№ 41
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000274 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260055 от 23.12.2020 г.,постановено по т.д.№29/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Х.,е осъден ответникът „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** да заплати на всяка от
двете ищци-АНТ. С. К. с ЕГН ********** и Т. С. К. с ЕГН ********** по 20 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на дядо им Т.К.К.,настъпила
на 01.05.2015 г. в резултат на пътнотранспротно произшествие,причинено от М. П. А. като
водач на товареч автомобил „**,с ДК №*** РВ,дължимо по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №****,ведно със законната
лихва,считано от 01.05.2015 г. до окончателното изплащане на всяка от двете суми,като
исковете в останалата част-за разликата до предявения размер от по 30 000 лв.,са
отхвърлени.
Наред с горното,със същото решение дружеството-ответник е осъдено да заплати на
всяка от двете ищци-АНТ. С. К. и Т. С. К. сумата от по 533,33 лв.-деловодни разноски-
възнаграждение за адвокат,съразмерно на уважената част от иска,а двете ищци са осъдени
1
да заплатят на ответното застрахователно дружество общо сумата от 233,33 лв.-разноски по
делото,съразмерно на отхвърлената част от иска.
Също така,с решението от 23.12.2020 г. ответникът „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** е
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Х. сумата от 1600 лв. държавна такса.
Срещу горното решение са подадени въззивни жалби както от ищците,така и от
ответника в първоинстанционното производство по т.д.№29/2020 г. по описа на ОС-Х..
Ищците АНТ. С. К. и Т. С. К. са подали обща въззивна жалба чрез пълномощника си
адв.А.А.,с която обжалват решението от 23.12.2020 г.,постановено по т.д.№29/2020 г. по
описа на ОС-Х.,в частта,с която е отхвърлен иска на всяка от тях за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им Т.К.К.,настъпила в резултат на
ПТП от 01.05.2015 г.,за разликата над уважения размер от по 20 000 лв. до пълния предявен
размер от по 30 000 лв. за всяка ищца,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от датата на увреждането-01.05.2015 г. до датата на окончателното плащане на
обезщетението.Жалбоподателките-ищци твърдят,че в обжалваната от тях част
първоинстанционното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано, предвид
факта,че присъденото им обезщетение от по 20 000 лв. не съответства на естеството и
интензитета на претърпените от тях неимуществени вреди вследствие загубата на любимия
им дядо,както и поради неправилния извод на първоинстанционния съд,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Т. К..В жалбата са развити
доводи,че съдът неправилно е интерпретирал каква е установената по делото фактическа
обстановка,откъдето е стигнал до грешния извод,че е налице съпричиняване на злополуката
от страна на дядото на жалбоподателките.Според тях,от всички анализирани в жалбата
факти,се налага извод,че пострадалият К. не е съпричинил злополуката,а изводите на
съда,че същият е нарушил правилата по чл.108,ал.2,т.1 и чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП не намират
опора в категорично доказаната в производството фактическа обстановка и механизъм на
произшествието.В обобщението на развитите в жалбата доводи за липса на
съпричиняване,двете жалбоподателки считат,че в производството пред ОС-Х. не е доказано
главно и пълно от ответника,че пострадалият К. е съпричинал вредоносния резултат,поради
което и изводът на съда,че е налице съпричиняване и че дядото на ищците /сега
жалбоподателки/ има принос за това съпричиняване в размер на 20 % е необоснован и
противоречи на събраните по делото доказателства.При условие на авентуалност заявяват,че
ако настоящият съд приеме наличието на съпричиняване,то процента на съпричиняването
следва да е 10 % или дори по-малко,като се вземе предвид доказания механизъм на ПТП и
виновните действия/бездействия на виновния водач-М. А..
На следващо място,във въззивната жалба на ищците А. К. и Т.К. са изложени доводи
за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната от тях част,произтичаща
от това,че съдът не е отчел всички признаци,влизащи в понятието „справедливост“ и оттам
неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди.Според двете
2
жалбоподателки,при постановяването на решението си съдът следва да вземе предвид
всички обективни и субективни признаци,влизащи в понятието справедливост и
адекватност,в това число и какъв е според законодателя и според европейската
практика,минималния размер на обезщетението дължимо по застраховка „Гражданска
отговорност“,което следва да се заплати на пострадалите лица.И въз основа на всички
развити в жалбата им аргументи,жалбоподателките А.К. и Т.К. молят настоящият съд да
отмени първоинстанционното решение от 23.12.2020 г. на ОС-Х. в частта,с която са
отхвърлени исковете им за разликата над уважения размер от по 20 000 лв. до пълния
предявен размер от по 30 000 лв. и вместо това да бъде постановено друго решение по
съществото на спора,с което да бъдат уважени предявените искове в пълния им размер от по
30 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и
страдания в резултат на смъртта на техния дядо Т. К.,намираща се в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.05.2015 г. пътнотранспортно произшествие
/ПТП/,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на увреждането-
01.05.2015 г. до датата на окончателното плащане на обезщетението.
