№ 1981
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.Г. против Електронен фиш серия К № 4521652 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М.Г., която поддържа
жалбата. Пледира от събраните по делото доказателства да не се установява
на кой административен адрес е извършено деянието. Претендира сторените
по делото разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 6-7 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди
извършването на нарушението да е доказано от събраните доказателства, а
при издаването на ЕФ да не са допуснати съществени процесуални нарушения
и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
1
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Н. Н., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
21.04.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган на 26.04.2021 г., поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 19.02.2021 г. в 16:02 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ № 83 в посока гр. Асеновград жалбоподателят П. Н. Н. управлявал
собствения си лек автомобил „Киа Черато“ с рег. № *** със скорост на
движение от 75 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 78 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 75 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 25 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Н. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4521652,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 18-19 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
2
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. (лист 13 от делото)
се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196
е преминало последваща проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че
отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери.
Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-5886/25.02.2021 г. се установява, че на дата 19.02.2021
г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела
статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на работа
23:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 83,
където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 78 км/ч, а заснемането е извършено
на 19.02.2021 г. в 16:02 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя П. Н. Н..
От писмо с вх. № 46495/17.08.2021 г. от директор на Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ (лист 27 от делото) се
изяснява, че промяната на организацията на движението от 50 км/ч на 70 км/ч
по бул. „Асеновградско шосе“ в гр. Пловдив, в участъка от бул. „Цар
Симеон“ до табела „Край Пловдив“ и от табела „Начало Пловдив“ до бул.
„Цар Симеон“ е въведена на 23.02.2021 г.
От писмо с вх. № 56327/01.10.2021 г. от директор на Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ (лист 36 от делото) се
установява, че към дата 19.02.2021 г. на бул. „Асеновградско шосе“ до № 83 в
гр. Пловдив е имало поставен пътен знак В26 с посочена скорост на знака от
70 км/ч, който е бил закрит, за да не се вижда от водачите. Установява се още,
че поставените пътни знаци са открити, а означенията им са станали видими
за водачите на МПС на дата 23.02.2021 г.
От писмо с вх. № 57561/06.10.2021 г. от мениджър на оперативно
управление търговия на дребно при „Лукойл България“ ЕООД (лист 37 от
делото) се изяснява, че в близост до административен адрес: град Пловдив,
бул. „Асеновградско шосе“ № 83 са разположени 2 обекта на дружеството,
представляващи обект Б082 с адрес: гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“,
път II-86, км 15+8000 ляво и обект Б083 с адрес: гр. Пловдив, м. Шарпавица
№ 384, с. Брестник.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
3
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ № 83 в посока към гр. Асеновград; датата – 19.02.2021
г.; точният час на извършване на нарушението – 16:02 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство – жалбоподателят П. Н. Н.; описание на нарушението – управление
на лек автомобил с превишена скорост от 75 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на
глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане
– четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.
От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 19.02.2021 г. в 12:30 часа и е
приключила в 23:30 часа на същата дата, като контролът е осъществяван в гр.
Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ № 83, а посоката за задействане на
АТСС е при приближаване спрямо техническото средство. В този времеви
интервал и на посоченото място е заснето и процесното статично
изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с № MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.02.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По възражението на жалбоподателя за това на процесната пътна отсечка
4
да е имало монтирани пътни знаци В26 (70 км/ч) съдът приема, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява на първо място,
че промяната в организацията на движението досежно максимално допустима
скорост на движение от 50 км/ч на 70 км/ч е въведена на 23.02.2021 г.
Процесното деяние от 19.02.2021 г. предхожда тази дата. Установява се още,
че пътни знаци В26 (70 км/ч) са били поставени на бул. „Асеновградско шосе“
в гр. Пловдив и към 19.02.2021 г., но са били закрити, с цел да не се виждат
от водачите. Изяснява се от писмото на лист 36 от делото, че поставените
покривала са премахнати на 23.02.2021 г., когато е настъпила промяната в
скоростния режим при организацията на движението в този пътен участък.
Само по себе си обстоятелството на поставен пътен знак, щом указанията му
са били покрити и не са били видими от водачите на МПС, не е достатъчно
да разколебае извода за съставомерност на деянието от субективна страна.
При наличието на поставено покритие, закриващо указанията на знака, то
жалбоподателят, управлявайки процесния автомобил, не е могъл да
възприеме сигнализиране на по-висока максимално допустима скорост
спрямо действалото общо ограничение за движение в населено място.
Твърдението, че покривалата на част от пътните знаци по бул.
„Асеновградско шосе“ в гр. Пловдив са били премахнати към 19.02.2021 г.,
остана изцяло недоказано по делото. При липса на ангажирани доказателства
същото не може да се приеме от съда за доказан по делото факт, а остава на
плоскостта на твърденията на страните. Жалбоподателят не сочи никакви
доказателства в подкрепа на това си твърдение, включително свидетелски
показания или дори обяснения на санкционираното лице. От съда бяха
предприети действия за проверка на достоверността на твърдението, като се
изиска информация от Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ при Община Пловдив за установяване дали пътният знак B26 (70
км/ч) е бил поставен и видим за водачите на МПС към интересуващата делото
дата 19.02.2021 г. Постъпилият отговор с писмо на лист 36 от делото
изключва основателността на разгледаното възражение. От него се
установява, че покривалото, закриващо пътния знак В26 (70 км/ч), който към
настоящия момент регулира движението през участъка гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ № 83, е премахнато на 23.02.2021 г. Липсва
констатация на компетентните служители, премахващи покритията на
пътните знаци, за това покривалото на конкретно интересуващия делото знак
да не е било налично към 23.02.2021 г., когато са пристъпили към неговото
премахване. По тези съображения съдът приема възражението за недоказано
и неоснователно, а деянието за виновно извършено, тъй като при
осъществяването му жалбоподателят не е възприемал по-високо ограничение
на скоростта от действително действалото в този пътен участък общо
ограничение за движение в населено място.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Н. е извършил от обективна и субективна страна
5
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 19.02.2021 г. в 16:02 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ № 83 в посока към гр. Асеновград жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Киа Черато“ с рег. № ***, като се е движил със
скорост от 75 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.
Така направеното описание позволява мястото на извършване на
нарушението да бъде еднозначно определено и отграничено от кое да е друго
място в обективната действителност, като същевременно не възниква
съмнение, че движението на процесния автомобил е осъществено в границите
на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено
в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Възражението за недоказаност на мястото на извършване на нарушението
съдът намира за неоснователно. В електронния фиш мястото на деянието е
индивидуализирано чрез посочването на конкретен административен адрес –
гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 83 в посока към гр. Асеновград.
Именно този участък от пътя е приет като място на нарушението и срещу
такова обвинение от фактическа страна се е защитавал жалбоподателят.
Означението в скоби („бензиностанция Лукойл“) след изписването на адреса
в ЕФ не означава, че точно на този адрес се намира такава бензиностанция, а е
направено с цел да се обозначи общоизвестен обект, находящ се в близост до
мястото на деянието, което да служи като допълнителен ориентир за лицето,
срещу което е издаден електронният фиш. Подобен начин на процедиране е
често срещан в дейността на наказващата администрация. Настоящият състав
се съгласява, че предвид посочването на конкретен адрес на територията на
град Пловдив, то даването на допълнителни указания за мястото не е било
необходимо. Обстоятелството, че в случая това е сторено обаче не води до
съществено процесуално нарушение. От писмените доказателства по делото
(писмо на лист 37) се установява, че действително на бул. „Асеновградско
шосе“ в гр. Пловдив и в близост до № 83 има находяща се бензиностанция,
собственост на „Лукойл България“ ЕООД, представляваща обект Б082. Все в
тази връзка и възражението, че бензиностанцията се намира на отстояние от
две кръстовища спрямо мястото на извършване на нарушението, не е
основание за отмяна на електронния фиш. Касае се все за движение по
булевард, който е част от общинската пътна мрежа и което движение
несъмнено е осъществено в границите на населено място, където действа
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. Съгласно Решение № 1945 от
29.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1795/2020 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, след като по делото е доказано, че автомобилът се е движил
във вътрешността на града, където важи забраната за движение на МПС със
скорост над 50 км/ч, то без правно значение е дали координатите в
приложението към електронния фиш обозначават различна точка от една и
съща улица, в близост до посочения административен адрес. Съгласно
Решение № 494 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 163/2016 г. на
6
Административен съд – Пловдив щом деянието е извършено в границите на
населено място, достатъчно за идентифицирането му е посочване на пълния
административен адрес. В случая това изискване е спазено, като приетият за
място на извършване на нарушението адрес изцяло съвпада и с мястото на
осъществяван контрол с техническото средство тип Cordon-M2 с № MD1196,
установено от протокола за използване на АТСС.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя Н. в качеството му на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят Н. да е подал
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на
автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар след датата на
деянието да е настъпила промяна в скоростния режим при организацията на
движението в процесния пътен участък, изразила се в увеличаване на
максимално допустимата скорост за движение на МПС от 50 км/ч на 70 км/ч,
то това обстоятелство не обосновава хипотеза на приложение на чл. 3, ал. 2 от
7
ЗАНН. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. След датата на
деянието и до настоящия момент не е настъпвала промяна в приложимия
материален закон – нито в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която в
табличен вид определя какво е ограничението на скоростта за движение в
населено място на МПС от категорията на процесния автомобил, нито в
относимата санкционна разпоредба. Вместо това е настъпила промяна, при
която максимално допустимата скорост вече не се определя според общото
ограничение за движение в населено място, а посредством пътен знак се
сигнализира различно ограничение. Следователно промяната не касае
изменение на нормативната уредба и последвал по-благоприятен закон
липсва. В този смисъл е Решение № 2019 от 28.10.2021 г. по к.а.н.д. №
1804/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 25 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 75 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 78 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 75 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 25 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателя наказание с електронния фиш е правилно определено и
индивидуализирано. Наказанието не би могло да бъде изменено и тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
наказанието глоба под предвидения най-нисък размер, следователно то е
индивидуализирано в единствения му възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
8
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 6-7 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят П. Н. Н..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4521652 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П. Н. Н., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10