Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 29.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на
осемнадесети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА С.
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2845 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1009/06.01.2020г. по гр.д. № 47150 по описа
за 2018г. на Софийски районен съд,
43-ти състав „А.М.К.”ООД, ЕИК
******със седалище и адрес на управление:*** е осъдено на основание на чл. 124
от Закона за защита на потребителите да
замени продадената на Б.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** по договор за покупко-продажба №
**********/27.04.2016г. холна гарнитура „Енрико” 272+291+274,338/98/86h, кафява
естествена кожа и два фотьойла
„Енрико” 291,91/98/86h , кафява естествена кожа с друга, съответстваща на договореното,
като „А.М.К.”ООД, ЕИК ******е осъден
да заплати на Б.А.М., ЕГН **********на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 1295,48лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5013129/27.01.2020г. по регистъра на СРС, депозирана от ответника по исковете – „А.М.К.”ООД,
ЕИК ******в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо, неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че разпоредбата на чл. 124 от ЗЗП допуска възможност за замяна на закупена стока, но тази разпоредба
уреждала производството по рекламация. В хода на съдебното производство
потребителят имал само право да иска възстановяване на заплатеното или
намаляване на цената съобразно чл. 113 от ЗЗП. Произнасяйки се по иск за замяна
на стоката районният съд се бил произнесъл по недопустим иск. Дори да се приемело, че решението е
допустимо, то било неправилно. По делото
не било установено от ищеца, чиято била доказателствената тежест, че
несъответствието на стоката с договореното е съществувало при сключването на
договора за продажба. Презумпцията по чл. 108 от ЗЗП не била приложима, защото
ищецът твърдял проява на несъответствието след изтичане на 6 месеца от
доставката. Приетото по делото заключение по съдебната експертиза не изключвало
възможността да има неправилна употреба на вещите от ищеца. Действително носел
гаранционна отговорност за гаранционния период от 2 години от доставката, в
този период потребителят бил упражнил правата си като предявил рекламация,
въззивникът разгледал същата, но основания за уважаване на същата не съществували. Петна от процесния вид и интензивност
вероятно се дължат на неправилна употреба, потребителят не доказал те да се
дължат на несъответствие с
договора. Изменения в повърхността на
този тип дивани неминуемо настъпвали и това било основното качество на холните
гарнитури от необработена кожа., това било естествен процес при този вид
кожа-естествена телешка кожа, която нямала покривен повърхностен пигментен
слой. Момент на поява на тези изменения, интензивността им и кога може да се
определят като „петно” зависело от много фактори, включително и от начина на
ползването. Районният съд не обсъдил
изцяло изводите на вещото лице, не съобразил останалите събрани доказателства,
че ищецът признал че никога не ползвал мебели от сурова необработена кожа,
каквато му направило впечатление че е
тази на процесните мебели. Суровата и
необработена кожа не била дефект, а характеристика на мебелите, заради които
потребителите ги търсели - да не са обработени допълнително, да са максимално
естествени. В случая проявените признаци били обичайни за материала. Отделно не
било доказано мебелите да са употребявани и поддържани съобразно
указанията. Вещото лице не било
направило такъв извод, посещението му в дом на ищеца било предварително
уговорено и не било установено ищецът да не е направил промени в местоположение
и други обстоятелства, така че да има
съответствие с указания на производителя. Събраните гласни доказателства също
не установявали тези обстоятелства, защото свидетелят заявила, че рядко
посещава дома на ищеца и не знае дали спазва правила за употреба и почистване.
Вещото лице не било установило дали е сядано с мокри/мръсни дрехи, като същевременно
не е изключило това да е довело до петната. Тези петна били само в зоната на
сядане/облягане, а не по цялата площ на мебелите, което обосновавало извод, че
петната са от употреба. Показанията на свидетеля С. не съответствали на твърденията
на ищеца за момент на проявеното потъмняване в областите за сядане и облягане.
Свидетелят С. заявила, че посетила дома на ищеца 3-4 месеца след доставката,
което не позволявало показанията й да установят, че диван не е местен.
Показанията на св. Начев не съдържали изводи и констатации, за които няма
знания и следвало да се кредитират. В случая предмет на делото било
потребителска гаранция, а не търговска, поради което и отговорността на
въззивника не можело да се ангажира за появили се в последствие недостатъци.
Отговорността му обхващала само съществуващи към доставката недостатъци, които
било възможно да се прояват по-късно, но не и да се появят по-късно. В случая
петната се били появили след доставката, не било установено да се дължат на
липса на съответствие с договора, което да е съществувало към момента на доставката. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият-ищец
Б.А.М., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. П. С.,***, офис 14 е оспорил жалбата. Навел е
твърдения, че решението на районния съд в обжалваната му част е правилно.
Посочил е, че въпроса за допустимостта
на исковете бил решен по реда на инстанционния контрол, като с определение на СГС по дело 11846/2019г. било отменено връщането
от СРС на исковата молба. Ответникът не
бил оспорил доклада на СРС по делото, но дори и да се приемело, че
доказателствената тежест за съществуването към доставката на несъответствието е
за ищеца, то ищецът бил установил същото
по делото, направените доказателствени искания още с исковата молба за приемане
на документ за събиране на гласни доказателства и за съдебна експертиза били
уважени от СРС, доказателствата били събрани и установявали несъответствието,
съществуващо към момента на доставката.
В тежест на ответника било да докаже, че е предал стоката на потребителя без явни и
скрити дефекти. Районният съд обсъдил събраните доказателства в съвкупност.
Вещото лице било установило, че кожата не е почиствана с препарати, не е
изложена на пряка слънчева светлина, няма в близост източници на топлина, няма
следи от надраскване, не установило характерния при обработване с химически
препарати контур във външния край, което доказвало че инструкции за употреба и
поддръжка са спазени. Правилно били
кредитирани показанията на св.С., установила твърденията на ищеца. Правилно не
били кредитирани показанията на св. Начев, изразил само предположения.
Установено било от вещото лице, че естетическите характеристики на вещта са променени
и има разминаване между вещта и изложената мостра в магазина на ответника, че
това е дефект на кожата, поради което исковете били основателни. Претендирал е
разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2020410/18.07.2018г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 16.07.2018г.
от Б.А.М., ЕГН ********** срещу „А.М.К.”ООД, ЕИК ******, с която е
посикал от съда да осъди ответника да
замени продадените му по договор за покупко-продажба №
**********/27.04.2016г. холна гарнитура „Енрико” 272+291+274, 338/98/86h, кафява
естествена кожа и два фотьойла
„Енрико” 291,91/98/86h , кафява естествена кожа с нови, съответстващи на договореното.
Навел е твърдения, че през 2016г. извършил основен ремонт на апартамента си ,
решил да обзаведе хола си с холова гарнитура и в зависимост от нея да избере
останалите мебели, на 27.04.2016г. с ответника сключили договор за
покупко-продажба на мебелите за сумата от 8137лв., гаранционния срок на същите
бил 2 години, доставени били на 25.07.2016г.,
като при регистрация на покупката на сайта на производителя гаранционния срок
бил 5 години. Посочил е, че в началото
на февруари 2018г. забелязал поява на странен лъщящ ефект – петно на
холната гарнитура, предявил на 13.02.2018г. рекламация пред търговеца, на
22.02.2018г. ответникът изпратил свои представители на оглед , на 26.02.2018г.
получил отговор отхвърлящ рекламацията поради неустановено отклонение в
структурата и покритието на холовата гарнитура
и вероятност на проява на ефекта поради третиране с препарати с
гланциращ ефект. Посочил е, ч не бил обработвал мебелите с химикали и
неоснователно била отхвърлена рекламацията му. Посочил е, че в последствие
няколкократно посещавал магазин на ответника и забелязал по изложената мостра
на мебелите, че и при тях се е появил
същия проблем, като от служител узнал, че тази мостра била продадена
като мебел с дефект. Посочил е, че поправка на мебелите няма да я приведе в
съответствие с договора, поради което предявявал иск за замяната им. В ос.з. от
10.12.2019г. е посочил, че при закупуването на мебелите му направило
впечатление, че кожата е като сурова и необработена, не бил ползвал такава кожа
дотогава, ползвал бил мебели от друга кожа и с тях нямал проблем. Претендирал е разноски.
Ответникът „А.М.К.”ООД,
ЕИК ******в предоставения срок за отговор е оспорил иска. Навел е твърдения,
че иск е недопустим и неоснователен.
