РЕШЕНИЕ
№ ………, 12 юли 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав,
на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 2629 по описа за 2015г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. ІІІ и чл.49 от ЗЗД.
Ищецът „Б.П.Б.“
АД твърди, че на 29.06.2009г.
управителят на ответното дружество е представил за инкасиране чек на стойност
14 980 евро, платим във Франция от Б. К.М.. Следвайки установена практика
и по силата на договор с Б.-кореспондент,
ищецът е изпратил чека за инкасиране към Б.та кореспондент, и след като
е получил заверяване по сметка със
сумата по чека, го е изплатил на ответника по банков път и ответникът се е
разпоредил със сумата. Твърди, че впоследствие е получил съобщение от Б.та-кореспондент,
че чекът е фалшив и че кореспондентът си възстановява сумата по чека, както и
80 евро комисионна. Междувременно на 25.08.2009г. управителят на ответното
дружество е депозирал за изплащане нов чек за сумата 26 650 евро от същия
издател и от същата Б. платец. Следвайки същата процедура, чекът е бил изпратен
на Б.та-кореспондент, която на
16.09.2009г. е уведомила, че и този чек е фалшив. По тази причина сумата по
втория чек не е била изплатена ответника. Ищецът твърди, че е поканил ответника
да възстанови сумата, платена по чека, но последния е отказал. При тези
обстоятелства ищецът поддържа, че е
плащането по чека представлява дадено на отпаднало основание по смисъла на
чл.55, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД, защото с
отказа на Б.та-платец да изплати чека е отпаднало с обратна сила основанието за
плащането на сумата по него. Също така
твърди, че с представянето на двата чека
за плащане ответникът е причинил непозволено увреждане, което е довело до вреди
в размер 163,26 евро и 118,51лв., представляващи такси за инкасиране на
чековете, такси на Б.та-кореспондент за дебитиране на сметката на ищеца, такса
за връщане на неплатен чек и допълнителни куриерски разноски. Предявява иск за
осъждане на ответника да заплати 29 298,30лв., представляваща левовата
равностойност на сумата по чека, както и
319,30лв., представляваща левовата равностойност на 163,26 евро, както и
118,51лв., които са вреди, причинени от
ответника. Претендира и законната лихва и разноски.
Ответникът „А.“ ЕООД призвана
получаването на сумата 14 980 евро, но оспорва изцяло предявените искове и
поддържа, че е действал добросъвестно, като е получил чековете като плащане на
цена по търговски продажби, сключени с
трето лице. Поддържа освен това, че не е доказано по безспорен начин, че чекът
за 14 980 евро е фалшив и че загубите от плащането следва да са за сметка
на Б.та-издател. Претендира разноски при отхвърляне на исковете.
Софийски градски съд, след като
прецени всички събрани доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 29.06.2009г. управителят на
ответника Борислав Ангов е представил в клон на „Б.П.“ АД за изплащане чек №
0458372, с дата на издаване 8.06.2009г. на стойност 14 980 евро. Чекът е бил
издаден в полза на ответника от френско
търговско дружество и е бил платим във Франция от Б.„К.М.“, клон Б.-Н..
С писмо от 2.09.2009г., а след това
и от 11.09.2009г. „К-Ф.“, с която ищецът е имал договор като Б.-кореспондент,
го е уведомила, че се отказва плащане по чека с мотив: променен чек – подправен
чек. Към писмото е приложено уведомление
за отхвърляне от Б.„К.М.“, Б.-Н., с която въпросният чек се отхвърля с мотив:
фалшификация, преразход. С уведомление за отхвърляне от 31.098.2009г. Б.та-платец
по чека „К.М. М.Д.Ф.“ е уведомила, че отказва плащане по този чек на основание
„фалшификация/преразход“.
За плащането на този чек „К-Ф.“ е
дебитирала сметка на ищеца с 40 евро.
Безспорно е между страните, че
ответникът е получил плащане по този чек.
На 25.08.2009г. управителят на ответника е депозирал в
клон на „Б. П.“ АД за изплащане чек № 0459179, с дата на издаване 18.08.2009г.
на стойност 26 650 евро. Чекът е бил издаден в полза на ответника от същото
търговско дружество и е имал същия платец, както и предходния чек от
8.06.2009г.
С писмо от 30.09.2009г. „К-Ф.“ е уведомила ищеца, че чекът
е нередовен, тъй като е фалшив и че плащане по него е отказано. За плащането на този чек „К-Ф.“ е
дебитирала сметка на ищеца с 40 евро. Към писмото е приложено уведомление от 15.09.2009г. за отхвърляне на чека от Б.-платец, като е посочено, че тя
е неизвестна според банкови код. В уведомлението е посочено, че чекът е фалшив.
С уведомление за отхвърляне от същата дата Б. „К.М.“, Б.-Н. е отхвърлила чека с
мотив, че е фалшив.
От доказателствата, събрани по реда на Регламент №1206/2001 (ЕО) на Съвета се установява, че
двата чека са били представени за осребряване от „К. Фарнкфурт“ пред Б. „К.А.“,
която ги е представила на „К.М.“, Б.-Н. и от последната Б. чековете са били
отхвърлени с изложените по-горе мотиви.
За куриерски услуги до Германия ищецът е заплатил на два пъти съответно 41,76лв. и 46,75лв.
При
тези обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Ищецът обосновава претенцията си за
връщане на левовата равностойност на сумата 14 980 евро, платена по чека с
дата на издаване 8.06.2009г., с довода, че тя представлява нещо, дадено на
отпаднало основание, като поддържа, че с установяването, че чекът е фалшив,
престава да съществува основанието за изплащане на сумата по него. Конкретните
твърдения на ищеца са, че с отказа на Б.та платец да заплати сумата по чека
означава отпадане на основанието за плащане на сумата по него.
Съдът дължи произнасяне по тези
фактически твърдения на ищеца и по така предявения иск и няма правомощието да
разгледа въпроса дали съществува задължение на ответника за връщане на сумата,
произтичащо от друга правна норма, в това число и правна норма от френското
право, която би могла да бъде приложима в случая съгласно глава 33 от част III
на ТЗ, като се има предвид, че чекът е издаден от френска Б. и е платим във
Франция. Такива твърдения не са наведени от ищеца и обсъждането им би
представлявало произнасяне по непредявен иск.
С Постановление № 1 от 28.05.1979г. на
Пленума на ВС подробно са изяснени характера и предпоставките на трите отделни
вземания за неоснователно обогатяване, произтичащи от нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Когато претенцията е за връщане на нещо, дадено на отпаднало основание,
необходимо е да се установи, че действително нещо е било дадено на основание,
което първоначално е съществувало, но впоследствие е отпаднало с обратна сила.
Отпадане на основанието с обратна сила е възможно в случаите на унищожаване на
сделка, разваляне на договор, настъпване на прекратително условие, отмяна на
съдебен или административен акт и други подобни хипотези.
В разглеждания случай безспорно се
установява представянето на чека от ответника пред ищеца и изплащане на сумата
по чека. Не се доказва обаче отпадане на основанието за плащане на сумата с
обратна сила. Събраните по делото доказателства не дават възможност да се
направи категоричен извод за това, че чекът е бил фалшив, както се твърди в
исковата молба. Като основание за отказ да се плати чека от френската Б. „К.М. М.Д.Ф.“ е посочено, че чекът е фалшифицира/че
е надвишен лимитът. В уведомителното писмо от „К-Ф.“ обаче се съдържа само
изявление, че чекът е подправен. При това положение съществува неяснота относно
установения порок на чека, която не позволява да се приеме за установено, че
чекът е фалшив. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че спрямо втория чек за сумата 26 650 евро като основание
за отказ за изплащането му е посочен друг вид порок, а именно – фалшив чек.
Очевидно е, че става въпрос за отделни и самостоятелни пороци на чека, всеки от
които следва да бъде доказан по несъмнен начин в настоящото производство.
Съгласно разпределянето на доказателствената тежест, извършена с доклада по
делото, ищецът е следвало да докаже това обстоятелство при условията на пълно и
главно доказване.
При така съществуващата неяснота относно
установения от Б.та-платец порок на чека
не може да се приеме за установено и това, че основанието за плащане на сумата
по чека е отпаднало с обратна сила, защото не е възможно да се направи извод
какви са правните последици от порока на чека и по-конкретно, дали ако чекът действително е подправен или налице
преразход това води до унищожаване или
обезсилване с ретроактивно действие. В зависимост от естеството на този порок е
възможно чекът да е изначално невалиден, т.е. плащането по него да би могло да
се квалифицира като дадено без основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. І от ЗЗД, но също така е мислима и възможността плащането на такъв чек да създава
вземане за неоснователно обогатяване при някоя от другите две хипотези на
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изложеното не е доказано по
несъмнен начин отпадането на основанието за получаване на сумата 14 980
евро от ответника и, следователно, ищецът не притежава твърдяното вземане срещу
ответника за връщане на тази сума като дадена на отпаднало основание по силата
на чл.55, ал.1 , предл. ІІІ от ЗЗД. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и искът за вреди в
размер 163,26 евро и 118,51лв., представляващи сторените от ищеца разходи по
проверката, инкасирането и връщането на двата чека. Този иск е основан на
твърдения за извършено от ответника непозволено увреждане, изразяващо се в
представяне на фалшиви чекове за плащане.
Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва противоправно деяние, вина, настъпване на вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. В разглеждания случай липсва първият и основен
елемент от този фактически състав, поради което не може да се направи извод, че
ответникът е отговорен спрямо ищеца за непозволено увреждане. Представянето на
чек за плащане пред Б. не представлява само по себе си противоправно деяние,
освен ако чекът е подправен от самия приносител, каквито твърдения в настоящото
производство няма. Ответникът е представил чековете за плащане, след като ги е
получил от трето лице и при липса на
други твърдения и доказателства следва да се приеме, че е действал
добросъвестно. В подкрепа на такъв извод
са и обстоятелството, че както ищеца, така и неговата Б. – кореспондент не са
установили никакви нередности по чековете от формална страна, както изрично се
признава в исковата молба. Ето защо не може да се приеме, че ответникът е
действал противоправно с предявяването на чековете за плащане, както и че е
налице виновно поведение. При това положение е изключена възможността да бъде
ангажирана неговата деликтна отговорност за вреди, изразяващи се в направените
от ищеца разноски. Ето защо този иск следва също да бъде отхвърлен.
При този изход на спора в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 3 700лв., за които е доказано извършването им.
Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Действително, заплатеното адвокатско
възнаграждение надвишава минимума, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за такъв тип дела. Съдът обаче отчита, че делото
представлява фактическа и правна сложност над средната, тъй като са предявени два
иска, изследвани са голям брой относими обстоятелства и било необходимо да се
извърши преценка на голям обем доказателства. При това положение Съдът не
намира основание за намаляване на адвокатското възнаграждение по силата на
чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД,
предявени от „Б. П.Б.“ АД, *** срещу „А.“ ЕООД, *** за присъждане на сумата 29
298,30лв., представляваща левовата равностойност на сумата 14 980 евро,
платени от ищеца на ответника по силата на чек № 0458371 с дата на издаване
8.06.2009г., по който Б.та-платец е отказала плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 от ЗЗД, предявени от „Б. П.Б.“
АД, *** срещу „А.“ ЕООД, *** за присъждане на сумите 319,30лв., левова
равностойност на 163,26 евро, и 118,51лв., заплатени от ищеца такси за
инкасиране на чекове, такси на Б.та-кореспондент за дебитиране на сметката на
ищеца, такса за връщане на неплатен чек и допълнителни куриерски разноски, представляващи
вреди от непозволено увреждане, извършено чрез представяне от ответника на чек
от 8.06.2009г. на стойност 14 980 евро и на чек от 18.08.2009г. на
стойност 26 650 евро за плащане, които чекове са отказани от Б.та-платец.
ОСЪЖДА „Б. П.Б.“ АД, *** да заплати на „А.“ ЕООД, ***
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 3 700лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: