Определение по дело №1127/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Образувано по жалба на Т. С. С., с [ЕГН] и К. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. И. Цонев, против Решение № 98/19.05.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено Решение № БС-80-ЕО/06.04.2023 г. на директора на РИОСВ – Бургас да не се извършва екологична оценка за план „Изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], община Созопол, с цел урегулиране на имота и отреждане за сгради за отдих и курорт и допълващи дейности“, с възложители: Т. С. и К. С.. С жалбата се иска от съда да обяви решението за нищожно, а в условията на евентуалност решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Първоначално жалбата е депозирана пред ВАС, където е образувано адм.дело №5754/2023г. по описа ВАС. С Определение №3398/21.06.2023г. съдът е прекратил производството по адм.дело №5754 по описа за 2023г. на Върховния административен съд и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Бургас.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.Цонев, а в последните две съдебни заседания от адв.Чолаков, които поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Искането е съдът да обяви решението за нищожно, а в условията на евентуалност решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Подробни доводи са развити в постъпило по делото писмено становище.

Ответникът по оспорването, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, както и в депозираното по делото становище – л.13 и в постъпилите по делото молби, юрисконсулт К. поддържа възражението за недопустимост на жалбата. Моли настоящата съдебна инстанция да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата, становището на страните и приложените по делото доказателства, намира, че жалбата, с която е сезиран е недопустима поради липса на годен предмет на оспорване. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е акт на министъра на околната среда и водите, издаден в производство по чл. 97 от АПК, с който е отменено Решение № БС-80-ЕО/06.04.2023 г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което е решено да не се извършва екологична оценка за план „Изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], община Созопол, с цел урегулиране на имота и отреждане за сгради за отдих и курорт и допълващи дейности“.

Съгласно чл.97, ал.1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката.

Съгласно чл.97, ал.2 от АПК, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.

В настоящата хипотеза, отмененият с решението на министъра акт, представлява решение по чл. 31, ал. 4 или ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, което финализира оценката за съвместимост на инвестиционното предложение за „Изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], община Созопол, с цел урегулиране на имота и отреждане за сгради за отдих и курорт и допълващи дейности“. Това решение безспорно е в изключителната компетентност на директора на РИОСВ – Бургас, съобразно чл. 6а, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

При постановяване на оспорения в настоящото съдебно производство акт, министърът на околната среда и водите е приел, че отмененото решение е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при наличие на отменителни основания по чл.146, ал.2, т.3 от АПК. Счел е, че компетентният орган не е изложил в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Приел е също, че директорът на РИОСВ – Бургас е постановил решението в противоречие на чл.35 и чл.36 от АПК, като не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение, с което министърът на околната среда и водите се е произнесъл по жалбите на страни с правен интерес, не обективира волеизявление по чл. 31 от ЗБР. С него въпросът за вземане на решение за извършване на екологична оценка не е разрешен по същество и не се е финализирала оценката за съвместимост на инвестиционното предложение.

Доколкото горестоящият орган не е решил въпроса по същество, то той не е издал решение по чл. 97, ал. 2 от АПК, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по силата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Издал е решение, което не е сред изброените в чл. 97, ал. 1 от АПК, но чиято правна същност се извежда по аргумент от чл. 97, ал. 2 от АПК, а именно: щом като министърът не може да реши въпроса по същество, защото издаването на съответния административен акт е в изричната компетентност на директора на РИОСВ, то следва извод, че този вид решение на министъра на околната среда и водите не подлежи на съдебен контрол по силата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Така издаденото от по-горестоящия административен орган решение е изключено от съдебен контрол и подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. В този смисъл са Определение № 3076 от 01.04.2022 г. по адм. д. № 1809/ 2022 г., 5 чл. с-в на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 10340 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 3267/2021 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 17420 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 14656/2013 г., 5-членен с-в, Определение № 1618 от 4.02.2013 г. по адм. д. № 698/2013 г., 5-членен с-в и др.

Доколкото министърът на околната среда и водите не е компетентен да реши въпроса по същество, същият е следвало да върне преписката на директора на РИОСВ – Бургас за ново произнасяне при условията на чл. 97, ал. 2 от АПК.

Предвид изложените съображения подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

По искането за разноски, съдът съобрази следното:

С нарочна молба с вх.№2253/22.02.2024г. /л.169-173/, към която е приложен списък на разноските /л.174/, юрисконсулт Д. Д. е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл.143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколното определение от 27.03.2024 г., с което съдът е приключил събиране на доказателствата и е дал ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. С. С., с [ЕГН] и К. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 98/19.05.2023 г. на министъра на околната среда и водите.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1127/2023 година по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Т. С. С., с [ЕГН] и К. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплатят на Министерство на околната среда и водите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.