Ответникът в първоинстанционното производство-„З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК ****
не е депозирал в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба,подадена
от ищците А.К. и Т.К.,но в писмена молба с вх.№800 от 18.05.2021 г. /докладвана от съда в
откритото съдебно заседание на 26.05.2021 г./ е изразил становище,че оспорва същата жалба.
От своя страна „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** обжалва решение №260055 от
23.12.2020 г.,постановено по т.д.№29/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х.,в частта,с която
дружеството е осъдено да заплати на всяка от ищците А.К. и Т.К. по 20 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди,ведно със законната лихва и разноските върху тези суми.Счита,че в
така обжалваната от него част,решението на ОС-Х. е неправилно-
незаконосъобразно,необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила.Поддържа довода,че съдът неправилно-в нарушение на материалния закон,е
приел,че ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди.В тази връзка дружеството-жалбоподател развива аргументи,че
съгласно Тълкувателно решение №1/2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС,възможността за обезщетяване на други лица,извън кръга на лицата,очертан с
Постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС,се допуска по изключение-само за
случаите,когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между лицето и
починалия да се породи особена близост и когато привързаността е толкова силна,че
смъртта на родственика да е причинила морални болки и страдания,надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.В
продължение на изложеното,дружеството-жалбоподател счита,че в случая не е установено
да са налице житейски обстоятелства и ситуации,които да са станали причина между ищците
и починалия им дядо да се породи особена близост,както и ищците да търпят болки и
страдания над обичайно присъщите за родствената връзка.Сочи,че доказания в настоящото
производство чрез свидетелски показания чест контакт на пострадалия с ищците и събиране
3
на семейството по време на празници не обосновава изключение от нормалните отношения
в роднинската връзка.Намира,че за да е налице изключителност в отношенията,следва в
хода на процеса да се докажат факти и обстоятелства,установяващи отношения по-члизки от
обичайните,а такива не били установени в конкретния исков процес.Поддържа и довода,че в
нарушение на процесуалните правила,първоинстанционният съд е обосновал решението си
въз основа на факти,твърдения за които не са въведени в исковата молба,като било прието в
решението,че пострадалият е планувал пътешествие за гостуване при ищцата К. и че
последната е закупила мобилен телефон на пострадалия,за да могат да осъществяват
връзка,без подобни твърдения не са били изложени в исковата молба,нито в по-късен етап
от производството.
Дружеството-жалбоподател излага и аргумента,че първоинстанционния съд
незаконосъобразно е приел,че не следва да се прилага нормата на §96,ал.1 от
ЗИДКЗ,съгласно която до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл.49**,ал.2,обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.49**,ал.4
се определя в размер до 5000 лв.В тази връзка,по изложени в жалбата
съображения,дружеството-жалбоподател моли,ако настоящият съд приеме предявените
искове за основателни,да определи размер на обезщетенията,съобразен с нормата на §96,ал.1
от ЗИДКЗ.
При условие на евентуалност дружеството-жалбоподател моли да се определи
справедлив размер на обезщетението,тъй като според него присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение на всяка от ищците е прекомерно и противоречащо
на изискванията на справедливостта.Подробни доводи в тази насока излага в жалбата си.И
на следващо място,дружеството-застраховател счита,че първоинстанционният съд правилно
е приел за доказано възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия,но неправилно и необосновано приел,че пострадалия е допринесъл само с 20
%.Намира,че определеният процент съпричиняване е занижен с оглед установените по
делото данни за механизма на ПТП.В обобщение,въз основа на поддържаните в жалбата му
аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено като неправилно решение
№260055 от 23.12.2020 г.,постановено по т.д.№29/2020 г. по описа на ОС-Х.,в частта,с която
е осъдено дружеството да заплати на ищците А.К. и Т.К. по 20 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 01.05.2015 г. и вместо това
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.Моли също така да бъдат намалени по
съразмерност присъдените в негова тежест разноски,както и да му се присъдят сторените от
него разноски за двете инстанции.
От ищците АНТ. С. К. и Т. С. К.,чрез пълномощника им адв. А.А.,е подаден в
законния срок писмен отговор на въззивната жалба,изходяща от „З..Д. Е.И.“АД с ЕИК
****.В отговора е изразено становище,че същата жалба е неоснователна и е поискано тя да
бъде отхвърлена като такава,а първоинстанционното решение на ОС-Х. да бъде потвърдено
в обжалваната от застрахователя част като правилно и законосъобразно.Според двете ищци-
4
въззиваеми по жалбата на дружеството-застраховател,са неоснователни всички поддържани
в тази жалба оплаквания.Считат за правилен и обоснован извода на първоинстанционния
съд,че в конкретния случай е доказано наличието на особено близка емоционална връзка
между ищците и техния дядо,както и че ищците са претърпели от смъртта на дядо си
продължителни болки и страдания,с оглед на което са от кръга на лицата,които съгласно ТР
№1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС имат право на справедливо обезщетение за
неимуществените вреди,търпени вследствие смъртта на техния родственик.Развиват и
аргументи срещу довода на дружеството-жалбоподател,че размера на обезщетението следва
да е съобразен с нормата лимита,очертан в нормата на §96,ал.1 от ЗИДКЗ.Неправилно
според тях е и твърдението на жалбоподателя,че съпричиняването от пострадалия следва да
бъде определено в по-голям процент от този,който е приел първоинстанционния
съд.Подробни доводи в тази насока развиват в отговора си.Молят да им се присъдят
сторените пред настоящата инстанция разноски.
От страните не са представени писмени доказателства и не са заявени
доказателствени искания в настоящото въззивно производство.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства
и доводите на страните,намира за установено следното:
И двете въззивни жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от
лица,имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно решение /в
съответно обжалваната с всяка от жалбите част/ и освен това при подаването на жалбите е
спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо процесните въззивни жалби
подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по активно
субективно съединените искове,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а
самите искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби и събраните по
5
делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.29/2020 г. по описа на ОС-Х. ищците АНТ. С. К. и Т. С. К. са предявили
против „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** осъдителни искове за заплащане на сума от по 30
000 лв. за всяка ищца като обезщетение за претърпените от всяка от тях неимуществени
вреди-причинени болки и страдания в резултат от смъртта на дядо им Т. К.,настъпила от
ПТП на 01.05.2015 г.,ведно със законната лихва върху всяка от двете главници,считано от
датата на увреждането-01.05.2015 г. до окончателното плащане.Поискали са да им се
присъдят и направените по делото разноски.
Исковете са основани на твърденията,че двете ищци са внучки на Т. К. и че същият е
починал на 01.05.2015 г. в гр.Х.,след като бил блъснат като пешеходец от товарен автомобил
марка „О.“,модел „К.“ с ДК №*** РВ,собственост на „Т. м.“ООД-С. и управляван от М. П.
А..В исковата молба са описани механизма и точното място на произшествието,като се
твърди заедно с това,че вината за настъпване на същото произшествие е на водача на
посочения товарен автомобил-М. А.,както било установено в съставения констативен
протокол за ПТП №**** от 01.05.2015 г. на ОД на МВР - гр. Х.,а впоследствие и с присъда
от 14.07.2016 г.,постановена по НОХД №340/2016 г. на Окръжен съд-Х. и влязла в сила на
22.11.2017 г.
В исковата молба са изложени и твърдения,че собственикът на горния товарен
автомобил е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране на
процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност“,което било видно от
застрахователна полица №****,издадена от ответника „ЗД Е.“АД,с валидност от 19.11.2014
г. до 19.11.2015 г.Изложени са и твърдения,че след като са разбрали за причинената в
резултат на ПТП смърт на техния дядо,двете ищци-внучки на загиналия,са преживели силен
емоционален шок и емоционална травма.Те,както и тяхната майка-единствена дъщеря на
загиналия,били покрусени и опечалени и болката от смъртта на единствения им дядо била
неизмерима и непосилна за двете сестри.Силната връзка между двете внучки и техния дядо
и знанието,ме тя е завинаги прекъсната,повлияла тежко на емоционалността на двете
внучки.Тази неочаквана за семейството им загуба на техен скъп човек,който участвал
активно в целия живот на ищците,се отразила неблагоприятно на нормалното им общуване с
други близки,приятели,колеги.Твърди се още,че двете внучки са имали силна
емоционална,духовна,а и материална връзка с техния дядо-баща на майка им,общували са
активно,като са се събирали семено не само по празници и тържества,но и в делнични дни.В
ежедневието си ищците,макар и всяка от тях да има собствено семейство /съпруг и деца/ и
да има своите професионални ангажименти и личен живот,често се случвало по повод и без
специален повод да се виждат и общуват с техния дядо-също живеещ в гр. Х.,в едно
домакинство с тяхната майка М. Т. Г..През целия живот на двете сестри техния дядо-Т.
К.,който бил дейна и социално ангажирана личност,имал съществена роля и бил не само
пример и опора за своите внучки,но често се грижел за тях и като роден баща.Твърди се,че
емоционалните страдания и тъга на двете ищци от претърпяната загуба на дядо им
6
продължават и към момента на подаване на исковата молба,макар да са минали повече от 4
години от процесното ПТП,като това оказвало неблагоприятно влияние върху
емоционалното им състояние,оставяло траен негативен отпечатък върху тяхната
психика.Действително дядото е живял в една къща с тяхната майка в гр.Х.,която ежедневно
се е грижила за него,но това бил още един повод за по-честите срещи и по-интензивна
комуникация,която е имало между внучките и техния дядо.Той бил част от тяхното
голямо,задружно и сплотено семейство и се радвал на уважението и обичта на своите
внуци.В тази връзка не било случайно и обстоятелството,че внучката Т. /едната от двете
ищци/ е кръстена именно на скъпия си и обичан дядо.Твърдят се и обстоятелствата,че
въпреки напредната си възраст към момента на настъпване на вредоносното събитие,Т. К. е
бил в отлично здраве,водил е активен социален живот,срещал се с приятели,роднини и
съграждани,включчително и политически съмишленици /по линия на БЗНС/ и внезапната
му смърт,причинена от процесното ПТП,обуславя тежката емоционална травма на неговите
внучки-А. и Т.,които били изключително привързани към него.
В исковата молба са изложени още и твърдения за това,че в случая е реализиран
фактическия състав на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,приложим за периода на настъпване на
процесното ПТП на основание §22 от ПЗР на КЗ и че на основание същата разпоредба
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника-застраховател за заплащане на
претендираното от ищците обезщетение.Твърди се заедно с това,че двете ищци са
материално легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния дядо,тъй като са имали трайна,дълбока,силна и продължителна
емоционална връзка с дядо си и търпят болки и страдания от неговата смърт.Изложени са и
твърдения за подадена от двете ищци молба пред ответното застрахователно дружество за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за пълен отказ на последното да им
заплати такова обезщетение.
Ответникът „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** е оспорил изцяло предявените от
ищците искове по съображения,изложени в подадения от него писмен отговор на исковата
молба.Заявил е,че не оспорва наличието на сключен и действащ към момента на процесното
ПТП застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
увреждащия автомобил „** с рег.№*** РВ,както и че не оспорва настъпването на самото
ПТП от 01.05.2015 г.,вследствие на което е настъпила смъртта на дядото на ищците Т.
К.,като се съобразява в тази връзка с влязлата в сила присъда по отношение факта на
извършване на деянието,неговата протовоправност и вината на водача-М. А..Ответникът
обаче е оспорил материалноправната легитимация на двете ищци за получаване на
претендираното обезщетение за неимуществените вреди,търпени от тях в резултат смъртта
на дядо им Т. К..В тази връзка ответникът е заявил,че нито извънсъдебно,нито с предявената
искова молба са наведени твърдения за наличие на житейски обстоятелства,които да са
причина за особена близост между ищците и техния дядо и с оглед на които ищците да се
явяват материално легитимирани по смисъла на разясненията дадени с ТР №1/21.06.2018 г.
7
на ОСНГТК на ВКС по изключение да получат обезщетение за неимуществените вреди от
смъртта на техния родственик.Сочи,че ищците са живеели отделно,в собствени семейства и
са поддържали нормални родствени отношения с пострадалия,но не и изключителни
такива,над обичайните за родствената връзка.Ответникът е заявил и възражение,че
претендирания с исковете размер на обезщетението е завишен и неотговарящ на
установените в закона и съдебната практика изисквания за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди.Поддържа и възражението,че претенциите не
отговорят на установения размер на отговорност на застрахователя по застраховка „ГО“ в
§96,ал.1 от ПЗР на КЗ-до 5000 лв. за претенции на лица по чл.49**,ал.4 от КЗ.Заявил е и
възражение а намаляване на претендираното от ищците обезщетение поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,като в тази връзка поддържа
твърденията,че към момента на ПТП пострадалият се е придвижвал на пътното платно в
нарушение на разпоредбите на ЗДвП-произшествието настъпило по средата на платното за
движение и поведението на пешеходеца било допринесло за вредоносните
последици.Оспорил е и претенцията за лихви като изцяло неоснователна по
съображения,изложени в отговора на ИМ.
