№ 64
гр. Сливен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Иван М. Димитров
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20222200600287 по описа за 2022 година
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба на на ч. тъжител ХЮС. С. ХЮС. с ЕГН********** в срещу присъда
№1/10.03.2022г. постановена по НЧХД №190/2020 г. на Районен съд гр.
Котел.
С атакуваната присъда подсъдимият С.Х. И. е признат за виновен за
престъпление по чл.132 ал.1 т.3 от НК и бил оправдан по повдигнатото с
ч.тъжба обвинение за престъпление по чл.130 ал.,1 от НК. С присъдата му е
наложено на осн. чл.78а от НК наказание Глоба в размер на 1000 лв. Със
същата присъда подс. И. е осъден да заплати на Х. сумата от 1000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като искът бил
отхвърлен като неоснователен и недоказан до сумата от 2000лв..С присъдата
съдът се е произнесъл и по разноските.
Във въззивната жалба по повод, на която е образувано настоящото
въззивно производство, ч. тъжител. ХЮС. С. ХЮС. изразява несъгласие с
присъдата на Котелски РС и твърди, че присъдата е незаконосъобразна,
неправилна и несправедлива.
Настоява за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд, иска
делото да бъде върнато за разглеждане от нов състав. Алтернативно иска
1
постановяване на нова присъда, с която подс. И. да бъде осъден по
повдигнатото с тъжбата обвинение.
По делото е депозирана и допълнителна жалба, от която не става ясно
какво точно се иска. Оспорва се приетата за установена фактическа
обстановка от първоинстанционния съд.
В с. з. пред въззивната инстанция ХЮС. С. ХЮС. лично и чрез своя
повереник поддържа жалбата на посочените в нея основания. Считат, че
присъдата на РС Котел е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива,
предлагат да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда с осъждане
на подс.И. с налагане на справедливо наказание по повдигнатото с тъжбата
обвинение.
Алтернативно се иска отмяната на обжалваната присъда, а делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския РС.
Подс. И. лично и чрез своя защитник пледират, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, материално и процесуално
законосъобразна, обоснована и подкрепена с всички доказателства по делото,
както писмени, така и гласни. Предлагат тя да бъде потвърдена.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в жалбата, като изслуша явилите се страни в с.
з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314,
ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
За да постанови своята присъда КРС е приел за установено следното от
фактическа страна:. Тъжителят Х. и подсъдимият И. били от едно село- Тича.
Тъжителят е женен за свидетелката Ш. Х.а.. Подсъдимият съжителства на
съпружески начала с жена на име Станка Барова с която имат две деца.
През 2013г подсъдимият заминал да работи в Белгия, а съпругата му
заедно с бебето останали в дома на родителите му село Тича. Докато
отсъствал от село, една вече тъжителят влязъл в дома на подсъдимия и
отишъл под прозореца на стаята, в която живеела съпругата на подсъдимия.
Видели го свидетелките Х. и М. – съответно майка и братовчедка на
подсъдимия. Ситуацията била много конфузна и предположили, че тъжителят
е влязъл в двора, за да предлага на съпругата на подсъдимия интимна
близост. След като подсъдимият се върнал в България, му разказали за
случката. Подсъдимият твърди, че разговарял с тъжителя, който отрекъл да е
ходил при съпругата му, въпреки което отношенията между двамата, вкл. и
между семействата им, охладнели. Из селото започнало да се говори за
2
случая, вкл. че тъжителят се хвалел, че щял „да довърши“ съпругата на
подсъдимия. Подсъдимият чувал клюките и ги приемал много болезнено.
На 27.12.2019г семействата и на тъжителя, и на подсъдимия били в село
Тича. Надвечер, по тъмно, тъжителят излязъл и отишъл в близкия магазин,
където имало и маси за клиенти. Там седяли свидетелите М. и Б., както и още
едно неустановено по делото лице. Малко след това в магазина влезли
подсъдимият и свидетелят Д.Н. и седнали на друга маса. Когато тъжителят
видял подсъдимия, казал на висок глас „Има ли нещо за ебане?“.
Подсъдимият чул думите и ги възприел като отправени към жена му. Много
се ядосал и не можал да се овладее. Подсъдимият веднага станал, взел една
стъклена бутилка, пълна с бира, отишъл до тъжителя и без да каже нещо, го
ударил по главата с бутилката. От удара бутилката се счупила и парчетата
стъкла се разпръснали по пода. Подсъдимият ударил и два пъти тъжителя по
лицето с юмрук. За да предотврати последващи удари, тъжителят също
ударил подсъдимия с юмрук по лицето. Клиентите в магазина станали да ги
разтърват, извели тъжителя навън, а подсъдимият останал в магазина.
