№ 24
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001195 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на П.В.
Г. – М. от гр.*** насочена против Решение № 240/15.11.2021 г. постановено по т.д. №
2191/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№
20211105135012/05.11.2021 г. срещу отказ с рег. № 20211013124826/14.10.2021 г. на ДЛР
при АВп, постановен по партидата на „Тетра БГ“ООД, ЕИК *********.
В настоящата частна жалба се правят оплаквания за постановяване на атакуваното
решение в нарушение на правилата относно воденето на търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел и действието на вписванията и обявяванията,
установени от ЗТРРЮЛНЦ, както в при противоречие с материалния закон – Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ и Търговския закон ТЗ.
Поддържа се, че поради липсата на изрична законова регламентация в специалния
закон – ЗМИП, относно активната легитимацията на жалбоподателката по реда на чл.15
ЗТРРЮЛНЦ следва да се приложи по аналогия правилото на чл.141, ал.5 ТЗ, а мотивите на
първоинстанционния съд в обратната насока противоречали на изричната разпоредбата на
чл.46, ал.2 ЗНА.
Отделно от това се поддържа, че към настоящия момент за жалбоподателката бил
налице правен интерес да бъде заличена като лице за контакт на „Тетра БГ“ООД по смисъла
на ЗМИП, т.к. тя вече не била управител, нямала никаква връзка с дружеството, а създалото
се фактическо положение засягало свободното й упражняване на граждански права.
Правоотношението за представителство било мандатно, поради което за него се
прилагали правилата на ЗЗД, а според чл.287 ЗЗД правоотношението може да бъде
прекратено с отказ от него от страна на доверените, какъвто се явявало и лицето за контакт
по чл.63, ал.4, т.3 ЗМИП.
Твърди се, че такова заявление жалбоподателката адресирала до „Тетра БГ“ООД с
оттеглянето й като управител на дружеството, но въпреки това и към настоящия момент
продължавала да бъде вписана като лице за контакт.
1
На отделно основание се поддържа, че след 28.04.2020 г. дружеството нямало вписан
управител и не можело да формира и изразява правно валидна воля, респ. – било
практически невъзможно да заяви заличаването на жалбоподателката като лице за контакт.
Въведени са и оплаквания за недействителността на вписването на Г. като лице за
контакт по партидата на „Тетра БГ“ООД и във връзка с тях поддържа, че с оглед предмета
на настоящето производство въпросът относно действителността на вписването й като лице
за контакт е относим и съдът следвало да се произнесе по него, съгласно чл.17 ГПК.
По подробно изложени съображения в подкрепа на това становище се иска отмяна на
атакуваното решение и постановения отказ на ДЛР и връщане на преписката със
задължителни указания на АВп за вписване по партидата на дружеството на исканите
обстоятелства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на
жалбоподателя и данните по настоящето дело, приема следното:
Предявената жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ от надлежно процесуално легитимирано лице
– заявителят по заявление вх.№ 20211013124826/14.10.2021 г., при наличие на правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение, от което е останал недоволен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Със заявлението под посочения по-горе номер 190917164743/17.09.2019 г. П.В. Г. –
М., е поискала вписване по партидата на „Тетра БГ“ООД промяна на обстоятелство,
представляващо заличаване на заявителката като лице за контакт. Приложила е към
заявлението обяснителна записка, декларация и документ за платена ДТ.
При преценка на последното и на приложените към него документи по реда на чл.21
ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация е отказало поисканото вписване с
аргументи, че заявлението не е подадено от управомощено лице по смисъла на чл.15
ЗТРРЮЛНЦ.
С атакуваното решение на СГС е възприел за състоятелен така изтъкнатия от ДЛР
довод, вкл. е навел допълнителни аргументи в подкрепа на крайния си за правилност на
постановения отказ. Пояснил е защо в случая разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ не може да се
приложи по аналогия така, както се поддържа от жалбоподателката, вкл. и че повдигнатият
въпрос относно нищожността на вписването на Г. като лице за контакт е ирелевантен за
предмета на настоящето производство.
Решаващият състав счита изложените от първоинстанционния съд мотиви,
обосноваващи правилност на атакувания отказ, за съответни на установените по делото
факти, както и на разписаното в материалния закон – ЗМИП, ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ, изцяло ги
споделя и за избягване на излишното им приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272
ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК.
Във връзка с развитите оплаквания в жалбата, инициирала настоящето производство,
излага и следното:
След служебна справка по партидата на „Тетра БГ“ООД настоящата инстанция
констатира, че считано от 28.04.2020 г. до настоящия момент дружеството няма вписан
управител. Съдружници в него са две юридически лица – „Детерминат“ООД, ЕИК
********* и „ Тетра Интернешънъл“ С.А Люксенбург – чуждестранно юридическо лице.
Като действителен собственик – лице, което притежава над 25% от дяловете от
капитала на дружеството и вписан В. К. Б., а като лице за контакт – настоящата
жалбоподателка.
Установява се още от писменото уведомление на Г. до дружеството по реда на чл.141,
ал.5 ТЗ, че със същото тя е поискала да бъде освободена като управител на същото и е
поискала последното да предприеми действия за заличаването й.
Отразено е върху уведомлението, че е получено на ръка на 05.01.2020 г.
Предвид съдържанието на обсъденото предизвестие решаващият състав приема, че
същото неоспоримо установява ясно и недвусмислено изразена воля от Г. за
2
освобождаването й единствено като управител на дружеството, без да е изразена каквато й
да е такава за оттегляне на съгласието й да бъде вписана като лице за контакт по ЗМИП,
каквото е дала в нот.заверена форма/арг. от чл.50а, ал.2, т.4 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до ТР и до РЮЛНЦ/.
При тази данни решаващият състав взе предвид, че разпоредбата на чл. 21
ЗТРРЮЛНЦ очертава обхватът на проверката, който ДЛР дължи при сезирането му със
заявление по реда на чл.13 от с.з., като същата на първо място изисква преценка дали
заявлението изхожда от надлежно процесуално легитимирано лице.
Кръгът на активно процесуално лигитимираните лица, имащи качеството на заявители
в специалното регистърно производство, е очертан изрично, лимитивно и изчерпателно в
чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Това са: търговецът; прокуристът; друго лице в предвидените по закон случаи; адвокат
с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на ЗАдв, за представителство пред
агенцията и съставителят на финансовите отчети по смисъла на ЗСч с нот.заверено
пълномощно – за актовете по чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, като технически заявлението може
да се подаде и от пълномощник с изрично писмено пълномощно.
При тази изчерпателност в случая няма спор, че частната жалбоподателка не попада
сред легитимираните от закона като заявители по регистърното производство лица, т.к.
същата няма качеството на което и да е от изброените.
Настоящият състав приема за несъстоятелни доводите й, че същата попада в
хипотезата на чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ – други лица в предвидените от закона случаи,
доколкото ЗМИП не съдържа изрична разпоредба в насока, даваща легитимация на заявител
по смисъла на чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ на лицето за контакт.
Приема също, че нормата на чл.141, ал.5 ТЗ не би могла да се приложи по аналогия в
случая, вкл. по арг. от чл.46, ал.2 ЗНА, доколкото няма каквото и да е основание да се счете,
че ЗМИП е непълен и не урежда всички регулирани от него обществени отношения.
В този смисъл уредената от него фигура на лице за контакт по смисъла на чл.63, ал.4,
т.3 ЗМИП има автономен характер, чиято правна природа е различна от довереника по
смисъла на чл.281 ЗЗД така, както се поддържа от жалбоподателката.
Горният извод се налага предвид обстоятелството, че нито специалният закон – ЗМИП,
нито правилника за приложението му вменяват други функции на лицето за контакт освен
пестеливо посочените в цитирания чл.63, ал.4, т.3 – т.е. само на лице, чрез което се
осъществява контакт /връзка/ с действителния собственик на съответното юридическо лице.
Поради последното и от познатите на действащото национално позитивно право посочената
фигура е най-близо до съдебния адресат по смисъла на чл.40, ал.1 ГПК, но не и до
довереника по договор за поръчка.
Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, че
довереникът действа въз основа на мандат, даден му от доверителя, при изрично уредени от
нарочен договор параметри на този мандат, докато фигурата на лицето за контакт е
предвидена по силата на специален закон, а съгласието му да осъществява специфичните за
нея функции лицето дава едностранно в нарочно предвидена нот.заверена форма.
Друго тълкуване е изключено, вкл. и с оглед целите на Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП
и на Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, в изпълнение на които е приет
и ЗМИП.
Поради изложеното и правнонесъстоятелни са доводите на жалбоподателката, че след
като специалният закон не е признал на лицето за контакт правото да заявява за вписване в
ТР при АВп обстоятелства, касаещи юридическото лице, то по аналогия следва да се
приложи норма от друг материален закон – чл.141, ал.5 ТЗ.
Последната действително има процесуално действие, защото няма отношение към
прекратяването на мандатното правоотношение на управителя на търговското дружество, а
към отразяване на този факт по партидата на дружеството в ТР.
3
В случая няма никакво основание да се приеме, че жалбоподателката е отправила
заявление до дружеството, че оттегля съгласието си за бъде вписана като лице за контакт,
респ. – че е налице изявление в тази насока от волеобразуващите органи на последното, за
да може да се приеме, че този факт може да бъде отразен в ТР по партидата на дружеството
и съответното легитимирано по чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ лице да подаде заявление в тази
насока.
Несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателката, че обжалваният съдебен акт е
неправилен, доколкото съдът не съобразил обстоятелството, че вписването й като лице за
контакт било недействително.
Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, предмет на производството по
чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е правилността на конкретния отказ на ДЛР, постановен по
конкретно заявление, с което е сезиран.
Действителността или недействителността на предходни вписвания, респ. откази на
ДЛР, са ирелевантни за предмета на това производство.
Защитата срещу това вписване е уредена в чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и тя се осъществява по
общия исков ред.
Като е съобразил гореизложеното СГС е приложил точно относимия към спора
материален закон и като правилно, решението му следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240/15.11.2021 г. постановено по т.д. № 2191/2021 г. по
описа на СГС, ТО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4