РЕШЕНИЕ
№172
гр. Велико Търново,16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. №206 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2
от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“ Сдружение с нестопанска
цел с ЕИК ===, със седалище и адрес на управление гр..., представлявано от
председателя на управителния съвет С.К, чрез дв. Р.П., против Решение №48/12.04.2022
г. но директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение
жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С220004-022-0019796/25.03.2022
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност както на самото решение,
така и на потвърденото с него ПНОМ. На първо място се твърди, че е нарушен
принципът за съразмерност на обезпечението, предвиден в нормата на чл. 195, ал.
7 от ДОПК, и е налице свръхобезпечение. На следващо място, жалбоподателят
акцентира, че по запорираната банкова сметка *** „Земеделие“ превежда субсидии
по договор, които не могат да бъдат използвани за обезпечения и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица. В тази връзка се позовава на ТР №2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на
ОСГТК. Възразява срещу довода на решаващия орган, че с разрешение за неотложно
плащане средствата в банката са оставени на разположение на сдружението, тъй като
разпореждането касае само част от постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми.
Поддържа, че не са налице предпоставките за налагане на обезпечението. По тези
съображения моли съда да отмени постановлението изцяло. Алтернативно иска да
бъде отменено в частта, касаеща наложен запор върху постъпващите от ДФ
„Земеделие“ суми по банковата сметка на жалбоподателя, отпуснати по договор. Претендира
направените по делото разноски, за което представя списък.
В
съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител адв. П.,
която допълва, че от 26.05.2022 г. има произнасяне на ВАС по АД №634/2022 г.,
по силата на което е спряно изпълнението на ревизионен акт.
Ответникът
– и.д. директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ... Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Обратно на поддържаното от жалбоподателя твърди, че плащанията от
ДФ „Земеделие“ по договор не са несеквестируемо имущество, но въпреки това
същите са оставени на разпореждане на субекта по силата на Разпореждане за
неотложни плащания от м. март 2022 г. и последващо такова от м. май 2022 г. Не
намира за нарушен принципа за съразмерност и отстоява, че публичният изпълнител
следи изключително и е преценил риска за удовлетворяване на интереса на
държавата от предходно наложеното обезпечение – запор върху МПС. Претендира за
присъждане на разноски по представен списък.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в
преклузивния 7-дневен срок, при спазване на принципа за задължително оспорване
на ПНПОМ по административен ред съгласно чл. 197, ал.1 от ДОПК. Горното налага
извода за нейната допустимост.
Съдът,
след като прецени приложените към административната преписка доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за
установено следното. Сдружение с нестопанска цел „Национална овцевъдна и
козевъдна асоциация“ е длъжник по Изпълнително дело №*********/2021 година по
описа на ТД на НАП – Велико Търново, задълженията по което /към датата на
налагане на обезпечението/ възлизат на 82 09,99 лева, от които 69 719,69
лева – главница, и 12 372,30 лева – лихва. От представената Справка за общите
задължения на сдружението се установява, че размерът на публичните задължения
към 17.05.2022 година е общо 83 111,14 лв. По изпълнителното дело е
изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх.
№С210004-149-0004052/13.04.2021 г., но не се твърди и не се доказва да е
предприето изпълнение. За обезпечаване възможността за събиране на публичните
вземания от държавата по отношение на задълженото лице е съставено
Постановление №С210004-022-0056333/04.08.2021 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Велико Търново за налагане на обезпечителни мерки – запор върху 17
моторни превозни средства, за всяко от които е посочена балансовата стойност,
общо възлизащи на 87 260,46 лева. ПНОМ е връчено по електронен пън на
09.08.2021 г. Последвало е издаването на процесното Постановление за налагане
на обезпечителни мерки №С220004-022-0019796/25.03.2022 г., с което на
жалбоподателя е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги –
„Уникредит Булбанки“ АД, в размер на 82 091,99 лева. Постановлението е
връчено електронно на 28.03.2022 г. и също електронно на банката са изпратени от
публичния изпълнител Запорно съобщение №С220004-003-0015041/25.03.2022 г.,
Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С220004-029-0010929/28.03.2022
г. и Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания
№С220004-031-0000830/29.03.2022 г. /в сила до 27.05.2022 година/. Видно от
уведомление №0890-49-019718/30.03.2022 г. банката не е пристъпила към
изпълнение на запорното съобщение именно поради даденото разрешение за
неотложни плащания. След изтичане на срока на разрешението за неотложни
плащания е издадено ново Разпореждане №С220004-031-0001429/27.05.2022 г. със
срок до 29.07.2022 г.
