали ГТП. В краткия период от време, когато това нарушение е констатирано (двукратно през три дни), не са установени каквито и да било разлики в съществените обстоятелства по извършването му. В този смисъл не може да се приеме тезата, че правото на защита на П. е засегнато от неяснота в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание до степен, че да не е в състояние да разбере за кое нарушение, именно, му е наложено дисциплинарното наказание „порицание“. За съзнанието на жалбоподателя, че е допуснал нарушението на ЕК сочат всички писмени обяснения, които П. е давал в хода на производството, както и изричното изявление, че не е съгласен да бъде наказан „за едно и също нещо“, израз който съдът тълкува като възприемане от негова страна на извършеното като едно – единно нарушение (лист 53 стр. 2 последен абзац). Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице допуснато нарушение на процесуални правила от наказващия орган.

Заповедта е материално законосъобразна.  

По делото не се спори, че жалбоподателят П. е управлявал собственото си МПС на 04.05.2019 година и на 08.05.2019 година, без това МПС да е преминало изискващия се по ЗДвП преглед за установяване на техническата му годност да се движи по пътищата на страната - в нарушение на чл. 147 от ЗДвП. Не се спори и че управлението на автомобила е неправомерно – във всички писмени обяснения жалбоподателят признава, че е нарушил конкретно нормативно изискване към водачите на МПС. Налице е пълна идентичност – в съществените факти – по отношение на обстоятелствата, при които е установено неправомерното управление на МПС от П. на четвърти и на осми май 2019 година. Като дни от седмицата, първата дата е събота а втората дата е сряда – втори работен ден след почивния 06.05.2019 година.

Съгласно т. 28 б. „а“ от ЕК, държавният служител, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България.

Нормата на чл. 147  ал. 1 от ЗДвП изисква, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, да преминават на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Според чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР, неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е дисциплинарно нарушение.

П.П. е нарушил нормата на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП (извършвайки административно нарушение), но със своето деяние той е допуснал и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 28 б. „а“ от ЕК, което урежда защитата на друг вид обществени отношения и предвижда друг вид правна отговорност (дисциплинарна отговорност), а тя напълно законосъобразно може да бъде понесена, наред с административнонаказателната отговорност за нарушение на ЗДвП, съобразно разпоредбата на чл. 194 ал. 3 от ЗМВР, както е процедирал ответника.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход от спора, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Наказващият орган не е разполага със самостоятелна правосубектност, а е включен в структурата на ГД ПБЗН, която е юридическо лице и в чиято полза следва да бъде присъдени поисканите разноски от името на ответника. С оглед правната и фактическа сложност на казуса и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът приема, че следва да присъди на ГД ПБЗН разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер 100 (сто) лева.

По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, против заповед № 793з - 372/21.10.2019 година на директора на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Б. към главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерство на вътрешните работи.

 

ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН ********** да заплати на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: