Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № от 22.05.2009 год. по гр.д. № по описа за 2008 год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил субективно съединените искове по чл.200 от КТ за осъждане на обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 300 000 лв.,вследствие настъпила на 15.07.2003 год.смърт на Р. Д. С., в резултат на трудова злополука,предявен от наследниците на пострадалия –:Б. М. С. –съпруга,Д. Р. Д. – син и М. Р. Д. непълнолетен – син, непълнолетен ,действащ лично и със съгласието на майка си Б. М. С.,всичките с адрес гр.П.,оБ.Т.,ул.”Г. Б.”,№ 1,А.2 или всеки от тях претендиращ обезщетение в размер на по 100 000 лв,против „Е. Б. М.”-В.,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”О.”,№ 13,А като погасени по давност на основание чл.358,ал.1,т.3 от КТ и поради това неоснователни.Осъдил е Б. М. С.,Д. Р. Д. и М. Р. Д.,действащ лично и със съгласието на майка си Б. М. С. да заплатят на „Е. Б. М.”-В. разноски в размер на 2 760 лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. Д. –ВАК,в качеството на пълномощник на ищците –:Б. М. С. –съпруга,Д. Р. Д. – син и М. Р. Д. – син, непълнолетен ,действащ лично и със съгласието на майка си Б. М. С. Жали се решението в частта,в която съдът е отхвърлил исковете по чл.200 КТ като погасени по давност.Навеждат се доводи за неправилност на решението.Релевира следните оплаквания: Съдът не обсъдил събрания доказателствения материал,като приел,че след като искът е погасен по давност е неоснователен.Доводите на страните свързани с наличието на материалното право не били изобщо разглеждани,което следвало да стане,т.к. имало разлика между един поначало неоснователен иск и иск,който е основателен,но погасен по давност.На следващо място се прави възражение,че спорът не е трудов и не следва да бъде подчинен на чл.20 КТ,т.к. дифиницията на трудовите спорове се съдържала чл.357 КТ.Счита,че за предявените искове не се прилага кратката тригодишна погасителна давност , а следва да бъде общата пет годишна давност,приложима за непозволеното увреждане.Съдът не обсъдил довода на ищците,че за тях било практически невъзможно да предявят иск по чл.200 КТ и да търсят обезщетение докато е течало делото за смъртта на техния наследодател.На следващо място навежда довод,че въпросите за изключване или намаляване на отговорността и по двете алинеи на чл.201 КТ били от компетентността на наказателния съд.Не бил верен извода на първоинстанционния съд,че в случай на обективна имуществена отговорност на работодателя влязлата в сила присъда на наказателния съд нямала пряко значение. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния като незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго уважаващо исковата претенция. В законовия срок е постъпил отговор от „Е..Б. М.” – В.,ответник по делото.Навеждат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановения съдебен акт. С решение № от 27.10.2009 год. по В.Гр.д. № /2009 год. ВТОС е обезсилил решение № /22.05.2009 год. по гр.д. № /2007 год. по описа на ГОРС в частта,в която са отхвърлени обективно съединените искове и в частта за разноските. По реда на касационното обжалване с решение № № от 27.05.2011 год. по гр.д. № по описа за 2010 год. на ІV-то Г.О. на ВКС е отменил въззивното решение и върнал делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд При новото разглеждане на делото въззивната жалба се поддържа на наведените основания. от упълномощения адвокат.Навеждат се същите съображения,че спорът не е трудов,че вземането се погасявало с изтичане на общата давност,Целта на закона не била за едни принципно допустими и основателни права на наследниците на починал работник да се поставят едни по –къси и по –строги срокове при търсене на обезщетение. Ответник жалба ,ответник в първоинстанционното производство спори жалбата с довод за неоснователност.Претендират се разноски . Третото лице –помагач М. К. П. ,редовно призоват не се представлява ,не заема становище. Въззивният съд като взе предвид наведените с жалбата оплаквания ,доводите и становищата на страните ,като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид задължителните указания на ВКС приема за установено от фактическа и правна страна следното : Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявеният иск е процесуално допустим. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявени са субективно съединени искове по чл.200,ал.1 КТ Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По оплакването,че съдът не обсъдил събрания по делото доказателствен материал,като е приел,че щом е погасен по давност,искът бездруго бил неоснователен.Оплакването е неоснователно по следните съображения.По делото не са спорни,установяват се и от доказателствата по делото следните обстоятелства: Ищците Б. М. С. ,Д. Р. Д. и М. Р. Д. са преки и законни наследници на Р.Д.С., починал на 15.07.2003 год, съпруга и синове , за което е съставен Акт за смърт –приложено удостоверение № /11.03.2005 год. на Община П..Р. Д. С. е работил по трудов договор в „Е.”- клон Т.,Район П.,като е заемал длъжността”Ел.монтьор ЕПЛ,М.,ВС,ТП” – Допълнително споразумение № /01.02.2003 год. към трудов договор № /01.07.1991 год. Сега дружеството е включено в състава на ответника „Е. Б. М.”-В..На 15.07.2003 год.,15.40 ч. Р. Д. С. е работел по аварийно-възстановителни и ремонтни работи по ВЕЛ 20 Кv „Гърчиново” при изправяне на подвижна стълба,подпряна на ел.стълб за проверка отсъствие на напрежение в провиснал проводник подухва вятър,залюлява проводника и следствие на неспазените допустими разстояния проводникът се доближава до стълбата,възниква високоволтов пробив към стълбата,която е държал Р. С. от земята,при което същият е поразен от ел.ток.Като последици от трудовата злополука е настъпила смърт –Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката ,станала на 15.07.2003 год. на РУ”СО”-Т../л.40 – 42 от делото/.С разпореждане № от 03.09.2003 год. е прието,че инцидента описан по –горе,се приема за трудова злополука. Съгласно нормата на чл.200,ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионално заболяване,които са причинили временна нетрудоспособност на 50% или смърт на работника или служителя,работодателят отговаря имуществено независимо от това,дали негов орган, или работник или служител има вина за настъпването.Изложеното сочи,че са налице елементите от фактическия състав изпълващи чл.200,ал.1 от КТ за реализиране на имуществената отговорност на ответника:страните са били в трудоводоговорни отношения;по време на работа е станала трудова злополука,причинила смъртта на работника Р. С.;ищците са наследници по закон на починалия работник.В настоящото производство се претендират неимуществени вреди причинени на наследниците на починалия работник,в резултат на настъпилата смърт от трудова злополука на техния наследодател.Отговорността на работодателя е обективна и не зависи от това дали той,негов орган или работник или служител е виновен за увреждането.Изключване отговорността на работодателя може да има само,ако пострадалият е причинил умишлено увреждането,а отговорността на работодателя може да бъде намалена само ,ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,като е допуснал груба небрежност.Следователно при разглеждане въпроса за отговорността на работодателя при хипотезата на чл.200 от КТ законът не се интересува кой е конкретния причинител на вредата и каква отговорност той би имал спрямо пострадалото лице.Изложеното сочи на основателност на исковите претенции,т.к. са налице всички елементи изпълващи фактическия състав нÓ чл.200 КТ.Вземането на ищците за обезщетение за вреди спрямо ответника е възникнало на 15.07.2003 год.,със смъртта на техния наследадател и от тогава е изискуемо.По тези съображения е неоснователно оплакването направено с въззивната жалба,поддържано и пред настоящия състав на въззивния съд,че до 2006 год. не са знаели кого да търсят за отговорен за причинената смърт на С. Приключилото наказателно производство и виновността на даден работник на ответника е необходимо в случаите на непозволено увреждане по чл.45 и чл.49 от ЗЗД,когато вината на дееца е част от фактическия състав на деянието,какъвто не е настоящия случай. Имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника по чл.200 от КТ е уредена като самостоятелна и в своето приложно поле изключва отговорността по ЗЗД.Смисълът включен в разпоредбата на чл.20 КТ изключва възможността за посочените вреди да се търси отговорност на предприятието алтернативно или по ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.202 КТ за изплатеното обезщетение на пострадалия или неговите наследници предприятието има право на иск срещу виновните лица съобразно правилата на раздел ІІ-ри от КТ,а това са правилата на ограничената имуществена отговорност на работниците.При наличието на тази императивна по своя характер норма също следва да се направи извод,че предприятието има право на регресен иск спрямо виновните лица по чл.202 КТ,а не по чл.54 от ЗЗД,респективно не би могла да се ангажира отговорността му по чл.49 от ЗЗД./Така Тълк. Решение № /19.04.1990 год. по гр.д. № /1989 год. на ОСГК на ВС на Р.Б.,което е задължително за съдилищата/.След като вината не е от фактическия състав на чл.200 от КТ ,неоснователен се явява наведения довод на ищците,че едва след приключване на наказателното производство по НОХД /2005 год. на ОС-Т. е възникнало правото им на иск за вреди.Както съдът изложи по –горе правото на иск на ищците срещу ответника е възникнало на 15.07.2003 год.- деня на трудовата злополука причинила смъртта на Р. С. По направеното оплакване на ищците,че исковете не са погасени по давност и че по искове за обезщетение от непозволено увреждане срокът е пет годишен.Това възражение е изцяло неоснователно.Правото на ищците да претендират обезщетение за вреди ,поради причинена смърт на наследодателя им от работодателя му е уредена в КТ,представлява трудов спор и подлежи на разглеждане по правилата уреждащи трудовите спорове.Искът по чл.200,ал.1 КТ следва да бъде предявен в предвидения в чл.358,ал.1,т.3 КТ тригодишен срок.Този срок започва да тече от момента,когато вземането е станало изискуемо.В настоящия случай вземането за обезвреда срещу работодателя е възникнало в деня на настъпилата смърт на работника,в резултат на станалата трудова злополука. – 15.07.2003 год. Ответникът е направил правопогасително възражение,че исковете на ищците са погасени по давност.Тази давност е изтекла на 15.07.2006 год.,а предявеният иск е постъпил в съда на 03.09.2007 год.Давността не се прилага служебно от съда .В случая е направено възражение от правоимащата страна,ответникът и съдът е длъжен да го съобрази,което е сторил и районният съд.Предявените искове на ищците се явяват основателни,но следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност,т.к. с изтичане на тригодишния срок по чл.358 КТ се е погасило правото на ищците да предявят иск за вземането си,макар и самото вземане да съществува.Неоснователен е наведения довод пред първата инстанция,че давност относно процесното вземане не тече на основание чл.115,б.”Е” ЗЗД за ненавършилите пълнолетие ищци.Давност не тече за вземания на ненавършили пълнолетие лица за времето,през което нямат назначен законен представител или попечител и шест месеца след назначаването на такъв.В случая майката на децата е техен законен представител.Не е имало период от време,през който децата на починалия Стефанов,ищци в настоящото производство,да не са имали законен представител.Изложеното сочи ,че и по отношение на тях тригодишния давностен срок по чл.358,ал.1,т.3 КТ е изтекъл. По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност,а въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК,вр.чл.359 КТ ищците следва да заплатят на ответника направените разноски за адвокат в размер на 1 100 лв.,от които 1 000 лв. в касационното обжалване и 100 лв. във въззивното. РЕШЕНИЕТО на съда е постановено при участието на трето лице помагач - М. К. П.. Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първата инстанция изложени в мотивите,поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № от 22.05.2009 год. по гр.д. № по описа за 2009 год. на Горнооряховски районен съд . ОСЪЖДА Б. М. С.,Д. Р. Д. и М. Р. Д.,действащ лично и със съгласието на майка си Б. С. да заплатят на „Е. Б. М.” –В. разноски в размер на 1 100 лв. РЕШЕНИЕТО на съда е постановено при участието на трето лице помагач - М. К. П.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото на страните. Председател : Членове : : |