Р Е Ш Е Н И Е
№
16.08.2019 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 17.07.2019 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Светлана
Лазарова като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 31 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. отм.,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ във вр. с § 22 ПЗР КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./,
във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по предявен
от ЗД "БУЛ ИНС", ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат Мариан
Илиев Гочев, иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1, предл.
1 КЗ /отм., приложим на осн. § 22 от ПРЗ на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г./ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, срещу И.И.М., ЕН **********,
с адрес ***, за заплащане на сумата от 50 000.00
лева, като частичен от 400 000.00
лв., представляваща сума на платените от ищеца на третите увредени лица
– М. О. М., ЕГН ********** и Н.Х.М.а, ЕГН ********** ***, застрахователни
обезщетения, вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2013 г. по застраховка
"Гражданска отговорност", подлежащо на възстановяване от
застрахования ответник, поради управляване от ответника на МПС след употреба на
алкохол, както и лихва върху тази сума считано от датата на ПТП - 21.12.2013г.,
до датата на която застрахователят е уведомен - 21.10.2014г., както и законна
лихва от датата на плащането на платените на третите увредени лица
застрахователни обезщетения – 12.07.2017г.
Вследствие на заявление за изменение на
исковата претенция, с молба вх. № 4501 от 15.11.2017г. /л. 67-68/, с
протоколното определение от 17.07.2019 г. е допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на размера му от 50 000.00 лева на 100 000.00 лева, частичен от 400 000.00 лв., на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК /л. 164/.
Ищецът навежда твърдения, че с ответника
били обвързани от валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите относно автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № РР 8632
АР. На 21.12.2013 г. в с. Беловец, ответникът нарушил правила за движение,
управлявал автомобила след употреба на алкохол
и с концентрация на алкохол 1.12 промила
според химическата експертиза, а според пробата от дрегера 1.58 промила. Така
причинил смъртта на Т.М.О., ЕГН **********, за което бил признат за виновен с
Присъда № 18 от 12.03.2015г. по по НОХД 39/2015 г. по описа на Окръжен съд –
Разград, влязла в сила на 28.03.2015г. За репариране на неимуществените вреди
на наследниците на починалия – неговите родители М. О. М. и Н.Х.М.а било
образувано гр.д.№ № 9958/2014г. По това дело И.И.М. участвал като трето лице
помагач на страната на застрахователя – ответник горецитираното дело. На
12.07.2017г., въз основа на влязло в сила осъдително решение по това дело,
ищецът платил по изпълнително дело образувано от М. О. М. сумата от
74 545.95 лв., а по изпълнително дело образувано от Н.Х.М.а – сумата от
74 526.11 лв. Претендира разноски.
В срока за отговор, исковата претенция е
оспорена от ответника, /л.37 СГС/.
Ищецът депозира допълнителна искова, с
която поддържа исковите претенции, като намира възраженията на ответника за
неоснователни /л. 43 СГС/.
Ответникът не е депозирал отговор на
допълнителната искова молба.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, за ищеца не се явява представител. Пълномощникът му адвокат
Александър Стефанов Илиев е депозирал писмена молба, с която прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие
и претендира разноски /л.67-70/.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването ответникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Радостин
Георгиев Ковалаков от АК – Разград. Същият признава иска досежно главницата от
100 000.00 лв., но оспорва претенциите за лихви. Моли иска да се уважи
досежно главницата от 100 000.00 лв., а претенциите за лихви да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Справка от база данни на
Информационен център към гаранционния фонд, на 16.04.2013г. е била сключена
застраховка "Гражданска отговорност" по полица № 02113001114752 за
автомобил с рег. № РР 86 32 АР. Застраховател е ищеца, а периода на действие на
застрахователния договор е от 17.04.2013 г. до 16.04.2014 г. /л.19 СГС/.
Видно от влязла в сила на 28.03.2015г. Присъда
№ 18 от 12.03.2015 г. по НОХД № 39/2015г. по описа на Окръжен съд – Разград /л.
7-16 СГС/, ответникът е признат за виновен в това, че на 21.12.2013 г. в с. Беловец, при управление на
лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ РР 86 32 АР, със скорост 80 км./ч.,
след употреба на алкохол в пияно състояние, нарушил правилата за движение по
пътищата: разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), който забранява на водачите на пътно превозно средство да
управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол; разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират пътните
превозни средства, които управляват; разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
чл.73, ал.1 от Правилника за прилагането
на ЗДвП, който забранява водача на пътното превозно средство от категория „В” да
превишава 50 км/ч, и по непредпазливост
е причинил смъртта на Т.М.О. на 21 г. от с. Беловец, като деянието е извършено в пияно състояние, с което осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3,
предл. 1, б. „б”, предл. 1, във вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Видно от Удостоверение за наследници на Т.М.О.,
е че след смъртта си е оставил за свои наследници по закон лицата: М. О. М. - баща и Н.Х.М.а – майка /л. 17 СГС/.
По делото са приети преписи от влезли в
сила Решение № 2282 от 06.04.2017г. по гр.д. № 9958/2014г., по описа на СГС, I-16 състав, Решение № 5 от 03.01.2018г. по в.гр.д. №
3657/2017г., по описа на САС, 12 състав, и Решение № 36 от 02.05.2019г. по т.д.
№ 1354/2018г. на ВКС, II т.о., ТК /л.146-155/. Съгласно същите ищецът е осъден да заплати на М. О. М.
и Н.Х.М.а, на основание на чл. 226 от КЗ /отм./ по 100 000 лв. на всеки един от
тях, ведно със законната лихва считано от 21.12.2013 г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т.М.О.
при ПТП, настъпило на 21.12.2013г. по вина на И.И.М. /настоящия ответник/. Горецитираните решения са постановени при
участието на настоящия ответник в качеството му на трето лице помагач на
страната на ответника в това производство - ЗД „Бул Инс“ АД /сега ищец/.
Въз основа на горепосоченото решение на
СГС, в частта му с която били присъдена сумите от по 50 000 лв. за всеки
едни от двамата ответници /т.е. общо 100 000 лв./ и в която част като
необжалвано било влязло в сила, то на 28.06.2017г. са издадени 2 броя
изпълнителни листове, с които настоящия ищец е съден да заплати на М. О. М. и Н.Х.М.а
по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 21.12.2013г. до окончателното изплащане /л.72 и 75/.
Въз основа на горните изпълнителни листове
са били образувани изпълнителни дела № 20179170400440 № 20179170400441 и двете
по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 917, съответно с взискател Н.Х.М.а и с
взискател М. О. М..
На 07.07.2017г. на ищеца са били връчени
покани за доброволно изпълнение по горецитираните изпълнителни дела, съответно
за:
- сумата
от 74 438.76 лв. /включваща
главница в размер на 50 000 лв., законна лихва в размер на
17 981.49 за периода 21.12.2013г. – 06.07.2017г., 1 484 лв. разноски
по изпълнителното дело за адвокатски хонорар, 4 973.27 лв./,
- сумата от 74 458.61 лв. /включваща главница в размер на
50 000 лв., законна лихва в размер на 17 981.49 за периода
21.12.2013г. – 06.07.2017г., 1 484 лв. разноски по изпълнителното дело за
адвокатски хонорар, 4 993.12 лв./.
На 12.07.2017 г. ищецът превел по сметка
на горепосочения ЧСИ сумите в размер на 74 526.11 лв. по първото
изпълнително дело и 74 545.95 лв. по второто изпълнително дело /л.67-76/.
С оглед на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от
1.01.2006 г. отм., бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ във вр. с § 22
ПЗР КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016 г./, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
При този иск в тежест на
ищеца е да установи че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение
по "Гражданска отговорност", че през време на същото е настъпило
застрахователно събитие, като ответник е увредил ІІІ-то лице, тоест че е провел
виновно противоправно поведение и е управлявал превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол над допустимата, следва да се
установи, че пострадал е претърпял конкретни вреди, както и че ищец е заплатил
обезщетение за същите, че ответник е обвързан от решението, постановено между
ищеца и пострадалия, както следва да докаже и че е платил и разноски по
изпълнението и лихва за забава, следва да докаже и активно поведение за
събиране на сумите.
Задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" покрива отговорността на собственици,
ползватели, държатели или водачи на МПС. КЗ разбира под водач на МПС лицето,
което непосредствено управлява МПС без да е нужно да е собственик, ползвател,
държател, като за да бъде обхванат от застрахователна закрила той следва да е
упълномощен от горепосочените лице. Упълномощаването в случая е предоставяне на
власт да извършва фактически действия по управляване на МПС, като не е нужно да
е писмено и изрично, като може да се извърши и с конклудентни действия.
Правото на застрахователя да иска от
застрахованото при него лице, причинило вредата в хипотезата на чл. 274 от КЗ, след плащането на застрахователното
обезщетение, е регресно право. Това право е предвидено само за един вид
имуществена застраховка - Гражданска отговорност на собственици, ползватели,
водачи на МПС. Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези
застрахователят е освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от
застрахован, но той е длъжен да изплати на пострадал обезщетение за вредите,
претърпени в следствие на поведението на застрахования. От момента, в който е
удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало
регресното му право срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно
обезщетение. (В този смисъл Решение № 279 от 29.05.2007 г. на ВКС по т. д. №
1037/2006 г., ТК).
За да възникне регресното право на
застрахователя е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" към момент на възникване на деликтна отговорност на
застрахования към ІІІ-то лице, поради причиняване на застрахователно събитие,
при което застрахован е провел поведение попадащо в хипотеза на чл. 274 от КЗ /отм./, плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в размер на стойност на вреди, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства, се установява, че на
21.12.2013 г. в с. Беловец, общ. Кубрат, обл. Разград, при управление на лек
автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ РР 86 32 АР, със скорост 80 км./ч., след
употреба на алкохол в пияно състояние, нарушил правилата за движение по
пътищата: разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), който забранява на водачите на пътно превозно средство да
управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол; разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират пътните
превозни средства, които управляват; разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
чл.73, ал.1 от Правилника за прилагането
на ЗДвП, който забранява водача на пътното превозно средство от категория „В”
да превишава 50 км/ч, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т.М.О. на 21 г. от с. Беловец, като деянието е извършено в пияно състояние,
с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението
по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б”, предл. 1, във вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с
чл. 342, ал. 1 НК.
Присъдата по НОХД е задължително за
гражданския съд в по арг. от чл. 300 от ГПК. Тя има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били
предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския съд
досежно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация
на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са
участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата, са извън
обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с
присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването, ако не е
било елемент от престъпния състав; размера на причинените
имуществени/неимуществени вреди, които не са елемент от престъпния състав,
тоест техния размер не е значителен; смекчаващи/отегчаващи вината
обстоятелства. Оправдателната присъда, за разлика от осъдителната такава,
обвързва гражданския съд само по повод на основанието, което е послужило за
оправдаването на подсъдимия. Присъдата в частта досежно размера на вредите, ако
са елемент от фактическия състав на престъплението, формира сила на пресъдено
нещо и е задължително за гражданския съд, като е противопоставимо на всички, а
не само на участниците в наказателното производство. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). В конкретния случай с приета по делото присъда е установено че
ответника като водач на горепосочения автомобил е провел виновно поведение като
е нарушил правила за движение по пътищата и е причинил смъртта на Т.М.О.
като е управлявал МПС в пияно състояние,
поради което и съдът приема за установени по делото тези обстоятелства.
Съдът приема за установено по делото, че в
следствие на виновното противоправно поведение на водача - ответник при управление на горепосочения
автомобил, наследниците на починалия Т.М.О. – родителите му Н.Х.М.а и М. О. М.,
са претърпели болки и страдания, справедливото обезщетение на които е в размер
на по 100 000 лв. за всеки един от тях, както и че към този момент ищецът и ответника са били обвързани от
валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" за
този автомобил.
Това се установява от приетите по делото
решения по дело № 9958/2014г., по описа на СГС, в.гр.д. № 3657/2017г., по описа
на САС, и по т.д. № 1354/2018г. на ВКС, II т.о., ТК, в което страните по настоящото дело са били
в отношения - главна страна и подпомагаща страна. Горецитираните решения по
иска по чл. 226 от КЗ /отм./ имат установително действие по
отношение на страните по настоящото дело, тоест това, което е установено в
мотивите на решенията е задължително в отношенията между главната страна и
подпомагащата й страна- аргумент по чл. 223 ГПК. В конкретния случай в мотивите на тези
решения по иска по чл. 226 от КЗ /отм./ е прието, че страните по
настоящото дело са били обвързани от валидно правоотношение по застраховка
"ГО", че водач на автомобил е провел виновно противоправно поведение
в причинна връзка на което са претърпени неимуществени вреди от Н.Х.М.а и М. О.
