РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20231800500099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 156 от 18.11.2022 г. по гр. д. № 131/2022 г. Районен
съд – Елин Пелин признал за установено по предявените от „ЮБЦ”
ЕООД срещу Г. Г. Б. искове, че тя дължи на ищеца 199. 40 лева –
главница, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 483/26.11.2021 г., постановена по ч.
гр. д. № 1119/2021 г. по описа на РС- Елин Пелин.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Г. Г.
Б., която го обжалва с оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Ищецът не ангажирал никакви доказателства да е била
налице доставка на мобилни услуги. С отговора на исковата молба
ответникът оспорил доставката на мобилни услуги, а ищецът не
доказал наличието на такава. Представените по делото фактури,
неносещи подпис на ответника, съставлявали частни свидетелстващи
документи, установяващи изгодни за издателя им факти, и нямали
доказателствена стойност. Основание за плащане по договора
възниквало на основание реално доставена телекомуникационна
1
услуга, а не поради издаване на фактура и справки към нея.
Автентичността на оспорените договори за цесия не била доказана.
Поради това моли съда да отмени решението и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковете.
Въззиваемата страна в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирала
писмен отговор, оспорвайки въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен
акт.
Софийски окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с
наведените доводи, намира следното.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване
на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и същите са
допустими.
С оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира решението
за неправилно по следните съображения.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който
кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице
(цесионер). Така настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като
вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е
притежавал – чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
Длъжникът по вземането не е страна по договора, но тъй като
цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето
2
лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително
действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от
цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица –
цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети
лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника –
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Въззиваемият - ищец извежда основанието на иска си на
фактическото твърдение, че има качеството на цесионер и е придобил
вземане на "БТК" ЕАД срещу ответника, произтичащо от договор за
далекосъобщителни услуги, като вземането е цедирано от "БТК" АД с
договор от 16.10.2018 г. на "С.Г.Г." ООД, а последното от своя страна
цедирало вземането на ищеца с договор от 01.10.2019 година.
Предпоставка за възникване на спорното материално право е
съществуването на вземане в полза на цедента "БТК" ЕАД, доколкото,
както беше посочено, цесията е производно основание за придобиване
на права, а цесионерът може да придобие само вземане, което е било
притежавано от цедента към датата на сключване на договора за
цесия.
За да се приеме, че ответникът дължи процесните суми, ищецът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги за
процесния период по силата на посочения в исковата молба договор;
че стойността на ползваните от абоната услуги възлиза на
претендираната главница; съществуването на валидно
правоотношение по договор за цесия между стария кредитор и
"С.Г.Г." ООД с предмет процесното вземане; наличие на валиден
договор за цесия между "С.Г.Г." ООД и ищеца с предмет процесното
вземане; уведомяване на длъжника за цесиите от предишните
кредитори (цедентите по двата договора за цесия). Следва да се
установи не само наличието на облигационно правоотношение, но и
фактът, че потребителят е ползвал договорените услуги, доколкото
цената се дължи като насрещна престация за предоставена и ползвана
услуга.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията
на ищеца да има задължения към "БТК" ЕАД в посочения в исковата
молба размер, начислени за мобилни услуги по посочените в исковата
молба фактури. Оспорил е и наличието на валидно сключени договори
3
за цесия, а евентуално е поддържал, че не е надлежно уведомен за тях
от цедентите.
Възражението на цедирания длъжник във връзка с възникването на
вземането и неговия размер е противопоставимо на цесионера,
доколкото прехвърленото вземане преминава в състоянието, в което
се е намирало към момента на сключване на договора за цесия - с
всички привилегии, но и с всички съществуващи по него възражения.
С оглед релевираното възражение в тежест на ищеца съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да установи при условията на
пълно и главно доказване, че вземането, което претендира, съществува
в претендирания размер. За установяване факта на предоставяне на
услуги ищцовото дружество е представило единствено 4 бр. фактури и
извлечения към тях, едностранно съставени от доставчика на
далекосъобщителни услуги, които са негодни да установят получаване
от ответника на такива услуги, и то в твърдения от ищеца вид и обем.
