Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 08.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10577/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 268549/05.10.2020 г., предявена от Б. А.Д.М.М.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът Б. А.Д.М.М.Т. твърди, че на 29.01.2020 г., в гр. София,
на бул. „*****“, в посока от ул. „Дравски бой“ към ул. „Стражица“, в района на *****,
П.В.Й., при
управление лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. №
*****КВ, нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № *****, управляван от ищеца.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица №К-52/2020 г. и било образувано досъдебно производство № 11035/2020 г., по описа на Сектор „ПП“ - СДВР.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получил следните увреждания: Закрито счупване на
ацетабулума; Контузио генус синистра;
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, „Втора клиника по ортопедия и травматология”. На
05.02.2020 г., на ищеца била извършена оперативна
интервенция - открита репозиция на фрактурата на ацетабулума,
която била фиксирана е 3 бр. винтове е
шайби и реконструктивна плака с 8 отвора и винтове. На 09.02.2020 г., ищецът
бил изписан от болничното заведение с указания да ходи с патерици, да не
натоварва левия долен крайник, да приема обезболяващи и други лекарства в домашни
условия.
На 05.03.2020 г., ищецът бил приет по спешност в
Клиниката по пневмология и птизиатрия на ВМА - МБАЛ София с оплаквания за
задух, кашлица и хемоптое /кръвохрак/. Била поставена диагноза Белодробен тромбоемболизъм в немасивна форма - последица
от фрактура на таза и имобилизацията. Била му назначена лекарствена терапия и на
10.03.2020 г бил изписан. Още същият ден - на 10.03.2020 г.,
ищецът бил приет по спешност в Клиниката по
съдова хирургия на ВМА - МБАЛ София с оплаквания за силни болки в лявата
подбедрица, оток и невъзможни движения на крайника. На 11.03.2020 г., на ищеца била извършена оперативна интервенция - инцизия на абдоминални вени под венозна
анестезия. На 13.03.2020 г. бил изписан от лечебното заведение, като му
било предписано медикаментозно лечение.
Ищецът
твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в множество болки, страдания, неприятни
усещания и дискомфорт. Ищецът се справял в ежедневието си с големи
усилия, силно ограничил социалните си
контакти, не можел да се обслужва самостоятелно и бил изцяло зависим от грижите
на своите близки. Не можел да се придвижва самостоятелно, използвал помощни
средства и предимно лежал. Охлузванията
и синините по тялото, получени в резултат от удара също му създавали
дискомфорт. Срамувал се от синините, охлузванията и оперативните белези. Ищецът
станал затворен и тревожен, породила се несигурност и страх за здравословното
му състояние. Настъпилите усложнение удължили възстановителния период на ищеца
и към предявяване на исковата молба продължавал да изпитва силна болезненост в
областите на травмите и сериозна затрудненост при физическата активност.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал и върху общото емоционално
състояние на ищеца и върху психиката му. В резултат на ПТП, ищецът станал
раздразнителен, избухлив, изнервен, с честа смяна на настроенията, изпитвал
чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал
сам. Изпитвал неувереност и страх от МПС, разстройвал се при спомена за ПТП,
сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Има притеснения, че никога
няма да се възстанови напълно и ще изпитва болки завинаги. Чувствал се
изолиран, защото стоял само вкъщи и не можел да изпълнява трудовите си задължения.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в общ размер на 3 422 лева, представляващи сбора от: 12 лева - за CD е образно изследване, 2 452 лева - реконструктивна плака, права титан, комплект с винтове титан; разширен остеосинтезен пакет; сет за ортопедична операция, 58 лева - потребителска такса и 900 лева - избор на екип - оперативни услуги с много голям обем и сложност.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № *****КВ,
включително и на водача П.В.Й..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
80 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 25.02.2020 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 3 422 лева - обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 320 Д“,
с peг. № *****КВ, както и че на 25.02.2020 г., ищецът го е поканил да му заплати обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 320 Д“,
с peг. № *****КВ. Твърди, че не е налице деликт, а се касае за случайно деяние
от страна на водача П.В.Й., който нито е действал противоправно, нито ПТП се е
дължало на негово виновно поведение. Ответникът оспорва механизма на ПТП, като
счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер
относно начина на настъпване на ПТП. Представеният Констативен протокол за ПТП
не се ползвал с материална доказателствена сила, а влязла в сила присъда не
била представена.
