РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _12.02._ 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на четиринадесети януари_ 2021 г. в състав:
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _145_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „******” ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ:******, със седалище и адрес на управление: гр.**************,
чрез адв. Виолета Герова, САК, против
М.В.В., с ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу М.В.В. е образувано ч.гр.д. №841/2019 г. по описа на PC
Левски. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение за парично
задължение в размер на 353.38 лв. (триста петдесет и три лева и 38 ст.) за
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Във връзка с
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът предявява иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 353.38 лв., която
сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги и начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги. Сумата
предмет на установителния иск - 353.38 лв. се състояла от 247.96 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги и 105.42 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги.
Твърди се, че по повод Договор за мобилни услуги от дата
25.09.2017 г., сключен за мобилен номер ******по програма Тотал 30,99 лв. с
неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС ответникът М.В.В. е абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги „******" ЕАД с абонатен номер № ******
за уговорения срок на действие 24 месеца до 25.09.2019 г.
Сочи се, че въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилния номер ******е фактурирано под
клиентския номер на абоната № ******.
Позовава се на чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор - „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител
-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. ".
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
05.01.2018 г. до 04.06.2018 г. ищецът е издал фактура
№**********/05.02.2018г. за отчетения период на потребление 05.01.2018 -
04.02.2018, с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 33.88 лв. с
ДДС, като дължимата сума била платима в срок 20.02.2018 г. Във фактурата било
отчетено и плащане от страна на абоната в размер на 35.00 лв., което погасявало
напълно задължение от предходен на процесния период в размер на 34.97 лв.
Остатъкът в размер на 0.03 лв. е приспаднат от дължимата стойност по настоящата
фактура;
фактура №**********/05.03.2018г. за отчетения период на потребление 05.02.2018- 04.03.2018,
с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 40.56
лв. с ДДС, като дължимата сума била платима в срок 20.03.2018 г. Към фактурата
било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Към
фактурата била прибавена и дължимата стойност от предходния отчетен период в
размер на 33.88 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в
размер на 74.44 лв.;
фактура №**********/05.04.2018г. за отчетения период на потребление 05.03.2018-04.04.2018 с
дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 30.98 лв.
с ДДС, като дължимата сума била платима в срок 20.04.2018г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Към фактурата
била прибавена и дължимата стойност от предходния отчетен период в размер на 74.44
лв., при което общо дължимото задължение възлизало на сума в размер на 105.42
лв.;
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 105.42 лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец 01/2018г.; за месец 02/2018г. и за месец 03/2018 г. Към всяка
от фактурите било приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 105.42 лв. ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка
с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника М.В.В. за ползваните
абонаменти и е издал по абонатен номер № ****** на дата 05.06.2018г. крайна
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 353.38 лв.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата
се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на
договорите била конкретизирана както следва:
-
Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора.
В случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължал и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Ищецът претендира неустойка съгласно уговорените правила с
комисията за защита на потребителите.
Позовава се на чл.
27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Отправя искане съдът да постановите Решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника М.В.В., **********, че към нея
съществува изискуемо вземане на ищеца „******" ЕАД, ЕИК ****** в общ
размер на 353.38 лв., от които:
105.42 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер № ****** за периода от 05.01.2018 г. до 04.06.2018 г.
247.96 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги от дата 25.09.2017г., предсрочно прекратен на дата
31.05.2018г.
Моли съдът да постановите осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на особения представител на ответника.
Становището на особения представител е, че исковата молба е
допустима, но неоснователна.