Посочило е, че ЗЗП допускал възможност за
замяна на закупена стока само в производството по рекламация, в хода на
съдебното производство потребителят имал само право да иска възстановяване на
заплатеното или намаляване на цената съобразно чл. 113 от ЗЗП , какъвто не бил
случая. Посочил е, че закупената стока била изработена от висококачествена
естествена кожа от световноизвестния производител „Natuzzi
Italia”, проява малко
преди да изтече 2-годишния гаранционен срок на лъщящ ефект били недоказани,
нелогични и необосновани, продал бил 21 мебели от такава кожа и единствено
ищецът бил направил рекламация. Твърдените от ищеца несъответствия не били
значителни, а и петна не се били появили от само себе си. В случай, че това
било дефект на кожата, щяло да се прояви значително по-рано, а не след дълъг
период на ползване, амортизиране. Проявата на петно с лъщящ ефект можело да се
дължи на почистване с препарат с гланц ефект.
Действително ищецът бил закупил от ответника процесните мебели на
27.04.2016г. за 8137лв., на 13.02.2018г. подал рекламацията, на 22.02.2018г.
служители на ответника огледали мебелите на место и установили, че по
покритието има мазни петна , при допир се усещало мазно в участъците на
петната, които петна не са типични при нормална употреба и поддържка съобразно указанията. Такова
омазняване не можело да се получи от само себе си и в този смисъл била и
позицията на производителя. За този продукт имало специални изисквания за употреба,
за поддръжка и почистване. Естествената кожа практически не позволявала проява
на такъв проблем почти 2 години след
покупката. Нямало основание да се търси
замяна и на двата фотьойла поради дефект само в дивана, мебелите били
закупени заедно, но не се твърдяло да има несъответствие във фотьойлите. Без
значение по делото била продажбата на мострата на мебелите и условията за
същото, твърденията на ищеца не били верни за тези обстоятелства., нямало
продадени стоки от този вид с дефекти. В
случая стоката била запазила характеристиките си, появата на мазното петно било
възможно да се дължи на външен фактор и въздействие, непочистването редовно при
нормално ниво на плах, можело да доведе до тези изменения. Претендирал е
разноски.
С определението по насрочване на делото районният съд
е указал тежестта на доказване на ищеца на проявата на несъответствие в срока
по чл. 105 от ЗЗП, като е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е потребител, а ответникът е търговец по смисъла
съответно на § 13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП, че на 27.04.2016г. сключили договор
за покупко-продажба на холна гарнитура „Енрико” 272+291+274, 338/98/86h, кафява
естествена кожа и два фотьойла
„Енрико” 291,91/98/86h за сумата от 8137лв. , ищецът
предявил на 13.02.2018г. рекламация пред търговеца, която не била удовлетворена.
По делото са приети неоспорени от страните договор за
покупко-продажба, фискални бонове, касови бележки, приемо-предавателен
протокол, носещ подписи за представители на страните, съгласно които на 27.04.2017г. страните са сключили договор
за покупко-продажба № **********/27.04.2016г. на холна гарнитура „Енрико” 272+291+274,
338/98/86h, кафява
естествена кожа за сумата от 5399лв. и два
фотьойла „Енрико” 291,91/98/86h , кафява естествена кожа за сумата
от 2738лв. , направена е от търговеца
отстъпка от цената „лоялен клиент” в размер на 406,85лв., сумата е платена от
ищеца на две вноски – на 27.04.2016г. и на 22.07.2016г., стоката е доставена на 25.07.2016г. на ищеца, в протокола е
посочено, че замества гаранционна карта при отсъствието на издадена такава.
Приети са Общи условия за покупко-продажба на стоки от
магазини „Айко”, съгласно чл. 17 от които
инструкциите на производителя за монтаж и употреба на стоката са
задължителни , съгласно чл. 25 от ОУ при констатирани на скрити недостатъци
клиентът може да иска ремонт, а ако е невъзможно- замяна на стока, ако е
действал добросъвестно и е спазвал предписанията на производителя. Срокът на
гаранцията давана от Аико е 24 месеца считано от приемане на стоката при страна
по сделката потребител. Съгласно чл. 30 от ОУ гаранционната отговорност не
покрива стоки, които са ползвани небрежно, неправилно , не по предназначение,
при неизпълнение на приложени инструкции, при умишлено въздействие с цел вреда.
Приети са неоспорени протокол от 13.02.2018г., отговор от 26.02.2018г., протокол от
22.02.2018г., съгласно които на 13.02.2018г.
ищецът е подал рекламация до ответника за холна
гарнитура „Енрико” 272+291+274,
338/98/86h, кафява
естествена кожа с посочено оплакване „кожата лъщи странно”, на 22.02.2018г.
