Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal; За да се произнесе, съобрази: С Определение, постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 1172/2010г.Горнооряховският районен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229,ал.1 т. 7 от ГПК по отношение на ответника „МЕГАКОНТАКТ”Е. гр. Л. и на основание чл. 229, ал.1` т. 4 от ГПК по отношение на другите двама ответници по делото - М. М. А. и БОРЯНА М. И.. Против това определение, в частта му, с която производството по делото е спряно против двамата ответници-физически лица, е постъпила частна жалба от „П. К.”Е. С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на същото. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че по отношение на двамата ответници е налице хипотезата на чл. 229,ал.1 т. 4 от ГПК с мотив, че солидарната отговорност на тримата ответници и общите обстоятелства, на които се основава предявения от ищеца иск. Тази хипотеза предполага наличието на спор, изходът от който ще има значение за правилното решаване на спора по спряното производство. Според жалбоподателя производството по делото не се намира в преюдициална връзка с производството по несъстоятелност на един от ответниците. Развиват се доводи по същество на това становище. Сочи се, че предвид солидарната отговорност на длъжниците, всеки от тях отговаря за целия дълг. Това според жалбоподателя опровергава извода на съда, че той, като кредитор в производството по несъстоятелност следва да изчака приключването на това производство, за да събере вземанията си. Претендира се отмяна на определението в обжалваната му част. Ответниците по жалбата - „МЕГАКОНТАКТ”Е. гр. Л., М. М. А. и БОРЯНА М. И. чрез своя процесуален представител заемат становище за неоснователност на същата. Сочат, че разпоредбата на чл. 637,ал.1 от ТЗ е специална и предвижда спиране на съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела на длъжникав производството по несъстоятелност. По отношение на солидарно отговорните с длъжника лица основанието за спиране е разпоредбата на чл. 229,ал.1т.4 от ГПК, понеже тримата ответници в производството по делото се явявали обикновени другари. Тъй като всички факти от значение за спора в случая имат еднакво значение за всички другари, те трябвало да бъдат установени еднакво спрямо тях. Това налагало спиране на производството по отношение на двамата ответници-физически лица. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. Производството по гр. д. № 1172/2010г. на ГОРС е започнало по искова молба на П. К. Е. С. против „МЕГАКОНТАКТ”Е. гр. Л., М. М. А. и БОРЯНА М. И.. Предявен е иск против тримата ответници за установяване съществуването на тяхно солидарно задължение спрямо ищеца, за сума в размер на 20 000 евро, ведно с лихва върху главницата . Претенцията против тримата ответници е с правно основание чл. 422 от ГПК. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото против ответника „МЕГАКОНТАКТ”Е. гр. Л., тъй като по отношение на този ответник е открито производство по несъстоятелност. По отношение на другите двама ответници – физически лица съдът е приел, че изходът от производството по несъстоятелност на ответника – юридическо лице има преюдициално значение по отношение на повдигнатия пред него спор. Въззивният съд намира това становище за несъстоятелно. В конкретния случай е налице предявен иск за установяване съществуването на солидарно задължение на тримата ответници. Обстоятелството, че по отношение на единия от т х е открито производство по несъстоятелност не дава основание за спиране на производството по делото спрямо другите двама. На първо място, изходът от откритото производство по несъстоятелност няма отношение към изхода на спора за същестуване на вземането на ищеца спрямо двамата ответници, които не са страни в това производство. Това е способ за универсално принудително изпълнение спрямо неплатежоспособен длъжник, като способите за защита на интересите на кредиторите се простират само по отношение на несъстоятелния длъжник, а не и по отношение на неговите солидарни съдлъжници. Разпоредбата на чл. 122 , ал. 2 от ЗЗД сочи, че предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Това означава, че кредиторът може да предяви иск и само по отношение на един от солидарните длъжници. В случая е предявен иск против тримата солидарни длъжници, спрямо които ищецът твърди да има вземане . Спирането на производството по отношение на единия от тях не зависи от волята на ищеца, а произтича от законова разпоредба. Доколкото обаче всеки един от солидарните длъжници има правото да противопоставя на кредитора само своите лични възражения и общите такива / чл. 122,ал. 3 от ГПК /, няма пречка производството по делото да продължи само по отношение на другите двама ответници. Действително решението на съда и в случая следва да бъде еднакво спрямо тримата ответници/ чл. 216,ал. 2 от ГПК/ и то ще има сила спрямо тях, независимо дали са участвали в производството по делото. Спирането на производството спрямо единия от ответниците обаче не го лишава от възможността за защита или реализация на неговите права. Разпоредбата на чл. 127,ал.3 от ЗЗД дава възможност на солидарния длъжник да потърси отговорност от изпълнилия задължението солидарен длъжник в случай, че той не е противопоставил на кредитора някое от общите им възражения. Ответникът, по отношение на когото производството по делото е спряно разполага и с възможността по чл. 304 от ГПК. Тези съображения са достатъчни да обосноват извода, че определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Друг е въпросът дали разпоредбата на чл. 637,ал.1 от ТЗ обхваща случаи като настоящия/ предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК спрямо длъжник, по отношение на когото в последствие е открито производство по несъстоятелност/. Този въпрос не е предмет на разглеждане от настоящия състав, доколкото определението за спиране по отношение на първия ответник по делото не е обжалвано, но съдът намира за необходимо да посочи следното: Ако вземането на кредитора, което е предмет на спора по чл. 422 от ГПК бъде предявено в производството по несъстоятелност и се осъществи хипотезата на чл. 694 от ТЗ, би се стигнало до наличието на спор, идентичен с този по чл. 422 от ГПК – установяване съществуването на вземането на кредитор спрямо длъжника по несъстоятелността. Страните по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ обаче са строго определени и сред тях не попадат солидарните с несъстоятелния длъжник съдлъжници. Решението по един такъв спор не би имало сила на присъдено нещо спрямо солидарните съдлъжници на несъстоятелния длъжник и кредиторът ще следва да търси правата си спрямо тях по общия исков ред. Това е още един допълнителен довод в подкрепа на становището, че не са налице предпоставки за спиране на производството по делото в конкретния случай. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА като неправилно и незаконосъобразно Определението на Горнооряховския Районен съд, постановено в съдебно заседание на 26.11.2010г. по гр.д. № 1172/2010г. по описа на същия съд, в частта му , с която производството по делото е спряно по отношение на ответниците М. М. А. и БОРЯНА М. И.. Връща делото на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо посочените двама ответÝици. Определението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |