Определение по дело №80/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 83/19.06.2012 г., постановено по Г.д.№ 12/2012 г., Момчилградският районен съд оставил без уважение молбата на А. Д. Х. от с.К., обл. Кърджали съдът да разреши на малолетното й дете И. М. М. с ЕГН: * да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване, без да е необходимо за целта съгласието на бащата М. Р. М., както и да разреши на малолетното й дете да пътува извън пределите на РБ до К. Б., придружен от своята майка А. Д. Х., без да е необходимо за целта съгласието на бащата, като съдебното решение да замества изискуемото съгласие.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от представителя по пълномощие на А. Д. Х. от с.К., обл. К. Решението се обжалва като неправилно-постановено в противоречие с материалния закон и необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че оспореното решение не е съобразено с интересите на детето и със задължителната съдебна практика на ВКС. Липсвали мотиви на съда дали искането е в интерес на детето.Решението било постановено без да се изследват всички релевантни за случая обстоятелства. Не били обсъдени доказателствата,свързани с необходимостта от пътуване на детето извън страната предвид нуждата от консултации с лекари специалисти относно заболяването на детето хипоспадия. Неправилно в тази връзка не били кредитирани напълно показанията на свидетелките В. Х. и С. К. с мотив, че били пристрастни. Тези показания се подкрепяли от всички други доказателства по делото и нямало пречка да бъдат изцяло кредитира, вкл. в частта им относно необходимостта детето да се консултира и лекува в чужбина. Необходимостта да се разреши на детето да пътува в чужбина следвало да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, а и с други причини, каквито били нуждата, желанието и правото на детето да общува с майка си, както и нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина. Незаконосъобразен бил изводът на съда, че евентуалното уважаване на молбата автоматично би довело до неизпълнение на съдебното решение в частта му по отношение на определения режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като в настоящото производство от решаващо значение били интересите на детето.Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не можело да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценявала на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят бил длъжен да се съобрази. По въпроса за степента на конкретността на искането за даване на съдебно разрешение за пътуванията на детето в чужбина, следвало да се има предвид формирана практика на ВКС по въпроса. В настоящия казус се установявала нуждата и интересът на детето от уважаване на молбата на доверителката ми и искането в нея било конкретизирано за пътуване на детето от РБ до конкретна държава от ЕС - К. Б. Предвид изложеното, жалбодателката моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното, вместо което постанови решение, с което уважи предявеното по чл.127а от СК искане на А. Д. Х. като й присъди и направените по делото съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбодателя поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Ответникът по въззивната жалба лично и Ч. представителя си по пълномощие в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Участникът Д. за С. П., Отдел „Закрила на детето” – с.К. не изпраща представител. С представено по делото писмено становище се дава заключение, че е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътува неограничено с майка си до К. Б. за определен срок от време.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по молба, подадена от А. Д. Х. да бъде разрешено по реда на чл. 127а СК на роденото от брака й с ответника М. Р. М., прекратен с развод, малолетно дете И. М. М. да пътува с нея без ограничения извън пределите на Република България до Кралство Белгия, без да е необходимо за това съгласието на бащата М. Р. М..

Безспорно е по делото, че страните А. Д. Х. и М. Р. М. са родители на малолетното дете И. М. М., род. на **.**.**** г. по време на брака им, прекратен с влязло в сила решение от 23.07.2010г., постановено по Г.д. № 155/2010г. на Кърджалийския районен съд, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е дадена възможност да вижда детето неограничено и да го взема при себе си всяка втора и четÔърта събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в неделята, както и за един месец през лятната ваканция по време на годишния отпуск на бащата, ако не съвпада с този на майката, като вземането и връщането на детето става от дома на майката. Не се спори също така, че майката на детето от 2009г. пребивава в К. Б., като детето се отглежда от нейната майка в дома й в с.К.; както и че бащата не дава съгласие за пътуване на детето в чужбина.

При това положение е налице хипотезата на чл.127а, ал.2 СК – поради липса на общо съгласие на родителите детето да пътува в чужбина, спорът между тях следва да се реши от съда. Във връзка с разрешаването му, от значение по делото са и следните фактически обстоятелства: видно от представените по делото от молителката писмени доказателства /документи на френски език в оригинал, преведени на български език и заверени от страната/, приети от първоинстанционния съд: два броя удостоверения за регистрация, изд. от Р. Б.-Столица, Община С. се установява, че същата е вписана в регистъра на чужденците и пребиваването й е удължено по нейни молби от 28.12.2009г. и 05.08.2011г. От удостоверение за членство от 16.11.2009г., изготвено в Е. и удостоверение от 07.09.2011г., удостоверено в Б.-Л. от С. А., счетоводно-данъчен експерт IPCF, счетоводител на КРК ООД, се установява, че молителката членува в Свободна каса за С. осигуряване на самоосигуряващи се, както и че получава месечно възнаграждение в размер на 1 500 евро от януари 2011г. като съдружник в КРК ООД. Последното обстоятелство се удостоверява с препис – извлечение от Публичния регистър, Белгия. Видно от копие от договор за наем на апартамент, сключен на 10.06.2010г. за срок от девет години, молителката е наемател на апартамент, състоящ се от хол плюс кухня и баня.

От удостоверение за раждане от 30.10.2010г., изд. от О. К. се установява, че детето И. М. М. е родено на 25.10.2006г., т.е. понастоящем е на шест навършени години. От служебна бележка изх. № 6/26.09.2011г., изд. от ЦДГ „П.” с.Ч., общ. К. е видно това, че детето посещава детската градина от м.януари 2010г. От епикриза на детето, изд. от Александровска болница, Клиника по урология се установява, че детето е с вродена хипоспадия, постъпило на 21.05.2009г. за планова оперативна интервенция. След изписването, с препоръка за профилактични прегледи при личния лекар и контролен преглед в клиниката по урология.

От показанията на св. Виктория Х.-сестра на молителката и С. К. – нейна майка, се установява, че майката А. Х. се връща при детето в РБ. през 2-3 месеца; че изпраща редовно парични суми за издръжката на детето; че през останалото време поддържа връзка с детето по телефон и интернет. Във връзка със здравословния проблем на детето свидетелстват за това, че майка му желае да заведе детето при белгийски специалисти, както и че желаела да прекарва повече време с детето като го взема при себе си в Б.. Детето посещава детска градина в с.Ч., тъй като св.К. работела в това населено място, като сутрин го водела на градина и след работа го вземала и се прибирали в с.К..

Със социални доклади, изготвени за първоинстанционното съдебно производство и въззивното такова от отдел „Закрила на детето” към Д. „С. П.” - К., се дава мнение, че е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътува с майка си до Б. за определен период от време.

С оглед на обсъдените доказателства по делото, въззивният съд намира искането на майката на малолетното дете по реда на чл. 127а СК, за основателно. Въпросът с местопребиваването на детето и извеждането му извън страната следва да се решава с оглед интересите на детето, конкретно установени по делото. Във връзка с това- упражняването на родителските права е предоставено на майката – молител, детето е шестгодишно, отглежда се от неговата баба по майчина линия, посещава детска градина, има здравословен проблем, чието лечение започнало в ниска възраст на детето и налагащ провеждането на контролни прегледи и консултации със съответните специалисти. Майката на детето пребивава легално в държава, членка на Европейския съюз-К. Б., вписана е в регистъра на чужденците и е с адресна регистрация в Б.; получава доходи от трудова дейност; живее в самостоятелно жилище по дългосрочен договор за наем. Поддържа връзка с детето като се връща на всеки два-три месеца в РБългария, също по телефон и интернет, желае да прекарва повече време с детето като го взема със себе си в държавата, в която се установила да живее и работи, включително да се консултира с белгийски лекари – специалисти във връзка със заболяването на детето. Тези факти по делото са безспорно установени, като ответникът въпреки оспорването им, не представя доказателства, които да ги опровергават или внасят съмнение в достоверността им. При това положение, следва да се приеме, че е в интерес на детето да му се предостави възможност да пътува с майка си неограничено до Белгия, но само за времето, през което не е предвидено бащата да упражнява определения му с бракоразводното решение режим на лични отношения на територията на страната и само за периода, през който майката пребивава трайно на територията на К. Б., при съответното удължаване на срока за това. По този начин, интересът на детето да поддържа контакти и с двамата си родители, ще бъде гарантиран. По делото не са събрани доказателства, които по какъвто и да е начин да внасят съмнение, че с извеждането на детето от майка му, която упражнява родителските права от територията на РБ. до Б., където се е установила да живее и работи и то само за времето на трайното й пребиваване в тази държава, ще се създаде риск за живота, здравето или сигурността му. Включително детето ще пътува в чужбина с майка си за време и начин, по който да не бъдат накърнявани правата на другия родител и режима му на лични отношения с детето съобразно постановено с бракоразводното решение.

Като е достигнал до изводи, различни от направените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменено. Следва въззивният съд да постанови решение по съществото на спора, с което да бъде дадено заместващо съгласие детето И. М. М. да напуска пределите на РБ. с майка си А. Д. Х., респективно-да му бъде издаден съответен документ за това - без съгласието на бащата М. Р. М. за неограничен брой пътувания до К. Б., за времето, през което не е предвидено бащата да упражнява определения с решение от 23.07.2010г. по Г.д. № 155/2010г. на КРС режим на лични отношения с детето на територията на РБ., а при промяна на този режим-съобразно същата, и да бъде определен краен срок на неограничения брой пътувания - докато майката А. Д. Х. трайно пребивава на територията на К. Б. при съответното удължаване срока на пребиваването й от компетентната за това институция.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя Х. направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 630 лв., от които 30 лв. внесена държавна такса и 600 лв.-адвокатско възнаграждение, като в настоящото производство доказателства за направени такива не се представят, поради което не се следват.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 83/19.06.2012г., постановено по Г.д. № 12/2012г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е оставено без уважение искането на А. Д. Х. по реда на чл.127а СК и е осъдена да заплати на М. Р. М. направените по делото разноски в размер на 250 лв., вместо което постановява:

ПОСТАНОВЯВА детето И. М. М. от с.К., обл. К., ЕГН * да напуска пределите на РБ., придружен от майка си А. Д. Х., ЕГН * /със съдебен адрес:Г.К., У.”А.К.”, А.кантора А.Т. Б./, като му се издаде съответен документ за това без съгласието на бащата М. Р. М. от Г. З., У.”С. С. № **, вх. *, *., ЕГН *, за неограничен брой пътувания до К. Б., за времето, през което не е предвидено бащата да упражнява определения с влязло в сила решение от 23.07.2010г. по Г.д. № 155/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд режим на лични отношения с детето на територията на РБ. /да вижда детето неограничено и да го взема при себе си всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в неделята, както и за един месец през лятната ваканция по време на годишния отпуск на бащата, ако не съвпада с този на майката, като вземането и връщането на детето става от дома на майката/, а при промяна на този режим-съобразно същата, с краен срок на неограничения брой пътувания - докато майката А. Д. Х., ЕГН * трайно пребивава на територията на К. Б. при съответното удължаване срока на пребиваването й от компетентната за това институция.

ОСЪЖДА М. Р. М. да заплати на А. Д. Х. направените по делото разноски в размер на 630 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.