служители на ответника са посетили жилище на ищеца и са огледали гарнитурата и
са направили снимки , на 26.02.2018г. ответникът е отказал да уважи
рекламацията, като е посочил, че при огледа не е констатирано отклонение от
структура и покритие на гарнитурата, „лъщящият ефект, за която говорел ищеца
можело да се дължи на третиране с препарати с гланц ефект , но 1,5 година след
въвеждането на гарнитурата в експлоатация подобен ефект е непривичен за
естествената кожа.
Прието е писмо от КЗП
от 02.05.2018г., указващо на ищеца, че няма основание да санкционира
търговеца, касае се за гражданскоправен спор.
Приета е гаранционна карта от производителя „Natuzzi Italia със срок 2
години от доставка на изделието.
Приети са спецификации на диван, съгласно които мебелите
следва да са на поне 50 см. от източник на топлина, да не с изложени на пряка слънчева светлина или на мощни лампи, при тапицерия от естестквена кожа колекция
„Естествена” следва периодично да се почиства прах със сух, неабразивен бял
чист плат; сухите замърсявания да се изчеткват леко с четка с меки косми или
прахосмукачка със специална приставка със средна мощност без да докосва
тапицерията; петна от разтворими във вода вещества да се чистят със сух,
неабразивен бял чист плат, а след това с чист плат, напоен с вода и следва незабавно
подсушаване; петна от мазни вещества- с помощта на попивателна хартия да се
отстранят от повърхността и след това с парче чист плат, напоен със силно
разреден неутрален сапун от периферия на петно към центъра, следва незабавно
подсушаване. За този тип кожа е посочено, че са обработени без да се загубят
оригиналните характеристики на кожата , има отчетливи следи от историята на
животните, като белези от заздравени наранявания, различни структури, гънки,
жилки, нюанси на цветовете и други следи оставени от природата върху кожата.
Приети са
извлечения от кореспонденция по електронна поща , съгласно които
производителят е посочи на търговеца, че поява на мазни петна 2 години след
фактурата не могат да приемат, не разбирали как е възможно да има рекламация след
толкова дълга употреба, като след разглеждане на снимки приемал, че петната са
от употреба от клиента.
Разпитана по делото св. Н.С.е заявила, че е приятел на ищеца заедно били при покупката на
процесната вещ, ищецът огледал мострите,
уведомили го от Айко, че за доставка ще трябва да изчака да дойде от Италия.
Заявила е, че рядко посещава дома на ищеца, видяла мебелите в дома му за първи
път сигурно 3-4 месеца след доставката им , по холната гарнитура имало мазни
петна на местата, на които се е седяло, петната изглеждали лъскави и тъмни.
Посочила е, че в последствие била с ищеца в магазина, за да направят рекламация
и видяла, че по мострата има същите петна, момчето което било там им казало, че
предишната мостра продали, захабяването се получавало от сядането. Петна имало
само по седалката на дивана. Не знаела дали ищецът спазвал всички правила за
употреба и почистване, диванът не бил местен от ищеца от закупуването му, той
бил поставен по средата, отстрани имало стъклени масички, нямало отоплително
или осветително тяло.
Разпитан по делото св. Е.Н.е заявил, че работи като „мениджър по продажби” при ответника ,
ръководел всички магазини по продажбите и рекламациите, запознат бил с
рекламацията на ищеца. Заявил е, че холните гарнитури от натурална естествена
кожа са висококачествени, нямали повърхностно пигментно покритие, на допир били
меки и кадифени, външният им вид обикновено не бил еднороден, възможно било да
има цветови разлики, кожата била пореста и с ниска устойчивост за избледняване на цвета, слаба устойчивост за
петна и това било ефект на кожата, а не признак за неин дефект. В случая
петната по кожата били естествен процес, но можело да се дължат и на неправилна
експлоатация. За да се запази красотата й било нужно периодично-веднъж на 1,2
седмици, почистване от обикновена прах с мека, чиста и неабразивна кърпа. Прахта била опасна съставка, към която се
прикрепвали мазни вещества и оставянето им да престоят водело до образуване на
петна поради проникване в порите на кожата. Другото изискване било да не се
излага на пряка слънчева или изкуствена светлина, защото това водело до промяна
в цвета. Източниците на топлина трябвало да са на поне 50см. отстояние от
мебелите. Естествените промени
настъпвали постепенно, проявата изведнъж на промени се дължало на неправилната
експлоатация и поддръжка. Посочил е, че за процесния тип гарнитура нямали друга
рекламация, всяка от тези холни гарнитури била уникална, защото порите не били
запечатани и изглеждали различно, изложили били само една мостра. След
направената рекламация не бил виждал процесните мебели.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и оглед на процесните мебели в жилището на ищеца на 19.11.2019г. е
