Определение по дело №72/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 389/08.04.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 169/2007 год. на П. районен съд, подсъдимата В. Б. П. е призната за виновна в това, че през 2001 година в Г. П. като длъжностно лице – старши специалист в О. А. – П., в кръга на службата си, е съставила официален документ – удостоверение, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Я. Д. Л. е внесла земя в ТКЗС през 1957 година – 32 дка, както и че същата е била приета за член на ТКЗС с протокол № 5/03.09.1957 година, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 и чл.54 от НК на П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, ефективното изтърпяване на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.Отделно от това е постановено подсъдимата П. да заплати по сметка на съда сумата от 494 лева разноски по делото, както и 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

В законния срок П., Ч. защитника си, е подала жалба срещу цитираната присъда с твърдения, че е незаконосъобразна и необоснована. Според нея събрания по делото доказателствен материал е противоречив и неправилно са преценявани показанията на разпитаните свидетели и заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице М., които не разкриват удостоверяването на неверни обстоятелства. Налице са доказателства, че Я. Д. Л. е фигурирала в партидната книга на член – кооператорите в ТКЗС, което изключва неистинността в издаденото от подсъдимата удостоверение. Липсва информация и относно сочения в същото удостоверение протокол № 5/03.09.1957 година, което не означава, че не съществува, защото може да е изгубен или унищожен при преместванията на документи. Иска се отменяването на атакуваната присъда и цялостното оправдаване на подсъдимата по повдигнатото и обвинение.

Според представителя на О. П. – Б. в мотивите към проверяваната присъда правилно са оценени събраните писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност обосновават признаването на подсъдимата за виновна в издаването на удостоверение, в което са посочени неверни обстоятелства, което е направила в качеството си на дължностно лице. Безспорно се установява качеството и на длъжностно лице, както и специалната цел за използване на документа. Тъй като наложеното наказание е справедливо, прокурорът пледира за цялостното потвърждаване на присъдата на ПРС.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При излагане на фактическата обстановка по делото и анализа на доказателствената маса, Районният съд е действал при съблюдаване на законовите изисквания и позовавайки се на правилата на формалната логика. С оглед задължението на въззивната инстанция за собствен прочит на материалите по делото и излагане на тази основа на възприетата от него фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че към 2001 година В. Б. П. е била назначена по трудов договор от 23.10.2001 година на длъжността „старши специалист” към О. П., в чийто професионални задължения влизало издаването на удостоверения за трудов стаж в АПК, ПАК и ТКЗС с оглед пенсионните изисквания за трудов стаж, както и за членство в ТКЗС и внесена земя от граждани. На неустановена дата през 2001 година свидетелят Г. К. Л. отправил молба за издаването на удостоверение за внесена в ТКЗС земя от неговата майка, в резултат на което получил от подсъдимата удостоверение без изходящ номер, в което е посочено, че на него лично се издава този документ в уверение на това, че в специална книга, съхранявана в ТКЗС, която не е прошнурована и подписана от длъжностни лица, е записано, че майка му Я. Д. Л. е внесла земя в ТКЗС през 1957 година – 32 дка, в друга книга е записано, че същото лице е прието за член на ТКЗС с протокол № 5/03.09.1957 год. Удостоверението е било изготвено и подписано от подсъдимата, след което било подписано и от изпълняващия длъжността „главен счетоводител” М. П., който обаче не проверил достоверността на изложеното в документа. Полученото от Л. удостоверение било представено от него и прието като писмено доказателство по Г.д. № 146/2001 год. по описа на ПРС, водено срещу ПК – П., приключило с решение, с което по отношение наследниците на Я. Д. Л. е признато правото им да си възстановят собствеността върху описаните имоти. В резултат на това по-късно, с решение № 2725/25.09.2001 год. на ПК, е било възстановено правото на собственост на наследниците на Я. Л. В един предходен момент по отношение на същите земеделски земи е издадено решение от Поземлена комисия – П., с която е било признато правото на собственост върху същите земеделски земи, но на наследниците на К.Д. Г. Синът на последната – свидетелят А. Я., брат на Я. Д. Л., узнал за воденото от племенника му гражданско дело и поискал от О. П. и получил изготвеното отново от подсъдимата удостоверение с изх. № 44/04.03.2002 година, в което било отразено, че Я. Д. Л. не е внасяла земя и не е била член – кооператор в ТКЗС. С оглед очевидното противоречие в двата документа свидетелят Я. сезирал Районната П., след което се образувало и настоящето наказателно производство.

За да приема тази фактическа обстановка, с която в пълна степен се солидаризира и проверяващата инстанция, Районният съд е направил един изключително подробен и съдържателен анализ на събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства. Детайлно са изброени всички приети по делото писмени доказателства като е посочено какво е тяхното значение за установяването на релевантни за казуса факти. Коментирани са и противоречията между някои от доказателствата като аргументирано е прието на кои следва да се даде вяра. В тази връзка трябва да се отбележи, че на практика всички възражения и пред въззивната инстанция, са били разисквани и в мотивите към проверявания съдебен акт, където са получили отговори, които се споделят и от настоящия съдебен състав. На първо място е безспорно, че цитираното по-горе удостоверение без изх. номер и дата на издаване, е подписано от П., която съобразно това се счита за негов автор. Възражения от защитата не се изтъкват не само поради направените признания от подсъдимата, а и от заключението по графологическата експертиза, от което е видно, че подписа е на подсъдимата. Безспорно е и че второто удостоверение, цитирано по-горе, с изходящ номер и дата, издадено по искане на св. Я., отново е подписано от П.. Според А. Я., брат на Я. Л. Д., последната никога не е била самостоятелен член на ТКЗС, внесъл съответната земеделска земя, защото не е имала такива права. Членството е осъществено от неговата майка К. Г., на чийто наследници е признато правото да възстановят собествеността си преди издаването на процесното удостоверение. В подкрепа на казаното от този свидетел са и приобщените многобройни писмени доказателства, които установяват, че правата на Я. Д. Л. касаят само и единствено правото на възнаграждение за изпълнени трудодни. Затова и на същата не са изплащани по сборната ведомост дялово участие за земя, в който смисъл е писмо от О. А. П. с изх. № 11-03-769/25.06.2010 год. Все в тази посока е и справката от Териториален архив – Б. според която в съхраняваните данъчни /емлячни/ регистри на П., на името на Я. Д. Л. няма издадена данъчна партида. Затова и няма пречка при изграждане на фактическата обстановка съдът да се позове на показанията на свидетеля Я., които очевидно са истинни. Това не се променя и от твърдението на защитника, че той е занитересован от изхода на делото, защото е инициирано от него. От основно значение е съвпадението между твърденията на този свидетел и изброените писмени доказателства. Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че А. Я. е на преклонна възраст, която по принцип изключва лековато отношение и извращаване на факти от действителността. Неоснователно е и другото основно възражение на защитата, че е пренебрегнато заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице М., в което се сочи, че удостовереното от П. е истинно, защото в посочената от него партида е записано лицето Я. К. Д. Районният съд е отредил значително място, установявайки, че с оглед създадените по онова време традиции, съпругите са били записвани с имената на съпрузите, включително и за бащиното име, приемайки, че Я. К. Д. и Я. Д. Л. са всъщност едно и също лице. Това не е било спорно, но не води до твърдения от защитника извод, че на практика на името на Л. са внесени в ТКЗС 32 дка земеделски земи. Изключително ясно и коректно в мотивите си ПРС е отбелязъл, че отметката на вещото лице М. не е в твърдяната от защитника посока, а отразява отработените от Я. Д. /Л./ и членовете на семейството и трудодни. Не се променя факта на липсата на каквито и да било писмени доказателства, които да са в подкрепа на такива твърдения. А посочените по-горе категорично установяват, че няма данни да откривани партиди и съответно уреждани дялове за заплащане на внесена от Я. Д. Л.или Я. К. Д. земеделска земя в ТКЗС. Отделно от това членството в ТКЗС се установявало от декларация за внесените земи от съответното лице, срещу която се посочвал и протокола за приемането му, какъвто в случая отново липсва. Затова и въззивната инстанция не може да възприеме твърдението за извращаване на събраните по делото доказателства и тяхното нелогично тълкуване. Напротив, както беше отбелязано и по-горе, Районният съд е положил значителни усилия в установяването на обективната истина по делото, анализирайки поотделно показанията на всеки от разпитаните свидетели във връзка и с представените по делото писмени доказателства. Липсата на други възражения от защитата, извън коментираните по-горе, само потвърждава убедителността в мотивите към атакуваната присъда. Само за прецизнос следва да се отбележи, че са ценени показанията на всички разпитани свидетели с корекция само относно тези на свидетеля Г. Л. Отчетено е, че пред два различни състава той е твърдял различни неща, а вяра е дадена на твърденията му, които се подкрепят от останалите по делото доказателства. След като удостоверението, предмет на делото, е издадено по негово искане, логично е да се приеме, че той е лицето, проявило активност в тази посока. Затова и обосновано не са кредитирани показанията му, че не е ходил при подсъдимата в длъжностното и качество, за да иска такова удостоверение. В показанията си свидетелите Л., Д. и П. потвърждават възприетата и от двете инстанции фактическа обстановка, детайлизирайки начина на работа в администрацията и ролята на П. в издаването на удостоверения за членство в ТКЗС и внесена земеделска земя. В тази връзка отново е безспорно обстоятелството, че подсъдимата е действала в качеството си на длъжностно лице, което е действало в кръга на службата си. Това се удостоверява не само от техните показания, но и от писмо с изх. № 66-00-41/2609.2005 година на О. А. – П., с което се сочи, че именно подсъдимата е лицето, оторизирано да издава удостоверения за внесена земя и членство в ТКЗС. Посочените свидетелски показания само допълват, че на практика П. през годините на прехода се е занимавала основно с това, работейки във всички разновидности на съществуващите във времето институции, ангажирани с обслужване на гражданите и реституция на земеделски земи.

Затова и направения краен извод за виновността на В. Б. П. в това, че през 2001 година в Г. П. като длъжностно лице – старши специалист в О. А. – П., в кръга на службата си, е съставила официален документ – удостоверение, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Я. Д. Л. е внесла земя в ТКЗС през 1957 година – 32 дка, както и че същата е била приета за член на ТКЗС с протокол № 5/03.09.1957 година, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, се споделя и от БлОС, включително и относно квалификацията на извършеното престъпление по чл.311, ал.1 от НК. От обективна страна безспорно се установи, че изпълняваната от П. длъжност на „старши експерт” към О. П. запълва съдържанието „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б. „а” от НК, а и е действала в кръга на службата си, тъй като е била оторизирана да издава удостоверения на граждани за внесени в ТКЗС земеделски земи и съответно членство. От субективна страна е налице пряк умисъл, който се установява от поведението на подсъдимата. Видно от показанията на свидетеля П. всички удостоверения, издавани от администрацията са извеждани с изходящ номер, а и са се вписвали в регистър, което П. съзнателно не е направила. Съзнавайки, че удостоверява неверни обстоятелства, тя не е извела съставения от нея документ със съответния изходящ номер. За умисъла и може да се съди и по представените по делото писмени доказателства, установяващи противното на удостовереното. Затова и при повторно поискване на удостоверение за същото лице от свидетеля Я., П. е посочила вече истинни обстоятелства, което обяснява даването на изходящ номер на връчения на свидетеля документ.

По отношение на наказателната съдба на дееца, Окръжният съд намира, че липсват основания за ревизия на атакувания съдебен акт в тази посока. Районният съд аргументирано е приел, че в случая не се касае за маловажен случай, изхождайки от естеството на издадения документ и последващото му значение за установяване на права. Отчел е като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата и добрите и характеристични данни, а от друга страна значението на съставения документ за удостоверяване на правото на собственост от трети лица. Съдът е приел, че не са налице основания и за приложението на чл.55, от НК, тъй като установените смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях е изключително, а отделно от това да е налице и явна несъразмерност и на най-лекото предвидено от закона наказание, приемайки на основание чл.54 от НК, че П. трябва да изтърпи „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. Наказанието, както и е изтъкнато, е определено към минимума, предвиден в нормата на чл.311, ал.1 от НК /наказанието е от 3 месеца до 5 години „лишаване от свобода”/. В тази връзка Окръжният съд намира, че липсват каквито и да било основания за по-снизходително третиране на дееца. Напротив, от данните по делото се установява една по-висока степен на обществена опасност на П., свързана с възникналия между близки роднини правен спор за собствеността върху земеделски имоти, единствено и само въз основа на издадения от нея документ. Липсата на протест от прокуратурата обезсмисля коментарите в посока следва ли да се завиши наказателната и отговорност. По повод предвидената възможност за налагането на кумулативна санкция „лишаване от право” по чл.37, ал.1, т.6 от НК, излизането в пенсия на подсъдимата изключва необходимостта от нейното обсъждане. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, отлагайки ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Този извод е законосъобразен и се споделя от въззивната инстанция. За поправянето на дееца не се налага, с оглед възрастта на П. и данните за личността и, да бъде излолирана от нормалната и житийска среда, тъй като целите на наказанието по чл.36 от НК могат да се постигнат и приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Обосновано в тежест на осъдената подсъдима са възложени сторените по делото разноски и държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения и като правилна, и законосъобразна присъдата на ПРС следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 389/08.04.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 169/2007 год. на П. районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.