РЕШЕНИЕ
№ 2374
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110202545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Д. В. срещу наказателно
постановление/НП/ № СО-Т-В-21-10-154/17.06.2021г., издадено от
заместник-кметa на СО, с което на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на СО
/наричана по-долу Наредбата/ за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, нецелесъобразно,
издадено в нарушение на производствените правила и в противоречие с
материалния закон. Счита се, че не е доказано, че е извършвана търговска
дейност, тъй като не е извършена контролна покупка. На следващо място се
счита, че не е установено дали жалбоподателката е извършвала търговска
дейност от свое име и за своя сметка или като представител на търговско
дружество. Сочи се, че жалбоподателката е сключила трудов договор със „С
И“ ЕООД, като се е намирала в близост до щанд, чиято стока и оборудване са
били собственост на това дружество. Счита се, че не е установено кой е
извършил нарушението. Като съществено процесуално нарушение се изтъква
подписването на АУАН от един свидетел, за който не е отразено дали е
1
свидетел на извършване, на установяване на нарушението или на съставянето
на акта. Изтъква се, че не е обсъдено защо е неоснователно възражението,
вписано в АУАН. Счита се, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т 5
ЗАНН, тъй като не е ясно авторството на деянието и доказателствата в тази
насока. Алтернативно се поддържа, че нарушението е маловажно по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от
адв. Е., който пледира, че не е установено дали жалбоподателката извършва
търговска дейност от свое име и за своя сметка или действа от името и за
сметка на юридическо лице или ЕТ. Счита, че е санкционирано лице, което
няма задължение да се снабдява с разрешително. Изтъква, че В. е служител по
трудово правоотношение. Понятието за търговец, възприето в ЗЗП, следвало
да отрази дефинициите на всяка от директивите на ЕС. Сочи, че търговец е
физическо или юридическо лице, независимо дали е държавна или частна
собственост, което действа включително чрез посредничество на други лица,
действащи от негово име и за негова сметка. В случая търговецът си оставал
търговското дружество, като г-жа В. не можело да бъде квалифицирана като
търговец. Адв. Е. моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К, която моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението е
безспорно доказано от обективна и субективна страна. Нарушителят имал
многобройни нарушения на същото място, поради което не можело да се
приложи чл. 28 ЗАНН. Изтъква, че отговорността на физическото лице не
изключва отговорността на юридическото лице, а кое лице ще бъде наказано
било в компетентността на актосъставителя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.03.2021г. около 09.35 часа свидетелката В.Х., главен инспектор
при СИ към СО, и колегата й Д Г извършили проверка в гр. София, район
„Триадица“, Южен парк, част първа, площад до пилоните на НДК, като
установили на място, че лице, чиято самоличност била установена като В. Д.
В., извършва търговия на открито, като предлага за продажба варена и печена
2
царевица, кестени, чипс, бутилирана вода от съоръжение за извършване на
търговия на открито, заемащо площ около 3 кв.м., върху публична общинска
собственост – паркова алея. По време на проверката на контролните органи не
било предоставено разрешение за ползване на място за извършване на
търговия на открито върху терен общинска собственост, издадено от кмета на
СО, район „Триадица”.
Свидетелката В.Х. съставила на В. Д. В. акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 21-10-154/03.03.21г. за нарушение на
чл. 23 от Наредбата. В.В. подписала предявения й АУАН, като вписала „имам
възражения“.
Видно от заповед № РД-09-2027/29.11.11г. Д Б – заместник-кмет на СО,
е оправомощен да издава наказателни постановления във връзка с Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
СО. Видно от заповед № СО-РД-09-2540/12.12.14г. на директора на СИ е
възложено да изготвя проекти на наказателни постановления въз основа на
съставени АУАН, които да бъдат предоставяни за подпис на Д Б – заместник-
кмет на СО.
Видно от заповед № СО-РД-09-567/20.06.13г. на служителите на
Столичен инспекторат към СО е възложено да извършват проверки по глава
Трета и глава Четвърта от Наредбата, както и да съставят АУАН при
констатирани нарушения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
СО-Т-В-21-10-154/17.06.21г., с което на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 300 лева на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за нарушение на
чл. 23 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката В.Х.,
както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл.
283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на свидетелката В.Х.,
която дава показания относно обстоятелствата, които непосредствено е
възприела. Гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
3
намират подкрепа и в събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи видно от приобщените по делото заповеди на кмета на
СО.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, като не са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи основание за отмяна на наказателното постановление на
формално основание, включително и твърдените в жалбата.
Неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В НП са посочени дата, място на извършване на нарушението, описани са
неговите признаци от обективна страна, като фактите са подведени под
съответстващата правна норма на чл. 23 от Наредбата. Налице е съответствие
между описаните факти и дадената правна квалификация в АУАН и НП. Ясно
е посочено кой е автор на процесното нарушение, като това е физическото
лице В. Д. В.. Налице е съответствие в субекта на
административнонаказателна отговорност в АУАН и НП.
Не е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Неоснователно се
твърди, че АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел. АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели – БА, за който от показанията на
актосъставителя се установява, че е свидетел при установяване на
нарушението, и ДГ, свидетел при съставяне на АУАН. Обстоятелството, че не
е изрично отбелязано качеството на свидетелите не представлява съществено
процесуално нарушение. Спазена е процедурата по чл. 40, ал. 1 ЗАНН.
Макар и да не са изложени подробни мотиви, в НП е отбелязано, че
4
възражението е прието за неоснователно. Възражението срещу АУАН е
бланкетно, като не са изложени конкретни доводи, които да бъдат обсъдени
от АНО. Отделно от това мотивите не са задължителен реквизит на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място/по образец/,
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността.
В процесния случай категорично се установи от събраните гласни и
писмени доказателства, че на 03.03.20121г. към момента на извършване на
проверката на описаното в АУАН и НП място В.В. е извършвала търговска
дейност на открито, като е продавала царевица, кестени, чипс, бутилирана
вода на терен публична общинска собственост. Също така се доказа, че
жалбоподателката е извършвала търговската дейност на открито без
разрешение за ползване на място, издадено от кмета на района, където се
извършва дейността. С оглед на това законосъобразно наказващият орган е
приел, че е осъществено от обективна страна нарушение на чл. 23 от
Наредбата.
Категорично от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя се установи, че
жалбоподателката е извършвала търговска дейност към момента на
проверката. Твърдението в жалбата, че този факт е недоказан, е
неоснователно. Изрично св. Х. заяви, че жалбоподателката е продавала на
клиенти стоките, намиращи се на съоръжението, като е получавала в замяна
на стоките пари. За установяване на факта, че е извършвана търговска
дейност, не е необходимо извършване на контролна покупка, каквато
обикновено извършват органите на НАП. В случая се касае за проверка от
служители на СИ на СО, чиито правомощия и действия по служба са
различни от тези на органите по приходите.
Жалбоподателката е извършила деянието умишлено, като е съзнавала, че
извършва търговска дейност на открито без разрешение, като е целяла това.
Законосъобразно на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателката.
Съобразно чл. 36, ал. 1 от Наредбата за нарушения на разпоредбите на чл.
5
4, чл. 22а, чл. 23, чл. 28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а, чл. 33ж и чл. 33н на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2 000 лв. Разпоредбата не
предвижда диференциране на размера на административното наказание в
зависимост от субекта на административнонаказателна отговорност, а
разликата е само във вида на административното наказание – глоба за
физическите лица, и имуществена санкция за юридическите лица и ЕТ.
В случая жалбоподателката като физическо лице, извършващо търговия
на открито на терен публична общинска собственост без разрешение за
ползване на мястото от кмета на съответния район на СО, е субектът на
административнонаказателна отговорност. Същата е виновното физическо
лице, което е извършило нарушение на чл. 23 от Наребата.
Съдът счита, че нормата на чл. 23 от Наредбата не изисква установяване
дали физическото лице извършва търговска дейност от свое име и за своя
сметка или от името и за сметка на друго лице. Нормата на чл. 36, ал. 1 от
Наредбата предвижда самостоятелно отговорност и за виновните физически
лица, и за юридически лица и ЕТ. Наложеното административно наказание
глоба на жалбоподателката е в минималния размер от 300 лева. Настоящият
състав намира, че така определеното наказание глоба е съобразено с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Степента на
обществена опасност на нарушението не се отличава съществено от тази на
други нарушения от същия вид, с оглед на което не може да се приеме, че
нарушението е маловажно.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
Столична община следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателката В.В. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева
6
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-В-21-10-
154/17.06.2021г., издадено от заместник-кметa на СО, с което на В. Д. В. е
наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата
за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
ОСЪЖДА В. Д. В. да заплати на Столична община юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7