РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Русе, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20244520200412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. А., чрез адвокат Л. В. Х., депозирана
против наказателно постановление № 24-1085-000168 от 12.02.2024г.,
издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с
което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за осъществено нарушение на
горепосочената разпоредба.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано изцяло, поради незнанието на
жалбоподателя за последствията от направения от същия отказ да бъде
извършена проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Като във връзка с тези твърдения се излагат съображения, че жалбоподателят
е употребил минимално количество алкохол, бил е в състояние на стрес и
уплах след предизвикване на ПТП, вследствие на което при пристигане на
полицейските служители на място, същият оказал да бъде тестван с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
1
Релевират се доводи, че полицейските служители не са разяснили
последиците от направения отказ, което жалбоподателят счита в свой ущърб.
Излага твърдения, че при знание на последиците, би дал съгласие за
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта,
чиито резултат същият счита, че би довел до ниски стойности на
концентрацията на алкохол в кръвта, следователно по-леко наказание. Моли
се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
не се явява, но представя молба, в която заявява, че поддържа депозираната
жалба по изложените в нея фактически и правни доводи. В допълнение излага
нови съображения, относно противоречието на наказателното постановление
с материалноправните разпоредби. В тази връзка въвежда доводи, че
нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е с две форми на изпълнително
деяние, дадени алтернативно, като съответно първото е отказ на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества и второто е неизпълнение от страна на
водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Сочи, че в процесното наказателното постановление
изпълнителните деяния са посочени кумулативно, а е следвало да бъде
изписана първата хипотеза, тъй като посочването на алтернативни нарушения,
за които е наложено едно наказание, е довело до нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице, от което излага извод, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради
съществени нарушения в същото. В подкрепа на твърденията си прилага
копие от Решение № 62 от 25.06.2020г. по описа на Районен съд – Левски,
постановено в подобен смисъл.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
2
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 1114469 от 13.01.2024г. против жалбоподателя, за
това, че на 13.01.2024г., в 00,30 часа, в община Русе, на първокласен път I-5
(Русе – Велико Търново), в района на км 9.000, посока град Велико Търново
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.
№ СС 0794 АР, когато загубил контрол върху същото и предизвикал ПТП.
В ОДЧ на ОДМВР – Русе бил получен сигнал за настъпило ПТП и
на място бил изпратен екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе в
състав свидетелите Д. Т. Ч. и К.К., като при пристигането им същите
установили, че жалбоподателят вследствие на несъобразена скорост е изгубил
контрол над управляваното от него МПС, отклонил се вдясно в посока на
движението и се блъснал в еластична ограда. При преглед на представеното
СУМПС установили, че същото е изтекло на 02.02.2022г.
Полицейските служители в изпълнение на задълженията си
поканили жалбоподателя до служебния автомобил, за да извършат проверка
за концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство, но последният
отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 115600 и 8
броя холограмни стикерa, за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, връчен му в 02,35 часа на 13.01.2024г., което обстоятелство
жалбоподателят удостоверил с подписа си.
Въз основа на така установените факти от обективната
действителност, срещу жалбоподателят бил съставен АУАН № GA 1114469
3
от 13.01.2024г., за нарушение на чл.174, ал. 3, пр.1 ЗДвП и със същия е иззето
СУМПС №*********, издадено от Република България.
Нарушителят подписал акта без да изложи, че има възражения.
Такива не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 24-1085-000168 от 13.01.2024г. и на
нарушителя, на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал. 3, пр.1 ЗДвП, са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел Д. Т. Ч., писмените доказателства - АУАН № GA
1114469 от 13.01.2024г, талон за изследване № 115600 от 13.01.2024г.,
докладна записка, ЗППАМ № 24-1085-000039 от 15.01.2024г., справка за
нарушител/водач, прочетени по реда на чл.283 НПК вр. чл.84 ЗАНН.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, относно
подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл.305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
приема и кои отхвърля.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира. Всички приети в хода на производството доказателства се намират
в единство и напълно кореспондират с приетата за установена, и безспорно
установяват и доказват приетите за осъществили се факти от обективната
действителност, като едновременно с това фактът, че жалбоподателят е
управлявал на посочените в АУАН дата и час, посоченото МПС, отказът му
да бъде изпробван с техническо средство и отказ от медицинско изследване,
не се оспорват от жалбоподателя.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
4
ПРАВНА СТРАНА
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57
ЗАНН. В наказателното постановление и в АУАН, въз основа на който е
издадено същото, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление, са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на
всички приети за осъществили се конкретни действия, извършени от
нарушителя – отказ от проверка с техническо средство и с медицинско и
химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта, въз основа на които осъществили се факти от обективната
действителност е прието, че това поведение на нарушителя е съставомерно по
смисъла на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Неоснователни са твърденията, въведени с жалбата, че
наказателното постановление е незаконосъобразно поради незнанието от
жалбоподателя на последиците от отказа от проверка за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Непознаването на закона не извинява
никого, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административно наказателната отговорност.
Полицейските служители в изпълнение на задълженията си по чл. 4
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози са пристъпили към проверка за концентрацията на алкохол в кръвта
чрез техническо средство.
Неоснователно е и твърдението за неправилно приложение на чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (в
приложимата редакция към ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.)
5
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта,
по силата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. В тази връзка е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (надолу за по-кратко – Наредбата).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство. Нормата на чл. 3а от Наредбата предписва
концентрацията на алкохол в кръвта да се установява с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване
задължително в три хипотези, а именно когато: 1. Лицето откаже извършване
на проверка с тест; 2. Лицето не приема показанията на теста; 3. Физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест.
С оглед горецитираните разпоредби, техният анализ и тълкуването
им в тяхната взаимна връзка се достига извод, че законът предвижда три
алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да
предостави на проверявания водач на МПС, с цел да бъде установено дали
управлява превозното средство след употреба на алкохол: 1) проверка с тест,
2) доказателствен анализатор или 3) медицинско и химическо лабораторно
изследване. Целта на закона е да се установи дали има концентрация на
алкохол в кръвта на водача при управление на МПС, независимо по какъв
способ – с тест, доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
изследване. Поради тази причина изброяването на методите, с които се
6
установява от контролните органи наличието на концентрацията на алкохол в
кръвта, не представлява две различни хипотези на административни
нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че
водачът на МПС отказва да му бъде извършена проверка, независимо по кой
метод.
Следователно за да е осъществен състава на нарушението по чл.174,
ал. 3, пр.1 ЗДвП следва да не е приложен, който и да е от посочените в
цитираната разпоредба способи за проверка, и за да е налице правомерно
поведение на водача, е достатъчно да е приложен, който и да е от тези
алтернативни способи за проверка.
Без опора са и твърденията, касаещи нарушение на чл.57, ал. 1, т.5
ЗАНН. Доколкото описаното в АУАН и НП нарушение съдържа посочване на
всички приети за осъществили се факти от обективната действителност,
включени в неговия състав и тяхната правна квалификация, и въз основа на
това нарушителят е могъл да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, кога е извършено същото, то по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя да бъде запознат
с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си както
по фактите, така и по правото
По гореизложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на
защитника на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за последица отмяна
на оспореното наказателно постановление.
В настоящия случай видно от показанията, както на актосъставителя,
а и това не се оспорва от жалбоподателя, същият е отказал да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство, както и не е изпълнил и
даденото му указание да се яви в УМБАЛ „Канев“ АД в указания му срок,
където да му бъде извършено медицинско и химическо лабораторно
изследване.
От събраните в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление гласни доказателства, по никакъв начин не е
опровергана и доказателствената сила, която разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП е придала на АУАН.
С оглед всичко изложено, следва да бъде изведен единственият
7
възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП както от обективна, така и от
субективна страна.
Изпълнителното деяние се е изразило в отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в
кръвта, неизпълнение на предписание за медицинско и химическо
лабораторно изследване.
Жалбоподателят не е изпълнил дадените му от контролните органи
по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания във връзка с
изпробването му с техническо средство, както и дадените му указания да се
яви, за да му бъде извършено медицинско изследване. Като тези указания
категорично не са налагали извършване на очевидно за лицето престъпление
и не са застрашавали неговите или на други лица живот и здраве, и чрез
неизпълнението на дадените му указания жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл.174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол, която проверка е можело да бъде
извършена, както чрез техническо средство, така и чрез медицинско и
химическо лабораторно изследване и в конкретния случай лицето не е
предприело, който и да е от предвидените в Наредбата способи.
На лицето, съгласно изискванията на чл.6, ал. 5 от Наредбата е бил
издаден талон за изследване, в който са отразени обстоятелствата по чл.3а,
със съдържанието, изискуемо съгласно ал. 6.
Жалбоподателят не се е явил в указания му срок и не е изпълнил
дадените му указания за извършване на медицинско изследване и по този
начин е препятствал възможността да му бъде извършена проверка за
употребата на алкохол, по който и да е от разписаните в наредбата способи.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение и във волево
отношение, същият пряко е целял да осуети извършването на проверка за
употреба на алкохол.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която
санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно
8
предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са
наложени на жалбоподателя.
Не се касае за малозначителност на деянието, по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, тъй като нарушението не
разкрива липса или явна незначителност на обществена опасност.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на
чл.189з ЗДвП.
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде
потвърдено.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1085-000168 от
12.02.2024г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе, с което на Н. С. А., ЕГН:**********, с адрес ....., на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
„ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9