№ 85
гр. К. , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Гражданско дело №
20201850100733 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.32, ал.2 от Семейния кодекс, във връзка
с чл.127, ал.2, изр.І, вр.ал.1 от ЗЗД.
Предявен е иск от Н. Д. Н., ЕГН **********, гр.Р., ул.“Х.Я.“ № 1, вх.3,
ет.4, ап.11, чрез адвокат Г.Л. от САК срещу Д. В. Н., ЕГН **********, гр.Г.,
ул.“М.К.“ № 10, чрез адвокат М.Ц. от САК, с правно основание чл.32, ал.2 от
СК, вр.чл.127, ал.2 от ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати
припадащите му се суми за погасяване на потребителски парични кредити,
както следва: 1271,36 от общо платени 4327,92 лева, за периода 01.11.2019 г.
– 01.10.2020 г., за погасяване на задължения по Договор за потребителски
паричен кредит № 2207943/28.03.2016 г., ведно със законните лихви върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
пред съда – 12.10.2020 година, до окончателното й изплащане и 1000,68 лева
от общо платени 2751,87 лева, за периода 21.11.2019 г. – 21.09.2020 г., за
погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит №
3392352/05.10.2018 г., ведно със законните лихви върху претендираната сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 12.10.2020
година, до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски,
1
съгл.списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 1000 лева.
Ответникът, чрез адв.Ц. оспорва исковите претенции като
неоснователни, твърди че сумите не били разходвани за семейни нужди, нито
за разходи на децата, а за нейни лични потребности и за обзавеждане на неин
фризьорски салон. Изразява готовност ищцата да получи част от закупените й
вещи. Не претендира съдебни разноски.
К.ският районен съд, като взе предвид представените по делото
доказателства, по опис, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и
съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното :
Страните били сключили граждански брак на 05.11.1989 година. На
27.10.2019 г., поради влошени семейни отношения ищцата напуснала
семейното жилище. На 11.03.2020 г. с решение, постановено по гр.д. №
900/2019 г., КРС прекратил брака между страните, по взаимно съгласие, като
одобрил постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което
семейното жилище, находящо се в гр. Г., ул. „М.К.“ № 10, лична собственост
на отв.Д.Н. остава за ползване от него след развода, като ищцата Н.Н. го е
напуснала и няма претенции за ползването му.
През време на брака страните решили да извършат ремонт на семейното
жилище, да закупят ново обзавеждане и домакински уреди, да реновират
двора, но тъй като не разполагали с достатъчно средства, се налагало често да
теглят различни стокови и потребителски кредити (подробно описани в
исковата молба), включително и процесните два договора, както следва:
1.Договор за потребителски паричен кредит № 2207943/28.03.2016 г.,
със страни „У.К.Ф.“ ЕАД /кредитор/, Н. Д. Н. /потребител, кредитополучател/,
Д. В. Н. /поръчител/; чиста стойност на кредита: 20 000 лв., общ размер на
кредита (главница): 20 600 лв., обща сума дължима от потребителя: 25 967,30
лв., 360,66 лв. за 72 месеца , до 01.03.2022 г.; със сумата от 20 600 лв.,
отпусната по този кредит, са предсрочно погасени други задължения
(задължение по договор за банков потребителски кредит №
11052444/10.11.2011 г., сключен с „УКБ“ АД, което към дата 28.03.2016 г. е в
размер на 4 090 лв.; задължение по договор за банков потребителски кредит
2
№ 264/0001/19037053/18.01.2013 г., сключен с „УКБ“ АД, което към дата
28.03.2016 г. е в размер на 2 370 лв.; задължение по договор за банков
потребителски кредит, сключен с банка ДСК, което към дата 28.03.2016 г. е в
размер на 2 800 лв.;
2.Договор за потребителски паричен кредит № 3392352/05.10.2018 г.,
със страни „У.К.Ф.“ ЕАД /кредитор/, Н. Д. Н. /потребител, кредитополучател/,
Д. В. Н. /поръчител/; чиста стойност на кредита: 12 000 лв., общ размер на
кредита (главница): 12 946,83 лв., обща сума дължима от потребителя:
15 010,06 лв., 250,17 лв. за 60 месеца , до 21.09.2023 г.; със сумата от
12 946,83 лв., отпусната по този кредит, са предсрочно погасени други
задължения (задължение по договор за потребителски паричен кредит №
3276095/04.07.2018 г., сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД /кредитор/, Н. Д. Н.
/потребител, кредитополучател, което към 05.10.2018 г. е в размер на 4 901,31
лв.).
Горните два кредита били изтеглени и усвоени по време на брака между
страните, като ответникът е поръчител по тях. Паричните средства били
ползвани за семейни нужди: за рефинансиране на съществуващи парични
задължения; за обзавеждане на семейното жилище, покупка на леки
автомобили и битова техника, изучаване на двете дъщери на страните, други
разходи от битов характер; за построяване на нова масивна беседка (тип лятна
кухня) с барбекю, в двора на имота, в който живеели страните; за направа на
две постройки, по около 20 кв.м., от които едната била пригодена за
фризьорски салон, като обзавеждането на последния е осигурено отново със
средства от кредитите.
След фактическата раздяла, ищцата сама продължила да изплаща
дължимите суми по договорите за кредит.
Според заключението на ССчЕ по делото, вещото лице, след като е
извършило обстойни справки за движението на процесните сметки по:
Договор за потребителски паричен кредит № 2207943/ 28.03.2016 г.
направените вноски с лични средства от ищцата възлизали на 1 271,36 лева,
като са приспаднати лично внесените от ответника 360,00 лева, а по Договор
за потребителски паричен кредит № 3392352/ 05.10.2018 г. направените
вноски с лични средства от нея били в размер на 1 000,68 лева. По втория
3
кредит ответникът твърди, че внесените от майката на ищцата – св.С.М.
360,00 лева й били дадени от него за погасяване на кредита, но същата,
разпитана в съдебно заседание не потвърди това обстоятелство.
От проведения разпит на всички свидетели се установи, че страните, в
качеството си на съпрузи са теглели множество кредити за задоволяване на
общи семейни нужди, като никой от тях не съумя категорично и точно да
докаже въз основа на лични и непосредствени възприятия каква част от кой
кредит точно за какви цели е бил разходван.
При така установените факти, съдът възприе следните правни
съображения :
Според чл.32, ал.2 от СК „съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството“, а чл.127, ал.2,
изр.І, вр.ал.1 от ЗЗД повелява, че „доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да
се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.“
В случая безспорно е установено, че съпрузите за поели пасивни
солидарни задължения по договори за кредит с цел задоволяване на семейни
нужди. Ответникът не съумя да проведе успешно доказване на оборимата
законова презумпция, че ищцата е използвала заемните парични средства
единствено за лични цели. От разпита на всички свидетели става ясно, че
фризьорският салон не е осъществявал трайна дейност, нито, че ищцата е
реализирала лични доходи от него. В тази насока не са ангажирани никакви
писмени доказателства.
По сходни казуси е и възприетото в константната практика на ВКС
(Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. дело № 308/2012 г., ІV г. о., ГК;
Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 177/2011 г., IV г. о., ГК;
Решение № 229 от 08.06.2010 г. на ВКС по т. дело № 37/2009 г., ІІ т. о., ТК).
Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на
членовете на семейството, които главно са за снабдяване с храна, стоки,
продукти, материали, подобрения и ремонти на жилище, за обучение на деца,
за заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително
4
за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ /в този смисъл Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр.
дело № 3267/2013 г., ІІІ г. о., ГК/. В случая несъмнено се установи, че
паричните средства са били теглени солидарно и разходвани именно за
такива цели, а ищцата е погасила процесните кредитни задължения с лични
средства, поради което съдът счита, че исковите претенции се явяват
доказани по основание и размери.
Според изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата съдебно – деловодните разноски в размер на 1000 лева,
съгл.представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.32, ал.2 от Семейния кодекс,
вр.чл.127, ал.2, изр.І, вр.ал.1 от ЗЗД, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН **********, гр.Г., ул.“М.К.“ № 10 да заплати
на Н. Д. Н., ЕГН **********, гр.Р., ул.“Х.Я.“ № 1, вх.3, ет.4, ап.11 сумите от:
1271,36 лева, от общо платени 4327,92 лева, за периода 01.11.2019 г. –
01.10.2020 г., за погасяване на задължения по Договор за потребителски
паричен кредит № 2207943/28.03.2016 г., ведно със законните лихви върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
пред съда – 12.10.2020 година, до окончателното й изплащане и 1000,68 лева,
от общо платени 2751,87 лева, за периода 21.11.2019 г. – 21.09.2020 г., за
погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит №
3392352/05.10.2018 г., ведно със законните лихви върху претендираната сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 12.10.2020
година, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. В. Н. да заплати на Н. Д. Н. направените съдебно
деловодни разноски в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщенията до страните пред Окръжен съд - С..
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6