Ответникът оспорва претенцията на иска за
обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Излага съображения, че
представените медицински документи удостоверявали, че на 29.01.2020 г. е бил
приет в болнично заведение, където било установено счупване на лявата
главулечна ямка на таза – ямка, в която заляга главата на бедрената кост, която
травма била лекувана оперативно. В допълнителната медицинска документация последователно
били описани данни за Белодробна тромбоемболия (БТЕ) и Дълбока венозна тромбоза
(ДВТ), които били провокирани от фрактурата и последвалата имобилизация.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като последният е управлявал лек автомобил
„БМВ 320 Д“, с peг. № ***** със скорост, значително над разрешената за
пътния участък, като по този начин е поставил себе си и останалите участници в
движението в превишен риск. Освен това, при адекватни действия и при постоянен
контрол върху автомобила, ищецът е могъл да избегне удара. Нарушенията на ищеца
на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП създали предпоставка да самокатастрофира.
Ответникът
твърди, че ищецът не е запазил задължението си по чл. 15, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ,
че на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента.Налице било съпричиняване от страна на
ищеца и поради това, че последният е пътувал без поставен предпазен колан, в
противоречие с изискванията на ЗДвП. Ответникът счита, че е налице обективна
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилите
вреди, като приносът на ищеца е поне 50 %.
Ответникът оспорва и претенцията за лихви върху обезщетенията.
При условията на евентуалност – в случай, че
предявените против него искове бъдат уважени, З. „Б.И.“ АД е предявило
обратен иск, уточнен с молба от 26.11.2020 г., против конституирания в процеса
като трето лице - негов помагач П.В.Й..
Ищецът
по обратниия иск твърди, че на 29.01.2020 г., в гр. София,
е реализирано
пътно-транспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № *******,
управляван от П.В.Й. и лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. №
*****, управляван от Б. А.Д.М.М.Т..
Поддържа се, че Б. А.Д.М.М.Т.,
като пострадало лице е предявило искове за обезщетяване на причинените му
имуществени и неимуществени вреди,
настъпили вследствие на процесното ПТП, срещу З. „Б.И.“
АД, което е застраховало гражданската отговорност на П.В.Й.
при управление на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № *****КВ.
Ищецът
по обратниия иск твърди, че при настъпване на процесното ПТП, П.В.Й. е управлявал МПС
след употреба и под въздействие на алкохол и в случай, че се докаже механизма
на ПТП, за застрахователя възниква регресно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
С
оглед на изложеното, З. „Б.И.“ АД моли, да бъде постановено решение, с което в
случай, че предявеният против него иск бъде уважен, П.В.Й. да бъде осъден да му
заплати сумата от 40 000 лева –
частичен иск от 83 422 лева, ведно със законната лихва от датата на
плащането по първоначалните искове. Претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, третото лице
помагач и ответник
по обратния иск – П.В.Й., не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, съединен с обратния иск на З. „Б.И.“ АД по чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ, предявени в условията на евентуалност срещу
конституираното в процеса като трето лице - негов помагач.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 29.01.2020
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица BG/02/119000717949, валидна от 10.03.2019 г. до
09.03.2020 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. №
*****КВ,
включително и на водача П.В.Й.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 05.04.2021 г.), а и
се установява от представената по делого Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 30).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 29.01.2020 г., около 19.30 ч., в гр.
София, на бул. „*****“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с
участници: лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № *****КВ, управляван от П.В.Й., и лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № *****, управляван от Б. А.Д.М.М.Т..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол № К-52
(л. 15 и сл.), съставен на 29.01.2020 г. от дежурен ТПТП
– О „ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че на 29.01.2020 г., около 19.30 ч., в гр. София, лек автомобил „БМВ 320 Д“,
с peг. № *****КВ, управляван от П.В.Й.,*** с посока от ул. „Дравски бой“ към ул.
„Стражица“, като в района на № 28А участва в ПТП с насрещно движещия се, в
посока от ул. „Стражица“ към ул. „Дравски бой“, лек автомобил „БМВ
320 Д“, с peг. № *****, управляван от Б. А.Д.М.М.Т.. Вследствие на
настъпилото ПТП, лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. № ***** се удря
в паркирания лек автомобил „Ауди КУ 7“, с рег. № *****(Участник № 3).
Видно от извършеното отбелязване, на П.В.Й.
(участник № 1) е съставен Акт № 364776/29.01.2020 г.
Настъпването
на процесното ПТП се установява от представения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 55 и сл.), съставен на 29.01.2020г. от полицейски
инспектор при ОПП – СДВР. Протоколът за оглед на ПТП е съставен в съответствие
с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 11035/2020 г. по описа на сектор
„Разследване на транспортни престъпления“ – СДВР, пр.пр. № 2658/2020 г. по
описа на Софийска районна прокуратура, по което на 03.09.2020 г., П.В.Й. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1,
б. „а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК
(постановление на СРП, л. 54).
Относно
настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелка М.И.И..
При
настъпване на процесното ПТП, свидетелката била пътник в лек автомобил „БМВ 320
Д“, с peг. № *****, управляван от Б. А.Д.М.М.Т.. Пътували в
посока от надлез „Надежда“ към ул. „Бели Дунав“. Било към 7 часа, видимостта
била добра, мястото било осветено, настилката била суха. Пътят бил с две ленти в една посока, те се
движели в лявата лента, защото трябвало да завият наляво. Движели се с около 5
– 10 км.ч., тъй като трябвало да завият и почти спирали.
Автомобилът,
в който била свидетелката, намалявал, за да завие наляво, и изведнъж И. видяла
как друг л.а. „БМВ“ кара срещу тях. Той
се движел първо в неговата, после навлязъл в лентата, в която бил автомобилът,
в който била свидетелката. Самият удар настъпил в лявата лента в платно за
движение на автомобила, в който била свидетелката.
И.
заявява, че „другото БМВ“ е карало със сигурност със 100 км.ч., „ако не и
повече“. Ударът настъпил в лявата част на техния автомобил, бил челен, предимно
от страната на Б.Т.. Върнал ги поне на 10 - 15 метра назад в дясното платно.
Отворили се и двете въздушни възглавници. Воланът им бил изкривен, педалите
също, предната част била вдлъбната навътре, стъклото и огледалата били счупени. Свидетелката пострадала, но „не
толкова“. Ищецът бил много зле, викал от болка.
По делото е прието заключението по комплексната медико - автотехническата
експертиза (КМАТЕ), извършена от вещото лице доц. д-р инж. А.А. и вещото лице д-р
К.С.. Вещото лице А.А., след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е приело, че процесното ПТП е реализирано при следния механизъм:
На 29.01.2020 г., около 19.30 часа, в гр. София, по бул. „*****“, в лявата
пътна лента, в посока от ул. „Стражица“ към ул. „Дравски бой“ и изхода от гр.
София се е движил л.а. „БМВ 320 Д”, с peг. № *****, управляван
от Б. А.Д.М.М.Т., като се е приближавал към кръстовището с напречната улица
„Хаджи Манчо Стоянов“, с намерение да завие наляво. За целта е намалил
скоростта си до около 24 км/ч. Той се е движил в своята лява пътна лента с
плавно спиране, за да завие наляво.
Пътните условия са били тъмнина, но при добра видимост от улични лампи и
суха асфалтова настилка.
В същото време в обратната посока към ул. „Стражица“ и надлез „Надежда“, в
лявата пътна лента, се е движил л.а. „БМВ 320Д”, с peг. № *****КВ, управляван от алкохолно повлияния П.Й. със скорост около 73 км/ч.
Малко преди кръстовището, на около 24 м преди удара, л.а. „БМВ 320Д”, с peг. № *****КВ се е отклонил наляво и е започнал да навлиза частично във
вътрешната - лявата лента за насрещното си движение. След кръстовището на 10 метра
е навлязъл под ъгъл около 8° в лентата за насрещното движение и с предната си
лява част на около 1 метър е ударил челно насрещно движещия се в тази лента л.а.
„БМВ 320 Д”, с peг. № *****, при челно застъпване около 0,5 м. Ударът е бил челен, кос и
ексцентричен със зацепване на предните леви колела на двата автомобила.
Поради по-високата си скорост 73 км/ч., л.а. „БМВ 320Д”, с peг. № *****КВ е продължил напред с остатъчната си скорост и е придобил ротация
от ексцентрицитета в посока обратна на часовника. Лекият автомобил „БМВ 320 Д”,
с peг. № ***** породи ниската си скорост е отблъснат назад и надясно също с
ротация в посока обратна на часовника.
След мястото на удара двата автомобила, зацепени са се движили диагонално в
посоката на движение на л.а. „БМВ 320Д”, с peг. № *****КВ и наляво
диагонално, оставяйки следи с протриване. Л.а. „БМВ 320 Д”, с peг. № ***** е върнат назад и завъртян със задната си част е навлязъл в
най-дясната пътна лента, предназначена за надлъжно паркиране, където със
задната си лява част е ударил предната лява част на паркирания л.а. „Ауди Кю
7“, с peг. № СВ ******(автомобил-3), като го е отблъснал леко назад. Така и трите
автомобила са се установили неподвижни в местата, където са намерени.
Причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. „БМВ 320Д”, с peг. № *****КВ, повлиян от алкохол, който
не е управлявал автомобила си адекватно на прав пътен участък, а е допуснал
отклоняването му наляво и навлизане в лентата за насрещното движение, в опасна
близост на насрещно движещия се л.а. БМВ.
Водачът на л.а. „БМВ 320 Д”, с peг. № ***** не е имал техническа възможност да
предотврати удара, поради недостатъчно време за реакция и задействане на
спирачките.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМЕ), извършена от вещото лице д-р К.С. и съдебно-медицинската
експертиза, извършена от вещото лице д-р Е.Г..
Видно
от СМЕ, извършена от д-р К.С., вследствие на процесното ПТП, Б. А.Д.М.М.Т. е получил следните травматични
увреждания:
-
Счупване на таза
в областта на левия ацетабулум;
-
Охлузвания по
ръцете и главата;
-
Контузия на
лявото коляно;
Счупването
на таза в областта на левия ацетабулум, поради анатомичната свързаност на
ацетабулума с долния крайник е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на таза се характеризира с
висока интензивност на болката и тежест на увреждането. Охлузванията по
ръцете и главата и контузията на лявото коляно са причинили на ищеца болка.
По отношение счупването на таза е
проведено оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 1 година. През периода на лечение, ищецът е търпял болки и
страдания, като първите два месеца, след оперативното лечение, болките са били
с по-голям интензитет. Налице е причинно-следствена връзка между получените
увреждания от ищеца при процесното ПТП и пролежаванията в различни лечебни
заведения.
При
извършения преглед на 26.10.2021 г. преглед на ищеца, ВЛ е установило ограничен обем движение в лява тазобедрена става,
което с оглед тежестта на травмата и проведеното лечение е с траен характер.
В
открито съдебно заседание на 08.11.2021 г., ВЛ д-р С. уточнява, че пострадалият
не е трябвало да натоварва крака си 6 месеца след проведено оперативно лечение.
С патерици е ходел 6 месеца. Предвид това, че увреждането има траен характер е
възможно да изпитва болки и дискомфорт за в бъдеще в тази област, тъй като този
вид счупване нарушава целостта на хрущяла на ставата, което е причина за болки
при смяна на времето и натоварване. ВЛ е посочило, че не се наблюдава промяна в походката му, няма функционален дефицит,
операцията е била направена добре. Проблемът ще бъде в увредата на хрущяла,
като функционалният дефицит е 30%. При тези проценти няма видимо нарушение на
походка, но се отразява при спорт, при натоварване. За в бъдеще може да има
евентуално по-бързо развитие на артрозни промени поради увредата на хрущяла.
ВЛ
е посочило също, че по принцип медицинските импланти се отстраняват при два
случая – по медицински показания, когато има непоносимост към метала,
възпалителен процес и др. и по желание на пациента. В сучая, при този вид
операции не се препоръчва операция за изваждане на метала поради медицински
показания.
В
заключението по СМЕ, извършена от д-р Е.Г., също е посочено, че вследствие на
процесното ПТП, Б. А.Д.М.М.Т. е получил закрита фрактура на
левия ацетабулум с оплаквания от силни болки в таза, по-силни в ляво,
охлузвания по ръцете и главата, болки в лявото коляно и др.
В
заключението е посочено, че при засягане на таза са възможни ранни усложнения
(кръвозагуба не по-малка от 500 мл, увреди на магистрални съдове, неврологични
увреди, травми на пикочоотделителната система) и късни усложнения (забавено
срастване или несрастване, деформации).
Проведеното
лечение на пациента съответства на стандарта за добра медицинска практика. Болките
и страданията са били по-изразени в ранния период след дехоспитализацията, в
пряка зависимост от настъпилите усложнения, последствия и последици (нарушен
двигателен режим, депресия и др.
В открито съдебно заседание на 06.12.2021 г., ВЛ категорично заявява,
че белодробната тромбоемболия и дълбоката венозна тромбоза са в
причинно следствена връзка с ПТП. ВЛ уточнява, че фрактурата на левия
ацетабулум по същество представлява тежка травма с увреждания и са възможни
усложнения като най-честото и животоопасно е белодробната тромбоемболия. За
тези усложнения е направена травматологична корекция, антибиотик и фраксипарин.
От подобни усложнения ищецът ще има отток на бедрото и долния крайник, ще има
задух, сърцебиене и т.н. Няма данни дали преди ПТП ищецът е имал разширени
вени.
Заключенията са изготвени от вещи в съответната област на науката лица,
които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност
и ги кредитира.
За установяване на твърдените неимуществени вреди, по делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на А.А.Т., която е майка на ищеца.
След ПТП на 29.01.2020 г., свидетелката
видяла сина си в болница „Пирогов“, късно вечерта. Той бил на болкоуспокояващи,
болял го кракът, имал рани в областта на ръката, левия крак и главата. Имал
счупване в областта на таза, рани на крака, боляло го коляното. Лекарите
казали, че се налага задължително операция на таза и такава била направена в
„Пирогов“. В болницата, ищецът изобщо не можел да мърда и се налагало постоянно
да има придружител при него. В болницата, ищецът останал 12 - 14 дни. Не можел да се движи и за да го
приберат се наложило да го носят. Имал болки в областта на цялото тяло, лежал,
не можел да става. Кракът му бил почти напълно обездвижен за повече от 8
месеца. Шест месеца бил почти само на легло. Когато започнал малко да се движи,
било с проходилка, започнал да ходи до тоалетната и обратно до леглото. Патерици
използвал повече от година. Не можел сам да се храни. Свидетелката му
поставяла инжекции, защото бил на
кръворазреждащи след втората операция. Освен това, ищецът изпаднал в депресия,
притеснявал се много от това, че непрекъснато трябвало да има някой с него. За
втори път постъпи в болница, във ВМА, защото започнал да кашля, да храчи кръв,
направил белодробна емболия. Там се наложило друга операция.
Свидетелка сочи, че „в момента“ ищецът се чувства
зле (разпитът е проведен на 12.07.2021 г.), не можел да върви много, при
продължително ходене го боляло. Продължавал да кашля, понякога се случвало да
храчи кръв. Катастрофата му се отразили и психически. Раната била много голяма,
непрекъснато го било страх да не направи отново емболия, бил депресиран, трудно
се качил отново на кола, било го страх. Повече от година и половина след
катастрофата не можел да работи. Имал белези в областта на таза, на ръката, на
крака и на главата. Притеснявал се от тези белези.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „БМВ 320Д”, с peг. № *****КВ не е
виновен за настъпване на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа страна,
водачът П.В.Й. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите
на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащ, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Тук следва да
се посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е
приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на водача на режима на
скоростта на движение, в резултат на което водача губи контрола за движение
върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът
губи контрол върху автомобила поради други причини, извън режима на скорост.
Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при управление, разсейване и др.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява Б. А.Д.М.М.Т. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; негативните последици, обществено -
икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на
ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Б. А.Д.М.М.Т., съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо
на сумата от 60 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
По делото са представени 4 бр. фактури, издадени на 05.02.2020 г. и 09.02.2020 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
(л. 19 и сл.), като доставчик на описаните във фактурите стоки и услуги, а
именно: образна ддиагностика - 12 лева, титаниев комплект с винтове и плаки,
разширен остеосинтезен пакет и сет за операция – общо 2452 лева, потребителска
такса – 58 лева и избор екип – 900 лева. Видно от представените фискални
бонове, сумите по фактурите, общо в размер на 3 422 лева, са били
заплатени.
От заключенията по СПЕ се установява, че направените разходи са във връзка
с проведеното лечение на уврежданията на ищеца от процесното ПТП.
С оглед на това, съдът приема за доказано и необходимо за лечението на ищеца,
извърщването на разход в размер на 3 422
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна
връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента
или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че Б. А.Д.М.М.Т.
е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“, с peг. №
***** със скорост, значително над разрешената за пътния участък, че при
адекватни действия и при постоянен контрол върху автомобила, ищецът е могъл да
избегне удара, че е допуснал нарушенията на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
че ищецът не
е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че на пътя
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента, както и че ищецът е пътувал без поставен предпазен
колан.
Видно от заключението по комплексната медико -
автотехническата експертиза, ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост около 24 км/ч.,
като се е движил в своята лява пътна лента с плавно спиране, за да завие
наляво. Това му поведение е било в съответствие с чл. 36, ал. 1 ЗДвП,
предвиждащ, че завиването наляво се
извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са
обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване
наляво. Видно от КМАТЕ, водачът на л.а. „БМВ 320 Д”, с peг. № ***** не е имал техническа възможност
да предотврати удара, поради недостатъчно време за реакция и задействане на
спирачките
В заключението е посочено също, че автомобилите „БМВ
320 Д“, са заводски оборудвани с триточкови предпазни колани на всичките 5
места, както и с въздушни възглавници на предните две седалки,
които са се задействали и са намалили травмите на пътуващите на тези седалки. С
оглед установения механизъм на удара и уврежданията на ищеца,
вещите лица са приели, че ищецът е бил с поставен предпазен колан при удара.
Свидетелката
М. И. също заявява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан (л. 183).
Други доказателства, в тази връзка не са
събрани и с оглед на така установените факти, съдът приема, че възраженията на
ответника за съпричиняване са неоснователни.
Поради
изложеното, определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани. Искът
за заплащане на обезщетение за неимущестени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 60 000 лева, а за
разликата до пълния предявен размер, следва да се отхвърли. Искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло за предявения
размер от 3 422 лева.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато
ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
„Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки,
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи
за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е
можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок
45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 25.02.2020 г. (който факт
е отделен за безспорен, с определението от 05.04.2021 г., а и се установява от
представените доказателства – л. 27) С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 26.05.2020
г., а за периода от 25.02.2020 г. до 25.05.2020 г.,
претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна. Обезщетение за имуществени вреди е дължимо от
предявяване на исковата молба - 05.10.2020 г.
С оглед уважаване на първоначално предявените
искове, съдът дължи произнасяне по предявения от ответника по първоначалния иск
срещу третото лице помагач обратен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Съгласно
чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение
по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
Правото на застрахователя да иска от застрахованото
лице, причинило повредата, след плащането на третото увредено лице, е регресно
право. Това е регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица, по силата
на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото,
произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования
след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.
Забраната за употреба на алкохол е визирана в чл.
5, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.), а след
месец юли 2010 г. в чл. 5, ал. 3, т. 1 от сега
действащия Закон за движение по пътищата (изм. – ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г.), с която на водача е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Фактът, че ответникът по обратния иск е управлявал лек автомобил
„БМВ 320 Д“, с peг. № *****КВ след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма, се установява от Констативен протокол №
К-52 (л. 15 и сл.), съставен на 29.01.2020 г. от дежурен ТПТП
– О „ПП“ – СДВР, в който е посочено, че
извършената проба на П.В.Й. с Алкотест-Дрегер е показала концентрация на алкохол в кръвта
1.60 промила. Този протокол,
чието съдържание е нормативно установено с Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, се съставя
от длъжностно лице (служител на МВР) в кръга на неговите служебни задължения и
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти – в този смисъл и
постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. 444/2010 г. на ВКС, І ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.
№423/2011 г. на ВКС, І ТО, решение №15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на
ВКС, I ТО и др.). Констатацията на пристигналия на местопроизшествието служител
на МВР относно стойността на алкохол в кръвта на водача е обвързваща за съда,
доколкото документът не е оспорен чрез представяне на доказателства, оборващи
отразените в него факти. Въз основа на това съдът установява, че водачът на П.В.Й. е
управлявал превозното средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
От фактическа страна в настоящият процес безспорно се установи още, че
ответникът П.В.Й. е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца по
обратния иск, установи се, че същият виновно е причинил телесни увреди на Б. А.Д.М.М.Т., при управление на
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1.60
промила, установено по надлежния ред.
Със събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен начин
се установява, че ответникът със своето действие е осъществил деликт по смисъла
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е
противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, като вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена
причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен и неимуществен резултат.
С настоящото решение, З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати застрахователни
обезщетения в общ размер на 63 422 лева, от която 60 000 лева – за неимуществени
вреди и 3 422 лева – за имуществени вреди, поради което и при
условие, че ответникът заплати посочените суми на пострадалото лице-ищеца по
делото, то ответникът по обратния иск дължи заплащане на тези суми.
Ответникът е предявил частично своята претенция, в размер на 40 000 лева, поради което обратният иск
следва да бъде уважен в предявения размер.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М., сумата от 2765.78
лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска (3032.66 лв. + 20 % ДДС = 3639.19 лв. х 0.76).
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 4200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 29.10.2020 г., приложен на лист 46а от делото
и ДДС. В съдебно заседание на 06.12.2021 г. пълномощникът на ищеца е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, обема и вида на събраните
доказателства и доказателствени средства, както и след като съобрази
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението следва да се намали на 3960 лева, с включен ДДС (3 300
лева + 20 % ДДС).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на ответника следва да се присъди сумата от 1070.40 лева от общо направените разноски в размер на 4460 лева
(4460 х 0.24), в т.ч.: адвокатско възнаграждение (3960 лева) и депозит за
експертиза (500 лева).
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът по обратния иск следва да бъде
осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД, сумата от 1600 лева – платена държавна такса (която сума се претендира, като
разноски по обратния иск – списък на разноските, л. 48)
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 3448.88 лева, в т.ч.: 2536.88 лв. - държавна такса и 912
лева – депозит за експертизи (1200 лв. х 0.76), от внасянето на които, ищецът е
бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Б. А.Д.М.М.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 60 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Б. А.Д.М.М.Т. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.01.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 26.05.2020
г. до окончателното плащане, и
сумата от 3 422 лева -
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.01.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 60 000 лева до пълния
предявен размер от 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, както и претенцията за лихва за
забава върху него, за периода от 25.02.2020 г. до 25.05.2020 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА П.В.Й.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 40 000 лева – частичен иск от 83 422 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение на Б. А.Д.М.М.Т., с ЕГН: **********, за имуществени и неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, настъпили в резултат
на ПТП, реализирано на 29.01.2020 г., при
условие, че сумата бъде заплатена от З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******** на Б. А.Д.М.М.Т., с ЕГН: **********, ведно със законната
лихва върху сумата от 40 000 лева от датата на плащането по първоначалните искове,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1600 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат Р.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** , на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 2765.78 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Б. А.Д.М.М.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1070.40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 3448.88 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на П.В.Й., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: