Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………./…02.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на втори декември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13261 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 4477 от 08.01.2019 г., постановено по гр.д. №
18177/2018 г. на СРС, 25 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Т.Й.,
К.Й.Й., и Т.Й.Й., искове за признаване за установено че ответниците дължат на „Т.С.”
ЕАД при квоти 4/6 част за С.Т.Й. и по 1/6 част за К.Й.Й. и Т.Й.Й. сумата от
666,8 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2015 г. ведно със законна лихва от 14.11.2017 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 143,51 лв. за периода от
1.11.2014 г. до 27.10.2017 г„ сумата от 16,2 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2015
г„ ведно със законна лихва от 14.11.2017 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,78 лв. за периода от 1.11.2014 г. до 27.10.2017
г„ за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. "******, аб.№ 99882, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.
ч.гр.д.№80685/2017г. по описа на СРС, 25 с-в, като е осъдено ищцовото дружество
да заплати на на основание чл.78, ал.З от ГПК С.Т.Й. –разноски 170лв., на К.Й.Й.
и на Т.Й.Й. - разноски по 50 лв. на всеки от двамата.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
Това решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД с искане за
отмяната му и уважаване изцяло на исковете. Излагат се доводи за неправилност
на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се,
че в нарушение на събраните по делото доказателства СРС е направил извод за липса
на качеството потребител на топлинна енергия /ТЕ/ на ответниците, като счита
неправилно приетото, че за ответниците не било доказано да са собственици или
носители на вещното право на ползване върху процесното жилище, а събраните по делото доказателства
сочели обратното. Като такива годни доказателства счита да са събраните по
делото списък на етажните собственици, в които като собственици е посочен
наследодателя на ответниците Й.Т.Й.. Моли решението да се отмени и исковете да
се уважат изцяло. Претендира разноски, вкл. и за защита от юрисконсулт.
Въззиваемите страни – ответници оспорва жалбата с 2 писмени
отговора, поотделно от С.Й., и друг/общ/ от Т. и Кристиян Йорданови, с
доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Излагат се в
отговорите доводи за правилост на извода
на СРС, че ищецът не е доказал качеството собственик на ответниците, че в това
доказване е в тежест на ищеца, и ищецът не го е осъществил, и пропускът на
ищеца да ангажира своевременно годни доказателства за правото на
собственост/вещто право на ползване на ответника или на неговия праводател,
следва да се сакнционира, като се отхвърли иска. Молят жалбата да се остави без
уважение, претендират разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца не е взело становище по
жалбата.
С последващо определение № 104082 от 25.04.2019 г. по
чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е отказал да измени решението в частта
за разноските по молба на ответницата С.Т.Й. за разноски в нейна полза още 230 лв./
до размер на 300лв. общо/.
Срещу това поределение е
подадена частна жалба от С.Т. Й.с оплаквания за неговата неправилност,
тъй като платеното адв. Възнагарждение от тази страна в заповедното производство
от 300лв. е в минималния размер съгбладсно НМРАВ и се дължи на длъжника изцяло
при отхвърляне на иска.
Нарсещната страна по частната жалба- ищецът и третото му
лице-помагач, не са взели становище по нея.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА
ИЩЕЦА СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО ПО ЧЛ.236 ОТ ГПК:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни
към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните. В случая предмета на въззивната проверка за правилност е очертан от
оплакванията по въззивната жалба, че неправилно е установен факта на възникване
на облигационната връзка между дружеството-ищец и наследодателите на
ответниците поради качеството собственик на наследодателя.
Първоинстанционният съд е изложил
в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, основани на
приетите по делото доказателства, за липсата на облигационна връзка между
страните, която да е възникнала по
силата на ЗЕ и поради качеството собственици на ответниците на топлоснабден
жилищен имот в сграда-етажна собственост, на каквото само основание се позовава
ищеца с исковата си молба, които мотиви въззивният съд споделя и на основание
чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Ищецът твърди с исковата молба, че по силата на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ), ответниците като собственици на
топлоснабден жилищен имот, се явявали потребители на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ за доставена и потребена ТЕ за битови нужди жилище-ап.48
в гр.******, като не му заплатили дължимата цена в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, съгласно Общите условия, като
дължимите от ответниците суми са поравно от общо претендираните такива за
главница-цена на ТЕ на услуга дялово разпределение и лихва за забава.
Ответниците с отговорите си на исковата молба оспорват исковете,
като възразяват за липсата на облигационна връзка между тях и ищцовото
другжество по договор за доставка на ТЕ, както и правят и др.възражения.
С доклада на първоинстанционния съд по чл.146
от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на
ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните по
продажба на ТЕ. Относно доказателствените искания на ищеца, представенте и
посочени от него такива са били събрани. Въззивният съд не е допуснал събиране
на нови доказателства с определението си по чл.267 от ГПК.
Събраните по делото писмени доказателства не
са такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право
на ползване на ищеца върху процесното
жилище, описано в издаваните от ответника фактури за исковите суми. Представеният
от ищеца списък на живущите в сградата-етажна собственост на бл.****, жк. *****, проткол от ОС на ЕС и
списък към него на етажните собственици, не са такива документи, тъй като не се
ползват с такава материална удостоверителна сила - същите не попада сред
документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77
от ЗС и
чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма,
други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове
по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост,
постановления за възлагане при публична продан. Протоколът от решение на ОС на
ЕС би имал /ако е и подписан от оправомощените лица съгласно нормативната
уредба/ удостоверителна стойност относно присъствалите лица и взетите решения,
но не и отонсно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС, поради
което не може от него да се установи качеството потребител на ТЕ на общия
наследодател на ответниците Й.Т.Й., аналогично и списъкът на етажните собственици, дори и да е
подписан от наследодателя, не удостоверява качеството собственик на последния.
Не са събрани, следователно, годни доказателства наследодателя на ответниците /
или самите ответници/ да са придобили правото на собственост или вещното право
на ползване върху процесното жилище преди или по време на исковия период м.05.2014-м.04.2015
г., при което предявените срещу тях обективно съединени искове за главница цена
на ТЕ и дялово разпределение и за лихви за забава върху главницата, на
предявеното основание-наличие на облигационно отношение възникнало по силата на
закона и при ОУ поради качеството собственици/вещен ползвател на топлоснабдено
жилище в ЕС на ответниците, без да е необходимо сключване на нарочен писмен
договор, са неоснователни и подлежащи на
отхвърляне.
Липсата на валидно възникнала облигационна
връзка между ищеца и ответниците на предявеното основание, прави безпредметно
обсъждането на другите наведени от ответниците възражения по исковете.
Поради съвпадане крайния извод на двете
инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответниците,
решението следва да се потвърди, вкл. и в частта относно разноските, определени
съобразно изхода на спора.
По разноските за
въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават в негова тежест.
Пред въззивния съд са
събрани доказателства за платено само от ответницата С.Т.Й. възнаграждение за
защита от адвокат по договора за правна помощ с АД“Н.и П.“ в размер само на
150лв., а не на уговорения размер от 300лв. Ето защо на тази ответница ищецът
дължи възстановяване на сумата от 150лв. разноски пред СГС, който размер е под
минималния такъв по НМРАВ /НАредба № 1/2004 г. на ВАдвС/ и не следва да се
намалява повече.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА НА ОТВЕТНИКА С.Т.Й. СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
ПО ЧЛ.248 ОТ ГПК:
Процесуалното
представителство на ответницата С.Й. в заповедното производство е осъществявана
по договор с АС“Лекс глобус“ за сумата от 300лв., платени. С обжалваното определение по чл.248 от ГПК
първоинстанционният съд е приел, че не следва да се определя повече от 70 лв.
разноски на този ответник за заповедното производство, доколкото не била осъществена
защита в заповедното производство, а само попълнено заявление, за което е определил
сума от 70лв., която да се възстанови на ответиката от ищеца, а не цялата сума
от 300лв., като е потвърдил мотивите си за това по решението.
Въззивният съд намира,
че обжалваното определение е правилно, но по различни мотиви. За заповедното
производство на пълномощника на длъжника не се дължат разноски от
заявителя-ищец за адвокатско възнаграждение. Подаването на възражение в срока
по чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл.422 от ГПК, за същото няма
задължение да се мотивира, одобрен е и образец. По възражението заповедният съд
не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз
на материалноправната защита на длъжника, и липсва
и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право,
поради което длъжникът няма вземане за разноски в заповедното производство / в
този смисъл определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К.,
ІІ т. о. на ВКС, определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., ТК, І
т.о. на ВКС/. Ето защо за направените разноски за адвокат в заповедното
производство, на длъжника не се дължи от ищеца възстановяване на разноски. Такива
се дължат за реализирано в последствие
исково производтво по чл.422 от ГПК. Но съобразно чл.271, ал.1, изр.второ , вр.
чл.278, ал.4 от ГПК, въззивният съд не може да промени определения от
първоинстанционния съд за дължим размер от 70 лв., и следва да потвърди само
обжалвавното определение за неприсъждане на длъжника С.Й. на разноски над 70
лв. до 300 лв. като правилно като краен резултат. За обжалването с частна жалба
не се дължат разноски на частния жалбоподател.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4477 от 08.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 18177/2018 г. на СРС, 25 състав и определение № 104082
от 25.04.2019 г. по чл.248 от ГПК по същото дело.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Т.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.З от ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 150лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т. с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.