№ 9
гр. К., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в закрито заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело №
20215100900068 по описа за 2021 година
Настоящото производство е с правно основание чл. 25, ал. 4 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и
се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК / гл.21 /.
Образувано е по повод, депозирана от „М.“ ООД, гр. К., чрез адв. Д. Г. от АК
- К., жалба против Отказ № */17.06.2021 г. на длъжностното лице по
регистрацията към АВ.
В жалбата се твърди, че със заявление вх. № */16.06.2021 г. до АВ -
Търговски регистър, жалбоподателят „М.“ ООД, с ЕИК*, представляван от
управителя Ю.Б., е заявил за вписване промени по партидата на дружеството,
състоящи се в заличаване на Ю.Г.З. като съдружник и управител, като
последица от настъпилата смърт на лицето.
С процесния отказ исканото вписване на промяна в обстоятелствата
незаконосъобразно било отказано на основание чл.24, ал. 1 и чл.21, т.2, т.4 и
т.5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Твърди се в жалбата следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават
обществения интерес от осигуряване достоверност на утвърдени от закона
обстоятелства, подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл.21,
т.4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че
са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване
обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този
общественозначим резултат - заявено искане от достоверен източник - чл.15
1
ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 5
ЗТРРЮЛНЦ).От приложения към заявлението акт за смърт, се установява, че
вписаният съдружник и управител Ю.Г.З. е починал. Този факт по силата на
закона води до прекратяване участието на Ю.Г.З. в дружеството.
Следователно, налице е документално удостоверена промяна на вписано в
търговския регистър обстоятелство, заявена от легитимирано за целта лице.
По силата на чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ проявлението на предписанията с
предходния текст задължава длъжностното лице по регистрацията да впише
заличаването на съдружник и управител, поради настъпилото по силата на
закона прекратяване на участието му.
В рамките на заявеното искане не е поискана промяна в разпределението на
дяловете, поради отказа на преките наследници от наследството на починалия
съдружник, както и на останалия съдружник да поеме дела на починалия, на
този етап. Въпреки, че съдружието в рамките на дружество с ограничена
отговорност предпоставя съгласие за приобщаване на нови лица - арг. от чл.
122 ТЗ.
Нормата на чл. 129,ал.1 ТЗ изрично визира наследяването като основание за
правоприемство по отношение на дружествените дялове, алтернативно на
прехвърлянето им.
За разлика от хипотезата на прехвърляне на дяловете обаче, липсва
детайлизация на отношението между дружеството и наследниците.
Дружественият договор също не предписва ограничения в тази насока. Няма
правна възможност предвидените ограничения при прехвърляне на права да
бъдат отнесени към института на наследяването. При тези обстоятелства
налага се извод, че за наследниците от следващите редове възниква право
върху дружествения дял, чиято реализация зависи единствено от тях (срв.
Г.,О.Коментар на търговския закон. Книга втора. С., 2000, с. 404) - дали да
встъпят при условията на чл. 122 ТЗ или да получат равностойността му при
условията на чл. 125 ал. 3 ТЗ.
След като фактът на смъртта поражда субективно право за наследниците,
решението на останалия съдружник дяловете да му се разпределят на него не
е в състояние да го легитимира като техен притежател.
Постъпил е отговор от АВп, на основание чл.25, ал.2, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Сочи се в същия следното:
Заявени за вписване са следните обстоятелства: заличаване починал
управител и съдружник на дружеството поради смърт на съдружник, на
основание чл.125, ал.1, т. 1 ТЗ.
В регистърното производство намира приложение принципът на
диапозитивното начало. В тази връзка то стартира и вписването се извършва
въз основа на подадено заявление по образец, в което се съдържа искане за
2
вписване или заличаване на подлежащо на вписване обстоятелство.
Длъжностното лице се произнася само по заявените за вписване
обстоятелства, съществуването на които следва да се установи от
представените документи, т.е. недопустимо е вписването в търговския
регистър на незаявени по надлежния ред обстоятелства, дори съществуването
им да се установява от представените документи. В случая в подаденото
заявление №А4 не са заявени обстоятелства за вписване на едноличен
собственик на капитала в поле 23, а поле 19 „съдружници“ е с един оставащ
съдружник. Не е заявена промяна в поле 11 „начина на представляване“.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от представените
документи наследниците на починалия съдружник са направили отказ от
наследство. Оставащият съдружник не поема дела на починалия съдружник,
но не е заявена промяна в размера на капитала.
Не е представен документ за внесена в банка сума равняваща се на дела от
капитала на прекратилия участието съдружник, по аргумент на чл.21, ал.4, т.4
от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Налице е липса на надлежно заявяване за вписване на обстоятелства в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
която не може да бъде отстранена чрез даване на указания по реда на чл. 22,
ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а само чрез подаване на ново заявление.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, при и по
повод депозираната жалба, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
Атакува се отказ с рег. № */17.06.2021г. на длъжностното лице по
регистрацията към АВ, постановен по заявление вх. № */16.06.2021г.
В обжалвания отказ е посочено, че в подаденото заявление № А4 не били
заявени обстоятелства за вписване на едноличен собственик на капитала в
поле 23, а поле 19 „съдружници“ било с един оставащ съдружник. Не била
заявена промяна в поле 11 „начина на представляване“. С оглед на което
длъжностното лице приело, че липсата на надлежно заявяване за вписване
новия едноличен собственик на капитала на дружеството се явява пречка за
вписването на заявените с настоящото заявление промени. Това се явявало
недостатък, който не можел да бъде отстранен чрез даване на указания по
реда на чл.22,ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а само чрез подаване на ново заявление.
В отказа е посочено още, че видно от представените документи наследниците
на починалия съдружник са направили отказ от наследство. Оставащият
съдружник не поемал дела на починалия съдружник, но не била заявена
промяна в размера на капитала.
3
Не бил представен документ за внесена в банка сума, равняваща се на дела от
капитала на прекратилия участието съдружник (чл.21, ал.4, т.4 от Наредба №1
за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел).
Като съобрази данните по делото, Окръжният съд, действащ в качеството си
на първоинстанционен в настоящото производство, изгради своето
становище, като намира постановения отказ за незаконосъобразен по
следните съображения:
От извършена в Търговския регистър служебна справка, се установява, че
процесното дружество е вписано с двама съдружника – Ю.Г.З. и Ю.Б., които
заедно го представляват. Всеки от съдружниците е с дял равен на 2 500 лв.,
като вписаният капитал на дружеството възлиза на 5 000 лв.
Приложени в настоящото производство са обсъдените от длъжностното лице
по регистрацията писмени доказателства, от които се установява, че
съдружникът Ю.Г.З. е починал на 21.11.2020 г., и е оставил двама наследници
по закон, които са направили отказ от наследство. С оглед настъпилата смърт
на единия от двамата съдружници в дружеството е депозирано процесното
заявление до АВ само досежно заличаване на управител и съдружник на
дружеството поради смърт на същия (чл.125, ал.1, т.1 ТЗ).
В проверката, извършвана от длъжностното лице по регистрацията, по
смисъла на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14 февруари 2007
г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ /чл. 21, ал.3/, не попадат, нито обстоятелствата относно това поискали
ли са наследниците да бъдат приети, като съдружници, когато не се твърди и
установява подобно нещо от доказателствата към заявлението, нито това
уредени ли са имуществените отношения с последните, както и отношенията
между дружеството и неговите съдружници.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.1, т. 1, предл.1 от ТЗ, членството в
дружество с ограничена отговорност се прекратява при смърт на съдружник.
Според трайно установената съдебна практика, при настъпилата смърт,
членството се прекратява по силата на самия факт на смъртта, като
членственото правоотношение не се наследява, наследниците придобиват
правото да бъдат приети за съдружници, ако желаят това, респективно имат
имущественото право да получат равностойността на наследените от тях
дружествени дялове.
Разпоредбата на закона е ясна и категорична – със смъртта на съдружника се
прекратява членственото правоотношение между него и дружеството. С
никакви други факти законът не свързва прекратяването на членството при
настъпила смърт на съдружник. Систематичното тълкуване на нормата на чл.
125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в
зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените
4
отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между наследниците на
починалия съдружник и дружеството, и от съдбата на дружествените дялове.
Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като
закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а
не е обявено за conditio sine qua non /условие, без което не може/ за неговото
настъпване (в този смисъл Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
500/2009 г., II т. о., ТК).
Макар и извън казуса, за пълнота следва да се добави, че в случай че се
твърди и доказва да е взето решение за поемане дела на починалия съдружник
от друг съдружник в същото дружество, за което няма пречка от гледна точка
на закона, в прерогативите на длъжностното лице по регистрацията в
охранителното производство не се включва проверка, относно това дали
поелият този дял съдружник е внесъл стойността на същия по сметка на
дружеството. Такова изискване няма, нито в закона, нито в цитираната
наредба. Уреждането на имуществените отношения между съдружника и
дружеството и съответно решението на общото събрание на съдружниците
относно съдбата на освободените дялове на прекратилия поради смърт
участието си съдружник, са последици спрямо прекратяването на
членственото правоотношение, а не част от фактическия му състав.
С оглед изложеното, налице са предпоставките да се извърши исканото
вписване.
С новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, се предвиди изрично
възможността съдът да присъжда разноски на страните по реда на
Гражданския процесуален кодекс. И, доколкото с жалбата, с която е сезиран
КОС се прави искане за присъждане на направените съдебни и деловодни
разноски, и предвид това, че е представено доказателство за платени в брой
300лв. за адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 10лв., то следва следва
АВ да бъде осъдена да заплати на жалбодателя сумата в общ размер на 310лв.
Ето защо, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № */17.06.2021г. на длъжностното лице по регистрацията
към АВ, постановен по заявление вх. № */16.06.2021г.
УКАЗВА на АВ при МП да извърши исканото със Заявление №
*/16.06.2021г., вписване.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието на
Република Б. да заплати на „М.“ ООД, гр. К., с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. К., ул. „О.“ № *, *, ЕТ.* ап.*, представлявано от Ю.Б. –
управител, сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса в
размер на 10 лева и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
6