М. справедливо обезщетение на които е по 100 000 лв. за всеки един от тях,
дължи се и законна лихва от 21.12.2013г.
до изплащането на главницата, поради което и тези обстоятелства са установени
по настоящото дело.
Съдът приема, че от приетите и неоспорени
платежни нареждания за кредитен превод и покани за доброволно изпълнение /л. 71
- 76/ е установено че на 12.07.2017 г., застрахователят – ищец е заплатил на Н.Х.М.а
и М. О. М. главница в общ размер на 100 000 лв. /по 50 000 лв. на всеки от тях/, както и законна лихва за
периода от 21.12.2013г. до плащането.
При така възприето съдът приема, че по
делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника по чл. 274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /отм./ за заплащане на
сумата от общо 100 000 лв. за главница.
Относно възражението на ответника за
недължимост на законна лихва върху главницата, следва да се посочи, че при упражняване на регресното право на
застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал.
1, т. 1 КЗ (отм.), застрахователят
може да претендира платените на третите увредени лица обезщетения за забава
от увреждането до плащането. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 18 от 22.03.2017 г. на
ВКС по т. д. № 1935/2015 г., II т. о., ТК.
В случая ищецът претендира законна лихва
върху главницата за периода от 21.12.2013г. до 21.10.2014г., както и
законна лихва считано от датата на плащането на обезщетенията – 12.07.2017г.
до изплащане на сумата от страна на ответника. Тази претенция се явява
основателна.
Предвид изложеното, съдът намира
претенцията за основателна и доказана до предявения размер, поради което,
следва да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 274, ал. 1, т.1,
предл. 1 КЗ (отм.); изплатеното от последния обезщетение за претърпени вреди от
процесното ПТП на пострадалите до заявения с молбата за изменение на иска
размер от 100 000.00 лева, като
частичен от 400 000.00 лв., ведно със законната лихва дължима върху тази
главница за периода от 21.12.2013г. до 21.10.2014г., както и ведно със
законната лихва дължима върху тази главница за периода от 12.07.2017г. до
окончателното изплащане на главницата.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника и той
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв. представляваща разноски
за държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. С оглед изхода на делото
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.И.М., ЕН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС", ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер No 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, начин на
представляване – заедно, сумите в размери и на основание, както следва:
- сумата от 100 000.00 лв. (сто хиляди лева) –
главница, ведно със законната лихва върху главницата дължима за периода 21.12.2013г.
до 21.10.2014г., както и ведно със законната лихва върху главницата дължима
за периода от 12.07.2017г. до окончателното изплащане на главницата от
страна на И.И.М., като иска е предявен като частичен от 400 000.00
лв., представляваща изплатено от "БУЛ ИНС", ЕИК *********, като
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по полица №
02113001114752 от 16.04.2013г. за лек автомобил Алфа Ромео, рег. № РР 8632 АР
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на М. О. М., ЕГН ********** и Н.Х.М.а,
ЕГН ********** *** от виновно противоправно поведение на ответника И.И.М., ЕН **********,
управлявал на 21.12.2013 г. автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимото, платени, за което е постановена влязла в сила на
28.03.2015г. Присъда № 18 от 12.03.2015 г. по НОХД № 39/2015г. по описа на
Окръжен съд – Разград и влезлите в сила Решение № 2282 от 06.04.2017г. по гр.д.
№ 9958/2014г., по описа на СГС, I-16 състав, Решение № 5
от 03.01.2018г. по в.гр.д. № 3657/2017г., по описа на САС, 12 състав, и Решение
№ 36 от 02.05.2019г. по т.д. № 1354/2018г. на ВКС, II т.о., ТК, на основание чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила
от 1.01.2016 г./ във вр. с
§ 22 ПЗР КЗ
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, във вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД,
- сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева)
разноски по делото, на основание на чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия: