№ 76
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900005 по описа за 2022 година
Производството е по чл.238 и сл ГПК.
Ищецът „Ф.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.Д. ул. „Д.ска“
№4А, твърди в исковата си молба срещу ЕТ „П.” със седалище и адрес И. гр.М. №04010, за
присъждане на сумите:
30 000евро, (тридесет хиляди евро) продажна цена на замразени гъби по фактура
**********/14.02.2019г.
Ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 11.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата и
8884евро (осем хиляди осемстотин осемдесет и четири евро), представяваща лихва
за забава за периода 10.02.2019г. до датата на предявяване на иска 11.01.2022г.
Ищецът „Ф.“ ЕООД твърди, че по заявка на ЕТ “П.” И., страните постигнали устна
договорка за покупко-продажба на стоки- замразени гъби. Уговорена била продажна цена в
размер на 77 393,95 евро /седемдесет и седем хиляди триста деветдесет и три хиляди евро и
деветдесет и пет цента/.
Между страните била постигната договорка стоката да бъде предадена на ответното
дружество- “Е.“ в гр. К., обл, С., Б.. За доставката на стоката до И., страните се договорили
да се използва спедиторска фирма, а именно “Н.“ ЕООД, която да натовари стоката от
мястото, където ”Ф.“ ЕООД я е доставило- склад в гр.К., обл.С., Б. и да я транспортира до
И..
Стоката е натоварена от склада в гр.К. на дата 09.02.2019г. С натоварване на стоката
1
е завършил фактическия състав на сделката, като продавачът е изправна страна- т.е.
доставката е направена в Б..
Стоката е транспортирана до И. от фирма “Н.“ ЕООД. За извършения превоз е
издадена международна товарителница /ЧМР/. Гъбите /18 055 кг.- 33 палета/ са получени и
приети, без възражения за недостатъци от страна на ответника, на дата 11.02.2019г. в
разтоварен пункт гр.Рим.
За извършената доставка „Ф.“ ЕООД издал на ЕТ “П.”- И., инвойс фактура №
**********/14.02.2019г. за замразени гъби- 18055кг. на стойност 77 393,95 евро (седемдесет
и седем хиляди триста деветдесет и три евро и деветдесет и пет цента), включена надлежно
в дневника за продажби под № 27.
Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ плащането на продажната цена следва да бъде изпълнено
в деня на предаването на стоката освен, ако между страните не е уговорено друго. В
издадената фактура липсва уговорка, указваща начин на плащане, различен от предвидения
в закона.
Следователно купувачът ЕТ “П.” е бил длъжен да плати цената в деня на предаване
на стоката- 09.02.2019г.
До настоящия момент по банковата сметка на ”Ф.“ ЕООД, ЕИК: ., са постъпили
частични плащания в общ размер на 47 393,95 евро, видно от справка от 05.03.2019г.
/кредитни движения по сметка/.
Неплатеният остатък по процесната фактура, след приспадане на частичното
плащане, е в размер на 30 000 евро (левовата равностойност по курса на БНБ- 58 674 лева).
До настоящия момент дължимият остатък по издадената инвойс фактура не е заплатен нито
в брой, нито по банков път. Фактът на извършеното частично плащане по фактурата
означава извънсъдебно признаване на задължението от страна на ответника.
Предвид забавеното плащане и на основание разпоредбата на чл.294, ал.1 ТЗ, във вр.
с чл.86 ЗЗД, ответникът ЕТ “П.” дължи и мораторна лихва за забава върху претендираната
главница от 30 000 евро, за периода от 10.02.2019г. /датата следваща деня на предаване на
стоката/ до 10.01.2022г. /датата на предявяване на иска в съда/, в размер на 8884 евро
(левова равностойност по курса на БНБ- 8687,71 лева).
При така изяснената фактическа обстановка „Ф.“ ЕООД счита, че е изпълнил в пълен
обем договорните си задължения, а ЕТ “П.”- И. се намира в забава по отношение на
задълженията си за заплащане на остатъка от продажната цена на доставените му стоки-
замразени гъби, които възлизат общо в размер 30 000 евро.
Ето защо за ”Ф.“ ЕООД е налице правен интерес да предяви настоящият иск за
осъждането на ЕТ “П.”- И. да заплати посочената по- горе продажна цена, ведно с
мораторна лихва за забава.
Възникналите отношения между страните са частноправни с международен елемент и
следва да се квалифицират като договори за международна продажба на стоки по смисъла на
2
КОНВЕНЦИЯ на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки. Местата на дейност на страните в правоотношението са
както следва: за ”Ф.“ ЕООД- място на дейност Р. Б.; за дружеството ответник ЕТ “П.”
мястото на дейност е Р. И.. Република Б. и Република И. са страни по КОНВЕНЦИЯ на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на
стоки. Поради това Конвенцията намира директно приложение доколкото двете страни в
правоотношението имат места на дейност в договарящи държави.
Относно въпросите, които не са уредени с материални норми от КОНВЕНЦИЯ на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на
стоки, приложимото право ще се определи от стълкновителните норми на Регламент
593/2008 относно приложимото право към договорните отношения. Съгласно разпоредбата
на чл.4 б. „А” от същия регламент, договор за продажба на стоки се урежда от правото на
държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача- българското материално
право.
Българският съд притежава международна компетентност да разгледа повдигнатия
спор.
Според общите разпоредби за определяне на компетентния по международни спорове
съд, залегнали в чл. 4 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год. на ЕПС относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебно решения по граждански и търговски дела, искове
срещу лица, което имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилища на
тази държава членка. В чл. 7 от Регламента е предвидена специална компетентност по дела,
свързани с договор- в тези случаи делата могат да се образуват и в съдилищата по място на
изпълнение на въпросното задължение, респ. в случай на продажба на стоки- място в
държавата членка, където съгласно договора са доставени стоките.
Съгласно разпоредбата на същия Регламент по договори за продажба на стоки,
компетентни са съдилищата на държавата членка, където съгласно договора са доставени
стоките, или е трябвало да бъдат доставени. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 31 от
КОНВЕНЦИЯ на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки: Ако продавачът не е длъжен да достави стоката на
някакво друго място, неговото задължение за доставка се състои: а) ако договорът за
продажба налага превоз на първия превозвач за препращане на купувача. Отделно от това
съгласно условията на сделката, поместени в издадената от продавача и приета от купувача
фактура, същата е сключена с уговорено място на доставяне на стоката. От горното
произтича международната компетентност на сезирания съд.
В срока по чл.367 ГПК ответникът ЕТ „П.” не е подал отговор на исковата молба,
редовно призован на 17.02.2022г., редовно уведомен за задължението му по чл.40 ал.2 ГПК
да посочи съдебен адресат в Република Б..
В съдебно заседание на 01.07.2022г. процесуалният представител на ищеца ”Ф.“
ЕООД поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и
3
доказан. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца ”Ф.“ ЕООД искане за постановяване на неприсъствено решение,
намира същото за основателно.
Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: ответникът ЕТ „П.” е
редовно уведомен при условията на чл.40 ГПК за първото по делото заседание на
01.07.2022г. и не изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в
законоустановения срок, не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на
ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените
предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върната разписка от съобщение
изпратена до ответника ЕТ „П.” е била редовно връчена на 17.02.2022г. С пратката са
връчени преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, както и са му
дадени подробни указания за неспазването на сроковете за размяна на книжа и не
изпращането на представител в съдебно заседание, както и за възможността съдът да
постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл.239 от ГПК.
На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а
именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на
приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената
част на същата твърдения.
Ето защо искането за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника ЕТ „П.” да заплати
и направените от ищеца ”Ф.“ ЕООД 15240,-лв. деловодни разноски.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД, чл.318 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЕТ „П.” със
седалище и адрес И. гр.М. №04010 ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и
адрес на управление гр.Д. ул. „Д.ска“ №4А по банкова сметка с IBAN BG26 BUIN 9561 1000
3440 66 следните суми:
30 000евро, (тридесет хиляди евро) продажна цена на замразени гъби по фактура
**********/14.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
11.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата и
8884евро (осем хиляди осемстотин осемдесет и четири евро), представляваща лихва
за забава за периода 10.02.2019г. до датата на предявяване на иска 11.01.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЕТ „П.” със седалище и адрес И. гр.М.
№04010, да заплати на „Ф.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.Д. ул.
„Д.ска“ №4А сумата от 15240,-лв. (петнадесет хиляди двеста и четиридесет лева),
представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, чл.239 ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, чл.240 ГПК.
4
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5