В допълнителната искова молба ищците са изложили допълнителни твърдения за
обосноваване съществуването на особено близки отношения и изградена трайна и дълбока
между тях и дядо им Т.,като заявяват,че и двете са поддържали непрекъсната връзка със
своя дядо през целия им живот,че са имали чести физически срещи,чували са се по
телефон,срещали са се в семейната къща на тяхната майка в град Х.,където дядо им е живял
и постоянно са поддържали отношения.Заедно с това ищците са оспорили в допълнителната
си искова молба възражението на ответника за съпричиняване на вреддоносния резултат от
пострадалия,т.е. от техния дядо и са заявили,че поддържат твърдението си в първоначалната
ИМ,че пострадалия К. не е съпричинил вредоносния резултат,защото в деня на процесното
ПТП-01.05.2015 г. тротоарите са били заети с автомобили,заради чествания в града
национален празник-Първи май и Т. К. е можел да се придвижи до дома си само пътното
платно.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил,че поддържа изцяло
отговора си на първоначалната искова молба и изложените в него съображения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за допустими предявените
на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ осъдителни искове,а по същество ги е счел за доказани
по основание,като в тази насока е приел,че е доказано настъпването на соченото от ищците
ПТП от 01.05.2015 г.,виновното му причиняване от лицето М. А. при управление на
соченото в исковата молба МПС,наличието на пряка причинно-следствена връзка между
произшествието и смъртта на дядото на ищците-Т. К.,както и че към момента на процесното
ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“,сключен между
собственика на автомобила,управляван от причинителя на вредата и ответника.За да
обоснове извода си,че исковете са доказани по основание,първоинстанционният съд е приел
8
още,че от събраните по делото гласни доказателства се установяват
предпоставките,визирани в ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,обуславящи
основателността на исковете и наличието на материалноправна лигитимация на ищците да
получат обезщетение за неимуществените вреди,търпени от тях вследствие смъртта на дядо
им.Относно размера на дължимото обезщетение,първоинстанционният съд е приел,че на
основание чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено в размер по на 25 000 лв.
за всяка една от ищците,но заедно с това е приел за основателно заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Т. К. и е
счел,че приносът на последния следва да бъде определен на 20 %,поради което е намалил
обезщетенията от по 25 000 лв. на 20 000 лв. и като краен резултат е уважил всеки от
исковете именно до размера от по 20 000 лв.,а за разликата до пълния претендиран размер от
по 30 000 лв. е отхвърлил исковете.В уважения му размер обезщетението за неимуществени
вреди за всяка от ищците е присъдено ведно със законната лихва,считано от 01.05.2015 г.
/датата на процесното ПТП и на смъртта на дядото на ищците/ до окончателното плащане.
Настоящият съд,след самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и на приложимите спрямо случая правни норми,приема
обжалваното решение за неправилно в обжалваната от ответника осъдителна част,с която
предявените искове са уважени и за правилно в частта,с която исковете са отхвърлени,като
съображенията му за това са следните:
Правилна е възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно
настъпването на твърдяния в исковата молба деликт и приетото за доказано наличие на
причинно-следствена връзка между деликта и смъртта на дядото на двете ищци-Т.
К..Правилно е прието от фактическа страна,че смъртта на последния е настъпила в резултат
на ПТП,причинено виновно на 01.05.2015 г. от М. П. А. като водач на товарен автомобил
марка „О.“,модел „К.“,с ДК №*** РВ,както и че за същия автомобил към момента на
произшествието е имало действаща и валидна застраховка „Гражданска
отговорност“,обективирана в сключена между собственика на автомобила и ответното
дружество застрахователна полица №****.И още е прието правилно,че деянието на водача
на посочения автомобил осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на
деликтния състав по чл.45 от ЗЗД,поради което и с оглед доказаното наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на пътния инцидент,е породена отговорността на ответника-
застраховател на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./.Цялата изложена в мотивите на
първоинстанционното решение фактическа обстановка в тази насока,както и направените
въз основа на нея правни изводи,се споделят от настоящия състав и срещу тях не се
съдържат оплаквания в процесните въззивни жалби.
Обаче,като се имат предвид оплакванията във въззивната жалба на ответника,в
производството пред настоящата инстанция остава спорен въпроса за материалноправната
легитимация на двете ищци за получаване на исканото от тях застрахователно обезщетение
9
и приетите в тази връзка фактически и правни изводи от първоинстанционния съд.Тъй като
ищците са внучки на загиналия при ПТП от 01.05.2015 г. Т. К.,то несъмнено за преценка на
материалноправната им легитимация по процесния иск следва да бъдат съобразени
задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона,дадени с
Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.Съгласно същото
тълкувателно решение,материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и
№ 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата
смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.В цитираното
тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при доказана
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва да
се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци
и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения
такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и
продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от
цитираните постановления. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна
хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на
наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че
ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.
В случая,за установяване на твърдяните от ищците обстоятелства относно връзката
им с техния дядо Т. К. приживе,както и на обстоятелствата относно понесените от ищците
морални и емоционални болки и страдания вследствие смъртта на дядо им,по
първоинстанционното дело са разпитани свидетелите А. К. /съпруг на ищцата А.К./ и М. Г.
/майка на двете ищци и дъщеря на починалия Т. К./.В показанията си свидетелят К. сочи,че
отношенията между дядо Т. и внучките му /т.е. двете ищци/ са били завидни,много хора
можели да завидят на тези отношения,както и сочи още,че ищцата А.К.,живееща в гр.Х.