Видно
от Извлечение №33/01.04.2022 г. от разплащателната сметка на сдружението в
Уникредит Булбанк АД на 31.03.2022 г. е получен превод от 129 920,00 лева
от ДФ „Земеделие“ с основание ДП „Участие в изложения 2022 година“. Плащането е
по Договор №04/721256/0353120 от 22.03.2022 г. между ДФ „Земеделие“ и СНЦ
„Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“ и представлява директно плащане
„Помощ за участие в изложения“, като реални получатели и ползватели на помощта/субсидираната
услуга са регистрирани земеделски стопани, ангажирани с първично
селскостопанско производство. Не е спорно между страните, а и от приложените
банкови извлечения се установява, че по сметката, по която е направено
плащането от ДФ „Земеделие“, има и други постъпления, примерно: целеви вноски
от „Шийн груп 2016“ ООД, целеви вноски от „Китка 2016“ ООД, заемна сума от
Сдружение „Рожен – наследство в бъдеще“, захранване с лични средства на
председателя и други.
Съобщението
за процесното ПНОМ е връчено на 28.03.2022 г. на жалбоподателя, който в срок го
е оспорил пред директора на ТД на НАП – Велико Търново с идентични на изложените и пред
съда мотиви и аргументи. В тази връзка е постановено оспореното Решение
№48/12.04.2022 г., с което жалбата е оставена без уважение и ПНОМ е потвърдено
като правилно и законосъобразно. Решаващият орган е отхвърлил възраженията за
несеквестируемост на плащанията от ДФ „Земеделие“. Позовавайки се на издаденото
разрешение за неотложни плащания, е изложил мотиви, че на практика постъпващите
суми по договора са оставени на разпореждане на длъжника. Посочено е, че няма
пречка запор да се налага и изпълнява до размера на други секвестируеми суми,
налични по сметката, за което цитира т. 13 от ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ВКС. Не са уважени и оплакванията за свърхобезпеченост, тъй като преценката за
съответствието с обезпечителната нужда зависи не само от размера на
задължението и стойността на обезпечението, а и от целта му – да предотврати
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Цитирана е разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, според която цялото
имущество на длъжника служи за обезпечаване на неговите задължения. Съобщението
за изготвеното решение е връчено на жалбоподателя по пощата на 19.04.2022 г.
видно от известието за доставяне. Справка по номера на товарителницата в сайта
на куриера установи, че жалба вх. №6254#1/27.04.2022 г. е предадена на
куриера на 26.04.2022 г. Въз основа на
тази жалба пред Административен съд – Велико Търново е образувано настоящото
производство.
В
хода на съдебното дирене е представена и приета цялата административна преписка
по оспорваните актове, както и представените от жалбоподателя банкови
извлечения и Разпореждане №С220004-031-0001429/27.05.2022 г. на публичния
изпълнител.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно
нормата на чл. 197, ал 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка, може да се обжалва пред административния съд по
местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От
друга страна, нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които
съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и
систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че
предмет на съдебен контрол на настоящото производство са ПНПОМ и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът
съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на
оспорвания акт по чл. 168 от АПК във вр. с §2 от ДОПК извършва преценка дали
при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност: наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и
съобразяване с целта на закона.
Процесното
решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата
компетентност, а именно – и. д. директор на ТД на НАП, град Велико Търново
съгласно Заповед №1276/07.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП.
Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал 1
от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. В същото, след обсъждане на
наведените в жалбата доводи, са изложени подробни съображения, основани на
приетите за установени факти, мотивирали и. д. директор на ТД на НАП – Велико
Търново да потвърди обжалвания пред него административен акт. Обстоятелството,
че изводите, до които е достигнал решаващият орган при преценката на едни или
други факти или приложимите законови норми, не съвпадат с тези на задълженото
лице, само по себе си не представлява порок, засягащ законосъобразността на
оспореното решение.
Обжалваното
ПНПОМ също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП –
град Велико Търново, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата
норма задължителни реквизити. В постановлението са изложени фактически
основания, т.е. юридическите факти, от които публичният изпълнител е почерпил
упражнените от него права. Налагането на обезпечителни мерки е направено с цел
обезпечаване събирането на установено и изискуемо публично вземане по
изпълнително дело, като наложеният запор е определен до размера на задължението.
Точно и ясно е посочено правното основание – чл. 195, ал. 1 – 3, вр. чл. 200 и
чл. 202 от ДОПК. С процесното ПНОМ са наложени мерки, тъй като наложеното вече
обезпечение не е достатъчно според преценката на публичния изпълнител.
Определящи за тази преценка и за затрудненото събиране на задълженията, е не
само техният размер, но и ликвидността на движимите вещи, върху които са
наложени запори, както и липсата на активно поведение от страна на самия
жалбоподател за погасяване на задълженията към момента на издаване на ПНОМ. Противно
на твърденията на жалбоподателя в случая са налице предпоставките за налагане
на обезпечителни мерки, поради което съдът намира, че в рамките на своята
оперативна самостоятелност компетентният орган правилно е преценил нуждата от
постановяване на обезпечителната мярка: запор върху вземане в банка, която да
се явява адекватна на така доказаната обезпечителна нужда. Постановлението е
мотивирано в достатъчна степен, включително чрез посочване на фактическите и
правните основания за издаването му по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК.
Освен това, съгласно Тълкувателно Решение на ОСГК на ВС № 16/1975 г. мотивите
могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите
го документи, подготвящи неговото издаване. По тези съображения съдът преценява
като неоснователни поддържаните възражения за нарушаване на принципа за
съразмерност и за свръхобезпечение. Определяща
за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя
страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с
имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на
изпълнението. Изпълнението на едно публичноправно задължение е невъзможно само
когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно
средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери
или в последствие – поради отчуждаването му, няма такова. Преценката за
затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е адекватно
съобразена от публичния изпълнител, който е пристъпил към постановяване на
обезпечителни мерки чрез налагане на запор върху вземания в търговска банка,
въпреки наложените запори върху МПС, което в случая отговаря на изискването за
съразмерност по чл. 6 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. Обезпечителната мярка трябва
да съответства на вземането на държавата и при определянето и следва да се
вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и
интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява.
Следователно съдът намира, че в случая е спазена и целта на закона.
Съдът
не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при постановяване на проверяваните актове. В рамките на производството
по издаване на ПНПОМ публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще
бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания
и при съобразяване на условията по чл. 195 от ДОПК същият има правомощието да
наложи обезпечителните мерки, който въпрос е на оперативна самостоятелност и
съгласно нормата на чл. 169 от АПК във вр. с §2 от ДОПК съдът следва да
ограничи проверката си само досежно наличието на оперативна самостоятелност и
изискването за законосъобразност, като жалбоподателят не се лишава от правото
да иска изменение на постановеното обезпечение. В крайна сметка, в
административното производство и в съдебното такова от жалбоподателя не са
представени доказателства, които да обосноват различна от горната преценка.
Съгласно
чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна
мярка в зависимост от наличието на предвидените в тази разпоредба абсолютни
условия, каквито в настоящия казус не са налице. Настоящата инстанция споделя
мотивите, изложени в потвърдителното решение с изключение на тези, касаещи постъпленията
по банковата сметка на жалбоподателя от ДФ „Земеделие“ и наложеният върху тях
запор. Обжалваното решение и потвърденото с него постановление са материално
незаконосъобразни в тази част и
искането на жалбоподателя за отмяната им в тази част е основателно по следните
мотиви.
Паричните средства по договора между СНЦ „Национална
овцевъдна и козевъдна асоциация“ и ДФ „Земеделие“ представляват държавна помощ
по Схемата „Помощ за участие в изложения“, цели подпомагане на ползватели на
субсидираната услуга, предоставена от бенефициера. Сдружението се явява лице по
чл. 11, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП – други лица, на които фондът предоставя средства.
Субсидията е основана на чл. 12, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП, по смисъла на който
фондът подпомага и предоставя парични средства на тези лица за дейности за
обучението и информационното им обслужване, както и на чл. 24, §1 от Регламент
/ЕС/ №702/2014, според която съставлява помощ за мерки за насърчаване в полза
на селскостопанските продукти. По аргумент от §4 на същата норма помощта
обхваща допустими разходи за организирането на и участието в конкурси,
търговски панаири и изложения. Тоест помощта съгласно тази схема е вид държавна
помощ, предоставяна при условията на правото на ЕС, като администратор по
прилагането и предоставянето на която по смисъла на чл. 10 от Закона за
държавните помощи е ДФ „Земеделие“.
Правилно е посочено в потвърдителното решение, че
подпомагането на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане
на земеделските производители, като според чл. 17а предоставените средства са
публични финансови средства, а чл. 42 и чл. 43 от Закона за публичните финанси определя
същите като част от структурата на държавният бюджет. Съответно в Закона за
държавния бюджет за 2022 г., в чл. 100, ал. 1 е посочено, че целево
предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности
и услуги не могат да се използват за обезпечения., при което съгласно ал. 2
средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. След
като финансирането е целево и не се допуска то да преследва цел, различна от
осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство
и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат
цялата помощ, която им е отпусната и предвид източникът на средствата, то се
налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно
от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са
отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено принудително
изпълнение. При описаните факти и съобразявайки тази нормативна рамка, както и
вида на паричните средства, съдът не споделя позицията, изразена в
потвърдителното решение, че отпуснатите на жалбоподателя средства не попадат в
обхвата на цитирания чл. 100 от ЗДБ за 2022 г.
Действително чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 442 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД, прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника.
Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е
предвидена изрично в закон или общностен документ и тези норми са императивни,
както е в настоящия случай. Цитираните нормативни актове въвеждат допълнително основание
за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Посочените средства за директни плащания винаги са целеви и са
предназначени за подпомагане на земеделските производители съгласно чл. 4, ал 3
и чл. 20 от Конституцията на Република България и след като тези средства се
предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на
индивидуално принудително изпълнение. Нормата на чл. 11 от Регламент /ЕО/ №
1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета съдържа изрична забрана за насочване на
принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу
когото са предприети действия по принудително изпълнение.
В
конкретния случай, видно от представените по делото извлечения от банковата
сметка на сдружението, по нея постъпват и други суми, извън тези за субсидията
от ДФ „Земеделие“. При това положение ответникът правилно се е позовал на т. 13
от Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС на Република
България, според която когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от
несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, постъпват и плащания по други /секвестируеми/ вземания,
изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия
размер на другите /секвестируеми/ постъпления. Следователно запорът е възможен
и законосъобразен при спазване параметрите на несеквестируемостта. Предвид наличието
на постъпления по сметката на жалбоподателя, за които няма данни да са
несеквестируеми, приходната администрация има възможност да наложи запор върху
тази сметка, но следва изрично да извърши дължимата преценка и да изложи мотиви
за спазване на принципите за несеквестируемост. В настоящия случай несекверистируемостта
на въпросните средства по
Схемата „Помощ за участие в изложения“, постъпващи по сметката от Държавен фонд „Земеделие“, не
е вписана нито в ПНОМ, нито в запорното съобщение, а в потвърдителното решение
това обстоятелство въобще се отрича, поради което основателно жалбоподателят
твърди, че неговите права са засегнати, като е запорирано несеквестируемо
имущество. Поради липсата на мотиви в този смисъл не става ясно, че запорът
касае само сумите, извън субсидията, които съответно подлежат на принудително
изпълнение. Според цитираното ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС запорът на парично
вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Нито
компетентният публичен изпълнител, нито решаващият орган са отчели
несеквестируемостта на средствата от субсидии. Обезпечението е една
антиципирана фаза на принудителното изпълнение, следователно щом последното е
недопустимо, то и обезпечението е незаконосъобразно. При това положение ПНОМ и
потвърждаващото го решение са незаконосъобразни до размера на несеквестируемите
вземания на длъжника. С оглед изложеното публичният изпълнител неправилно е
наложил запора върху постъпленията, представляващи помощ от ДФ „Земеделие“ по сметката
на длъжника и неправилно издаденото от него постановление е било потвърдено с
процесното решение, което подлежи на отмяна в тази му част.
Без правно значение е обстоятелството, че в полза на
сдружението има издадено разпореждане за разрешение част от постъпилите или
постъпващите суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни
плащания, както и че разполага с възможността да поиска замяна на обезпечителната
мярка, защото това не променя извода, че част от запорираните средства са с
несеквестируем характер и не могат да бъдат обект на обезпечение.
При този изход на спора и предвид алтернтивно заявеният
петитум в жалбата жалбоподателят има право да получи разноски съобразно
представения списък. В негова полза следва да се присъдят такива в общ размер
на 250 лева.
Водим от горното Административен съд - Велико Търново, осми
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Национална
овцевъдна и козевъдна асоциация“ Сдружение с нестопанска цел с ЕИК ===, със
седалище и адрес на управление гр..., представлявано от председателя на
управителния съвет С.К, Решение №48/12.04.2022 г. но директора на ТД на НАП –
Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №С220004-022-0019796/25.03.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, В ЧАСТТА
относно наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника – субсидии от
Държавен фонд „Земеделие“ по сметката на сдружението в Уникредит Булбанк АД с
IBAN ***.
ОТМЕНЯ Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №С220004-022-0019796/25.03.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, В ЧАСТТА, с
която е наложен запор върху суми от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ по сметката на
сдружението в Уникредит Булбанк АД с IBAN ***.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
– София, да заплати на „Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“ Сдружение с
нестопанска цел с ЕИК ===, със седалище и адрес на управление гр...,
представлявано от председателя на управителния съвет С.К, разноски по делото от
250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