РЕШЕНИЕ
гр.София27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №13873 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 14.03.2018 г. по гр.д. №70102/15
г., СРС, ГО, 37 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С. ” ЕАД, с ЕИК: ******, обективно съединени
искове с правно основание чл.415 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, че Б.С.Б., ЕГН:**********
***, дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 2 082.62 лв. представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2012г. до м.04.2014г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в в гр. София,
ж.к.“******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2015г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
229.62 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на дължимата
стойност на потребената топлинна енергия за периода от 03.07.2012г. до
22.04.2015г.„ като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 2124.06 лв. и за м.04.2012г., и иска на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД представляваща обезщетение за забава плащането на дължимата
стойност на потребената топлинна енергия за периода от 31.05.2012г. до
30.06.2012г. и над уважения размер - до размера от 276.84 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви, изложени в нея.Твърди,че
е незаконосъобразно и в противоречие с процесуалния закон.Не е доказана
облигационната връзка-соченият като топлоснабден имот е в бл.028,а ищецът представя
доказателства за бл.11-15,а удостоверението за идентичност на административен
адрес не било изадено от надлежен орган .Фактурата от 31.07.2014 г. била извън
процесния период,макар че обхващала задължения ,касаещи процесния период.Последната
метрологична проверка на топломера била на 20.09.2012 г. и нямало доказателства
за последващи проверки.Сградната инсталация била над 50 % като ищецът не е
отправил уведомление до етажните собственици да се предприемат действия по
Методиката и така бил неизправна страна по договора за доставка на ТЕ.
Моли да бъде отменено изцяло решението на СРС като се отхвърлят исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е
ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство. Ответникът оспорва исковете .
Софийски градски съд обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Съобразно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта –в
обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен от посоченото в жалбата.
От неоспореното в срок
пред първоинстанционния съд удостоверение за идентичност на административен
адрес се установява,че топлоснабдения имот в бл.028 на жк Люлин,гр.София е в блок със строителен номер 11-15. Оспорването
на удостоверението за идентичност е несвоевременно направено с въззивната жалба
и не следва да бъде разглеждано.
Общата фактура от 31.07.2014 г.касае
задължения за процесния период до 30.04.2014 г.,независимо,че тяхната
изискуемост настъпва в период след
издаване на фактурата.
Според вещото лице енергията
за сградна инсталация като процент от
общата енергия за отопление е 57.83 % ,но това не води до недължимост на сумите за потребена топлинна енергия
поради завишения дял на топлинната енергия, отделена от сградната инсталация.
Според чл.143, ал.1 ЗЕ и чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Наредбата/, количеството топлинна енергия, отделена
от сградната инсталация се изчислява от фирмата за дялово разпределение
съгласно методиката към Наредбата (т. 6.1 от методиката), като така е изоставен
подходът това количество да е отнапред определено в договора между етажните
собственици и фирмата за дялово разпределение или да е нормативно определено.
Според т.6.1.1 от Методиката това количество зависи от вида и топлофизичните
особености на сградата и на отоплителната инсталация, а също така и от начина
на използване на отоплението от живущите (както посочва и вещото лице). Влияние
върху количеството енергия за сградна инсталация оказва и намаленият топлинен
товар в сграда - етажна собственост, вследствие от изключване на отоплителните
тела, който води до увеличаване загубите от самата сградна инсталация и
респективно до по-голям дял на изразходената от нея енергия в сметките за
отопление. Поради това, при констатиране на намален топлинен товар с повече от
50% от проектния е възможно количеството енергия, отделена от сградната
инсталация, да е по-голямо от количеството енергия за отопление на имотите.
Самият факт обаче, че отдадената от сградна инсталация енергия е по- голяма /в
случая 57.83%/ от общото потребление не означава, че тази енергия не е
потребена, нито че това е довело до грешно отчитане на потребената от ответника
ТЕ. Действително съгласно чл. 78, ал. 1 от Наредбата, в подобни случаи
топлопреносното предприятие е длъжно да уведоми етажната собственост
собственост за констатираното увеличение на дела на енергията, отдадена от
сградната инсталация, но неизпълнението на това задължение също не води до
недължимост на цената за тази енергия. Целта на това уведомяване и предприемане
на действия съгласно т.6.6 от Методиката към Наредбата е с оглед преценката
дали занапред сградата да продължи да бъде топлоснабдена или да бъде прекъснато
топлоснабдяването (чл. 78, ал. 5, т. 2 от Наредбата). До вземането на решение
за прекратяване на топлоснабдяването обаче потребителите остават потребители за
потребеното количество топлинна енергия, дори и при посочените стойности на
отдадената от сградната инсталация енергия - аргумент от чл.153, ал.З ЗЕ и
дължат да заплащат тази енергия, разпределена въз основа на обемите на имотите
им (чл.143, ал.З от ЗЕ). По тези съображения съдът приема, че размерът на
потребената от ответника топлинна енергия е определен в заключението на вещото
лице по техническата експертиза, като този размер не се влияе от неизпълнението
на задължението по чл. 78, ал. 1 от Наредбата от страна на ищеца и съответно
стойността на тази енергия следва да бъде заплатен от ответника.
Общият топломер е проверен на 20.09.2012 г. и след
изтичане на двугодишния срок за проверка,последващата следва е на 20.09.2014
г.,в период след процесния.Възражението за липса на последваща проверка е
неоснователно.
Не се
доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като
законосъобразно , следва да бъде потвърдено.
Постъпила е частна жалба срещу разпореждане от 15.05.20018 г.,с което е
отказано издаване на изпълнителен лист за разноски.
С жалбата се твърди,че
разпореждането е неправилно,тъй като са поискани разноски по влязло в сила
решение в тази част.Моли да се отмени разпореждането и да се издаде
изпълнителен лист.Претендират се разноски.
В срока не е постъпил отговор по
частната жалба.
Съдът намра,че частната жалба е
основателна.С посстановеното решение пред СРС са присъдени разноски в размер на
77.91 лв.за адвокатско възнаграждение на ответницата,съобразно отхвърлената
част .В тази част /отхвърлителната/решението е влязло в сила.Следва да се
издаде изпълнителен лист,а разпореждането да бъде отменено.
Сторени са разноски от частния
жалбоподател в размер на 300 лв.,които следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 14.03.2018 г. по гр.д. №70102/15 г., СРС, ГО, 37 с-в .
ОТМЕНЯ разпореждане от 15.05.20018 г.,с
което е отказано издаване на изпълнителен лист за разноски и вместо това
постановява:
Да се издаде изпълнителен лист за
разноски в полза на Б.С.Б. в размер на 77.91 лв.
ОСЪЖДА
Т.С. ЕАД да заплати на Б.С.Б. ЕГН ********** сумата 300 лв.разноски
по частна жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.