също като дядо си,се е чувала с последния всяка събота и неделя,,а понякога и през
седмицата,когато работата й е позволявала това.От същите показания става ясно и това,че
семейството на свидетеля празнувало по празниците на различни места-понякога със
семейството,а друг път при приятели,“като всички нормални хора“.Друго,което става ясно
от същите показания и има значение за процесния правен спор е,че след смъртта на дядо
Т.,на съпругата на свидетеля,т.е. на ищцата А.К.,й било тежко,но заедно с това свидетелят
сочи,че времето лекува и „всяко нещо с времето полека-лека избледнява и се
10
преодолява“.Наред с това свидетелят К. предполага,че инцидентът се е отразял по някакъв
начин на работата на А. /която работела като директор на детски градини/,но само
предполага,защото той е виждал това,което е в къщи,не и в работата на съпругата
си.Виждал,че съпругата му е разстроена,че понася тежко смъртта на дядо си,като пиела и
хапчета,а и към момента на разпита на свидетеля /проведен в съдебното заседание на
12.10.2020 г./ продължаала да пие валериан.От показанията на посочения свидетел става
видно и това,че свидетеля и ищцата А.К. от момента на сключването на брака им през 1989
г. са живеели отделно на ул.“**“ в гр.Х.,а дядото на ищците-Т. К. е живеел в същия град,но
на ул.“**“ в една къща с дъщеря си /майката на двете ищци/.Дядо Т. бил в чудесно
здравословно състояние,както заявява свидетеля и макар на *** годишна възраст да е имал
нужда от надзор на млади хора,все пак се е обслужвал сам ,бил е деен човек и много
уважаван в обществото.В показанията си свидетелката М. Г. също потвърждава,че баща й-
починалият Т. К.,е бил до момента на смъртта си в много добро здравословно състояние,бил
е съхранен,подвижен,с разума си,ходел на разходки,бил много мъдър човек,много приятен
за контактуване,давал житейския си опит към нея и към дъщерите й /т.е. ищците А. и
Т./.Свидетелката Г. още казва,че малко преди инцидента тя и баща й си били купили
билети,за да пътуват на 02.05.2015 г. за град С. на гости при ищцата Т.К. и баща й поначало
приемал предстоящите срещи с внучките си „като малък празник“.Според същата
свидетелка,отношенията между двете й дъщери и дядо им са били много топли,а внучката Т.
му подарила мобилен телефон,за да има връзка с него,когато на нея й е удобно да звънне да
се чуят.Чували се и се виждали много често,а Т. била кръстена именно на дядо си Т. и
двамата с него много се обичали.Дядо Т. обичал и внучка си А.,но връзката между него и Т.
била по-топла и това свидетелката предполага,че се е дължало на по-голямото разстояние,на
което двамата са живеели /предвид факта,че ищцата Т. от дълги години е живеела в гр.С. и
дори известно време е била в чужбина,както сочи св.К.,а дядо й е живеел в гр.Х./.Т. често си
идвала в Х.,когато имала възможност,защото и тя си имала семейство,както сочи св. Г.,и
винаги носела нещо на дядо си и на своите родители,а А. също много често се виждала с
дядо си Т.,още повече,че живее в един град с него,като през ден ходела в къщата на
родителите си /където живеел и дядо й,макар и в самостоятелно жилище на първия етаж от
триетажната къща/.Дядо Т.,както казва св.Г.,ходел до С. на гости на внучка си Т. веднъж
или два пъти в годината,а Т. си идвала до Х. обикновено веднъж на месец или на 40 дни.И
след смъртта на дядо си Т. винаги като си дойдела в Х. ходела на гроба му,оставяла цветя и
си поплаквала.След смъртта на дядо им и двете му внучки-ищците и А. и Т.,много
плакали,според показанията на майка им М. Г.,като винаги е имало взаимно уважение
между внучките и техния дядо.Последният живял 72 години заедно с единствената си
дъщеря /свидетелката Г./ и те взаимно се грижели един за друг,като дядото носил винаги и
по някакви подаръчета за внучките си и те били всичко за него.На рождения ден на дядо
им,както казва свидетелката Г. /без да става ясно за кой от рождените му дни/,присъствали и
двете ищци с техните семейства,а в началото след смъртта му ищците приемали
успокояващи лекарства-валериана,глог и мента.Тази смърт се отразила тежко и на двете
ищци,както сочи майка им М. Г.,те преди това били жизнерадостни,разговорливи
11
момичета,а след смъртта на дядо им изпитвали болка и всеки по свой собствен начин
изживявал това,което му е.Успокояващи лекарства Т. вземала до към 1 и половина година
след смъртта на дядо си,а А. и към момента на разпита на свидетелката продължавала да
приема валериана или друго успокоително,когато гледала снимки с дядо си.От показанията
на св.Г. става ясно / което се потвърждава и св.К./,че А. живее отделно със съпруга си на
ул.“**“ в гр.Х. от 30 и няколко години,след като се е омъжила,а сестра й Т. от **-годишна
възраст е в гр.С. учейки и работейки там,като не се е връщала за постоянно в гр.Х..
