№ 3915
гр. Варна, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20213110114494 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Ж. И. Ж., ЕГН
********** с адрес *** срещу Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес ***,
обективно кумулативено съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. § 983, §1333, ал. 2, вр. §1000 вр., и § 1336 от Общия граждански
кодекс на Република Австрия за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 10000евро /с левова равностойност 19558,30лева/,
представляваща дължима главница по сключен между страните договор за
паричен заем от 02.10.2018г., 2352,43лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 09.04.2020г. до 15.06.2021г. и 1000евро /с
левова равностойност 1955,83лева/, представляваща неустойка по чл.4 от
договор за паричен заем от 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.06.2021г.
до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3101/01.07.2021г. по ч.гр.д. №
14494/2021г. по описа на ВРС.
С протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание
от 07.10.2024 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232
от ГПК в частта по предявения иск за мораторна лихва за разликата над
поддържания от ищеца размер от 2018.38 лева до първоначално предявения
такъв от 2352.43 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между
страните на 02.10.2018г. е бил сключен договор за заем, по който ищецът като
заемател предоставил на ответника в собственост паричната сума от
10000евро в деня на подписване на договора. Връщането й било уговорено да
1
стане в срок до 01.04.2020г. На падежа на задължението, плащане от
ответника не последвало. В чл.4 страните уговорили, че при неизпълнение на
задължението на заемателя на уговорения падеж, същият дължи неустойка в
размер на 1000евро. Предвид неизпълнението на задължението на ответника
да върне предоставената му в заем парична сума за събиране на вземането си
ищецът инициирал заповедно производство, по което била издадена заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена лично на ответника, който в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение, което обосновава и правния интерес
на ищеца от така избраната форма на защита. Оспорва приложимост на
правото на Австрия, доколкото страните по договора са български граждани, а
и в чл.9 изрично са уговорили в полза на заемодателя избор на компетентност,
както на компетентния съд в Австрия, така и в България. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Д. Г.
Г., с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Релевира
се изрично възражение за международна некомпетентност на българския съд
съобразно приложимите разпоредби на Регламент № 1215/2012 г. на
Европейския парламент и съвета от 12.12.2012 г. на ЕП и Съвета.
Оспорва основателността на исковата претенция, като твърди, че не е
сключван договор за заем между страните от 02.10.2018 г., а ищецът никога не
му е предавал в собственост парични суми, като последният не е разполагал
дори със сумата от 10 000 евро за да му я предаде. Сочи, че договорът за заем
е нищожен поради абсолютна симулация. Същият бил сключен, тъй като Ж.
злоупотребил с работодателската си власт, като принудил ответника да го
подпише с цел да създаде привидно по-добро благосъстояние пред
австрийските. В условията на евентуалност, дори да се приемело, че
договорът е действителен, то ответникът не дължи неустойка и лихва за
забава върху главницата. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Договорът между страните е сключен в Република Австрия, там е
уговорено неговото изпълнение и за двете страни, налице са данни, че същите
са имали местоживеене в Австрия към този момент. Съгласно чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни
2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим І),
договорът се урежда от избраното от страните право, като този избор трябва
да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или
обстоятелствата по случая. В случая, подписвайки договора, страните не са
уговорили приложимо право. Наличната уговорка в чл. 9 урежда единствено
международната компетентност на българския или австрийския съд по избор
на заемодателя, който с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е упражнен,
но не може да се възприеме, като критерии по т.12 от Преамбюла на Регламент
(ЕО) № 593/2008. При липса на избор на приложимо право, приложение
2
следва да намерят разпоредбите на чл.4, т.4 от Регламента, а именно
договорът следва да се урежда от правото на държавата, с която е най-тясно
свързан. По изложените съображения относно извода на съда за наличие на
частно правен спор с международен елемент, следва да се приема, че
договорът е най-тясно свързан с Република Австрия, поради което и
приложимото за него право е правото на тази държава.
С оглед гореизложеното, предявените обективно кумулативно
съединени искове намират правната си квалификация в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. § 983, вр. §1333, ал. 2, вр. §1000 и § 1336 от Общия
граждански кодекс на Република Австрия. Положителните установителни
искове, с които съдът е сезиран, е допустим, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
С влязло в сила Определение № 4614/08.12.2023 г. по в.г. дело №
2288/2023 г. по описа на ВОС Варненския районен съд е определен за
международно компетентен да се произнесе по спора.
Съобразно разпоредбата на § 983 от ОГК на Република Австрия с
договора за заем заемодателят се задължава да предаде на заемателя вещи с
преотстъпено право с предназначението заемателят да разполага с тях.
Заемателят е длъжен най-късно след изтичане на договора да върне на
заемодателя вещи в същото количество, от същия род и на същата стойност.
Въз основа на изпратено по силата на Европейската конвенция за
обмен на информация по чуждо законодателство от 7.06.1968 г. информация
относно приложимите правни норми от австрийското право искане, е
постъпила информация от Федерално министерство на правосъдието на
Република Австрия. Видно от същата общите изисквания за договорите и
правните сделки в австрийското право се съдържат особено в §§ 859 до 937 на
ОГК. Осъществяването на правна сделка е свързано с определени условия.
Договор възниква чрез едновременното волеизявление на двете страни (§§ 861
ОГК). Валидно волеизявление за сключване на сделка може да направи само
дееспособно лице. Волеизявлението трябва да бъде дадено сериозно и
свободно от заблуда и принуда (§§ 689 ОГК). Съдържанието на правната
сделка трябва да бъде възможно и разрешено (§§ 878 ОГК). По принцип
съществува свобода на формата (§§ 883 ОГК), но в някои случай договорът все
пак трябва да бъде сключен в определена форма. В крайна сметка
съкращаването на половината от действителната стойност (laesio enormis)
според §§ 934 от ОГК или общо противоречие на добрите нрави или закона (§
879 ОГК) може да доведе от отмяна на договора. Ако някои от тези общи
условия липсва, правната сделка е опорочена.
В австрийското гражданско право съществуват различни възможности
и причина за отмяна на договор. При установяване на причини за нищожност
трябва да се прави разлика между абсолютна нищожност, която се установява
служебно, и само относителна нищожност. Сделка, която нарушава забрана на
3
закона, по принцип е абсолютно нищожна, така че всеки, без да е необходимо
особено обжалване, може да се позове на тази нищожност (система за правна
информация RS 0016432, напр. решението на ОКД по 6 Ob 29/11 z във връзка
със забранено връщане на вложения и т.н.) Ако престъпената норма не цели
опазване на общите интереси, а само на тези на едната страна по договора,
правната сделка може да бъде оспорена. „Относителна нищожност" е налице,
ако е допусната грешка в изразяването на волята (напр. съществена заблуда
относно сделката съгл. § 871 от ОГК).
От друга страна, изискванията към договора за кредит са уредени в §
988 от Общия граждански кодекс. При това се касае за възмезден договор за
заем на парични средства, т.е. за договор по взаимно съгласие, в който
кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя определена
сума. Заплащането, което последният трябва да извърши, по правило се
състои от лихвите, чийто размер, ако липсва друго споразумение по договора,
възлиза на 4%. След изтичане на договора за кредит кредитополучателят
трябва да изплати сумата по кредита заедно с дължимите лихви. Договорът за
кредит може да бъде сключен за определен или неопределен срок- в
последния случай той изтича с прекратяването му от една от страните.
Договорът за кредит възниква като договор по взаимно съгласие чрез
съответното волеизявление на двете страни по него. Съгласно принципа на
свободната форма договорите за кредит не трябва да отговарят на определени
изисквания за форма С подписването на договор за кредит волеизявленията на
двете страни са свързани с предоставянето на парична сума срещу връщането
й при определени условия. Със сключването на договора за кредит
кредитополучателят придобива непосредствено предоставеното му чрез
договора право да изтегли кредита.
Както е посочено по-горе, кредитополучателят е длъжен на върне
цялата сума по кредита, заедно с лихвите, когато договорните отношения са
приключили с изтичането или прекратяването на договор: всякакви частични
плащания трябва да се извършват на определените в договора срокове. Ако се
касае за срочен кредит, кредитополучателят, според общото гражданско
право, няма право да върне кредита предсрочно (§1413 ОКГ). Сключеният за
неопределен срок договор за кредит може да бъде прекратен съгл. §986 ал.2 от
ОГК от всяка една от страните с едномесечно предизвестие. Сключеният за
определен срок договор за кредит приключва съгл. § 986 Ал.З от ОГК след
изтичане на срока. Съгл. § 987 от ОГК всяка от страните може да прекрати
договора за кредит по всяко време, без спазване на срока за предизвестие, ако
изпълнението на договора е невъзможно или малко вероятно по важни
причини.
При така установеното съдържание на приложимите норми на
австрийското право, основателността на предявените искове е предпоставена
от установяване от ищеца в условията на главно и пълно доказване на
съществуването на валидно сключен договор за заем при сочените условия;
реално предаване на ответника на заемната сума и поето от последния
задължение за връщането й; размера на претенцията, както и изпадането на
ответника в забава, дължимостта и размера на мораторната лихва от
4
изпадането в забава на ответника и претендираната неустойка.
С оглед релевираните от ответника възражения, в негова тежест е да
установи твърдените пороци на договора за заем, а именно, че същият е
абсолютно симулативен, както и че е сключен при упражнена принуда от
ищеца, действал в качеството си на негов работодател.
По иска за присъждане на претендирана главица:
Видно от представения по делото договор за заем от 02.10.2018г.
ищецът се е задължил като заемател да предостави в собственост на ответника
паричната сума от 10000 евро в деня на подписване на договора. Последният е
поел задължен да върне същата в срок до 01.04.2020г.
Предвид липсата на оспорване на автентичността на представения по
делото документ, носещ подписите на страните в производството, следва да се
приеме, че същият е действителен от външна страна, като са изпълнени и
изискванията на § 883 и сл. от ОГК относно неговата форма. Не са ангажирани
доказателства в подкрепа на възраженията на ответника за наличие на
симулация или осъществена принуда спрямо него, поради което съгласието му
е действително по смисъла на § 869 и сл. от ОГК, респективно сделката не
страда от сочените пороци, а поражда валидни правни последици между
страните.
По силата на изричната уговорка на чл. 2 от договора, с подписването
му от страните, същият поражда правно действие на разписка. удостоверяваща
получаването на сумата. Следователно документът удостоверява реалното
предаване на заемната сума на длъжника и сам по себе си представлява
достатъчно доказателство за действителното й предаване. С настъпването на
уговорения в чл. 3, ал. 1 от договора падеж на 01.04.2020 г., паричното
притезание е станало изискуемо и ответникът дължи неговото изпълнение,
поради което искът за установяване на неговото съществуване е основателен и
следва да бъде уважен за пълния претендиран размер от 10 000 евро, като
съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/2014 г. на ОГТК,
сумата следва да бъде присъдена в уговорената между страните валута – евро.
По отношение на иска за присъждане на законна лихва:
Лихвите за забава са уредени в § 1333 ал.1 от ОГК, който препраща към
§1000 от ОГК. В общото гражданско право те възлизат на 4%, докато при в
двустранна предприемаческа сделка са на стойност от 9,2% над базисна
лихвена ставка, както е уредено в § 456 от ПК.
Поради отсъствието на доказателства, а дори и на твърдения, за
извършено плащане в срок до падежа, считано от следващия ден – 02.04.2020
г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава на основание § 1333
ал.1 от ОГК, вр, §1000 от ОГК. За изчисляване на размера на същата е
изготвено заключение на ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено. Вещото лице е изготвило същото в два варианта - при
изчисляване с лихвен процент, определен съгласно § 1333, ал. 1 от Общия
граждански кодекс на Република Австрия в размер на 4% и във втори вариант
– при съобразяване на стойностите, предвидени в разпоредбата на § 456 от на
5
Предприемаческия кодекс на Република Австрия.
Съобразно информацията, предоставена от Федерално министерство на
правосъдието на Република Австрия, цитираната норма от Предприемаческия
кодекс, касаеща законната лихва е приложима единствено при „двустранна
предприемаческа сделка“. Съдът преценява, че вложеният смисъл в термина е
идентичен с понятието от вътрешното ни право „двустранна търговска
сделка“, а именно, че визира договор, при който и двете страни имат
качеството на търговец. В настоящия случай от ищеца не са наведени такива
твърдения и от съдържанието на договора за заем не може да се извлече, че
същият е сключен между страните в изпълнение на търговската им дейност, а
са събрани единствено доказателства за трудовоправната заетост на
ответника. Поради това не намират приложение особените правила, относими
към двустранните предприемачески сделки по Предприемаческия кодекс на
Република Австрия, а обезщетението за забава следва да бъде определено
съобразно общите разпоредби на § 1333, ал. 1 от Общия граждански кодекс на
Република Австрия, определящ четири процентов размера на законната лихва.
Така изчислена във втория размер вариант на експертизата, мораторната
лихва възлиза на 481.11 евро, с левова равностойност от 940.97 лева. Именно
до посочената сума подлежи на уважаване предявения акцесорен иск, като за
горницата до пълния претендиран размер от 1 031.98 евро, с левова
равностойност от 2018.38 лева, същият следва да бъде отхвърлен. Законната
лихва, по аргумент от задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4/2014 г. на
ОГТК и предвид валутата на лихвоносното главно задължение и уговорките
между страните в процесния договор, също следва да бъде присъдена в
приложимата валута - евро.
По отношение на иска за неустойка:
Неустойката в австрийското право е уредена в разпоредбата на § 1336
от ОГК, според която страните по договора могат да се споразумеят относно
това, че в случай, че дадено задължение не бъде изпълнено по съответния
начин или бъде изпълнено със закъснение, трябва да бъде заплатена
определена сума. Ако е обещана неустойка при неспазване на времето или
мястото на изпълнение, то тя може да бъде изискана наред с изпълнението на
договора. Във всички случаи възнаградителната сума, ако длъжникът смята за
превишена, може да бъде коригирана от съдия след становището на вещо
лице. Наред с неустойката кредиторът може да претендира за компенсация на
вреда, която я превишава. Валидността на договорената неустойка зависи от
правното действие на главното задължение.
Видно от уговорката на чл.4 от договора страните са постигнали
съгласие, че при неизпълнение на задължението на заемодателят да предаде
заетата сума в уговорения срок и при условията на чл. 2 от договора, той
дължи неустойка в размер на 1000 евро. Тълкуването на посочената клауза не
създава никакво съмнение в отношенията между страните, че неусточеното
задължение е уговорено в тежест на ищеца и единствено при неизпълнение на
неговото задължение да предостави при уговорения срок и условия заемната
сума. Същият не е активно материално легитимиран въз основа на нея да
6
търси обезщетение за неизпълнение на насрещното задължение на заемателя,
като в договора не се съдържа и друга уговорка в посочения смисъл. Поради
изложеното искът за присъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
производство, които изчислени съобразно с уважената част от исковете
дължимите такива в исковото производство възлизат на 2462.90 лева, а в
заповедното на 1461.13 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Г.
Г., ЕГН ********** с адрес *** дължи на Ж. И. Ж., ЕГН ********** с адрес
*** следните суми: сумата от 10 000 евро /с левова равностойност
19558,30лева/, представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за паричен заем от 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.06.2021г.
до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 481.11 евро,
/с левова равностойност от 940.97 лева/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 09.04.2020г. до 15.06.2021г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3101/01.07.2021г.
по ч.гр.д. № 14494/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
§ 983 и §1333, ал. 2, вр. §1000 от Общия граждански кодекс на Република
Австрия
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. И. Ж., ЕГН ********** с адрес ***
срещу Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес *** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над
присъдената законна лихва забава върху главницата за периода 09.04.2020г. до
15.06.2021г. от 481.11 евро, /с левова равностойност от 940.97 лева/ до пълния
предявен размер от 1 031.98 евро, с левова равностойност от 2018.38 лева,
както и за сумата от 1000евро /с левова равностойност 1955,83лева/,
представляваща неустойка по чл.4 от договор за паричен заем от 02.10.2018г.
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3101/01.07.2021г.
по ч.гр.д. № 14494/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
§1333, ал. 2, вр. §1000 и § 1336 от Общия граждански кодекс на Република
Австрия.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Ж. И.
Ж., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2462.90 лева, представляваща
сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Ж. И.
7
Ж., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1461.13 лева., представляваща
сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8