№ 285
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100901179 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от „ТД ТРАНС“, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ №116, ет.3, ап.10, действащ чрез процесуалния си представител адв.
К. Г. срещу ответника „Стройгруп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ж.к. „Борово“, ул.
„Подуево“ №5А, представлявано от управителя М.Х.П., обективно и
кумулативно съединени искове с правни основания чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 30 288 лева с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за изработка за извършване на изкопни работи и
извозване на земни маси, сключен в устна форма през м.октомври на 2019г., за
което ищецът е издал Фактура №********** от 20.05.2020 г., както и сумата
от 13 394,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.05.2020 г. до 16.05.2024 г.
Ищцовото дружество твърди, че през месец октомври на 2019 г., между
него и ответника е сключен неформален договор за изработка, като ищецът е
действал посредством пълномощника си М.В.Д., а ответникът е бил
представляван от едноличния собственик на капитала, който е действал от
името на ответника без да е разполагал с представителна власт, но след като
последният е разбрал за договора, при получаването на първата фактура за
авансово плащане не се е противопоставил и така съгласно чл.301 ТЗ е
потвърдил сключването на договора.
Твърди, че в качеството си на изпълнител е осъществил за ответника
строително – монтажни работи, изразяващи се в извършване на изкопни
работи и извозване на земни маси, за които е издадена горепосочената
1
фактура. Страните са договорили цената, както следва: 200 лева за
извършване на една машиносмяна за валяк, 200 лева за машиносмяна на
самосвал, 70 лева за курс, 100 лева за един час престой и 260 лева за
машиносмяна на по – голям самосвал.
Ищецът твърди, че при така уговорените суми, ответникът е извършил
работа на стойност, както следва: за 63,75 машиносмени за валяк сума в
размер на 12 750 лева, за 148 машиносмени на самосвал сума в размер на
29 600 лева, за 50 извършени курса сума в размер на 3 500 лева, за 10 часа
престой сума в размер на 1 000 лева и за 1,5 машиносмяна с по – голям
самосвал сума в размер на 390 лева.
Сочи, че приемането на извършената работа е извършвано устно от
представител на ответника всеки ден след като работата е била извършвана и
заради това са осъществявани частични плащания. Твърди, че при издаване на
горепосочената фактура е приспаднал от общата дължима сума, сумата на
осъществените до момента частични плащания, които са в общ размер на
26 400 лева.
Ответникът „Стройгруп“ ЕООД, ЕИК ********* в срока по чл.367 от
ГПК не подаде отговор на исковата молба.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му адв.Г., който поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
Ответното дружестве в съдебното заседание беше представлявано от
пълномощника му адв.М., който оспорва предявените искове, моли съда да ги
отхвърли и да присъди в полза на представляваното от него дружество
разноските по делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в
полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетите като писмени доказателства по делото Фактура
№********** от 19.12.2019 г., Фактура №********** от 26.02.2020 г. и
Фактура №********** от 20.05.2020 г., ищцовото дружество на посочените
във фактурите дати е начислило на ответното като авансово плащане по
договор за транспорт 12 000 лв. с ДДС, 14 400 лв. с ДДС и 47 240 лв. без ДДС,
от които са приспаднати сумите за авансови плащания в общ размер на 22 000
лв. окончателно е начислено допълнително възнаграждение за извършена
работа по протокол №1, обект „Хърсово“ в размер на 30 288 лв. с ДДС.
От пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.08.2018г. (л.64)
се установява, че управителят на ищцовото дружество е упълномощила
М.В.Д. от името и за сметка на дружеството да води преговори и да сключва
договори.
2
Видно от приложения на л.26 от делото Протокол 1 за извършена работа
на обект: Стройгруп-Хърсово-31.10.2019г. – 27.04.2020г. той е подписан само
от представител на изпълнителя, а в него е посочено, че самосвали и валяк са
осъществили курсове, престой и машиносмени на обща стойност от 47 240
лв., при единична цена за машиносмяна от 200 лв., за курс -70 лв. и за престой
10 лв. на час.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че Фактура №********** от 19.12.2019г.
на обща стойност 12 000,00 лева, от които: 10 000,00 лева данъчна основа и 2
000,00 лева ДДС, с основание вписано в дневника „Аванс по договор за
транспорт“ и Фактура №********** от 26.02.2020г. на обща стойност 14
400,00 лева, от които: 12 000,00 лева данъчна основа и 2 400,00 лева ДДС, с
основание вписано в дневника „Авансово плащане по договор за транспорт“,
са включени в дневника за покупките по ЗДДС на ответното дружество
„Стройгруп“ ЕООД, а фактура с №**********/20.05.2020г. не е включена.
Трите процесни фактури са включени в дневниците за продажби по
ЗДДС на ищеца, а именно: Фактура №********** от 19.12.2019 г. на обща
стойност 12 000,00 лева, от които: 10 000,00 лева данъчна основа и 2
000,00 лева ДДС, с основание вписано в дневника „Продажба на услуга“;
Фактура №********** от 26.02.2020 г. на обща стойност 14 400,00 лева, от
които: 12 000,00 лева данъчна основа и 2 400,00 лева ДДС, с основание
вписано в дневника „Транспортна услуга“ и Фактура №********** от
20.05.2020 г. на обща стойност 30 288,00 лева, от които: 25 240,00 лева
данъчна основа и 5 048,00 лева ДДС, с основание вписано в дневника
„Транспортна услуга“.
След проверка в НАП вещото лице е установило, че ответното
дружество е ползвало данъчен кредит на обща стойност 4 400,00 лева, от
които: 2 000,00 лева данъчен кредит по фактура № **********/19.12.2019г.
включена в дневника за покупките на ответника за месец декември 2019 г. на
ред 157 и 2 400,00 лева данъчен кредит по фактура № **********/26.02.2020
г. включена в дневника за покупките на ответника за месец февруари 2020 г. на
ред 74, а по Фактура №********** от 20.05.2020 г. не е ползвало такъв.
Ответното дружество е извършило плащания в полза на ищеца по
Фактура №********** от 19.12.2019г. и Фактура №********** от 26.02.2020
г. със сумата от 12 000 лв. на 20.12.2019г. и със сумата от 14 4000 лв. на
05.06.2020г.
В съдебното заседание вещото лице посочи, че във връзка с процесните
фактури и осчетоводяването им от страните по делото може да се даде
заключение, че те са водили редовно счетоводните си книги.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Договорът за изработка, какъвто представлява и процесният договор,
3
по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши дължимите фактически действия по договора точно
и добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да
предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя
– арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ. Изпълнителят се
освобождава от задължението си по сключения договор само ако предаде
точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация
– уговореното възнаграждение, възниква, след като осъществената работа
бъде приета от възложителя – арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Условие за
дължимост на възнаграждението по договор за изработка, какъвто е
процесният, е работата да бъде приета от възложителя.
Когато договорът за изработка е сключен между лица, които имат
качеството “търговци” по смисъла на чл. 1 ТЗ във връзка с упражняваната от
тях дейност (чл. 286 и чл. 287 ТЗ), сделката е търговска и съгласно чл. 288 ТЗ
спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно
търговските сделки (част III, раздел I – раздел VI от ТЗ) и субсидиарно общите
разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи
договора за изработка.
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на
извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя.
Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице
както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия.
В сключения между страните договор за изработка може да бъде
уговорена изрична писмена форма за предаване и/или приемане на работата
(например с приемо-предавателен протокол). При някои договори – например
договорите за изработка в строителството, съществува нормативно установено
изискване за приемане на работата с нарочни писмени актове, които при
съдебен спор съставляват форма за доказване на изпълнението, съответно за
приемане на работата.
Дори и извършената работа да не е приета изрично (със съставянето на
писмен акт, подписан от възложителя), достатъчни са конклудентни действия
за това. Приемане с конклудентни действия е налице например с подписването
на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
между ищцовото и ответното дружество в периода от 19.12.2019г. до
05.06.2020г. е съществувало договорно правоотношение по договор за
4
транспортни услуги, въз основа на което ищецът е издал фактура №
**********/19.12.2019г. и фактура № **********/26.02.2020г., с които е
начислил авансово плащане на цената на услугите, а ответникът е заплатил на
ищеца тези цени.
В производството по делото не се установи, че между страните е била
постигната договореност и съгласие относно цената на часовите ставки за
машиносмени, курсове и престой на използваните превозни средства и
машини, както и че възложителят-ответник е приел изработеното от страна на
ищеца по силата на процесния договор. Едностранно подписаният Протокол 1
за извършена работа на обект: Стройгруп-Хърсово-31.10.2019г. – 27.04.2020г.
представлява единствено частен свидетелстващ документ с отразени изгодни
за автора му факти, при което той не се ползва с доказателствена стойност по
отношение на действително извършената работа, а още по-малко относно
приемането й от възложителя.
Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и
приета работа. При положение, че в производството по делото не се установи,
че работата е приета от страна на възложителя, се налага извода, че
последният не дължи претендираното възнаграждение от страна на ищеца.
Предвид изложеното, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан. Поради неоснователността на главният иск, неоснователен е и
акцесорният иск за мораторна лихва върху претендираната главница.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото, които възлизат на
2800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********
срещу „Стройгруп“ ЕООД, ЕИК *********, обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1,
предл. 1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 30 288 лева с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за изработка за извършване на изкопни работи и
извозване на земни маси, сключен в устна форма през м.октомври на 2019г., за
което ищецът е издал Фактура №********** от 20.05.2020 г., както и сумата
от 13 394,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.05.2020 г. до 16.05.2024 г.
ОСЪЖДА „ТД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Стройгруп“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2800 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
5
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6