Позовава се на чл. 4, ал.3 от Закона за защита на
потребителите, че тежестта на доказване изпълнението на задължението за
предоставяне на информация по ал.1 се носи от търговеца – в т.ч. е и тази
относно съществените условия на договора. Според отговора, търговецът не е
представил доказателства за узнаването от страна на подзащитния й на
съществените условия на договора, който е приложил като обвързващ я. Подпис
върху договора на подзащитната й имало само на стр. 3, като липсвал подпис на
стр.1 и 2, в които била описана важна информация, в т.ч. за дължима неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, а стр.4 изобщо не била представена. На
стр. 2 нямало положен подпис на абоната, такъв липсвал и върху приложените ОУ
на мобилния оператор, който би удостоверил предоставянето им за запознаване със
съдържанието им. По отношение на представената Декларация – съгласие, в която
било записано, че е получила от оператора общите условия, становището е, че
това не доказвало, че са й предоставени именно действащите към момента на
подписване на договора такива и че в предоставения й хартиен материал са се
съдържали същите клаузи, съответни на актуалните. Счита, че само подпис от
ответницата върху всяка страница от екземпляр от действащите Общи условия и
върху всяка страница от обвързващия договор можел да се приеме за
доказателство, че въпросните документи, респ. текстовете в тях, уреждащи
условията, правата и задълженията й са й били предоставени и че е имала
възможност за се запознае с тях. По тези съображения оспорва наличието на
валидно сключен договор между страните по делото със съдържанието, твърдяно от
ищеца, поради което прави искане да се приеме, че падежите за плащане на
претендираните суми за разговори и месечен абонамент не са били настъпили,
респ. не е било налице основание за предсрочно прекратяване на договора и
начисляване на неустойка.
Отделно от това, дори и да има валидно сключен договор,
оспорва претендираните от ищеца като дължими суми като недоказани. Оспорва
съдържанието на приложените към ИМ фактури и прикрепените към тях Общо
потребление за мобилен/фиксиран номер относно описаните в него потребление и
задължение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.В.В. е
образувано ч.гр.д. № 841/2019г. по описа на РС – Левски. Против длъжника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 353.38 лв., от
които 105.42лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и 247.96 лв., представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.10.2019г. – датата на подаване на заявлението,
до изплащането на вземането и 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ответникът М.В.В. е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги, което се установява от приложения по делото препис от договор
за мобилни услуги от дата 25.09.2017г., подписан от ответницата, с положени
собственоръчно трите имена.
Съдът приема, за безспорно установено възникването и
съществуването на валидни облигационни правоотношения между „******” ЕАД и
ответника М.В.В. с предмет предоставяне на мобилни услуги.
Приложена е декларация – съгласие от потребителя М.В.В., с
която е декларирала, че е получила подписан от представител на оператора
екземпляр от Общите условия на ****** ЕАД, както и че е съгласна с тях, поради
което съдът не споделя възраженията на особения представител, че ищецът не е представил доказателства за узнаването на
абоната на съществените клаузи на договора, както и удостоверяване предоставянето на Общите условия на мобилния
оператор на абоната.
Със сключване на договора за мобилни услуги от дата 25.09.2017г.
страните са поели насрещни задължения, като основно задължение на ответника е
заплащането на уговорената месечна абонаментна такса за ползваните номера.
Договорът е сключен при предварително определени Общи условия.
Представеният договор е валидно сключен и обвързва страните
по делото.
Страните са договорили дата на фактуриране на ползваните
услуги, като в случая това е 5-то число на месеца. Съгласно ОУ дължимите
месечни такси са платими в указаните във фактурите срокове, но не по – късно от
18 дни от издаването на месечната фактура., предвид което сумата става
изискуема след изтичане на този срок. Неполучаването
на фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума.
С подписването на договорите в правната сфера на всяка от
страните са възникнали права и задължения.
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът
приема за безспорно установено, че ответникът е подписал процесния договор,
като ответникът се е съгласил с условията по договора, както и се е съгласил да
заплаща стойността на уговорените месечни абонаментни такси.
Основанието за плащане са доставените абонатни услуги на
ответника, като същият с подписването на договорите е приел да заплаща месечните
абонаментни такси.
Ответникът не твърди, а и не сочи доказателства във връзка
с изпълнението на своите задължения. Безспорен е и фактът, че ответникът не е
заплатил дължимата сума по издадените фактури в уговорения срок.
Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е
издало процесната фактура, отразяващо ползването на мобилни услуги от конкретен
мобилен номер, предоставен на ответника.
Прието е и заключение на вещо лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода от 05.01.2018г. до
04.06.2018г. дължимите суми за ползвани мобилни услуги от ответницата са на
обща стойност 105.42 лв. с ДДС. От заключението на вещото лице се установява
също, че в крайната фактура е отразена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора на стойност 247.96 лв.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът е
неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове.
Услугите, предоставени на абоната – ответник са фактурирани
под Клиентски номер №******, за който са издадени процесните фактури за периода
05.01.2018г. до 04.04.2018г., с приложено извлечение от детайлна справка на
месечното потребление, която дължима сума е платима в срок до 20.04.2018г.
Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в
интерес на кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е извършил
плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и
едностранно съставени от ищеца доказват предоставените услуги и претендираните
за тях цени.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилните услуги. Не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимите
парични суми по фактурите, тежестта на доказване на които факти е негова, както
му е указано с доклада по делото.
С оглед на представените по делото доказателства се
установява, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 105.42 лв., поради което искът се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
По
отношение на претенцията за неустойка
Ищецът претендира неустойка в размер на 247.96 лв.
Съгласно константната практика на ВКС, неустойката следва
да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, когато единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.
Налице е установена съдебна практика, според която
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на оставащите абонаментни такси, е нищожна, тъй като
позволява на оператора да получи престация в значителен размер за сравнително
дълъг период от време, без да предоставя услуга, при което се създават условия
за неоснователно обогатяване и е налице противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
В случая в молбата – становище се твърди, че за процесния период
на потребление абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на стойност
105.42 лв., което ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като Теленор прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника. Позовава се но постигнатата Спогодба между Теленор и
КЗП, според която била уговорена отговорността на абоната при прекратяване на
договора преди изтичане на първоначалния срок по вина или инициатива на
абоната, като същият дължал неустойка в размер на трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.
Т.е. операторът получава очакваната и уговорена печалба от
договора, без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, доколкото
излиза извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на
неустоечните клаузи.
Така установените клаузи за неустойка, като нищожни и установени
в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги.
Поради така изложените съображения и доколкото тази клауза
не поражда права и задължения за страните, предявеният иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД следва да се отхвърли за пълния му предявен размер.
Ищецът е
заявил искане за присъждане на сторените разноски в заповедното производство в
размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар, както и в настоящото производство в
размер на 75 лв. държавна такса, 180 лв. адвокатски хонорар, 300 лв.депозит за особен
представител на ответника и депозит за вещо лице, който е в размер на 200 лв.
Разноски
се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Направено
е съответно искане, представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
сторени такива. В настоящото производство договореното възнаграждение е в
размер на 180 лв., платим в брой, и е внесена държавна такса в размер на 25 лв.,
поради което е неоснователно искането до претендирания размер 75 лв.; внесен е
депозит за особен представител в размер на 300 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 200 лв.
Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът по установителния иск следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
С оглед
на частичното отхвърляне на иска, на ищеца следва да се присъди сумата от 270.81
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.В., с ЕГН**********, с адрес: ***, че към нея съществува
изискуемо вземане на „******” ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на управление: гр.**************,
представлявано от Д. К. К. и М. С., в размер на 105,42 лв., представляваща дължими и незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер №****** за
периода от 05.01.2018г. до 04.06.2018г.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ иск за признаване на установено по отношение на
ответника М.В.В., с ЕГН**********, че
към нея съществува изискуемо вземане на ищеца ****** в размер на 247.96 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 25.09.2017г.,
предсрочно прекратен на дата 31.05.2018г.
ОСЪЖДА М.В.В., с ЕГН**********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „******” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ******,
направените в заповедното и настоящото производство разноски съобразно
уважената част на иска в размер на 270.81 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: