О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският граД.и съд, първо граждансК. отделение, І-6 състав
в закрито заседание на двадесет
и шесТ.юни
две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията Алексиева
гр. дело № 8567 по описа
за 2014 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по исК.ва молба, подадена от С.Е.С. против „Б.Д.“ ЕАД, П.Л.Т., „А.Т.Е.Е.К.“
ООД и М.К.М., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.170 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с
Решение по гр.д. № 19417/2013 г. на СРС, влязло в законна сила на 07.05.2014 г.
е прогласена нищожност на договор за дарение сключЕ.на 27.05.20008 г. с
нотариалЕ.акт № 179, том І, рег. № 2165, дело № 173/2008 г. на Нотариус Ч.Б.с
рег. № 077 на НК, с който ищцата дарява на П.Л.Т. собствения си недвижим имот,
представляващ ап. № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б, с
идентификатор № 68134.4091.576.2.24. Твърди се, че след сделката надареният е
сключил договорни ипотеки за обезпечаване на свои кредитни задължения в полза
на „Б.Д.“ ЕАД, а именно: договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 88,
том ІІ, рег. № 3694, дело № 259/05.06.2008 г. на нотариус с рег. № 358,
нотариален акт № 018, том ІV, рег. № 32411, дело № 583/09.12.2009 г. на
нотариус с рег. № 258 и нотариален акт № 019, том ІV, рег. № 32412, дело №
584/09.12.2009 г. на нотариус с рег. № 258. Поддържа се, че тъй като посоченият
имот не е принадлежал на лицето П.Л.Т. по време на сключване на тези договорни
ипотеки, видно от прогласената нищожност на договора за дарение, извършените от
него действия са нищожни и в противоречие с чл.26 и чл.167 от ЗЗД. В молба от
09.12.2016 г. ищцата сочи, че за нея съществува значителен интерес от воденото
на настоящото производство, тъй като изходът от същото би й дал възможността да
реализира имуществени претенции спрямо „Б.Д.“ ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде прогласена нищожността на договорите за учредяване на ипотеки,
материализирани в нотариални актове № 88, том ІІ, рег. № 3694, дело №
259/05.06.2008 г. на нотариус с рег. № 358, № 018, том ІV, рег. № 32411, дело №
583/09.12.2009 г. на нотариус с рег. № 258 и № 019, том ІV, рег. № 32412, дело
№ 584/09.12.2009 г. на нотариус с рег. № 258, в частта им и по отношение на ап.
№ 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б, с идентификатор №
68134.4091.576.2.24.
На ответника „Б.ДСК“ ЕАД е връчен
редовно препис от исковата молба и доказателствата на 06.07.2016 г. В срока за
отговор на 05.08.2016 г. ответникът е депозирал отговор чрез пълномощника си
юрисконсулт Петракиева, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
отговора. На първо място оспорва иска като недопустим с твърдението, че не е
налице пасивна легитимация по отношение на Банката, тъй като към датата на
разпореждането за вписване на исковата молба, недвижимият имот послужил за
обезпечение по договорите за кредит, вече е бил реализиран на публична продан.
По същество оспорва иска като неоснователен, необоснован и недоказан. Поддържа
се, че между Банката и П.Л.Т. е сключен договор за ипотечен кредит на
04.06.2008 г., по силата на който банката е предоставила на Т. ипотечен кредит
в размер на 68 800 евро, като кредитът е обезпечен с учредена с нотариален
кат договорна ипотека от 05.06.2008 г. Твърди се, че поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и срещу
длъжника са предприеТ.съдебни действия, като вземанията на банката по договора
са установени с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.422 ГПК. Твърди се, че между Банката, П.Л.Т. и П.О.И. са сключени два броя договори
за поръчителство от 18.11.2009 г., по силата на които се обезпечава
изпълнението на задълженията на „А.Т.Е.Е.КО“ ООД по договор за кредит от
22.04.2008 г., сключен между Банката и дружеството за сумата от 112 028,93
евро при годишна лихва в размер на 8,714% и при краен срок за погасяване на
кредита 22.04.2015 г. и по договор за кредит от 22.04.2008 г.за сумата от
76 819,88 евро при годишна лихва в размер на 8,714% и при краен срок за
погасяване на кредита 22.04.2015 г. Тези договори за кредит се обезпечават с
учредени с нотариални актове за учредяване на договорна ипотека, и двата с дата
09.12.2009 г. Поддържа се, че решението по гр.д. № 19417/2013 г. не поражда
действие по отношение на Банката, която в случая е трето добросъвестно лице.
Твърди се, че обявената за нищожна сделка не може да рефлектира на учредената
преди вписването на исковата молба ипотека. Твърди се, че са изпълнени всички
законови разпоредби на чл.167, ал.2 ЗЗД за учредяване на договорна ипотека. Не
са налице предпоставките на чл.170 ЗЗД.
В срока за отговор заявява искане
за привличане на трети лица помагачи-нотариусите С. Д. и Б.Я., изповядвали
нотариалните сделки по учредяването на процесните договорни ипотеки върху
процесния недвижим имот в полза на Банка Д..
На ответника П.Л.Т. е връчен
редовно препис от исковата молба и доказателства на 22.03.2017 г. В срока за
отговор не депозира такъв.
Редовно връчени са преписи от
исковата молба и на другите двама ответници, съответно на М.К.М. на 30.11.2016
г. и на „А.Т.Е.Е.КО“ ООД на 21.06.2016 г. на основание чл.50, ал.4 от ГПК. В
срока за отговор ответниците не депозират такъв.
Ищцата е заявила искане за
конституиране в качеството им на трети лица помагачи Р.А.И. и А.В.А., като
обосновава правния си интерес с твърдението, че същите са купувачи по
проведената публична продан.
В свое становище депозирано по
делото Р.А.И. и А.В.А. молят съда да постанови определение за прекратяване на
делото, поради обстоятелството, че постановлението за възлагане на процесния
имот е влязло в сила, с което процесната ипотека върху него се е погасила на
основание чл.175, ал.1 от ЗЗД и не биха били защитени субективните права на
ищцата, а оттук липсва и правен интерес за предявяване на настоящите искове.
В становище от 09.12.2016 г.
ищцата оспорва горните възражения.
По възражението за недопустимост
на предявените искове, поради липсата на правен интерес за ищцата, предвид
погасяване на процесните договорни ипотеки с оглед нормата на чл.175, ал.1 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, че
процесният апартамент е бил изнесен на публична продан, като процедурата по
същата е завършена, като за купувачи са били обявени лицата Р.А.И. и А.В.А..
Постановлението за възлагане на недвижим имот е вписано в СВ-гр.С. като акт
190, том 153р63008/04.12.2014 г. Исковата молба по настоящото дело е подадена в
съда на 15.05.2014 г. и вписана в СВ на 12.11.2015 г., т.е. след влизане в сила
на постановлението за възлагане.
Съобразно нормата на чл. 175 от ЗЗД, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него,
както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват.
Ищцата няма качеството нито на
длъжник спрямо Банката, нито на ипотекарен длъжник, т.е. трето лице дало реално
обезпечение за чужд дълг. Същата се явява трето лице, което не е страна нито по
договорите за кредит, нито по договорите за поръчителство, нито по договорите
за учредяване на договорни ипотеки. В този случай, за да претендира
прогласяване на нищожност на договор, по който ищцата не е страна тя следва да
има правен интерес от това, а такъв ще е налице когато уважаването на иска ще
рефлектира в нейната правна сфера, т.е. ще е от значение за пораждане, изменение,
погасяване на нейни права.
Според настоящия съдебен състав
за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото
уважаването му няма да рефлектира в нейната правна сфера.
Бъде ли отречено със силата на
пресъдено нещо съществуването на обезпечението, то с обратна сила се заличават
всички действия в изпълнителния процес, но това няма да засегне правата, които
третите лица, в случая купувачите от публичната продан, са придобили преди това
въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от
третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител, съответно кредиторът. От
друга страна и доколкото ищцата не е страна по договорите с кредитора-„Б.ДСК“
ЕАД, то и Банката няма да дължи на ищцата обезщетение за всички причинени
вреди. Следователно и от евентуално положително решение по настоящия иск за
ищцата няма да се породят никакви права спрямо Банката.
На следващо място процесните три
договорни ипотеки са учредени през 2008 г. и 2009 г., т.е. преди вписване на
исковата молба по гр.дело № 19417/2013
г. по описа на СРС, с решението по което е прогласена нищожността на
договора за дарение на процесния апартамент. Безспорно е, че към момента на
предявяване на иска за нищожност на договора през 2013 г., въз основа на който
длъжникът П.Л.Т. се е легитимирал като собственик на апартамента, върху който е
учредена договорната ипотека за обезпечаване на вземанията на Банката-кредитор,
върху апартамента вече са били учредени и вписани ипотеки през 2008 и 2009 г.
Правото на кредитора да се удовлетвори е правно обусловено от принадлежността
на обекта на изпълнението към имуществото на длъжника. Ето защо според
настоящия съдебен състав учредената вече ипотеката ограничава процесуалната
легитимация на длъжника по дела, относно принадлежността на обекта, върху който
е учредено ипотечното право, поради което и ако в такова дело не е взел участие
като страна кредиторът, той не ще бъде обвързан от СПН. Решението по гр.дело №
19417/2013 г. по описа на СРС може да е
резултат от симулиран процес, каквото възражение Банката е заявила с отговора си
и при това положение, ако ипотечният кредитор бъде подчинен на СПН на такова
решение ще бъде злепоставен неоправдано.
Безспорно решението за
прогласяване на нищожността на сделката за дарение, от която ищцата черпи
правото си на собственост, с оглед субективните си предели, не може да бъде
противопоставено на банката-ипотекарен кредитор, която не е била страна по
делото.
Ето защо и при положително
решение при настоящия спор ищцата не би могла да реализира имуществени
претенции спрямо Банка ДСК, противно на нейното твърдение, с което обосновава
наличие на правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Единствените имуществени претенции, които би
могла да реализира са единствено и само спрямо ответника П.Л.Т. и те произтичат
не от евентуално положително решение по настоящия спор, а от нормата на чл.227,
пр.5 от ЗЗД, съобразно която отменението на дарението не засяга правата, които
трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата
молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е
обогатил.
Така мотивиран съдът намира, че
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо, поради
липсата на правен интерес за ищцата, за
което и на основание чл.130 от ГПК
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 8567/2014 г. по описа
на СГС, І-6 състав като недопустимо, поради липсата на правен интерес от
предявяване на исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок, считано от датата на връчване на препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: