РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. гр. Хасково, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Елена П. Стефанова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101314 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу К. П. М..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника било сключено допълнително споразумение към договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 52809975002 от 14.09.2015 г., с което било уговорено ползването
на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Traffic Unlimited
XS+ с месечен абонамент 5.90 лева, както и мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Net&Call М с месечен абонамент 19.99 лева, за срок
от 24 месеца. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените
услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла
началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за месеците 11.2017 г. - 01.2018 г. вкл.,
което обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да
прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура №
**********/15.01.2018 г. за сума в размер на 24,61 лв., представляваща потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга и посочена като баланс от предходен период. На
16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия
1
със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по
горепосочената фактура спрямо К. П. М.. На 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило
всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Ищецът сочи, че към
исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомило длъжника от името на
„Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за цесията от 16.10.2018 г., и от свое име,
в качеството си на цедент от 1.10.2019 г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума,
ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 240/2021 г. по
описа на Районен съд – Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение било подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца гореописаната сума. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и го оспорва по
основание и размер. Твърди, че действието на процесното допълнително споразумение било
прекратено от него с отправяне на едностранно 30–дневно писмено предизвестие и
заявление за пренасяне на телефонните номера към мрежата на друг оператор, както и че от
м. септември 2017 г. той бил преустановил ползването на услугите на „БТК“ ЕАД, поради
което оспорва верността на отразеното в процесните фактури ползване на електронни
съобщителни услуги по вид и стойност. Поддържа се, че ищецът не притежавал активна
процесуална легитимация, тъй като по договора за цесия от 16.10.2018 г. липсвали
доказателства за настъпил прехвърлителен ефект на вземането от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“
ООД, предвид на което и „С.Г.Груп“ ООД не било носител на процесното вземане, за да
може той от своя страна валидно да го прехвърли на „ЮБЦ“ ООД по силата на договора за
цесия от 01.10.2019 г. Освен това се оспорва автентичността на потвърждението на
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, подписано „За и от името на БТК“ ЕАД, както
и на подписа на С. Ц. в Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.1.2019 г. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. “в“, предл. 3 ЗЗД за
вземанията по фактури № ********** от 15.11.2017 г. и № ********** от 15.12.2021 г.
Предвид изложеното се иска да се отхвърли иска и да му се присъдят направените разноски
по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено от фактическа страна:
По делото са представени Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги с вх. № 20150914165245-34757154 от 14.09.2015 г., Месечни сметки №
********** от 15.11.2017 г., № ********** от 15.12.2017 г., № ********** от 15.01.2018 г.,
както и Общите условия на договора между от „Българска Телекомуникационна Компания“
АД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
2
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново
текстуално.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на "С.Г.Груп" ООД вземания, посочени
в Приложение № 1, представляващи неразделна част от договора.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.10.2018 г. на
нотариус Милена Георгиева „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е
упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред лицата, чиито задължения са
предмет на прехвърляне по договора за цесия от 16.10.2018 г. при и по повод изпращане на
уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за получаването им,
от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ"
ЕООД до ответника, с което го уведомяват за сключените договори за цесия от 16.10.2018 г.
и от 01.10.2019 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 240/2021 г. по описа на РС-Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. №
261785/29.01.2021 г. е издадена Заповед № 260116/02.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесните вземания,
както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. за платена държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е направено възражение от
ответника и с разпореждане от 20.04.2021 г. е указано на ищеца, че може да предяви иск в
едномесечен срок за установяване на вземането си и последният е сторил това.
Накрая следва да се отбележи и че с Определение № 749/14.10.2021 г. на основание
чл. 183, ал. 1 ГПК и по молба на ответника с оглед направено от него оспорване на тяхната
истинност, ищцовото дружество е било задължено да представи оригиналите на следните,
приложени към исковата молба документи, а именно: Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) № ********** от 16.10.2018 г., Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД по Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
№ ********** от 16.10.2018 г., Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г.
и Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., като му са били указани изрично
неблагоприятните последици на същата разпоредба. Предвид неизпълнението на това
задължение следва да се приложи санкцията по чл. 183, ал. 1, изр. последно ГПК и
представените заверени преписи на същите се изключат от доказателствата по делото, като
това може да стане и при анализа на доказателствата със съдебното решение – така и в
Решение № 75 от 4.08.2020 г. по гр. д. № 4626/2019 г. на ВКС, IV г. о.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по
3
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството -
мобилен опрератор е трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна
на абоната да заплаща дължимото възнаграждение за това.
В случая, обаче не се установява при условията на пълно и главно доказване
твърдението на ищеца, че през процесния период „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД е изпълнил точно своите договорни задължения, като е осъществил
уговорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на посоченото в представените
месечни справки. Това е така, защото последните не са подписани от ответника и са
оспорени от неговия процесуален представител, а по своята правната характеристика
представляват частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК,
обективиращ изгодни за неговия издател факти. В този смисъл те притежават само
формална, но не и материална доказателствена сила, поради което следва да се преценяват
от съда наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването им в тежест
на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че
документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено и съответства на
доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и
съобразно въведения в чл. 154, ал. 1 ГПК принцип за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, е необходимо да се приеме, че тези правнорелевантни факти
не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили,
не могат да възникнат и техните правни последици.
Тук е уместно да се отбележи и че съгласно трайната съдебна практика основанието
за плащане не е фактурата, а извършването на съответната престация /в случая
предоставянето на мобилни услуги/, а както се посочи по-горе, такава не е доказана в
настоящото производство.
След като не се установява цедентът да е титуляр на процесното вземане, то
сключените договори за цесия не могат да породят целения с тях транслативен ефект и това
вземане не е преминало в правната сфера на цесионера - ищец, поради което и последният
не се легитимира като негов носител.
Само за пълнота следва да се посочи и че предвид изключването от доказателствата
по делото на приложените към исковата молба Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) № ********** от 16.10.2018 г., Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД по Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
№ ********** от 16.10.2018 г., Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г.
4
и Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., не може да се направи
категоричен и обоснован извод, че по силата на посочените по-горе договори за цесии на
„ЮБЦ" ЕООД е било прехвърлено валидно процесното вземане.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
съществуването на парично вземане в претендирания размер, за което в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно
производството по ч. гр. д. № 240/2021 г. по описа на РС Хасково.
По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като не е
необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните доводи, доколкото и при
разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложеното по-горе за
неговата неоснователност.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, в т.ч. и на ответника, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 300,00 лв. за
платено адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу К. П. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Х, ул. "*********" № ***, вх. *, ет. *, ап. *, съдебен
адрес: гр. Хасково, ул. "Хан Кубрат" № 8, ет. 3, офис 9 - адв. Бистра Славеева, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
приемане на установено, че К. П. М. дължи на “ЮБЦ” ЕООД сумата от 24,61 лв.,
представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
от 15.10.2017 г. до 14.01.2018 г. по сключено между него и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД допълнително споразумение към договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 52809975002 от 14.09.2015 г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата
на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД
по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и
„С.Г.Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 240/2021 г.
по описа на Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.
5
ОСЪЖДА “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на К. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Х, ул. "*******" № **, вх. *, ет.
*, ап. *, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "Хан Кубрат" № 8, ет. 3, офис 9 - адв. Бистра
Славеева, сумата от 300,00 лв., представляващи направени разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар : Ц.С.
6