РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. С., 11.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14251/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 147525/17.11.2016 г., предявена от
Д.Н.Д., с ЕГН: **********, починала на 05.08.2018
г., в чиито процесуални права, като ищци по делото са конституирани
наследниците й по закон: С.Д.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.С.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Н.С.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ЗД Е.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
В исковата молба се твърди, че на 14.07.2016 г., в с. Обручище,
Общ. Гълъбово, Обл. Стара Загора, на ул. „9-ти септември“, М.Ж.П., при управление на
лек автомобил „ВАЗ“, с peг. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се лек
автомобил „Опер Корса“, с рег. ********, управляван от Д.Н.Д..
В
исковата молба се твърди, че в резултат на така описаното ПТП, Д.Н.Д. е
получила следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка със загуба на
съзнание, хематоми по цялото тяло, натъртване на ляво рамо и кръста от лявата
страна. Д.Н.Д. изпаднала в безсъзнание за неопределено време, имала силно
главоболие, гадене, световъртеж и болки в контузените места. Била приета в
болница, където била поставена на постелен режим и била проведена обезболяваща
терапия с аналгетици и интравенозни инфузии. Сочи се, че е търпяла изключителни
болки и страдания, които продължавала да търпи и към предявяване на исковата
молба.
В исковата молба се твърди, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „ВАЗ“,
с peг. № ********, включително и на водача М.Ж.П..
Предвид изложеното, ищците молят, да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати по 8 666.67 лева – представляващи
обезщетение за претърпените от Д.Н.Д.
неимуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано
от датата на непозволеното увреждане (14.07.2016 г.) до окончателното им
изплащане. Ищците претендират и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗД Е.” АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по силата на който, към датата на процесното ПТП, е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил лек
автомобил „ВАЗ“, с peг. № ********,
включително и на водача М.Ж.П.. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че не е налице противоправно поведение на водача на лек автомобил „ВАЗ“, с peг. № ********.
Оспорва механизма на ПТП, като излага съображения, че констативният протокол за
ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно вината и механизма
на деянието. Ответникът оспорва и описаните в исковата молба неимуществени
вреди, като твърди, че същите не са доказани. Сочи, че не е доказана и
причинно-следствена връзка между процесното събитие и описаните вреди.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че при настъпване на
процесното ПТП, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, Д.Н.Д. е управлявала лек
автомобил „Опер Корса“, с рег. ******** без поставен предпазен колан, който да
фиксира тялото й към седалката, така че да се избегне свободното движение на
тялото вътре в купето. Твърди, че ако е била с поставен предпазен колан,
уврежданията не биха настъпили.
Ответникът излага съображения и че
претендирания размер на обезщетението е явно несправедлив и многократно
завишен. Същият не бил пропорционален на вида и обема на претърпените вреди,
както и на интензитета на преживените болки и страдания. Ответникът оспорва и
претенциите за лихви.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 14.07.2016
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/07/116000852102, валидна от 19.03.2016
г. до 03.10.2016 г., „ЗД Е.” АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил
„ВАЗ“, с peг. № ********, включително и на водача М.Ж.П.. Този
факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението
от 10.08.2017
г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 14.07.2016 г., в с. Обручище, Общ.
Гълъбово, Обл. Стара Загора, на ул. „9-ти септември“, е реализирано
пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „ВАЗ“, с peг. № ********, управляван от М.Ж.П.,
и насрещно движещия се лек автомобил „Опер Корса“, с рег. ********, управляван
от Д.Н.Д..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, съставен на 14.07.2016 г.
от дежурен по ПТП в РУ-Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, който е посетил
мястото на ПТП – с. Обручище, ул. „9-ти септември“. Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че водачът
на лек автомобил лек автомобил „ВАЗ“, с
peг. № ******** - М.Ж.П., е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил насрещно
движещия се лек автомобил „Опер Корса“, с рег. ********, управляван от Д.Н.Д..
Като
пострадали лица в Констативния протокол са посочени М.Ж.П. и Д.Н.Д..
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед
на местопроизшествие, съставен на 14.07.2016 г. от разследващ полицай при РУ-Гълъбово, в
съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
В
протокола е посочено, че при направения оглед, на местопроизшествието е намерен
лек
автомобил „Опер Корса“, с рег. ********, който е с „деформиран преден капак, предна броня, ляв фар …. Счупено предно
панорамно стъкло с паяженовидна форма с
център на 60 см. От долния край и 22 см. От левия край. От вътрешната част на
стъклото има наличие на косми от коса“.
По случая е било образувано досъдебно производство № 162/2016 г. по описа
на РУ-Гълъбово, пр.пр. № 409/2016 г. по описа на РП – Гълъбово.