посочило, че комплектът холна гарнитура включва четириместен диван и два
фотьойла, в жилището на ищеца поставени били в стая с плътни пердета,
затъмняващи добре, тънкото перде било със средна плътност, мебелите не са
изложени пряко на слънчева светлина, няма източници на топлина на отстояние
по-малко от 1 м., най-близо поставена лампа е на 0,80м. от мебелите, няма влага
в помещението, обзавеждането е добре поддържано. Посочило е, че по дивана има петна с лъщящ ефект , които са и с по-тъмен цвят от
останалата кожа, различни са по форма и по размери (от 20/30см. до 45/60см
на място за сядане; от 15/30см. до 30/50см. на място за облягане), разположени
са в обичайната зона на всяко от местата за сядане и облягане. Имало и
избеляване в средната част за сядане на дивана с правоъгълна форма с размер
4/30см. Посочило е, че всички петна са с мирис на естествена кожа, няма аромат
на химикали или други субстанции, няма характерния при ползване на химични
препарати изразен контур във външния край. Ползването на абразивни препарати
щяло да остави следи от надраскване. Можело да се направи извод по така
установеното, че кожата не е почиствана с препарати, но само химичен анализ
можело да даде категоричен извод за
липса на употреба на химикал. Не можело да направи извод дали са
спазвани инструкциите за почистване от прах, мокри петна, мазни петна. Всички петна били в зоната на сядане и
облягане. Кожата била естествена телешка кожа, предназначението на мебелите
било за сядане и облягане, диванът и креслата били със запазена цялост, нямало
нарушение на твърдостта им, нямало нарушение на шевовете, функционалните
качества са запазени за всеки от елементите й. Кожената тапицерия, ползвана от
„Natuzzi Italia” за
процесните мебели била от категорията
„Естествена” , и както било описано и в документите тя няма покривен филм, има минимална външна обработка, порите на кожата са отворени и така в
процеса на експлоатация на местата за сядане и облягане се получава
потъмняване, като придобива и лъскав ефект. Посочило е, че при посещение в
магазин на ответника и видяло мебели от същата кожа и е установило малки
участъци, по които също има потъмняване и петна в зоната на сядане, консултант
на ответника потвърдил, че това е характерно за тази кожа. Естетически имало разлика
между мострата и мебелите на ищеца като поради големината на потъмняването
можело да се приеме, че не отговаря естестически на стоки от същия вид.
Възможно било процесните промени да настъпят година и половина след ползването
на дивана. Теоретично било възможно да се появят петната от сядане с мръсни
дрехи. При кожа без защитен повърхностен
слой всичко попивало в нея.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по
исковете така, както са предявени съобразно твърденията за фактите и предявения
петитум. Спорът за възможността за
предявяване по съдебен ред на иск замяна на закупена стока е решен по делото по
реда на инстанцинония контрол , като с Определение по дело 11847/2019г. на СГС
е отменено разпореждането на СРС по чл. 130 от ГПК и делото е върнато за
разглеждане на иска по същество, няма основание за ревизиране на това
разрешение.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно
разпоредбите на чл. 105 и чл. 108 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока,
която съответства на договора за покупко-продажба и отговаря за несъответствието й, съществувало при доставянето й
проявило се до две години от доставката, дори да не е знаел за това
несъответствие, като проявило се до 6
месеца от доставката несъответствие се счита, че е съществувало при
предаването на стоката, освен ако се докаже, че липсата
на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието.
Разпоредбата на чл. 106 от ЗЗП урежда нормативно определението за съответствие на стоката с договора - притежава
характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за
обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; отговаря
на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; е годна
за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил
продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от
продавача; притежава обичайните качества
и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да
очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните
изявления за конкретните и характеристики, направени от продавача,
производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в
етикета на потребителската стока.
Съгласно разпоредбата на чл. 112 и чл. 113 от ЗЗП при
несъответствие на стоката потребителят има право да предяви рекламация, като
поиска ремонт на стоката или замяна на същата с нова, продавачът е длъжен да
приведе стоката в съответствие с договора за покупко-продажба безплатно.
