№ 141
гр. С., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900094 по описа за 2024 година
ИЩЕЦЪТ - И. Н. С., с ЕГН ********** с адрес: с. М., ул. „О.“ № 12, чрез
пълномощниците си - адвокат Н. Д. от АК – Ш. и адвокат Г. Г. Р. от САК със съдебен адрес
гр. С., ул. „П.“ №2, сграда „П.Б.Ц.“, е предявил срещу „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, обективно
съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на
следните суми:
Сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
му неимуществени вреди – болки и страдания, търпени от него във връзка с телесни
увреждания изразяващи се в изкълчване на дясно бедро, придружено от счупен
ацетабулум, контузия на гръдния кош, скъсан абдуциран и вътрешно- ротиран десен
долен крайник, както и хематом в областта на травмата, причинени вследствие
осъществило се на 22.12.2023г. около 20:25 ч. по третокласен път III-161 в участъка на
21, 200 км, между с. Л. и с. Р., общ. Б., обл. С., ПТП, по вина на водача на лек
автомобил „Шкода Октавия“ с peг. ВР 5900 ВС – М. Н. П., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, /вж. молба вх.
№6440/28.06.2024г./, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
12.02.2024г. – датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция до
окончателното й заплащане.
Сумата от 102 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди от горното ПТП – разходи за медицински изделия, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 12.02.2024г. – датата на
уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция до окончателното й
1
заплащане.
Сумата от 200 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди от горното ПТП – разходи за психолог, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 25.03.2024г. – датата на уведомяване на
застрахователя с допълнителна извънсъдебна претенция до окончателното й
заплащане.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца за образуване и
водене на настоящото производство, вкл. и адвокатско възнаграждение.
С определение № 339/10.07.2024г., на осн. чл.129, ал.3 във вр. с ал.4 от ГПК,
съдебното производството по т.д. № 94/2024год. по описа на СОС е ПРЕКРАТЕНО в частта
му касаеща предявения от И. Н. С. против „ДЗИ - О. з.“ ЕАД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
причинени на ищеца от ПТП имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи
заплатено психологическо изследване в МЦ „Санита“, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 25.03.2024г. до датата на окончателното й заплащане.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
от ГПК и предявените с нея осъдителни искове са допустими –предявени са при спазване на
изискванията на чл.498, ал.3 от КЗ – след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от
КЗ за окончателно произнасяне на застрахователя по заведената пред него застрахователна
претенция.
Ищецът твърди в исковата си молба и уточ. молба вх. № 6440/28.06.2024г., че на
22.12.2023г. по третокласен път III-161 в участъка на 21, 200 км, между с. Л. и с. Р., общ. Б.,
обл. С., при несъобразена маневра - изпреварване, лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №
ВР 5900 ВС, управляван от М. Н. П., навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
челно л.а. „Опел Зафира“ с унгарска peг. № I 20 LM, в резултат на което настъпили телесни
повреди на ищеца, който бил пътник на задната средна седалка в лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. ВР 5900 ВС.
Сочи се още в исковата молба, че виновен за възникналото ПТП бил водачът на лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ВР 5900 ВС, управляван от М. Н. П..
Ищецът излага, че видно от данните на Информационния център към Гаранционен фонд,
оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по отношение на л.а.
„Шкода Октавия“ с рег. ВР 5900 ВС, е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, с начална дата на покритие 12.04.2023г. и крайна
дата на покритие 11.04.2024г.
Ищецът твърди, че депозирал на 08.02.2024г. писмена застрахователна претенция
пред „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, но ответникът не се произнесъл в законоустановения срок и не
определил застрахователно обезщетение.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът дължал на ищеца, на основание чл.429,
ал.3 от КЗ, законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение за
2
неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция 12.02.2023г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди още в исковата си молба, че в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП, търпи неимуществени вреди – болки и страдания.
Твърди, че вследствие на процесното ПТП получил телесни увреждания изразяващи
се в изкълчване на дясно бедро, придружено от счупен ацетабулум, контузия на гръдния
кош, скъсан абдуциран и вътрешно - ротиран десен долен крайник, както и хематом в
областта на травмата, поради което бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“. След
постъпване в лечебното заведение и след извършен преглед и рентгенографии, ищецът бил
подложен на спешна оперативна интервенция за наместване на дислокация на дясна
тазобедрена става.
Ищецът твърди, че освен причинените му физически болки и страдания при
катастрофата, вследствие на инцидента при него било налице и влошено емоционално
функциониране, поради преживяната психотравма, която била с висока сила, интензитет и
социална значимост. Имал ситуативно влошени характеристики на вниманието и паметта,
наличие на безпокойство, висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за общуване,
влошено настроение без видима причина.
Ищецът излага още, че към настоящия момент продължава да изпитва болки, да има
ограничения в движенията и нужда да бъде подпомаган. Продължавал да търпи болки,
страдания, емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и унизителна
зависимост от чужда помощ в ежедневието, които щели да продължат и занапред.
В исковата молба се твърди, че във връзка с лечението до този момент ищецът
извършил разходи на обща стойност 102 лв., представляващи разходи за медицински
изделия.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника -
„ДЗИ – О. з.“ ЕАД, който в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. Ю. Катранджиев, с който оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер.
Твърди, че вина за настъпването на процесното ПТП има и водачът на л.а. „Опел
Зафира“ с унгарска peг. № I 20 LM – Тахир Рамадан.
Твърди, че за изясняване на причините за произшествието се води ДП № 398/ 2023 г.
по описа на РУ-Б..
На следващо място ответникът прави възражение за съпричиняване, на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че за вредоносния резултат (травмите получени от И. Н. С.) е
допринесло обстоятелството, че същият, като пътник в МПС, не е използвал обезопасителен
колан към момента на настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата и че ищецът сам се е поставил в опасност, от която за
него са настъпили вредни последици.
3
Ответникът оспорва и претенцията за законна лихва върху главницата, тъй като
ищецът не бил изпълнил задължението си да представи банкова сметка, съгласно чл.380 от
КЗ, поради което твърди, че застрахователното дружество не е изпаднало в забава и не
дължи лихви.
Оспорва изцяло предявения акцесорен иск за присъждане на лихва от датата,
посочена като дата на депозиране пред ответника на извънсъдебната претенция.
С отговора на исковата молба ответникът е признал изрично съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица „ГО“
сключена „ДЗИ – О. з.“ ЕАД относно процесния л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № ВР 5900 ВС,
както и че от ищеца И. Николов С. е спазена извънсъдебната процедура за предявяване на
застрахователна претенция по КЗ.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното фактическа страна:
Видно от изискания от съда съдебен протокол от 04.02.2025г. по НОХД № 79/2025г.
по описа на РС-Б. е, че с влязло в сила на 04.02.2025 год. споразумение за прекратяване на
наказателното производство, постановено по НОХД 79/2025 год. на РС-Б., М. Н. П. с ЕГН
********** – деликвентът, сочен в и.м., е признат за виновен в това, че на 22.12.2023 г.
около 20:20 ч. на третокласен път III-161, в участъка на км 21,200 на общ. Б., в посока от с.
Л. към с. Радотина, на прав участък от пътя, при управление на МПС - лек автомобил, марка
„Шкода Октавия“ с рег.№ ВР 5900 ВС, нарушил правата за движение по пътищата уредени в
чл. 16, ал.1, т.1; чл.20, ал.2 и чл.25 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), като навлязъл
в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се в посока от с. Радотина към с.
Л. лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № I 20LM с прикачена платформа с рег.№ W94472 J,
при което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно
на пътуващите в лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ВР 5900 ВС, включително средна
телесна повреда на настоящия ищец – И. Н. С., изразяваща се в счупване съчетано с
луксация /изкълчване/ на десния ацетабулум /главулечната ямка/, което е причинило трайно
затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 12 месеца –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1,б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. На М. Н. П. за
посоченото престъпление е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем
месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от три години.
По делото по искане на страните е назначена комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, заключението по която е оспорено от страна на ищеца досежно
фактическите констатации на вещите лица по въпроса за ефективността на колана. Видно от
същото е, че причините за настъпилите на ищеца увреждания, са контакт на дясното бедро
4
на ищеца с части от интериора на автомобила вследствие на ПТП-то.
Установява ес още от експертното заключение, че при процесното ПТП, ищецът е
получил изкълчване на дясна тазобедрена става и фрактура на таза в областта на десния
ацетабулум/главулечна ямка. Медикобиологичния характер на увреждането се изразявал в
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни.
Начинът на лечение на това увреждане бил наместване на изкълчването под обща анестезия.
Клиничната проява на увреждането била болка и невъзможност за извършване на активни
движения в дясна тазобедрена става. При ищеца било извършено закрито наместване на
изкълчването, под обща анестезия. През периода на възстановяване, ищецът търпял болки и
страдания, като първите 2 месеца, болките били с по голям интензитет. При прегледа,
извършен на 16.09.2025г., ищецът съобщавал, че още има болки при определени движения и
когато работи повече. Имал и болки при разваляне на времето. Не се установил при
посочения преглед функционален дефицит на дясна тазобедрена става при ищеца.
Причинените травми на ищеца и проведеното лечение ограничили нормалната
физическа дейност при ищеца, за период от около 6 месеца. При ищеца за в бъдеще не се
очаквали животозастрашаващи усложнения. Възможно било за в бъдеще ищецът да има
болки при натоварване на дясна тазобедрена става, вследствие на полученото счупване в
областта на ставата.
Вещите лица сочат, че получените от ищеца увреждания, са в пряка причинно-
следствена връзка са с процесното ПТП.
Досежно механизма на процесното ПТП вещите лица излагат, че скоростта не е
причина за настъпване на произшествието, а отклоняването на лек автомобил „Шкода“ в
ляво от страна на водача и навлизането му в лентата за насрещно движение. При запазване
на праволинейното си движение в собствената лента от страна на водача на лек автомобил
„Шкода“ удар нямало да настъпил и двата автомобила щели да се разминат безконфликтно.
В конкретната ситуация водачът на лек автомобил „Опел“ нямал възможност да предотврати
произшествието.
При извършената от вещите лица справка по номера на рамата на процесния
автомобил в каталога на автомобилите от марката „Шкода“ се установило, че същият е
оборудван с триточкови колани за местата отпред и в ляво и дясно за местата отзад. За
мястото в средата на задната седалка колана бил двуточков.
От анализа на данните по делото, вещите лица правят извод, че ищецът е бил без
поставен предпазен колан към момента на ПТП. Ако ищецът бил с поставен предпазен
колан, то тялото му нямало да извърши свободно движение в купето на автомобила и да се
удари в предна дясна седалка.
От показанията на свидетелката И.И. С.а, майка на ищеца, се установява, че той й се
обадил веднага след катастрофата, като й съобщил, че не може да мърда крака си и, че
кракът много го боли. В последствие бил приет в Пирогов където му наместили крака, като
той казвал, че всичко го боли от наместването и от удара. Свидетелката сочи, че всеки ден
5
ходела в болницата, за да обслужва сина си, защото той бил на легло и не можел да става.
След изписването на ищеца от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ свидетелката сочи, че го
прибрали в вкъщи. Тя си взела отпуск, за да се грижи изцяло за него, защото той бил на
легло. Помагала му за всичко, вдигала го, къпела го, до тоалетна го водела. Ищецът винаги
се извинявал на майка си и много се притеснявал, когато тя обслужвала хигиенните му
нужди. Всичко това го сринало емоционално.
Установява се още от показанията на свидетелката С.а, че два месеца трябвало
ищецът задължително да ходи с две патерици. Постепенно махнал едната, а след това и
другата патерица, като кога да се случи това решавали от болницата. Ищецът и до днес се
страхувал да го вози някой в кола. Започнал да шофира след много дълго време, защото и
шофирането за него било травмиращо, но нямал избор.
В момента ищецът при натоварване, при определени движения или при промяна на
времето си имал остатъчен проблем в тазобедрената става. Походката му не била същата, с
десния крак бил неуверен, забелязвала се разлика в походката му. Шест месеца след
катастрофата ищецът се върнал на работа. Имал сега неудобства в работата, защото тя
изисквала постоянно да е в движение, а ходенето го изморявало. Преди катастрофата
ищецът обичал да кара колело, това му било хоби, но сега вече не карал колело, защото го
било страх и не можел, трябвало да се пази и да не се натоварва.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ВР 5900 ВС, сключена с ответника, със
застрахователна полица валидна от 12.04.2023г. до 11.04.2024г., т.е. към датата на
процесното ПТП – 22.12.2023г.
Видно е от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
И. Н. С. до „ДЗИ – О. з.” ЕАД, получена от ответника на 12.02.2024 год., че ищецът е спазил
процедурата по чл.380 от КЗ досежно предмета на настоящото съдебно производство. Няма
данни обаче по делото, до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно
произнасяне по претенцията застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати
обезщетение или откаже изплащане на такова.
Установява се от писмо на ответника до ищеца с дата 22.02.2024г., че ищецът не е
предоставил на ответника банкова сметка за изплащане на претендираните застрахователни
обезщетения.
По делото е представена от ищеца с исковата молба фактура и касов бон за: заплатен
сет за ортопедична операция № 1 /HIP set-1/ в размер на 102 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
6
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на И. С. до
7
ответника по делото, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ
/12.05.2024 год./ застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото влязло в сила на 04.02.2025 год. споразумение,
сключено по НОХД 79/2025 год. на РС-Б. – относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така
сключеното споразумение за прекратяване на наказателното производство пред
наказателния съд, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва
да приеме за установени: първо, извършеното виновно от М. Н. П. деяние, съставляващо
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1,б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК; второ,
настъпилите като пряк резултат от ПТП телесни увреждания на ищеца: изкълчване на дясна
тазобедрена става и фрактура на таза в областта на десния ацетабулум/главулечна ямка,
които му причинили трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок,
повече от 30 дни – последните се установяват от заключението по приетата КСМАТЕ.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че към датата на ПТП – 22.12.2023год. е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а.
„Шкода Октавия“ с рег. № ВР 5900 ВС, сключена с ответника, със застрахователна полица
валидна от 12.04.2023г. до 11.04.2024г.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
8
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки,
страдания и изживян стрес, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от
получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите
ищецът е бил на 25 години, което предполага по - бързо възстановяване от травмите. Следва
да се отчете, че търпените от ищеца физически болки и страдания са били с голям
интензитет към момента на получаване на увреждането и два месеца след това, като
болезнеността постепенно е отзвучала до пълното й изчезване след приключване на
възстановителните процеси в рамките на период от около 6 месеца. Естеството на травмите
при ищеца е наложило неговото обездвижване, което обстоятелство също е причинило
дискомфорт на ищеца. За период от два месеца ищецът е бил ограничен в движенията си,
както и в основните си битови нужди и ангажименти. Той е млад човек, което предполага по
- голяма физическа и социална активност, от която ищецът е бил лишен за период от
половин година. Отделно от това по-малко от година преди ПТП ищецът е започнал работа
и се е наложило продължителното му отсъствие от работното място. Освен това
неудобството, което ищецът е изпитвал, поради невъзможността да обслужва сам
хигиенните си нужди, както и страхът да шофира и да се вози в автомобил са се отразили
значително върху емоционалното му състояние – последните обстоятелства се установяват
от показанията на св. С.а.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата
размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 60 000 лева – Решение № 833
от 16.06.2025 г. на САС по в. гр. д. № 399/2025 г.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени от ищеца
неимуществени вреди съдът намери за основателно възражението на ответника по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на същото, поради установеното по делото
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. За да е налице
последното, необходимо е конкретното поведение на пострадалия пряко да е предпоставило
9
или улеснило настъпването на вредоносния резултат, а горното по несъмнен начин бе
установено от заключението на приетата по делото КСМАТЕ. Видно от последната, причина
за настъпване на уврежданията на ищеца е и пътуването му без поставен обезопасителен
колан. Следва да се отбележи, предвид възражението на пълномощника на ищеца направено
в последното по делото съдебно заседание, че обстоятелството дали ако ищецът беше с
поставен обезопасителен колан към момента на ПТП щяха да настъпят за него по тежки
травми е без значение за настоящия правен спор, тъй като това е хипотетичен въпрос, който
не следва да се обсъжда, защото не са се осъществили хипотетичните факти. По отношение
на ефективността на колана в хипотезата на настоящото ПТП, вещите лица изготвили
заключението по допусната КСМАТЕ категорично излагат, че настъпилите при ищеца
увреждания не биха настъпили ако беше с поставен обезопасителен колан към момента на
ПТП.
Преценявайки горните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, настоящият състав
приема, че и водачът на МПС и ищецът, който е пътувал в превозното средство без поставен
обезопасителен колан, са допринесли в известна степен за настъпването на вредоносния
резултат – травматичните увреждания на ищеца. Предвид на изложеното настоящият състав
приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 40 %,
съставляващо основание за намаляване отговорността на прекия причинител, респ. на
ответника по делото по предявения срещу него пряк иск, което съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД
следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди и неговото редуциране с 40%, а именно до сумата от 36 000 лева.
Предявеният иск по чл. 432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева.
Върху сумата от 36 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ не следва да присъжда
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, тъй като ищецът
С. е в кредиторова забава, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК /не е представил
банкова сметка/, съответно застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ и предявеният
иск по чл.429, ал.3 от КЗ следва да бъде отхвърлен.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за лечение на причинените му увреждания при горното ПТП, е доказан по
основание и по размер, а именно – до размера на сумата от 102 лева, съставляваща разходи
за заплатено медицинско изделие, а именно сет за ортопедична операция № 1 /HIP set-1/,
поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца горната сума.
Върху сумата от 102 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ не следва да присъжда
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, тъй като ищецът
С. е в кредиторова забава, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК /не е представил
банкова сметка, включително и в настоящото производство/, съответно застрахователят не
дължи лихва по чл.409 от КЗ и предявеният иск по чл.429, ал.3 от КЗ следва да бъде
отхвърлен.
10
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, с определение от 01.08.2024г., ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода
на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 1 440
лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 500 лева –
възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не
следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
30.09.2025 год., сключен между ищеца и адв. Г. Г. Р. от САК , със служебен адрес гр. С., пл.
„П.“ № 2, ет.3, Сграда „П.Б.Ц.“, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на исковете /1 х 36 000
лева и 1 х 102 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 възлиза на 3
538,16 лева, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в едно съдебно
заседание, в което са събрани показанията на един свидетел и е прието заключението на една
експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НВАР минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
11
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 3 538,16 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 700
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 300 лева – с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия с участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000
лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на
горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 735,25 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б да заплати на И. Н. С., с
ЕГН ********** с адрес: с. М., ул. „О.“ № 12, сумата от 36 000 лева /тридесет и шест
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на
22.12.2023г. около 20:25 ч. по третокласен път III-161 в участъка на 21, 200 км, между с. Л. и
с. Р., общ. Б., обл. С., ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ с peг. ВР
5900 ВС – М. Н. П., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.432, ал.1
от КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б да заплати на И. Н. С., с
ЕГН ********** с адрес: с. М., ул. „О.“ № 12, сумата от 102 лева /сто и два лв./,
съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – разходи за заплатено
медицинско изделие, а именно сет за ортопедична операция № 1 /HIP set-1/, резултат от
нанесени му травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на
22.12.2023г. около 20:25 ч. по третокласен път III-161 в участъка на 21, 200 км, между с. Л. и
12
с. Р., общ. Б., обл. С., ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ с peг. ВР
5900 ВС – М. Н. П., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. С., с ЕГН ********** с адрес: с. М., ул. „О.“ № 12
против „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б искове по чл.429, ал.3 от КЗ – за присъждане на законна лихва
върху претендираните застрахователни обезщетения, считано от 12.02.2024г. – датата на
уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК ********** да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1940 лева /хиляда деветстотин и
четиридесет лева/, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и
разноски, изплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК ********** да заплати
на адв. Г. Г. Р. от САК , със служебен адрес гр. С., пл. „П.“ № 2, ет.3, Сграда „П.Б.Ц.“,
сумата от 3 538,16 лева /три хиляди петстотин тридесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, И. Н. С., с ЕГН ********** с адрес:
с. М., ул. „О.“ № 12 да заплати на „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК ********** сумата от 735,25
лева /седемстотин тридесет и пет лева и 25 ст./, съставляваща направени по делото разноски
и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13