С постановление от 14.12.2016 г. на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Гълъбово, производството по ДП № 162/2016 г. по описа на РУ-Гълъбово, пр.пр. № 409/2016 г. по описа на
РП – Гълъбово, е било прекратено, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (след като е прието, че причина за
настъпилото ПТП са допуснатите от водача М.Ж.П. нарушения на Закона за
движение по пътищата, но причинената по непредпазливост от Пенев телесна
повреда на Д.Н.Д. е лека такава).
Видно от писмо с рег. № 447000-3280/22.08.2017 г. на РУ-гр. Гълъбово, след
прекратяване на наказателното производство по ДП № 162/2016 г. по описа на РУ-Гълъбово, на М.Ж.П. е
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж.Т.Д.. Свидетелят
разказва за процесното ПТП, че е управлявал бус „Мерцедес“, изпреварила го червена „Лада“,
която навлезнала в насрещната лента и се ударила в насрещно движещия се в
своята лента за движение, лек автомобил, управляван от Д.Н.Д.. Свидетелят сочи, че след
ПТП, Д.Д. е стояла в колата 2 – 3
минути, след това седнала на бордюра, тъй като й станало лошо.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е
изготвено заключението по автотехническа
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, и от
която се установява следният механизъм на произшествието:
На
14.07.2016
г., около 10.20 часа, в с. Обручище, по ул. „9-ти септември“, в
посока от запад на изток, към центъра, се е движил лек автомобил „Опер
Корса“, с рег. ********, управляван от Д.Н.Д., със скорост около 46 км./ч. По
същото време, срещу лек автомобил „Опер Корса“, в обратната посока и в насрещната
лента, на близко разстояние, се е движил товарен микробус, управляван от
свидетеля Ж.Т.Д.. Зад микробуса се е движил лек автомобил „ВАЗ“, с peг. № ********, управляван от М.Ж.П.,
който застигайки микробуса е предприел рисковано изпреварване в опасна близост
на насрещно движещия се лек автомобил „Опер Корса“, навлязъл е в лентата за
насрещно движение, където с предната си лява част е ударил предната лява част
на лек автомобил „Опер Корса“. След удара, двата автомобила са се спрели след
малко преместване. От удара са пострадали водачите и на двата автомобила.
В заключението по АТЕ е посочено, че от техническа гледна точка,
причината за настъпване на ПТП е в предприетото изпреварване от страна на
водача на л.а. „ВАЗ“ на товарния микробус в опасна близост с насрещно движещия
се л.а. „Опел Корса“. Л.а. „Опел Корса“ се е движил в дясната си пътна лента, а
водачът му не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране, тъй като
л.а. „ВАЗ“ е навлязъл внезапно в лентата му за движение.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото
лице по СМЕ,
след като се е запознало с представената по делото медицинска документация, е
приело, че вследствие на процесното ПТП,
Д.Н.Д. е получила следните увреждания: Контузия на главата; Комоцио на мозъка;
Охлузване по гърба на носа с болка вляво зигоматично (лявата скула). Било е
проведено консервативно лечение – с обезболяващи, Витамин С и хранително –
диетичен режим. Вещото лице е посочило, че би трябвало към момента на изготвяне
на заключението (представено в СГС на 07.12.2017 г.), състоянието да е
стабилизирано. Няма медицинска документация за усложнения след травмата. В СМЕ
е посочено още, че Д.Н.Д. е търпяла болки и страдания до 1 месец, като през
първите 7 дни, болките са били с по-интензивен характер.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Д.С.Д., който е
син на Д.Н.Д.,
разпитан е като свидетел по делото, а впоследствие е конституиран като ищец. В
качеството си на свидетел, Д. сочи, че през лятото на 2016 г. е станало ПТП с
майка му. Д. отишъл в болницата, където вече й били направили снимки и
прегледи. Състоянието й видимо не било добро, имала главоболие, виело й се
свят. Лекарите им казали да отидат в болницата в гр. Стара Загора, където
пострадалата била прието в болницата за 3 дни.
След изписването, й било препоръчано да си почива поне един месец у дома,
без да гледа телевизия, да не се показва
на слънце и да стои на тъмно. В началото имала главоболие и световъртеж,
вдигала кръвно. Не гледала телевизия, искала да стои по-често сама, станала
раздразнителна. Това било за около 30-40 дни. След това започнала да ходи на
работа. Свидетелят сочи, че и към датата на разпита – 18.12.2017 г., майка му е
доста нервна, има оплаквания, психични кризи, дори на няколко пъти видали Бърза
помощ.