Гореизложените показания на свидетелите К. и Г.,не установяват наличието на
житейски обстоятелства и ситуации,които да са станали причина за възникване на особено
близка привързаност между двете ищци и техния починал дядо-такава,която да надвишава
традиционната за българските семейни отношения връзка на взаимна обич,морална
подкрепа,духовна и емоционална близост,така че смъртта на единия да причини морални
болки и страдания,надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и
сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-
близките – лицата от цитираните по-горе постановления.Споделеното от свидетелите
очертава една фактическа картина,според която двете ищци са имали много добри и топли
отношения със своя дядо и помежду им е имало взаимно уважение и обич,че двете ищци
винаги са посещавали дядо си,според възможностите,които са имали за това,а двете внучки
са били всичко за дядо си.Така създадените отношения между внучките и дядо им обаче не
обосновават извод за изключителност в близостта между тях по смисъла,разяснен в
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,а сочат на нормална за българската
традиция духовна и емоционална близост между дядо/баба и внуци,която се характеризира с
взаимна обич,разбирателство и морална подкрепа.За да се приеме,че между едно починало в
резултат на ПТП лице и лицето,претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на първото и попадащо извън кръга на лицата по Постановление №4/1961 г. и
Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС,е съществувала особено близка
връзка,необходимо е освен формалното родство с произтичащата от него близост между
лицата,да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,обусловили създаването на по-
голяма от близостта,считана за нормална за съответната родствена връзка.Такова
обстоятелство например,относимо към връзката между дядо и внуци би било,ако от ранна
детска възраст внуците са били отгледани от дядо им поради отсъствие на техните родители
или на единия от тях /поради някаква причина/ и дядото с оглед на това да е заместил ролята
на родителите или на единия от тях.В случая подобни житейски обстоятелства не се
установяват.От показанията на горните свидетели може да се направи единствено извода,че
между двете внучки и дядо им е била създадена и съществувала до смъртта на последния
много топла емоционална връзка,но характеризираща се като обичайна и нормална за
отношенията между дядо и внуци.Следва да се посочи и това,че в самата искова молба и в
допълнителната искова молба,относно отношенията между ищците и дядо им Т.,не са сочат
житейски обстоятелства,обосноваващи наличието на особена връзка помежду им по
смисъла на горното тълкувателно решение,а само такива обстоятелства,които и при
12
доказването им налагат извод за съществуването на нормални и обичайни отношения на
привързаност между дядо и внуци.В това отношение квалифицирането на отношенията
между ищците и дядо им като „завидни“ от свидетеля К.,не дава основание същите
отношения да бъдат възприети като особени по смисъла на тълкувателното решение,още
повече,че такава квалификация сама по себе си не дава никаква информация от фактическа
страна за същината и съдържанието на самите отношения.
На следващо място,показанията на разпитаните свидетели не установяват и
понасянето ма морални болки и страдания от ищците,надхвърлящи болките и
страданията,които обикновено е нормално и присъщо да изпитат едни внуци от загубата на
техен дядо.В тази връзка,единственото,което се установява от свидетелските показания е,че
двете ищци тежко са понесли смъртта на дядо си непосредствено,след като са разбрали за
нея и за инцидента,причинил смъртта му,а след това са продължили да изпитват тъга и мъка
от загубата му,като дори са приемали и успокоителни лекарства в тази връзка,а и посещават
често гроба му,но тези данни за психо-емоционалното състояние на ищците след смъртта на
дядо им не очертават понасянето на морални болки и страдания от ищците след този
момент,надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията,които би
изпитал всеки внук/внучка от смъртта на своя дядо или баба.Всичко изложено налага
извода,че в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди,предвидени в задължителната съдебна
практика,обективирана в цитираното тълкувателно решение.От това следва и извода,че
ищците не разполагат с материалноправна легитимация да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния дядо Т. К.,настъпила вследствие на ПТП от
01.05.2015 г.А липсата на такава легитимация обосновава и крайния извод,че предявените от
двете ищци осъдителни искова са изцяло неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне изцяло.От това следва и извода,че първоинстанционното решение в частта,с
която исковете са уважени,макар и частично до размера от по 20 000 лв.,е неправилно и като
такова ще се отмени в същата част,както и в частта,с която е присъдена законна лихва върху
уважения размер на главниците,считано от 01.05.2015 г. до окончателното плащане,като
вместо това се отхвърлят исковете и за размерите,до които са били уважени,ведно със
законната лихва върху главниците,считано от посочената дата до окончателното им
изплащане.