Свидетелката Х.а чула тревожни гласове, вкл. и гласа на съпруга си и отишла
до магазина. Пред магазина били тъжителят и свидетелят М.., а вътре в
магазина – подсъдимият и свидетелите Б. и Н... От раните по главата на
тъжителя течала кръв. Тъжителят казал на съпругата си, че подсъдимият го
ударил. Свидетелката попитала подсъдимия защо е ударил тъжителя, а той ù
казал да изчезва. Свидетелката отвела тъжителя у дома и се обадили на
телефон 112. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ.
Раните по главата на тъжителя били обработени.
На 28.12.2019г тъжителят посетил съдебния лекар д-р Т. Ч.. в град
Сливен, който издал съдебномедицинско удостоверение № 733/28.12.2019г, в
което описал резултатите от прегледа : множество охлузвания, повърхностни
наранявания с продълговата форма, кръвонасядания и болезнен оток в лявата
слепоочна област, като болките се засилвали при опипване с ръка и при
раздвижване на главата; подобни увреждания върху площ с размери 3-4 см се
установили и в областта на дясната челнослепоочна област, като околността
била зацапана с кръв; в областта на лявата половина на челото се установило
наличие на охлузване на кожата с окръглена форма с диаметър около 3 см, с
болезнен оток на тъканите и синкави кръвонасядания в областта на горната
половина на лявата очница; в областта на долната половина на очницата от
същата страна също се установило наличие на синкавомораво кръвонасядане
и повърхностно одраскване на кожата с дължина около 3-4 см; в долната
скулна област се установило охлузване на кожата, подобно на това в областта
на челото, с диаметър около 1-1,5 см със същата характеристика.
Раната и другите травми по главата на пострадалия заздравели за около
20 дни. Тъжителят вземал и болкоуспокояващи. Съпругата му твърди, че за
период от около месец и половина тъжителят не ходел на работа, защото не се
чувствал добре, но не бил в болнични. Тъжителят работел като дървосекач.
На 30.12.2019г подсъдимият подал жалба до РП Сливен относно
инцидента. Било образувано ДП № 119/2020г за извършено по чл.325 от НК
престъпление.
С постановление от 08.09.2020г наказателното производство било
спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, като е
3
прието, че се установили данни за извършено престъпление от частен
характер. Подсъдимият бил уведомен за спирането на 17.09.2020г с
изпращане на съобщение от чл.50 и чл.81, ал.3 от НПК – че може да упражни
правата си като частен тъжител в шестмесечен срок от получаване на
съобщението.
Частната тъжба е подадена в РС Котел на 07.10.2020г.
Съобразно указанията на съда, наказателното производство е
прекратено на основание чл.245, ал.4 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК с
постановление от 12.10.2020г, съобщено на пострадалия на 04.11.2020г.
В заключението на назначената комплексната съдебнопсихологическа и
психиатрична експертиза, изготвена от две вещи лица – М.Б. (клиничен
психолог) и д-р А.А.. (психиатър), е посочено следното :
През годините у подсъдимия били кумулирани негативни емоции,
насочени спрямо тъжителя. Изречените от тъжителя думи събудили тези
емоции на гняв и яд и отключили интензивна импулсивна гневно – агресивна
реакция, протичаща по скъсен механизъм, без съществена борба на мотиви и
контрамотиви. Вещите лица поддържат, че се касае за бурно афектно
отреагиране, пряко породено от думите на тъжителя и че думите на тъжителя
са напълно достатъчни да предизвикат поява на афект, особено при наличие
на данни за кумулиране на такъв преди инцидента. Вещите лица отричат
подсъдимият да е изпаднал в състояние на физиологичен афект в
медицинския смисъл на понятието.
Тази фактическа обстановка първоинстанционият съд е приел за
установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства. Обосновано е мотивирал
становището си относно тези, които е кредитирал и кои не.
Фактологията по казуса е напълно изяснена. Ч.тъжител Х., в магазин в
с. Тича пред няколко човека и в присъствието на подс. И. казал: „Има ли
нещо за ебане“. Подс.И. се ядосал от думите му, като приел, че са отправени
към него и, че става въпрос за жена му. Раздразнен от думите ударил ч.
тъжител с бутилка пълна с бира по главата и му нанесъл два юмручни удара
по лицето. Ч. тъжител също ударил с юмрук подс. по лицето, след сбиването
присъстващите на инцидента лица ги разтървали.