Съгласно нормата на чл. 122 от ЗЗП потребителят има право да извърши
рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, като това право
може да се упражни, чрез възстановяване на заплатената сума, отбив от цената,
замяна на стоката с друга или безплатно извършване на ремонт по реда на чл. 113
и чл. 114 ЗЗП.
В случая по делото е установено, че страните са били
обвързани от валиден договор за покупко-продажба № **********/27.04.2016г. по
който ответникът е продал на ищеца на холна
гарнитура „Енрико” 272+291+274, 338/98/86h, кафява
естествена кожа за сумата от 5399лв. и два
фотьойла „Енрико” 291,91/98/86h , кафява естествена кожа за сумата
от 2738лв. , но от тези суми е направена от търговеца отстъпка от цената
„лоялен клиент” в размер на 406,85лв., сумата от 7730,15лв. е платена от ищеца
на две вноски – на 27.04.2016г. и на 22.07.2016г., стоката е доставена на 25.07.2016г. и приета от ищеца, в началото на февруари 2018г. ищецът
забелязал поява на странен лъщящ ефект по дивана-петно, на 13.02.2018г. ищецът
е предявил рекламация за холната гарнитура с твърдения, че кожата лъщи странно,
на 26.02.2018г. ответникът е отхвърлил рекламация поради неустановено
несъответствие.
Спорни въпроси по делото са причината за появата на
лъщящи и тъмни петна върху дивана, дали същите са несъответствие по смисъла на
чл. 106 от ЗЗП, съответно дали за ответника е възникнало задължение за замени
стоката поради несъотвествието й с договора.
Съдът приема за
установено по делото че ищецът има качеството потребител, а ответникът има качеството
търговец по смисъла на § 13, т. 1 и 2 от ДР на ЗЗП, процесните мебели са
потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 от ЗЗП , поради което и
правилата на ЗЗП са приложими. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и
се установяват от събраните по делото доказателства – мебелите са движима
материална вещ, ищецът е физическо
лице, което придобива стоките , които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
ответникът е юридическо лице, което продава или предлага
за продажба стоки, като част от своята търговска
или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка.
За да се
ангажира отговорността на продавача както по реда на чл. 193 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
така и по реда на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), по делото следва да
се установи, че стоката страда от недостатък, който е съществувал към момента
на предаването на стоката от продавача на купувача. Продавачът отговаря само за
недостатъци, които са съществували към този момент. В тежест на купувача е да
докаже съществуването на недостатъка към този момент. Това е така, защото това
е положителния факт, от който той извлича благоприятни за себе си последици и е
част от основанието на иска му. За
доказването на това обстоятелство ЗЗД не е уредило презумпции. Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) , чиято цел е да осигури по-висока степен на защита на
потребителя, урежда такава презумпция с разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП. С тази разпоредба
законодателят е уредил
презумпцията, че несъответствие на потребителска стока, което се е проявило до 6 месеца от предаването й на
потребителя, се приема, че е съществувало към предаването на стоката, освен ако
се докаже, че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на характера на несъответствието. Така законодателят в
отклонение от общите разпоредби на чл. 193-чл.195 от ЗЗД е олекотил
доказателствената тежест на потребителя, като го е освободил от ангажиране на доказателства, че
несъответствието, е съществувало към предаването на стоката. За да се възползва
от презумпцията по чл. 108 от ЗЗП потребителят само следва да докаже, че
несъответствието съществува преди да изтекат 6 месеца от предаването на
стоката. При доказване на тези факти за
потребителят не съществува задължение да доказва, че това несъответствие
се дължи на дефекти на стоката или на
поведение по съхранение, транспортиране на стоката и др., проведено преди
стоката да бъде предадена на потребителя. Несъответствието
подлежи на доказване от потребителя, но не и причината за същото. При тази
хипотеза ще се приложи презумпцията на
чл. 108 от ЗЗП и в тежест на продавача
ще е да я обори, тоест да докаже, че несъответствието
не е съществувало към предаването на стоката, че се дължи на поведение след
предаването на стоката. (В този смисъл Решение на Съда от 04.06.2015г. по преюдициално запитване по дело
С-497/2013г. по въпрос № 6 - за доказателствена тежест по чл. 5, ал. 3 от
Директива 1999/44 , идентична с разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП). В хипотеза, в
която не се установи несъотвествието да е
проявено до 6 месеца от предаването на стоката на потребителя, то
презумпцията по чл. 108 от ЗЗП не се прилага и в тежест на потребителя е да докаже
както несъответствието, така и съществуването му към момента на предаване на
стоката, тоест че причината за същото не е поведение след предаване на стоката.
В конкретния случай по делото е установено, че стоката е доставена и приета
от потребителя на 25.07.2016г., че рекламация за петна по дивана
е направена на 13.02.2018г., тоест
след изтичане на 6-месечния срок от доставката на стоката. По делото
твърденията на ищеца са, че петната по дивана са се появили в началото февруари 2018г., същото не е оспорено
от ответника, поради което и съдът приема за безспорно и за установено по
делото, че петна по дивана са се проявили през февруари 2018г. При така
възприето, съдът приема, че по делото не е установено, процесните петна по дивана да са се в срок от
6 месеца считано от 25.07.2016г., поради което и презумцията по чл. 108 от ЗЗП не е приложима. Съдът не
кредитира показанията на св. С. в частта, сочеща, че „..сигурно…“ е видяла петната по дивана 3-4 месеца след
доставката. В тази част показанията на
свидетелят не са категорични а са възможност, свидетелят не е посочила момент
на доставката, свидетелят е посочила, че рядко посещава дома на ищеца, че петна
имало само по седалка на дивана, а по делото е установено от заключението на
вещото лице, че такива петна има и по облегалка. Така дадените показания
обсъдени в съвкупност с безспорното по делото обстоятелство за момента на
проявата на петната през февруари 2018г. не позволява показания на св. С. в
тази част да се кредитират. При така
възприето съдът приема, че ищецът е
следвало да ангажира доказателства по
делото, които да установят по несъмнен начин по делото несъответствие на стоката с договора,
както и че същото е съществувало към
момента на доставката, не се дължи на обстоятелство, което е настъпило след предаването
й от продавача.
Доказателства,
които да позволяват несъмнен извод за
тези обстоятелства, по делото не са ангажирани. Установено е по делото
от приетите по делото спецификация и
заключение по техническата експертиза, показанията на св.Начев, че кожената тапицери на „Natuzzi Italia” за процесните
мебели е от категория „Естествена”, която е с минимална външна обработка, същата
съответства на вложената в процесните мебели кожа, порите на която са отворени и така неподдържането на кожата съобразно указанията на прозиводителя,
включително и за почистване от обикновена домашен прах към който се прикрепвали
мазни вещества, може да се получат петна
с лъщящ, мазен ефект. Съдът кредитира заключението на техническата експертиза
като неоспорено от страните, вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства, резултат от изводи на вещо лице, направило
оглед на диваните в жилището на ищеца. В подкрепа на изводите на вещото лице са
и показанията на св. Начев, които съдът приема че следва да се кредитират като
логични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Тези показания са
дадени от свидетел със специфична професионална подготовка, позволяваща му
детайлна преценка на фактите, които възприема във връзка с проява на петна по
кожени дивани от естествена необработена с покривен слой кожа и доколкото
същите изцяло съответстват на неоспореното от страните заключение по
техническата експертиза, то съдът приема, че следва да се кредитират.
Съдът
приема за установено по делото от заключението
по съдебно –техническата експертиза и показанията на св. С., които в тази част
съдът кредитира като последователни и резултат от личните впечатления на
свидетеля установяват, че мебелите не са били поставени в близост до източник
на светлина и топлина. Поддържането на процесните мебели обаче и изисквало
специални материали и честота на почистването, в тежест на ищеца е било да
установи, че е спазил указанията на производителя, а това не е направено по
делото. По делото е установено само, че диван не е почистван с химически
препарати и с абразивни материали, което обаче е само част от изискването за
поддръжка на дивата. Неоснователни са доводите на въззивника, че тези
обстоятелства не са установени по делото. Съдът кредитира изводите на вещото
лице в тази част като обосновани и
задълбочени. Вещото лице е посочило, че ползването на химически препарати би
довело до поява на контур, ползването на абразивни материали би довело до драскотини,
а нито едно от тях не е установено да има по дивана, процесните петната имат
мирис на естествена кожа. Така обоснованите изводи на вещото лице не са
опровергани по делото и съдът ги кредитира.