От горните мотиви следва и извода,че е неоснователна подадената от ищците
въззивна жалба,с която исковете им са отхвърлени от първоинстанционния съд за разликата
над 20000 лв. до претендирания размер от по 30 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди.След като същите искове са недоказани по основание поради липса на
материалноправна легитимация на двете ищци,то резонно не се дължи на същите никакво
обезщетение,включително и за отхвърления от първоинстанционния съд размер.По тези
съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в
частта,с която процесните искове са отхвърлени за разликата над 20 000 лв. до
претендирания размер от по 30 000 лв.
13
Предвид извода за пълната неоснователност на предявените от ищците А.К. и Т.К.
осъдителни искове,първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта,с
която ответникът е осъден да заплати на всяка от двете ищци по 533,33 лв. съдебни
разноски.
Първоинстанционното решение подлежи на отмяна и в частта,с която е осъден
ответника да заплати в полза на ОС-Х. държавна такса в размер на 1600 лв.Заплащането на
тази такса е поставено в тежест на ответника,тъй като ищците на основание чл.83,ал.1,т.4 от
ГПК са освободени от заплащане на ДТ /поради наличие на влязла в сила присъда на
наказателен съд относно процесното ПТП/,но предвид приетия с настоящото решение извод
за пълната неоснователност на процесните искове,ответникът не следва да носи отговорност
за заплащането на същата такса.Предвид нормата на чл.78,ал.6 от ГПК,ответникът би
следвало да заплати държавната такса по предявените искове,само ако делото е решено в
полза на лицето,освободено от държавна такса,но в случая резултатът не е такъв предвид
извода от делото пред настоящата въззивна инстанция.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид основателността на подадената от ответника въззивна жалба,въззиваемите
по тази жалба-ищците А.К. и Т.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника /имащ
качеството и на жалбоподател в настоящото производство/ разноските за настоящата
инстанция,които са в общ размер от 1000 лв.,включващ платена ДТ по подадената от
дружеството въззивна жалба и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,дължимо
на основание чл.78,ал.8 от ГПК и определено от съда като размер съгласно чл.25,ал.1 от
Наредбата за правната помощ.
Предвид пълната неоснователност на процесните искове,ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на застрахователното дружество-ответник допълнително сумата от 200
лв. съдебни разноски за производството пред първата инстанция-част от платеното
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260055 от 23.12.2020 г.,постановено по т.д.№29/2020 г. на
Окръжен съд-Х.,в частта,с която е осъден ответника „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** да
заплати на всяка от двете ищци-АНТ. С. К. с ЕГН ********** и Т. С. К. с ЕГН **********
по 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,търпени от смъртта на дядо им Т.
К.,настъпила на 01.05.2015 г. в резултат на ПТП,причинено от М. П. А. като водач на
14
товарен амтомобил „**,с ДК №*** РВ,дължимо по договор застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица №****,ведно със законната лихва върху всяка от
двете суми,считано от 01.05.2015 г. до окончателното им изплащане,като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ и до уважените от първоинстанционния съд размери от по 20 000 лв.
предявените от АНТ. С. К. с ЕГН ********** и Т. С. К. с ЕГН ********** против „З..Д.
Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди,причинени на ищците в резултат смъртта на дядо им Т. К.,настъпила
на 01.05.2015 г. вследствие на ПТП от същата дата,ведно със законната лихва върху същите
суми,считано от 01.05.2015 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260055 от 23.12.2020 г.,постановено по т.д.№29/2020 г.
на Окръжен съд-Х.,в частта,с която осъдителните искове на АНТ. С. К. с ЕГН ********** и
Т. С. К. с ЕГН ********** против „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищците в резултат смъртта на дядо им
Т. К.,настъпила на 01.05.2015 г. вследствие на ПТП от същата дата,са отхвърлени за
разликата над уважения им размер от по 20 000 лв. до пълния претендиран размер от по
30 000 лв.
ОТМЕНЯ решение №260055 от 23.12.2020 г.,постановено по т.д.№29/2020 г. на
Окръжен съд-Х.,и в частта,с която е осъден ответника „З..Д. Е.И.“АД-гр.С. с ЕИК **** да
заплати на всяка от двете ищци- АНТ. С. К. с ЕГН ********** и Т. С. К. с ЕГН **********
сумата от по 533,33 лв. деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска,както и в
частта,с която същият ответник е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Х. сумата от
1600 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА АНТ. С. К. с ЕГН **********,с постоянен адрес:гр.Х.,ул.“К.“№**,ет.* и
Т. С. К. с ЕГН **********,с постоянен адрес:гр.Х.,ул.“**“№ * да заплатят на „З..Д. Е.И.“АД
с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С.,район И.,бул.“Х.К.“№** общо сумата
от 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за въззивното производство по възз. т.д.№274/2021 г. на
Апелативен съд-Пловдив,както и сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски за
първоинстанционното производство по т.д.№29/2020 на ОС-Х..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16