Р Е Ш Е Н И
Е № 50
Гр. Сливен, 13.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 47 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 103 по описа на Районен
съд - Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260225/08.11.2021
г. по АНД № 103/2021 г. на Районен съд – Сливен е отменено Наказателно постановление № 364/08.12.2020 г. на Директора на Главна
дирекция „Национална полиция“, с което на Г.И.И.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 64 т. 3 от Закона за частната
охранителна дейност (ЗЧОД) и на основание чл. 79 от с.з. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение, касационният жалбоподател Главна дирекция „Национална
полиция“, чрез процесуален представител го обжалва в срок с доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на същото. Твърди се неправилност
в изводите на съда относно фактите и
несъответствие на същите със събраните по делото доказателства. Счита, че дейността
на частните съдебни изпълнители и помощник – частните съдебни изпълнители може
да бъде оценена като такава, свързана с изпълнение на публични функции, предвид
това, че държавата им е делегирала определени свои функции, които са изцяло в
нейните прерогативи. В тази насока било и законодателното разрешение в чл. 93
ал. 1 б. „б“ от НК, където се сочело, че ЧСИ и помощник – ЧСИ са „длъжностни
лица“. Позовава се и на чл. 431 ал. 2 от ГПК, съгласно който държавните
учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват
съдействие на съдебния изпълнител. Моли съда да приеме, че АУАН и НП са
издадени при спазване на всички съществени процесуални правила и в съответствие
с материалния закон. Нарушението било установено и доказано по безспорен начин
и квалифицирано от наказващия орган в съответствие със закона. Моли съда да
отмени обжалвания първоинстанционен съдебен акт и потвърди наказателното
постановление, с претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В открито съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се
представлява.
В о.с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява.
В о.с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че първоинстанционното съдебно
решение е законосъобразно. Решаващият съдебен състав анализирал много детайлно
фактическата обстановка и извел не само правни, но и житейски логически изводи.
Заема становище, че съдебния акт не страда от пороци и предлага да бъде оставен
в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е установено следното от фактическа страна:
По описа на ЧСИ
рег. № *** – Г. Г. било образувано изп. дело №
20189150401946, по което предмет на принудително изпълнение е ФЕЦ – с. О.. На 08.07.2020 г. при ЧСИ
постъпил сигнал от назначения п. Й. Ц. А., че в обекта има опасност от
възникване на пожар поради наличието на неокосена изсъхнала трева и в тази
връзка следва да се предприемат спешни действия по почистване на тревата в близост
до соларните панели. С Протокол от същата дата ЧСИ Г. разпоредила А. да о. в
максимално кратък срок косенето на тревата в и около ФЕЦ – с. О., да п.
своевременно имена на лицата, които ще извършат тези действия, дата и час за
това. С писмо от 09.07.2020 г. А. посочил лицата, както и че дейностите по
почистване на терена ще се осъществят от 13.07.2020 г. до 17.07.2020 г. На
14.07.2020 г. А. уведомил ЧСИ, че служители на охранителната фирма не допускат
до обекта лицата, на които ЧСИ е дал разрешение за достъп с цел почистване на
терена, като нито охранителната фирма, нито лицата били посочени поименно. На
15.07.2020 г. ПЧСИ А. Д. съставил протокол, съобразно чието съдържание на
същата дата е извършен спешен и неотложен оглед на имуществото на длъжника по изп.д. „СИУС“ ООД. Съгласно протокола ПЧСИ подканил
представителите на „А. с. с.“ и „П. с. г.“ да допуснат в обекта определените
лица, които да извършат почистването на терена; първите и п. А. нямали нищо
против, но представителят на второто дружество И. П. заявил, че ще допусне само
две от лицата. Според свидетелските показания на Д., Г.И. не е казвал нищо за
допускане или недопускане до обекта на ПЧСИ или на лицата, които да почистват.
Същото е заявено и в показанията на свид. Й. А..
Последният сигнализирал за случилото се и до ГДНП, където свид.
В. Ц. (п. и. в сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“)
извършила проверка. В хода на последната Ц. установила, че обектът се охранява
от „А. с.“ и „П. с. г.“ и изискала данни за служителите, които са били на
работа в обекта на 15.07.2020 г. Така били установени четири лица, сред които и
настоящият ответник по касационното обжалване – Г.И.. На 02.10.2020 г. срещу Г.И.И. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 364, в който било прието от фактическа страна, че като о. в „П. с.
г.“ ООД на 15.07.2020 г. в обект Фотоволтаична централа „СИУС – О.“ не е д. ЧСИ
Г. Г., ПЧСИ А. Д. и назначения п. Й. А. да изпълнят служебните си задължения,
както и определените за почистване на терена лица. Така приетото от фактическа
страна било квалифицирано като нарушение по чл. 64 т. 3 от Закона за частната
охранителна дейност. Въз основа на съставения акт, на 08.12.2020 г. директорът
на ГДНП издал Наказателно постановление № 364/08.12.2020 г. на Директора на
Главна дирекция „Национална полиция“, с което на Г.И.И.,
ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 64 т. 3 от Закона за частната
охранителна дейност (ЗЧОД) и на основание чл. 79 от с.з. наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
За да отмени
наказателното постановление, решаващият съд е приел, че е налице противоречие
между описаните в АУАН и НП обстоятелства и установената в хода на съдебното
дирене фактическа обстановка, като е недоказано извършване на нарушението от
страна на И.. При такива изводи първоинстанционният съд е обосновал извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление и е постановил неговата
отмяна.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, при следните
съображения:
Видно от събраните
по делото доказателства, никъде не се установява пряка причастност
на И. към описаните в АУАН и НП обстоятелства. Както в административнонаказателната
преписка, така и по делото липсват каквито и да било доказателства, че
наказаното лице по някакъв начин е осъществило състава на чл. 64 т. 3 от ЗЧОД,
като е осъществил действия по възпрепятстване на държавен или местен орган да
изпълни своите правомощия. Напротив, от показанията на свид.
А. Д. - ПЧСИ, който е присъствал и съставил протокола на 15.07.2020 г., Г.И. не
е заявявал, че няма да даде достъп на ПЧСИ и другите лица до обекта. Такава
констатация не е отразена и в самия протокол. При тези данни абсолютно
обосновано първоинстанционният съд е приел, че нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на И. не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Установено
е още и с категоричност, че ЧСИ Г. Г. въобще не е присъствала на посещението на
процесната дата, поради което няма как да бъде препятстван достъпа й до обекта.
Следователно, събраните в хода на съдебното дирене пред Районния съд писмени и
гласни доказателства дискредитират възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка, поради което при недоказаност на административното деяние,
постановения санкционен акт се явява незаконосъобразен. Изложените в тази
насока изводи на първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящата
касационна инстанция е не следва да бъдат приповтаряни. Районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Изложените в
касационната жалба доводи са неотносими към
формираните от Районния съд изводи в атакувания съдебен акт. Същият е
постановен при спазване на материалния закон и всички съществени
съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил
обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление №
364/08.12.2020 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с което
на Г.И.И., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение
по чл. 64 т. 3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и на основание
чл. 79 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00
(петстотин) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260225/08.11.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 103/2021
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.