гр.София,
10.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1070 по описа
за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №160621 от 27.07.2020г.,
постановено по гр.дело №32332/2018г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в ответникът „Д.”ЕООД
с ЕИК******* е осъден да заплати на ищеца „И.С.”ООД с ЕИК*******, на основание
чл.200 от ЗЗД, сумата от 3000 лева- последна вноска от продажната цена на МПС
„ЗИЛ 133” с ДК№*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 22.11.2016г. до окончателното плащане, както и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 296,90 лева мораторна лихва за периода от
01.12.0215г. до 21,11,2016г.
Срещу така постановеното решение е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Д.”ЕООД.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът е недобросъвестен, тъй като се касае за
множество скрити недостатъци на вещта, които са му били известни и уведомяване
не е необходимо. Твърди, че тези обстоятелства са установени от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице
по СТЕ. Твърди също така, че претенцията му за заплащане на сумата за
отстраняване на скритите недостатъци е релевирана под формата на възражение за
прихващане, което е допустимо и след като вземането е погасено по давност,
поради което е без значение че не е предявил претенцията си за скритите
недостатъци в шестмесечния срок съгласно чл.197 от ЗЗД. Претендира отмяна на
решението на СРС и отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна.
Твърди, че купувачът не го е уведомил за откриването на твърдените от него
недостатъци своевременно (незабавно след откриването им), както и че не може да
бъде извършено прихващане тъй като вземането на купувача е спорно. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната
инстанция. .
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
В отговора на
исковата молба жалбоподателят- ответник не оспорва факта на сключване на
процесния договор за покупко- продажба на МПС- специален автомобил „ЗИЛ 133“ с
ДК№*******, както и обстоятелството че не е заплатил последната вноска от
продажната цена в размер на 3000 лева. Твърди, че след предаване владението на
вещта се установило, че същата е неизправна и негодна за употреба поради
наличието на скрити недостатъци, които били отстранени срещу сумата от 14767,74
лева. Прави възражение за прихващане със стойността на ремонта.
Съгласно разпоредбите
на чл.193- 197 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
за предвиденото в договора употребление, дори когато не е знаел недостатъка. Купувачът
трябва след като приеме вещта, да я прегледа в течение на времето, което е
обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако
не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият
недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В
последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми
продавача за открития недостатък. Уведомяване на продавача не е необходимо само
ако той е знаел за недостатъка. Купувачът може да върне вещта и да иска обратно
цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване
на цената или да отстрани недостатъците
за сметка на продавача, като тези искове се погасяват с изтичане на една
година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът
е тригодишен. Срокът тече от предаването на вещта.
В
случая договорът е сключен и вещта предадена на купувача на 25.08.2015г. от
представените по делото приемо- предавателни протоколи и фактури се установява,
че твърдените от ответника ремонти са извършени в периода септември- ноември
2015г. По делото не са представени доказателства продавачът да е бил уведомен
за констатирани от купувача скрити недостатъци преди изпращането на „отговор на
покана“ на 24.06.2016г. Липсват и доказателства продавачът да е знаел за
описаните от купувача недостатъци на вещта. В същото време сам ответникът-
купувач твърди, че е използвал вещта по предназначение от момента на продажбата
и предаване на владението. Следователно
поради изтичането на шестмесечния срок по чл.197 от ЗЗД и предвид липсата на
данни продавачът съзнателно да е премълчал недостатъци на вещта (в който случай
би бил приложим тригодишен срок), правото на купувача да иска намаляване на
цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача, се е погасило.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. на ответника по жалбата следва да
бъдат присъдени направените разноски в размер на 600 лева за възнаграждение на
един адвокат. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира неоснователно предвид броя и размера на исковете,
както и фактическата и правна сложност на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №160621 от
27.07.2020г., постановено по гр.дело №32332/2018г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.
ОСЪЖДА „Д.”ЕООД с ЕИК******* да заплати на „И.С.”ООД с ЕИК******* сумата от 600
лв. (шестстотин лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/