Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
седми август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2849 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на жалба на С.Г.Д. против Наказателно
Постановление № 20-0442-000452/
22.06.2020г. на Началника на сектор 04 РУП при ОД МВР-Варна, с което на С.Г.Д. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП.
В жалбата си Д.
сочи, че оспорваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква процесуални нарушения, свързани с обстоятелството,
че при първоначалното му спиране от полицейските служители му бил съставен един
АУАН, а впоследствие на деня следващ този на проверката му бил връчен и друг
АУАН за нарушението по чл. 150а, ал.1 ЗДвП – неправомерно издаден в негово
отсъствие. Твърди, че реквизити на връчения му АУАН като дата на съставяне били
поправени без уведомяването му за това и в несъответствие с процесуалния закон,
оспорва също АУАН да е бил съставен в присъствие на свидетел – очевидец на
нарушението, оспорва наред с това и извършването на нарушението, тъй като към
датата 18.05.2020г. не следвало да се счита „лишен от право да управлява МПС“
доколкото срока на наказанието следвало да се счита започнал да тече от датата
на изземването на СУМПС, което в неговия случай се случило едва на 21.05.2020г.
със ЗППАМ № 20-0442-000120/19.05.2020г.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се представлява, представя единствено писмено
становище, в което моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на
издаденото НП като правилно и законосъобразно. Моли в полза на АНО да се
присъдят и сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 18.05.2020г. в гр.Варна на кръстовището на
ул. „Първи май“ и ул. „кирил и Методий“
жалбоподателят С.Д. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 730 Д“ с ДК № В
7490 НН, когато бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които бил и
св. Ж.Х..
В хода на проверката
и след извършена справка в информационните масиви на ОД на МВР било установено,
че с наказателно постановление № 17-0442-000212/30.03.2017г. , връчено на
17.02.2020г. и влязло в сила на 25.02.2020г. жалбоподателят Д. е бил лишен от
правото да управлява МПС по административен ред за срок от 4 месеца.
Със ЗППАМ №
20-0442-000120/19.05.2020г., връчена на 21.05.2020г. на жалбоподателя била
наложена и принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС“.
За констатираното на
Д. бил издаден АУАН, който той отказал да подпише, което удостоверило с подписа
си лицето Ники Яниславов Халачев.
Въз основа на тези
обективни данни на 22.06.2020г. било издадено и процесното
НП, което възприело изцяло фактическите и правни констатации описани в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по
административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът кредитира показанията на свид. Х. като безпротиворечиви, логични
и съответни на документално установеното по преписката.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- от Началника на група в 04 РУ при
ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че АНО
е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал
описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като
не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Що се отнася до
твърденията на жалбоподателя, че лицето Ники Яниславов
Халачев не бил очевидец на нарушението посоченото твърдение е основателно, но
същият е посочен в АУАН единствено като свидетел на отказа да се подпише АУАН,
както и на съставянето на акта, а не на извършването на самото нарушение, като
обстоятелството, че свидетелят е само един действително съставлява процесуално
нарушение, но същото не е от категорията на съществените такива, особено като
се вземе предвид разпоредбата на чл. 40,ал.4 ЗАНН, която гласи, че когато
нарушението е установено въз основа на официални документи (каквато е и
справката в информационните масиви), актът може да се състави и в отсъствие на
свидетели.
По правило съгласно
разпоредбата на чл. 40 ЗАНН актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението, а когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
В случая от
жалбоподателя са наведени твърдения, че процесният
АУАН е бил съставен в негово отсъствие и му е бил връчен на ден следващ този на
извършване на нарушението, като тези твърдения обаче останаха недоказани в
производството, като видно от всички налични екземпляри на АУАН (в това число
този представен от жалбоподателя с въззивната жалба)
те са с дата 18.05.2020г.
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП създава задължение за
водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай видно от справката за
нарушител водач се установява, че жалбоподателя е имал издадено СУМПС, което е
било отнето с НП № 17-0442-000212/30.03.2017г. , връчено на Д. на 17.02.2020г.
и влязло в сила на 25.02.2020г. за срок от 4 месеца.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка състава на съда намира, че безспорно е
установено жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 150А ЗДвП, а именно, че е управлявал моторно превозно средство, след като СУМПС му е
било отнето по административен ред.
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предполага изначално
придобита правоспособност, от която водачите не са лишени, но е налице
управление на МПС, в конкретния случай с отнето СУМПС по административен ред.
В конкретния случай
в АУАН и НП нарушението е пълно и точно описано с думи, което изключва
неяснотата относно вмененото нарушение, което да обуславя невъзможност на
засегнатия субект да организира защитата си, така както се твърди в жалбата.
В АУАН и в НП са
описани достатъчно конкретно извършеното противоправно деяние от обективна
страна, механизмът му на осъществяване, времето и мястото на извършването му и
неговото авторство. Ясно е посочен в НП административния акт, въз основа на
който водачът е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС,
тъй като това е съществен елемент от обективната страна на състава на
нарушението.
Обстоятелството дали
и кога на жалбоподателят е било отнето СУМПС, не е част от фактическия състав
по лишаване от право да се управлява МПС, доколкото след като жалбоподателят е
бил уведомен още на 25.02. за лишаването си от право е следвало да предаде
доброволно същото, а не да чака налагането на ЗППАМ, още по-малко да шофира в
срока на наложеното си и влязло в сила административно наказание.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая правилно и законосъобразно АНО е наложил
административно наказание глоба към минималния предвиден за извършеното
нарушение размер от 100. 00 лева, като при индивидуализиране на вида и размера
на наказанието съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, е отчел степента на
обществена опасност на нарушителя към момента на извършване на нарушението,
която следва да бъде определена като достатъчно висока предвид факта, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си като водач на МПС с отнетото му с
предходно съставен АУАН и НП СУМПС и съставените му предходни актове за
административни нарушения и фишове по ЗДвП.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, поради което не са налице основанията за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по
делото протече в едно заседание, в рамките на част от които юрисконсултът не е
участвал лично и непосредствено, като същото не се отличава с фактическа или
правна сложност, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на сумата
от 80лева.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление №
20-0442-000452/ 22.06.2020г. на Началника на сектор 04 РУП при ОД МВР-Варна, с
което на С.Г.Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 177,
ал.1, т.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Г.Д., с ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава
12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: