О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 03.04.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на трети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 562 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивни жалби, както следва:
1/ въззвна жалба на
С.Д.Д. срещу Решение № 4933 от 03.12.2018г. по гр.д.
№ 6295/2018г. по описа на ВРС, ХIX-ти състав, В ЧАСТТА
МУ, с която на основание чл. 40, ал.
1 от ЗУЕС са отхвърлени предявените от въззивника
срещу Етажна собственост в сграда, находяща се в гр.
Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, представлявана от Управителя С.Д.К. искове
за отмяна на решения, взети на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 2, т. 3
и т. 4.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в тези части, като постановено при
съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Изложените
доводи са за незаконосъобразност на решенията на ОС поради допуснати процедурни
нарушения при провеждането му, както и поради противоречие на взетите решения с
императивни правни норми. На първо място взетите решения по т. 2-4 са извън
предварително обявения дневен ред. Този по т. 3 бил осигуряване на достъп на
всички собственици до вътрешния двор, а решенията по т. 2 и т. 3 за осигуряване
на ключове за вратите към вътрешния двор, по същество представлява оспорване
правото на собственост на въззивника върху гаража и
съществуването му като самостоятелен обект на право на собственост. Вътрешният
двор представлява незастроена площ от ПИ и няма ключ. Гаражът е собствен на въззивника на основание сделка по НА № 42/2013г. и не е
обща част на ЕС. Установено е от заключението на СТЕ, че вратата, през която
искат достъп етажните собственици, обслужва само собственика на гаража. Взетото
решение по т. 4 на премахване на ролетна щора
/врата/, плъзгаща се врата и зидария от безистена на изхода към задния двор, по
същество възстановяване на предишния вид на помещението са извън предмета на
дневния ред на ОС. Наред с това взетите решения в този смисъл са при
превишаване правомощията на ОС в нарушение на чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС. ОС може
да определя начина на ползване на общите части само във вида, в който са.
Когато етажен собственик преустрои или промени предназначението на обща част,
защитата на останалите етажни собственици, засегнати от такива неоснователни
действия е чрез негаторен иск. С НА № 76/20.05.2014г.
въззивникът закупил 5.21 кв.м. ид.ч.
от ПИ, представляващ УПИ III-8
в кв. 157, ведно с правото на самостоятелно ползване на Паркомясто
8, находящо се на първи етаж на сградата, с РЗП 18.60
кв.м., при граници: улица, паркомясто 7, паркомясто 10 и маневрено хале и с цел приобщаване към собствения му гараж. Ето защо, Паркомясто 8 е отделно място за паркиране със статут на
принадлежност към гаража и паркоместата в имота не са
обща част на ЕС. Моли поради изложеното да се отмени решението в обжалваните
части, а предявените искове бъдат уважени в цялост.
В отговор на жалбата ЕС оспорва доводите
в нея. Поддържа, че в обжалваните части решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, поради което моли да се потвърди.
2/ частна жалба на С.Д.Д. срещу Определение
№ 1953 от 08.02.2019г., постановено по същото дело, с което на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на решението
в частта за разноските посредством намаляване на присъденото на ответника
адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, с доводи, че искът е неоценяем и
минималният размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 е в
размер на 300 лв. Моли в този смисъл определението да се отмени.
В отговор на тази жалба, ЕС оспорва
същата и поддържа доводи за правилност и законосъобразност на определението,
обоснованост и съответствие на фактическата обстановка по развитие на делото.
При първоначалното си произнасяне, съдът се е произнесъл по възражението за
прекомерност, поради което в хода на производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК
липсват предпоставки за повторно произнасяне по същото възражение. Моли поради
това определението да се потвърди.
3/
насрещна въззивна жалба от ЕС в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а,
представлявана от Управителя С.Д.К. срещу Решение № 4933 от 03.12.2018г. по
гр.д. № 6295/2018г. по описа на ВРС, ХIX-ти състав, В ЧАСТТА
МУ, с която на основание чл. 40, ал.
1 от ЗУЕС е отменено решение взето на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г. по
т. 1.
Изложените оплаквания са за
неправилност, необоснованост и постановяване при нарушение на процесуални
правила, а отправеното искане – за отмяна на решението в тази част.
Отговор на тази жалба не е
депозиран от въззиваемата страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните
жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в сроковете по чл. 259, ал. 1 и чл. 263,
ал. 2 вр. ал. 1от ГПК и отговарят на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбите не са обективирани
искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
22.04.2019г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях
ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.