Първоинстанционният съд правилно е кредитира в цялост изготвеното
експертно заключение, след като е преценил,че е обективно и даващо
компетентни отговори на поставените въпроси. Правилно и в съответствие с
наличните по делото доказателствени материали и приетата за установена
фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с
деянието си подс. И. е осъществили престъпния състав на чл.132, ал.1, т.3 вр.
чл.130, ал.1 от НК, затова че на 27.12.2019г в село Тича, община Котел,
причинил на частния тъжител Х. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като
действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х.
с тежка обида.
Законосъобразно и в съответствие с назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза КРС е приел, че подсъдимият е действал в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. с тежка
4
обида. В присъствие на подсъдимия тъжителят казал думите „Има ли нещо за
ебане?“, които думи подсъдимият недвусмислено възприел като насочени към
него, за да го уязвят публично, да унижат му честа и достойнството му и в
частност честта и достойнството на жената, с която живее и имат деца.
КРС правилно е констатирал, че въпреки, че не е споменато името на
жената на подс. И. се касаело за нея. Действително това става ясно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съобщават за
дългогодишни наблюдения и съмнения, че ч. тъжител се опитвал да
интимничи със съпругата на подс. И..
За да квалифицира деянието като престъпление по смисъла на чл.
чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК съдът е взел предвид заключението на
назначената по делото експертиза. В случая вещите лица са установили, че
казаните от тъжителя думи са катализирали и активирали наслагваните през
годините гневни емоции, които преценени през призмата на регистрираната
висока пасивна агресивност, са отключили интензивна импулсивна гневно –
агресивна реакция, протекла по скъсен механизъм – без съществена борба на
мотиви и контрамотиви. Действително квалифициращия признак „силно
раздразнение“ следва да се изведе от фактологията. В случая подс. И. толкова
се ядосал, че незабавно е реагирал на думите на ч. тъжител с агресия,
нанасяйки му удар с бутилка по главата и два юмручни удара по лицето. Това
е ответна реакция на изказаните думи от ч. тъжител.
Правният извод, че деянието е извършено с пряк умисъл също е
правилен.Подс. И. е извършил деянието в състояние на силно раздразнение,
което е предизвикано от ч. тъжител но въпреки това е съзнавал, а и бил
длъжен да съзнава обществената му опасност и обществено опасните му
последици.
Съвсем законосъобразно и правилно КРС е приложил и института на
чл.78а от НК налагайки минимално административно наказание Глоба в
размер на 1000лв. Между другото същият правен резултат би се получил и
ако подс. И. бе признат за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
КРС не е разсъждавал относно института на реторсията по смисъла на
чл.130 ал.3 от НК. В казуса въпреки, че има данни, че ч. тъжител също е
ударил подс. И. не е установено какви точно телесни увреждания е получил.
За да е приложима ал.3 на текста следва ч. тъжител и подс. да са получили
еднакви телесни повреди. От посоченото се налага извода, че реторсията в
случая е неприложима.
Оплакванията на защитника на подсъдимия изложени в допълнителната
му жалба въпреки, че са пространни/ изписани са на 11 страници/, не става
ясно какво точно се иска от възвивния съд. По метода на тълкуването
настоящата инстанция прие, че най вероятно се касае за материалната
незаконосъобразност и необоснованост на постановения и атакуван съдебен
акт. Наведените в жалбата съждения са неоснователни. Аргументите за
неоснователността бяха коментирани по горе.
Присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и в
гражданската си част. По несъмнен начин е установено наличието на
5
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на
подсъдимия във връзка с извършеното по отношение на пострадалия от него
деяние и получените в резултат на това негативни преживявания на тъжителя
– болки, страдания, физически и психически ограничения и неудобства.
Правилно е посочено основанието за претендираното обезщетение –
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, като в този смисъл действително са налице
всички елементи от фактическия състав на този правен институт – деяние,
вина, виновност и причинна връзка. Тъй като се касае за претендирани
неимуществени вреди, настъпили в резултат на престъплението на
подсъдимия, първоинстанционният съд правилно и аргументирано е
преценил, че обезщетение в размер на 1000 лв. представлява справедлив
еквивалент на претърпените от пострадалия вреди от неимуществен характер.
Предявеният иск в останалата му част до пълния размер на претенцията от
2000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдена е и
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изпълнение на
задължението.
С оглед на изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка
относно процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване или накърняване на правото на участие на тъжителя в
производството, както и правото на защита на подсъдимия.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания за изменение или
отмяна на същия, следва присъдата да бъде потвърдена.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260001/10.03.2022г. постановена по
НЧХД № 190/2020 г. по описа на Районен съд - Котел.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7