№ 969
гр. София, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на адв.В. К.,защитник на осъдения В. Й. М., ЕГН
**********,срещу определение №3501/05.10.2022 година,постановено по ЧНД №3800/2022
година по описа на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказание „лишаване от
свобода“.
От страна на защитата се излагат подробни доводи,чиято същност се свежда до това, че
са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на искането му за
УПО.Претендира се отмяна на обжалваното определение като неправилно и необосновано и
постановяване на ново, с което да се уважи молбата за предсрочно условно освобождаване
на л.св. В. М..
Софийски апелативен съд,като разгледа частната жалба, материалите по делото и
служебно провери правилността на атакуваното определение на СГС, намери за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Изложените от защитата доводи за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода са отчетени от първоинстанционния съд при вземане на решение да остави искането
без уважение. Първият съд правилно е стигнал до извод,че не може да се приеме,че по
делото са налице достатъчно доказателства,сочещи за завършен корекционен процес при
осъдения В. М.. Доводите в тази насока следва да бъдат споделени и от апелативния съд.
От данните по делото се установява, че с определение за одобряване на споразумение за
1
решаване на делото,постановено по НОХД №10440/2020 година по описа на СРС, влязло в
сила на 04.03.2021 година на осъдения В. М. е наложено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години (което се изтърпява понастоящем) за
извършени в условията на реална съвкупност деяния, осъществяващи престъпните състави
по чл.346,ал.5 вр.ал.2, т.2, пр.1 вр.ал.1 НК и по чл.194, ал.1 НК. Постановено е посоченото
общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.Тъй като престъпленията
по гореспоменатата съвкупност са извършени в изпитателния срок на предходно условно
осъждане (това по НОХД №3143/2019г. по описа на СГС за извършено от осъдения
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пред.4, алт.1 от НК), на основание чл.68, ал.1 НК е
приведено за отделно изтърпяване и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 10 /десет/ месеца, наложено по цитираното предходно осъждане (по НОХД
№3143/2019г. на СГС) при определен първоначален „строг“ режим.
Определението,касателно приложението на чл.68, ал.1 НК е влязло в сила на 20.03.2021
година.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е извършено приспадане и на времето, през
което М. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, с прокурорско постановление
за срок от 72 часа, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В. М. е постъпил в затвора гр.София на 10.08.2020 година,като в периода от 04.03.2021
година до 20.05.2022 година е изтърпявал приведеното в изпълнение на основание чл.68,
ал.1, НК наказание от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК му е приспаднато и времето, през което е бил предварително
задържан по НОХД №3143/2019г. на СГС, считано от 27.06.2018г. до 12.10.2018г.,
равняващо се на 3 /три/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.От 20.05.2022г. осъденият М.
изтърпява настоящото общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години, като на основание чл.59, ал.1 от НК му е приспаднато и времето, през което е бил
предварително задържан по НОХД №10440/2020г. на СРС, считано от 28.03.2020г. до
04.03.2021г., равняващо се на 11 /единадесет/ месеца и 6 /шест/ дни.
От приложената по делото справка от затвора гр.София е видно, че към 05.10.2022
година, неизтърпеният остатък от наказанието, което л.св.М. следва да изтърпи се равнява
на 7 /седем/ месеца и 14 /четиринадесет дни/.
С оглед на тези факти не може да има спор, че е налице първата предпоставка за
предсрочно условно освобождаване по смисъла на чл.70 НК,тъй като съгласно тълкуването,
дадено в Постановление №7 от 27.06.1975 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление №7 от
6.07.1987 г., за фактически изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на
осъдения в местата за лишаване от свобода,който за настоящото наказание по НОХД
№10440/2020г. на СРС, считано от 20.05.2022г. се равнява на 4 /четири/ месеца и 15
/петнадесет/ дни към датата на произнасяне от първоинстанционния съд, както и времето,
признато за предварително задържане (равняващо се на 11 /единадесет/ месеца и 6 /шест/
дни).Сборът на тези периоди се равнява общо на 1 /една/ година, 3 /три/ месеца и 21
/двадесет и един/ дни. Отделно от работа са зачетени 25 /двадесет и пет/ дни или всичко това
2
се равнява на 1 /една/ година, 04 /четири/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни.
Правилно в атакуваното определение на градския съд е прието, че тази предпоставка на
закона е налице,тъй като е изтърпяно повече от половината от наложеното на М. общо най-
тежко наказание.
За да приеме молбата за УПО,подадена от осъдения М. за неоснователна,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не са налице достатъчно категорични и
непротиворечиви данни за изпълнението на втората кумулативно изискуема от закона
предпоставка за основателност на направеното искане-л.св.М. да е дал доказателства за
своето трайно и необратимо поправяне.Въззивният съд намира,че приложените по делото
доказателства не сочат за окончателно завършен корекционно- превъзпитателен процес.
Данните, съдържащи се в приложените по делото материали- експертния доклад на ИСДВР
и становището на началника на затвора-гр.София, изготвени по повод подадената молба за
УПО, плана (препланиране) на присъдата от 12.04.2022 година,експертната оценка от
08.09.2022 година на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения,а и
данните в първоначалния доклад на ИСДВР от 16.03.2021 година, текущия експертен доклад
от 11.04.2022 година, експертния доклад от 18.07.2022 година във връзка с предложението за
замяна на режима,както и четирите заповеди за награди, са еднопосочни и непротиворечиви
относно обстоятелството, че при осъдения В. М. е налице започнал поправителен процес.От
цялостното изследване на неговото поведение в местата за лишаване от свобода през
относително немалкия период от време в условията на изолация (предвид момента на
постъпването му в пенитенциарните заведения-10.08.2020 година, респективно 20.05.2022
година) се констатира, че л.св.М. е полагал доброволен труд по чл.80, ЗИНЗС (видно от
заповед №164/13.08.2021г. на ИФ НС ЗОЗТ „Кремиковци“), няма данни същият да е
участвал в конфликти,има добро отношение към служителите от пенитенциарната
администрация и към останалите лишени от свобода. Освен това, както сочат експертните
доклади на ИСДВР и приложените по делото удостоверения от Министерство на
образованието и науката, М. е обективирал положително отношение към образованието си,
като същият по време на пенитенциарния му престой е бил ученик в 12-ти клас през
учебната 2021/2022г. в СУ „Св.Иван Рилски“ и успешно е завършил втори гимназиален етап
на средно образование.Тук,във връзка с изложени твърдения на защитата е необходимо да
бъде отбелязано,че осъденият М. действително има и удостоверение за завършен 10- ти клас
в Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника, но както е видно
от самото удостоверение М. е бил ученик в 10-ти клас през учебната 2001/2002 година,а не
по време на изтърпяване на настоящото наказание в местата за лишаване от свобода.
По отношение факта,че осъденият М. е полагал труд по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде отбелязано, че това обстоятелство
трябва да бъде оценявано наред с всички други данни по делото, тъй като участието му в
трудова дейност е от полза най-вече за самия осъден,защото води до намаляване на срока на
наказанието му. Същевременно обстоятелството, изтъкнато от защитата, че осъденият към
настоящия момент има сключен трудов договор, който не е прекратен, въпреки
3
изтърпяването на настоящото наказание лишаване от свобода, според настоящия състав е
неотносимо към преценката относно правилността на атакувания първоинстанционен
съдебен акт.Данните по делото установяват, че М. е бил трудоустроен и към момента на
осъществяване на престъпната му дейност, за която търпи настоящото наказание, но въпреки
това трудовата му ангажираност с нищо не е допринесла за това осъденият да се въздържи
от извършването на престъпните деяния, при това осъществени в условията на реална
съвкупност.
Действително по делото са налични данни за предприета позитивна линия на поведение
от л.св.М., свързана с коментираното по- горе участие в полагането на доброволен труд по
чл.80 от ЗИНЗС, с редовно посещаване на учебните занятия като ученик в 12-ти клас и
неговото успешно завършване,с доказано примерно поведение в местата за лишаване от
свобода, без да са били допускани дисциплинарни нарушения.Следва да се подчертае,че
това е обичайно,дължимо от осъдените лица поведение, като с цел поощрение и запазване
на наличната положителна линия на поведение осъденият М. е бил награждаван общо 4
пъти, считано от момента на постъпването му в местата за лишаване от свобода-10.08.2020
година.Видно е,че пред 2022 година,след началото на изтърпяване на настоящото наказание
/20.05.2022 година/ е награждаван веднъж,видно от заповед №178/07.09.2022 година на
началник ЗОЗТ „Кремиковци“.Осъденият М. е бил стимулиран със свиждане с близки извън
затворническото общежитие за срок от 8 часа.
Наред с гореизложеното е видно,че не са налице достатъчно доказателства тази
позитивна линия на поведение да представлява траен,устойчив модел на
поведение.Съобразява се обремененото съдебно минало, свързано с разнородна престъпна
деятелност.Все в тази насока е и обстоятелството,че тази позитивна линия на поведение е
реализирана в условия на затворническо общежитие от закрит тип,при строг режим на
изтърпяване на наказанието,като режимът е заменен от строг на общ твърде скоро-около 2
месеца преди да бъде постановен оспорения съдебен акт на СГС /заповед №86/20.07.2022
година на началника на затвора гр.София/,в условията на сериозно контролирана среда,без
да е съществувала възможност да бъде проследено поведението,което би имал М. при по-
облекчени условия на режимни ограничения.С оглед коментираното по- горе обстоятелство,
че режимът му е заменен от строг на общ на 20.07.2022 година се налага извода, че
прогресивната пенитенциарна система за постепенно намаляване на търпените ограничения
е с поставено начало,прилага се отскоро спрямо л.св.М. и не е изпълнена докрай.
Същевременно, съобразно данните в гореспоменатите документи и становища,
представени от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани
с провеждането на корекционната работа,и които имат непосредствени възприятия от
поведението на осъденото лице, е установено, че актуалната оценка на риска от рецидив е 49
точки.Тази стойност е в средния диапазон,но от друга страна е видно, че първоначалната
стойност на риска от рецидив (53т.) е останала без съществено изменение, тъй като е била
редуцирана едва с 4 (четири) точки за целия престой на М. в местата за лишаване от
свобода.Рискът от вреди за обществото остава непроменен и се запазва в средните
4
стойности.При осъдения М. остават дефицити в следни зони:
-„отношение към правонарушението“- не разбира в пълна степен мотивите за
криминалното си поведение.Изразява готовност за промяна на криминалното си
поведение.Признава правата на хората от социума, формално изразява готовност да бъде
отново част от обществото;
-„умения за мислене“- не разпознава проблемите в тяхната цялост, не вижда, че тези
проблеми могат да се повторят и в бъдеще;
-„злоупотреба с алкохол“- настоящото правонарушение е извършено след употребата на
алкохол, което не е изолиран случай, тъй като видно от приложеното свидетелство за
съдимост на л.св.М.,същият е осъществил деяние по чл.343б, ал.1 НК/макар да е
реабилитиран/.
Коментираните дефицити сочат,че целите на наказанието по чл.36 НК,а и приетите цели
и задачи по плана за изпълнение на присъдата,не са изпълнени в цялост. Процесът по
отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход,но осъденото лице
все още не демонстрира изискуемите за предсрочно освобождаване трайни позитивни
нагласи.Социално-възпитателната работа с осъденото лице следва да продължи към
изграждане на трайни и положителни модели на поведение.С оглед направената и от
въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарното въздействие,
жалбата се явява неоснователна, а оспореното определение на първоинстанционния съд,като
правилно, законосъобразно и обосновано,следва да се потвърди.
Водим от горното,на основание чл.440, ал.2 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение №3501/05.10.2022
година,постановено по ЧНД №3800/2022 година по описа на Софийски градски съд,с което
е оставена без уважение молбата на осъдения В. Й. М. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5