В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният
съд е приел, че ответникът не оспорва да са му доставени описаните
във фактурите услуги – същият е заявил само, че не оспорва факта на
предоставяне на някакви услуги по договора, като изрично е оспорил
стойността по фактурите. Проверката на удостоверените във
фактурите обстоятелства не е обусловена от изричното им оспорване
като документ по смисъла на чл. 193 ГПК относно тяхното
съдържание, тъй като фактурите не са подписани за получател и не го
обвързват с материална доказателствена сила относно удостоверените
в тях неизгодни за потребителя факти. Съдържанието на фактурите в
качеството им на частни документи не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила и следва да се преценява с оглед на
всички други доказателства по делото, а в случая такива други
доказателства не са ангажирани от ищеца. Въз основа само на
фактурите не може да се приеме за доказана стойността на
предоставените услуги и съобразно нормата на чл. 182 ГПК, съгласно
която съдът следва да цени счетоводните записвания във връзка с
редовността на записването и останалите доказателства по делото.
Редовността на водене на счетоводните записвания подлежи на
доказване във всеки конкретен случай и същата не се предполага, а
ищецът не е ангажирал доказателства и в тази насока. Независимо от
изричните указания на въззивния съд, който при условията на т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, служебно допусна изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза, ищецът не ангажира доказателства как са
4
формирани по пера задълженията във фактурите, поотделно за
месечни такси, повиквания и пр., както и не установи предоставен ли е
на ответника за исковия период достъп до далекосъобщителната
мрежа.
За основателен въззивният съд намира и довода в жалбата за
допуснато от районния съд съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да бъде
разгледано своевременно наведеното от ответника оспорване
автентичността на подписа за цесионер в договор за цесия от
16.10.2018 г., както и автентичността на подписа за цедент в договора
за цесия от 01.10.2019 година. Независимо от изричните указания на
въззивния съд, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не проведе
доказване на автентичността на оспореното авторство.
С оглед изложеното съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като приеме недоказаните факти за неосъществили се. След
като ищецът не е доказал в процесния период на ответника да са
доставени телекомуникацинни услуги на претендираната стойност,
предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и
вместо това въззивният съд следва да постанови друго, с което
исковете се отхвърлят.
С оглед изхода на спора на въззивника следва да се присъдят
разноските по водене на делото в размер на 25 лева – държавна таса за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 156 от 18.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 131/2022 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "У. е." ЕООД (предишно
наименование „ЮБЦ“), ЕИК: ............., срещу Г. Г. Б., ЕГН:
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца: сумата 115.05 лв. - главница по фактура №
**********/22.04.2019 г. за предоставени телекомуникационни
5
услуги за периода 22.03.2019 г. - 21.04.2019 г. по договор от
20.11.2014 г. за мобилни услуги, сключен между Г. Г. Б. и "БТК" ЕА;
сумата 58.37 лв. - главница по фактура № **********/22.05.2019 г. за
предоставени телекомуникационни услуги за периода 22.04.2019 г. -
21.05.2019 г. по договор от 20.11.2014 г. за мобилни услуги, сключен
между Г. Г. Б. и "БТК" ЕАД; сумата 22.12 лв. - главница по фактура №
**********/22.06.2019 г. за предоставени телекомуникационни
услуги за периода 22.05.2019 г. - 21.06.2019 г. по договор от
20.11.2014 г. за мобилни услуги, сключен между Г. Г. Б. и "БТК" ЕАД;
и сумата 3. 86 лв. - главница по фактура № **********/23.07.2019 г.
за предоставени телекомуникационни услуги за периода 22.06.2019 г.
- 21.07.2019 г. по договор от 24.12.2017 г. за далекосъобщителни
услуги, сключен между Г. Г. Б. и "БТК" ЕАД, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № № 1119/2021 г. по описа на РС- Елин Пелин.
ОСЪЖДА "У. е." ЕООД, ЕИК: ............., да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на Г. Г. Б., ЕГН: **********, сумата от 25 (двадесет
и пет) лева – разноски за държавна такса във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6