Същевременно,
ищецът не е доказал по делото, че е спазвал инструкциите за регулярно
почистване на дивана от прах с меко и
бяло парче плат, че е спазвал и инструкциите за почистване на кожата при
намокряне с водоразтворими или с мазни вещества. Последното е от значение по
делото, доколкото спецификата на кожата и отворените и пори позволяват проникване
в същата на мазнина и възможна причина за проява на процесните петна това поведение, проведено след приемането на
мебелите. Вещото лице не е отрекло тази възможност, нито възможността петната
да се получат и при сядане с мръсни дрехи, мокри дрехи. Посочило е, че не може
да посочи дали диван е почистван съгласно изискванията – от прах, от мокри и от
мазни петна. По делото не е установено причината за проява на процесните петна
да се дължи на дефект на кожата. Същевременно нее установено ищецът да е
спазвал инструкциите за почистване на кожата от прах, водоразтворими и мазни вещества, което е възможно причина за
появата на петната. При така взъпирето
икато съборази извода на вещото лице, че порите на кожата са отворени,
че петната са само по дивана и то в местата за сядане и облягане, то съдът
приема че по делото не е установено по несъмнен начин , че процесните петна не са се проявили като резултат от поведението
на ищеца. Ищецът е следвало да проведе главно и пълно доказване по делото, че е
провел поведение след доставката на мебелите, което и било изцяло в
съответствие с инструкциите на производителя за поддръжка на мебелите, а това
не е направено по делото. Събраните по делото доказателства, обсъдени в
съвкупност и житейската логика не
позволяват извод, че не се дължат на поведението на потребителя петна, които са
само на местата за сядане и облягане на дивана, които са се появили за първи път 18-19 месеца след доставката им, а са ползвани от
ищеца в жилището му ежедневно. При така възприето и като съобрази установеното
по делото то заключението на вещото лице, че диванът и креслата са със запазена
цялост, няма нарушение на твърдостта им, на шевовете, функционалните качества
са запазени за всеки от елементите й и са годни за ползване по предназначени,
то съдът приема че исковете са неоснователни. Това е така, защото по делото е
установено, че мебелите отговарят на обичайната употреба,
за която служат потребителските стоки от същия вид; отговарят на описанието,
дадено от продавача под формата на мостра или образец; притежават обичайните качества и характеристики
на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се
имат предвид естеството й. Заявеното от свидетеля Стоименова и
установеното от вещото лице по техническата експертиза, че по мострата на диван
от същата кожа, изложен в магазин на ответника има проявени потъмняване и петна
обосновава извод, че процесният диван отговаря на мострата. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че по делото се твърди само
несъответствие на дивана, но не се твърди, а и не се установява несъответствие да има и по двата фотьойла,
което е допълнително основание да се
приеме, че претенцията на ищеца за замяна на двата фотьойла е неоснователна. При така възприето съдът приема, че
по делото не е установено, че отговорността на ответника за замяна на
стоката с нова да може да се ангажира.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че неправилно районният съд е уважил исковете,
решението на районният съд следва да бъде отменено, като предявените искове
следва да се отхвърлят.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС
с което в тежест на ответника са поставени разноски на ищеца следва да
се отмени, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за производство
пред СРС в размер на 960лв. с ДДС възнаграждение за адвокат и 160лв. възнаграждение
за вещо лице, а за производство пред СГС разноски за възнаграждение за адвокат
в размер на 960лв. Други разноски
въззивникът не е претендирал и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1009/06.01.2020г. по гр.д. № 47150 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 43-ти състав в частта, с която „А.М.К.”ООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** е осъдено на основание на чл.
124 от Закона за защита на потребителите да
замени продадената на Б.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** по договор за покупко-продажба №
**********/27.04.2016г. холна гарнитура „Енрико” 272+291+274,338/98/86h, кафява
естествена кожа и два фотьойла
„Енрико” 291,91/98/86h , кафява естествена кожа с друга, съответстваща на договореното,
като „А.М.К.”ООД, ЕИК ******е осъден
да заплати на Б.А.М., ЕГН **********на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 1295,48лв. и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. №
2020410/18.07.2018г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 16.07.2018г.
от Б.А.М., ЕГН ********** срещу „А.М.К.”ООД, ЕИК ******, с която е
поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 114 вр. с чл. 113 от Закона за защита на потребителите вр. с чл. 79 от ЗЗД да
замени продадените му по договор за покупко-продажба №
**********/27.04.2016г. холна гарнитура „Енрико” 272+291+274, 338/98/86h, кафява
естествена кожа и два фотьойла
„Енрико” 291,91/98/86h , кафява естествена кожа с нови, съответстващи на договореното.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен
адрес: адв. П. С.,***, офис 14 да заплати на А.М.К.”ООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 2080лв, (две хиляди и осемдесет лева), представляващи разноски по делото
в производството пред СРС и СГС.
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.