На
05.08.2018 г., Д.Н.Д. е починала, като конституираните, като ищци по делото С.Д.Д.,
Д.С.Д., и Н.С.Д., са нейни единствени наследници по закон (съответно съпруг и
синове) - видно
от удостоверение за наследници с изх. № 246/08.08.2018 г., изд. от кмета на с.
Обручище.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът М.Ж.П. е действал противоправно, тъй
като в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), при предприемане на изпреварване, не се е убедил, че има свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване,
и е навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, като е създал опасност и пречка за превозното средство, движещо се по нея; Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ “ЗД Е.” АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се е явявала Д.Н.Д. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ) и в чиито процесуални права, като ищци по делото са
конституирани наследниците й по закон.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. №
2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по
гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение № 2147/10.08.2018
г. по гр.д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Д.Н.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо
на сумата от 6 000 лева, или по 2 000 лева – за всеки ищец.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че при настъпване на процесното ПТП, в нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, Д.Н.Д. е управлявала лек автомобил „Опер Корса“, с рег. ********
без поставен предпазен колан.
Разпитаният
по делото свидетел Ж.Т.Д., който е бил водач на изпреварвания т.а. „Мерцедес“,
сочи, че преди удара Д.Н.Д. е била с поставен предпазен колан.
В
Протокола за оглед на местопроизшествие е посочено, че намереният на мястото на
ПТП лек
автомобил „Опер Корса“, с рег. ********, е бил със „…. Счупено предно панорамно стъкло
с паяженовидна форма с център на 60 см. От долния край и 22 см. От левия
край. От вътрешната част на стъклото има наличие на косми от коса“.
По
делото е прието заключението по комплексната съдебно-медицинска автотехническа
експертиза (КСМАТЕ),
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Видно от КСМАТЕ,
автомобилите „Опер Корса“ имат триточкови предпазни колани на предните седалки.
При челния кос удар в предната лява част на л.а. „Опел Корса“, тялото на Д.Н.Д.
е политнало напред и леко наляво. Ако същата е била с предпазен колан, тялото й
щеше да се задържи до 3 см. от седалката. С оглед получените увреждания основно
по главата, най-вероятно Д.Н.Д. е била без поставен предпазен колан, тъй
като ако е била с правилно поставен
колан, коланът е щял да задържи тялото до 3 см. към седалката и е нямало да
получи наранявания по главата.
Заключението е изготвено от
вещи в съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани
експерти, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице
основания за поставянето им под съмнение. Заключението е пълно, ясно и
обосновано, вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради
което и съдът не намира основание да се
съмнява в неговата правилност и го кредитира.
При съвкупна преценка на събраните по делото дококазателства и
доказателствени седства - обективните
данни от протокола за оглед (който, както беше посочено, има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието), уврежданията на Д.Н.Д. и заключението по КСМАТЕ, съдът приема за
установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, Д.Н.Д. е управлявала
лек автомобил „Опер Корса“, с рег. ******** без поставен предпазен колан. В
тази връзка, съдът не кредитира показанията на св. Дойчев, тъй
като в тази си част, показанията на свидетеля са изолирани и не кореспондират
на останалите събрани по делото доказателства. Приносът на пострадалия за
настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 20%, с колкото и
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното
застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, определените по-горе обезщетения следва да бъдат намалени и
исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат
уважени за по 1600 лева (2 000
лв. минус 20 %), като за разликата до пълните предявени размери, исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на Дивка Н.Д. е била заведена при
ответника на 04.08.2016
г. С писмо от 08.08.2016 г., ответникът е поискал да бъдат представени
допълнителни документи, никои от които не е бил представен. С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 04.11.2016
г., а за периода от 14.07.2016 г. до 03.11.2016 г., претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.К. Николова, адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете, в размер на 412.20
лева (2290 лв. х 0.18).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
410 лева от общо направените
разноски в размер на 245 лева (500 лв. х 0.82), вкл. депозити за експертизи. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 246 лева (300 х 0.82) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 442 лева, от които: 192 лв. - държавна такса и 250
лева – депозит за експертиза, от внасянето на които, на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Н.С.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, по 1600
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Д.Н.Д. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 14.07.2016 г., в с.
Обручище, Общ. Гълъбово, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 1600 лева до пълните
предявени размери от по 8 666.67 лева – обезщетения за неимуществени
вреди, както и претенцията за лихва за забава, за периода от 14.07.2016
г. до 03.11.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С.К. НИКОЛОВА, с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 412.20 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
Д.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Н.С.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на „ЗД Е.”
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 410 лева – разноски по
делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 246 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 442 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: