Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 18.01.2021 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 18.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Тервел в публично съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГАНЧО ДРАГАНОВ
При участието на секретаря М. Димова, сложи
на разглеждане докладваното от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №499 по
описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искова молба вх.№2043 от 03.09.2019г. от М.И.С. с ЕГН ********** с
адрес *** , чрез своя пълномощник адв.Е.В. от ДАК с посочен съдебен адрес ***,
пл.“Свобода“ №5, ет.10, офис 1008, срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Хенрик Ибсен №15, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който
моли да бъде признато по отношение на ответника, че ищеца не дължи на ответника
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД сума в размер 430 лева, представляваща просрочена
главница, съгласно Справка за кредитополучател №БНБ-31538/19.08.2019г.,
издадена от Българска народна банка, „Централен кредитен регистър“, фигурираща
като дължима в „Централен кредитен регистър“,
поради изтичане на предвидената в закона давност.
Претендира да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В
исковата молба се излага, че ответното дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД е
подало информация в „Централен кредитен регистър“ към Българска народна банка
за „загуба“, представляваща не погасено задължение от страна на ищеца, съгласно
„Справка за кредитополучател“ № БНБ- 31538/19.08.2019г. на БНБ, като
задълженията на ищцата към ответника произтичали по кредит с дата на откриване
18.10.2013г. в размер на 430,00 лева, представляваща просрочена главница.
Ищцовата страна излага твърдения, че няма
облигационни отношения с ответното дружество и финансови задължения към същото,
тъй като е обслужвала кредитите си редовно и няма просрочени задължения, но
информацията подадена от ответника понижавала кредитния му рейтинг, което се
явявало пречка за отпускане на нов заем. Ищеца сочи, че не знае за сключения
договор за цесия относно договор за потребителски кредит и не е уведомяван
съгласно изискванията на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД за сключен такъв договор за
цесия между ответника и друга финансова институция, което не поражда действие
спрямо него. Спрямо ищеца е започнало системно упражняване на психически тормоз
от служители на ответника, чрез обаждания по телефона с настояване, че има
задължение, което следва да бъде платено, като в противен случай ще бъдат
предприети различни способи за събирането му.
Ищеца оспорва наличието на задължение от негова страна към ответника,
произтичащо от сключен договор за кредит в размер на 430 лева, представляващо
просрочена главница, като заявява, че ако се установи такова задължение, както
и действие на цесия спрямо него, прави възражение за изтекла давност, с оглед
претенцията на ответното дружество, че задължението произтича от договор за
кредит от 03.09.2007г.
В исковата молба ищеца е направил възражение за
изтекла давност предвидена в чл.110 и чл.111 от ЗЗД, както и че не е налице
спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
Ответникът е подал писмен
отговор в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, като сочи, че на 01.02.2008г. между
ищецът М.И.С. и «Българска пощенска банка» АД е сключен договор за кредитна
карта Euroline, по силата на който кредитополучателят има право многократно да
усвоява и погасява в рамките на първоначално предоставен кредитен лимит.
Договорът бил сключен при общи условия, представляващи неразделна част от
същия. Твърди, че съгласно чл. 21,1 от ОУ при изтичане на валидността на
първоначалната карта картоиздателят издава нова, която е подчинена на същите
условия като първоначалната. Предвидена била и възможност за прекратяване на
договора от страна на картодържателя (чл. 15 ОУ) и отстрана на картоползвателя
(чл. 17 ОУ), като с настоящия отговор изрично заявява, че договорът не е бил
прекратен от картоиздателят, а не са представени доказателства и не са въведени
твърдения и за прекратяването му от кортоползвателят.
Предвид изложеното с оглед
характеристиката на продукта - кредит под формата на кредитен лимит (главница),
който може да бъде усвояван многократно чрез кредитна карта и да бъде погасяван
многократно на минимални месечни вноски, съдържащи лихва, то счита, че предвид
липсата на данни за прекратяване на договора от която и да било от страните и
предвид предвидената възможност за многократно преиздаване на картата, към датата
на подаване на исковата молба, както и към момента на изготвяне на настоящия
отговор, все още не е настъпил падежът на вземането за главница. Според
ответника, срокът на погасителната давност започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо и предвид липсата на изискуемост на вземането за
главница, то счита, че спрямо същата към момента не тече давностен срок, по
аргумент от по- силното същият не е изтекъл. Предвид дължимостта на вземането
за главница, дължими са и акцесорните вземания за лихви (мораторна лихва за
забава) за период от три години преди датата на входиране на настоящата искова
молба, доколкото на осн. чл. 115, б. ж ЗЗД давност не тече докато трае съдебния
процес относно вземането.
Сочи, че с договор за цесия от 18.10.2013г. „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД е придобил вземането по гореописания кредит от кредитодателя.
Размерът на прехвърленото вземане е както следва - 417,98 лева главница и 12,24
лева договорна възнаградителна лихва, поради което в полза на цесионерът е
издадено пълномощно по силата на което същият е упълномощен от цедентът да
уведоми длъжниците за прехвърляне на вземането съгласно изискванията на чл. 99 ЗЗД. До длъжника било изпратено уведомление за цесия чрез Български пощи ЕАД. Посоченият
от ищецът в договорът за кредит адрес е бил посетен от пощенски служител на
14/11/2013г., но адресатът не е бил открит и уведомлението е върнато на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД с отбелязване"получателят се е преместил на друг
адрес".
С отговора представя и моля
съдът да връчи на ищеца ведно с отговорът на исковата молба уведомление по
смисъл на чл. 99 ЗЗД, като обстоятелството, че длъжникът е уведомен за цесията
в рамките на висящия исков процес.
По делото по искане на
ответника е допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза със следните
въпроси:
На кои дата и в какъв размер ищецът е усвоявал суми
в рамките на кредитния лимит?
Какъв е размерът на начислените лихви, такси и други
акцесорни задължения по процесния договор за кредит?
Какъв е размерът на направените от ищеца плащания за
погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит и за погасяване на
какви по вид задължения (главница, лихви, такси и др.) същите са разпределени?
Какъв е размерът на усвоения, но непогасен от
кредитополучателя размер на кредитния лимит (главницата) по процесния договор
за кредит към датата на сключване на договора за цесия, към датата на подаване
на исковата молба и към датата на изготвяне на експертизата?
Какъв е размерът на дължимата мораторна лихва за
забава в размер на законната лихва, начислени върху размерът на главницата,
установен съобразно предходния въпрос №4 за период от 3 години преди входиране
на исковата молба?
В проведеното открито съдебно заседание ищеца по
делото, редовно призован се представлява
от адв.В. и чрез процесуалния си представител поддържа иска си.
По
делото са приети следните писмени доказателства: копие от справка за кредитополучател от БНБ,
Централен кредитен регистър №БНБ-31538/19.08.2019г.
заверени копия от уведомление за извършено прехвърляне на вземания, договор за
прехвърляне на вземания №1/18.10.2013г., заявление-договор за издаване на
кредитна карта или международна кредитна карта, общи условия за издаване и
използване на кредитни карти или международни кредитни карти, дубликат от
фактура, обратна разписка от Български пощи, копие от плик, известие за
доставяне, пълномощни, съдебно счетоводна експертиза.
Искът като предявен от
активно легитимирано лице пред надлежния съд се явява допустим, а разгледан по
същество и основателен
Съобразно
общоприетото становище в правната доктрина и съдебната практика, погасителната
давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен от закона период от време, след изтичането на който се погасява
правото на иск за защита конкретно субективно материално право. Вземането
продължава да съществува, но възможността да бъде изпълнено е ограничено само
от доброволното му изпълнение от страна на длъжника (чл.118 ЗЗД). В този смисъл
следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен установителен иск
съдебна защита - установяване недължимост на вземане поради погасяване
възможността за принудително изпълнение.
Според разпоредбата на
чл.110 ЗЗД, с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо (чл.114 ЗЗД) и се прекъсва с признаване
вземането от длъжника; предявяване на иск или възражение; с предприемане на
действия за принудително изпълнение (чл.116 ЗЗД).
В конкретния казус от
представеното заявление-договор за издаване на кредитна карта или международна
кредитна карта е видно, че договорът за кредит 01.02.2008г. между ищецът М.И.С.
и «Българска пощенска банка» АД. От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно счетоводна експертиза е видно, че плащане от страна на ищеца в
качеството на картодържател по този кредит не е извършвано за погасяването му
от самото отпускане до настоящият момент. Предвид това, че ответното дружество е
придобило вземането по гореописания кредит от кредитодателя на 18.10.2013г., а
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД не е институция, която може да издава кредитна
карта, респективно да я подновява, то съдът счита че изискуемостта на вземането
срещу ищеца е възникнало именно от тази дата 18.10.2013 г. От този момент, с
оглед разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече петгодишната
погасителната давност, която е изтекла на 18.10.2018г., т.е. към датата на
предявяване на настоящия иск, вземането главница и лихви е погасено по давност.
Изложеното води до извод, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 50 лева – заплатена
държавна такса и 200 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът.
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че М.И.С. с ЕГН ********** с адрес *** не
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Хенрик Ибсен №15 сума в размер 430 лева,
представляваща просрочена главница, и лихва съгласно Справка за кредитополучател
№БНБ-31538/19.08.2019г., издадена от Българска народна банка, „Централен
кредитен регистър“, фигурираща като дължима в „Централен кредитен регистър“,
поради изтичане на предвидената в закона давност.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШИНЪЛ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Хенрик Ибсен №15, да
заплати на М.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***, направените по делото разноски
в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Добрич в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: