Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.05.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на девети
април през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3908
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за неимуществени вреди
и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за законна
лихва.
Подадена е искова молба от Р.А.В. ***, с ЕГН ********** ***,
представлявана от Кмета на Общината, с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, бул.„България" №2, в която ищцата твърди, че живее на посочения адрес в
гр.Пазарджик. На 01.09.2018г., малко след 10.00ч.
тръгнала към дома на неините родители, който се намира на ул."*****", където я чакал съпругът й В. В. . Вървяла
по ул."*****". Около 10- на метра преди кръстовището й с ул."*****" изневиделица в гръб я нападнало
безстопанствено куче. Нападението било
внезапно и съвсем неочаквано, не било
предшествано от лай или ръмжене, нито било провокирано
от нейна страна по какъвто и да е начин. Усетила как в лявата подбедрица се впиват кучешките зъби.
Изпитала силна болка и неописуем ужас. Започнала да вика за помощ и да пищи. На помощ й се
притекли две млади жени, живеещи наблизо. После дошли и други хора. Дали й стол да седне и
започнали да я
пръскат с вода, защото не била на себе си от страх и
ужас. Започнало да й става
лошо, да й се гади и имала чувството, че всеки момент ще припадне. Някак си успяла да се
обади на мъжа си
по телефона, който дошъл и незабавно я откарал в
„Бърза помощ" при МБАЛ "Пазарджик".
Там веднага се заели с обработка на раните. Кракът й кървял
обилно и с просто око се виждало как в него зеят няколко
дупки, направени от кучешките зъби. Оттам я
изпратили в Инфекциозното отделение, където в
продължение на седмица й поставили няколко инжекции - ваксини против тетанус и бяс.
Дясното й рамо посиняло
от тези манипулации.
Твърди, че в издаденото й
СМУ №63/18г. са описани три разкъсно-контузни рани с различна големина и
кръвонасядане по лявата подбедрица, причинени от ухапването. Няколко дни била
трудноподвижна, с почти обездвижен крак, но въпреки това, макар и с огромно
напрежение, продължила да ходи на работа, тъй като имали
изготвен предварителен график за смените, на които работи, който не можел да
бъде променен.
Твърди, че никога досега през живота си не се е чувствала толкова уплашена и стресирана. Страхувала се да излиза сама, а когато се налага да го прави вече винаги носи със
себе си дърво, за да се защитава. Не можела да
спи и да се храни
нормално. Понеже се нуждаела от специализирана помощ
на 11.09. отишла на преглед при психиатър и психолог в
ДПБ-Пазарджик. Лекарите стигнали до заключението, че
преживяното психотравмено събитие е довело до Смесено тревожно депресивно
разстройство.
За ищцата
нямало никакви съмнение, че нападналото я куче е безстопанствено. Била го виждала многократно и преди това. Кучето е високо малко над коленете й,
много слабо, видимо недохранено, на цвят рижаво, без каишка или някакъв
обозначителен знак. То с още няколко бездомни кучета обитава изоставен двор на
ул."*****". Тази глутница тормозела
живеещите наоколо от много дълго време. Още преди година съпругът й В. Г. В. пуснал
сигнал до Общината, заведен под вх.№44-В-455/09.11.2017г., за да се вземат
мерки конкретно с тези безстопанствени кучета, но за жалост не последвал никакъв резултат. Впоследствие показала кучето, което я
нападнало и на съпруга й.
Сочи, че нападението на кучето оказало много силни негативни емоции върху нея. Дълго време изпитвала
физически силни болки от ухапването, а освен това нападението довело и до осезаем психически стрес. Нарушен бил не само телесният й интегритет, но било
сериозно разклатено и душевното й
състояние. Предполага, че това нападение ще доведе до трайни последици върху
емоционалното й равновесие. Неописуем е ужасът, който изпитва човек, когато осъзнае, че се е
превърнал в плячка на освирепяло бездомно куче.
Причинените й
неимуществени вреди оценява на 10 000 лв. като считам, че те следва да й бъдат репарирани от Община Пазарджик, която носи
отговорност за контрола на безстопанствените кучета на нейна територия, поради
което предявява иска срещу Кмета на Общината. Твърди, че отговорността на Общината следва от възложени й със Закона за защита на животните задължения по
организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори /чл.47 ал.3,
чл.49 и чл.50/. Сочи,
че при доказано бездействие на
органи и служебни лица от общината във връзка с изолирането на скитащи кучета в
определени за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл.49 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика.
Моли съда да осъди Община
Пазарджик, представлявана от Кмета на Общината да заплати сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 01.09.18г., представляваща обезщетение за причинените й на 01.09.18г. неимуществени вреди, в резултат от
нападението и ухапването й от безстопанствено куче,
както и направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез законния му представител. Взето е
становище, че исковете за обезщетение и лихви са
допустими, но неоснователни. Оспорва
същите по основание и размер.
Счита, че обстоятелствата, на които се
основават исковете не отговарят на действителното положение. Възразява, че не е установено, че ищцата е била ухапана от
безстопанствено куче. Съществуването
на безстопанствени кучета на територията на Общината е ирелевантно за спора. Не е вярно твърдението на ищцата за
проявено бездействие от страна на Община Пазарджик, напротив - от тяхна
страна в продължение на много години са предприемани мерки срещу
безстопанствените кучета.
Твърди, че претенцията е в завишен размер.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата Р.В..
Твърди, че по делото липсват доказателства, че ищцата е
била ухапана именно от безстопанствено куче. От представените с исковата молба
медицински документи не се установява това обстоятелство. Така в
съдебно-медицинското удостоверение е посочено, че „травматичните увреждания са
получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения, захапана
от куче." В лист за преглед в КДБ/СО №024800/17.12.2012г., е записана
основна диагноза: ухапване или удар от куче. Но това не означавало, че кучето е безстопанствено. Твърди, че съществуването на безстопанствени кучета на
територията на Общината е ирелевантно за спора. Въобще самото съществуване на
такива на територията Общината не обуславя осъждане на Общината.
Заявява, че не е налице противоправно
бездействие на Общината. От факта, че е настъпила вреда не може да се изведе
нито противоправност на поведението на общинските служители, нито неполагане на
дължимата от тях грижа. Не е вярно твърдението на ищцата за
проявено бездействие от страна на Община Пазарджик, напротив - от тяхна страна
са предприемани и се предприемат предписаните от закона мерки за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета и тези действия са осъществени с
дължимата грижа. Служителите на общината не са бездействали противоправно. Общината не носи отговорност, тъй като е
предприемала и предприема действия срещу безстопанствените кучета със
съдействието на ветеринарен лекар д-р Р. Й.. Освен това съгласно Закона за защита на животните,
общината няма задължение да унищожава бездомните кучета в града, а съгласно
чл.47 ал.3 от Закона за защита на животните кучетата трябва да бъдат върнати на
местата от където са взети, т.е, връщат се отново в
градска среда, но без местата, визирани в чл.48 от същия закон.
Твърди, че претенцията е в завишен размер с оглед характера на увреждането, здравословното състояние, възраст на
ищцата и др.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата Р.В..
Към
писмения отговор са приложени писмени доказателства, подробно
описани.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.02.2019г. и във
връзка с доклада по делото, съдът е указал на страните, че въз
основа на изложените в ИМ обстоятелства и заявеното искане, приема, че в
конкретния случай правната квалификация на иска е такава по чл.50 от ЗЗД, във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
Възражения
от страните по така дадената правна квалификация на иска не са направени.
Предявеният иск се поддържа от ищцата
и от нейния пълномощник в проведените по делото съдебни заседания. Молят съда
да уважи иска, като доказан и основателен. Претендират разноските по делото по
предствения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са
изложени в представената по делото писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска и по основание и по размер и моли съда да го
отхвърли. Доводи по съществото са изложени в приложената писмена защита.
Съдът приема, че предявеният иск
по чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим, тъй като всеки може да
предяви иск, за да защити правата
си, които счита, че са нарушени.
Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. За да се уважи искът по чл.50 от ЗЗД, следва да се установят безспорно следните кумулативни предпоставки:
настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени; вредите да са причинени от
животно; животното да е собственост на ответника и/или последният да е лице,
под чийто надзор се намира животното.
Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай пасивната легитимация на община Пазарджик, срещу която е
насочен искът, е налице. Ответната община не възразява, а напротив признава, че
има задължения по закон да осъществява надзор и грижа над бездомните
/безстопанствените/ кучета и че в тази връзка извършва редица дейности,
свързани с тяхното издирване, залавяне, кастриране, маркиране и връщане обратно
на местата, откъдето са взети, с изключение на местата, посочени в чл.48 от ЗЗЖ, а именно в дворове на детски ясли и градини,
училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и
летища. В този смисъл са и показанията на допуснатите свидетели на
ответната страна – д-р И.Т. и д-р Р. Й..
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, а и не е спорно между страните,
че на 01.09.2018г., в гр.Пазарджик, малко след 10.00ч., на път за
дома на родителите й и на около 10-на метра преди кръстовището на ул.“*****“ и ул."*****", ищцата е била нападната в гръб и ухапана от куче. След инцидента й е била оказана медицинска помощ в МБАЛ-Пазарджик като били обработени
раните й и й били поставени
ваксини против бяс и
тетанус.
Видно от приетото и неоспорено Съдебно-медицинско удостоверение №63/2018г. е, че при прегледа на ищцата,
съдебният лекар е установил три разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по
лявата подбедрица. Посочил е, че тези травматични увреждания са получени в
резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в предварителните
сведения – захапана от куче. Уточнил е, че кучешките зъби действат като твърд,
тъп предмет. Направил е извод, че разкъсно-контузните рани са причинили на
ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК.
При прегледа на ищцата, извършен
на 14.09.2018г. от лекари-специалисти в ДПБ-Пазарджик е установено и дадено
заключение, че ищцата има количествени нарушения на емоционалната сфера.
Установено е Смесено тревожно депресивно разстройство, изводимо от
психотравменото събитие, видно от приетата Психиатрична и психологична оценка от
14.09.2018г.
В писмения си отговор ответната
община възразява, че не е установено, че ищцата е била ухапана от
безстопанствено куче. По това възражение, съдът приема следното:
Със Закона за защита на животните е вменено
в пряко задължение на общините извършването на дейности по залавянето на
безстопанствените животни, транспортирането до приюта на заловените кучета,
поставяне на нашийник с идентификационен номер на всяко заловено куче,
кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране на кучетата срещу бяс,
безвъзмездното им предоставяне на лица, които желаят да ги отглеждат, а
кучетата, за които не се явят лица, се маркират и се настаняват във временни
приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от
които са взети, като кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ.
Следователно
всяко едно куче, което няма установен и идентифициран по надлежния ред
собственик или стопанин, който да го оглежда и да се грижи за него и да
отговаря за неговите действия или поведение, следва да се квалифицира като
бездомно (безстопанствено) куче.
В конкретния случай ответната община, в чиято тежест бе,
не доказа процесното куче, което се намира на нейната територия, да има
установен собственик, който да се грижи за него и да се намира под негов надзор.
Не обори презумпцията за безстопанственост на
процесното куче, нападнало, ухапало и причинило на ищцата описаните и
установени по делото телесни увреждания. Следователно ответната Община-Пазарджик
следва да отговаря за вредите, причинени от процесното куче, което се намира
под неин непосредствен надзор и грижи. За да се ангажира отговорността на
общината-ответник е достатъчен фактът, че кучето, захапало ищцата, не е с
установен собственик и че същото се намира и пребивава на територията на общината.
Установи се по
делото, че ищцата по никакъв начин със свое действие или поведение не е
предизвикала процесното безстопанствено куче и неговата агресия. Нападението на
кучето спрямо нея е било внезапно и в гръб. Не е било съпроводено с
предварителен лай или друго предупреждение.
Установи се по делото, а и не е спорно, че кучето е
захапало и то неколкократно ищцата в областта на долния ляв крайник.
Ищцата доказа и твърденията си в исковата молба, че след
инцидента с процесното куче е изпитвала и продължава да изпитва силен страх от кучета и че това е причината да бъде
придружавана от съпруга си – свидетеля В. В. когато излиза от дома си. В
случаите когато съпругът й не я придружава, ищцата носи със себе си тояга за защита
от кучета.
За кучето, захапало ищцата, свидетелите Я. Ж. и В. В. установяват, че в района на мястото на
процесния инцидент, са го виждали и друг път. Нещо повече свидетелката Я. Ж. дава показания, че това куче и друг път е нападало
хора в района. Според двамата свидетели на ищцовата страна процесното куче е безстопанствено и е част от група, глутница от безстопанствени кучета в този район на града.
Показанията на свидетелите Я. Ж. и В. В. не се опровергават или оборват по
никакъв начин от останалите събрани по делото доказателства. Напротив те се
подкрепят от неоспорените медицински документи, приети по делото. Нещо повече
показанията на първата свидетелка са дадени от напълно незаинтересован от
изхода на делото свидетел, който е и непосредствен очевидец на случилото се на улицата
пред дома й, поради което настоящият съдебен състав напълно ги възприема и
кредитира като достоверни.
Вярно е, че свидетелят В. В. е съпруг на ищцата и че в
това си качеството няма как да е безразличен от изхода на спора, но този факт
сам по себе си не означава, че свидетелят не казва истината. Казаното от него
напълно кореспондира с показанията на незаинтересования свидетел– очевидец на
случилото се – свидетелката Я. Ж. . Освен това се установи по делото, че
свидетелят В. В. е пристигнал на мястото на инцидента минути след него и при позвъняването
на съпругата му. Възприел е ситуацията, разговарял е със съпругата си и с
намиращите са на мястото хора. На съпруга си като най-близък човек ищцата е
разказала впоследствие и подробносите около случката и му е посочила кучето,
което я е захапало. До съпругата си
свидетелят е бил и през всичкото време след инцидента като й е помагал и я е
подкрепял в усилията й да се възстанови и да преодолее физическите и
психическите травми от случилото се. Твърденията на ответната община, че показанията
на този свидетел са неверни не се установи по никакъв начин по делото.
Доказа се по делото наличието на пряка причинна връзка
между ухапванията, причинени от процесното безстопанствено куче, описано от
свидетелите като голямо, слабо, бяло с жълти петна /рижаво и травматичните
увреждания – разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по лявата подбедрица на
пострадалата ищца, както и причинените й психо-емоционални травми – смесено
тревожно депресивно разстройство, изводимо от психотравменото събитие.
При така установената и приета по делото фактическа
обстановка, съдът счита, че предявеният иск по чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45
от ЗЗД е доказан и основателен, по следните съображения:
В конкретния случай е налице фактическият състав на
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД.
Текстът на
чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че на 01.09.2018г. ищцата е била ухапана от безстопанствено куче, по
отношение на което,
съгласно разпоредбата
на чл.47
ал.3 и чл.50
от Закона за защита на животните ответника - Община
Пазарджик осъществява надзор и е длъжна да вземе
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на същите към хора и животни.
В резултат на ухапването ищцата е получила разкъсно-контузни рани – три рани
от ухапване и
кръвонасядане по подбедрицата
на левия крак. Същите
са обусловили състояние на временно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Съгласно чл.50,
т.2, във връзка с чл.49,
чл.40
ал.1 и 2,
чл.
41 ал.1-3,
чл.47
ал.1 и 3
и чл.48
от ЗЗЖ, Община Пазарджик има задължение да предприеме необходимите действия
за прекратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни, за
настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяването на надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни. Безспорно от показанията на
свидетелите Я. Ж. и В. В. се установи,
че процесното куче е безстопанствено и агресивно, същото е нападало и други
хора. Възраженията на ответната община, че не носи отговорност, не се доказаха
в хода на производство. Община Пазарджик не доказа, че кучето може да е под
надзор на граждани или организация на територията на общината. В този смисъл,
тя следва да понесе отговорността за вреди, причинени от поднадзорното й
животно.
По делото се
установи, че в резултат на уврежданията, причинени от ухапването, ищцата е
претърпяла болки и страдания - в момента на ухапването, така и за период от
около 2-3 седмици дни след ухапването, както и психическа травма - уплаха,
чувство на страх и негативни преживявания, които ищцата е изразила и по време
на прегледа, извършен й в
ДПБ-гр.Пазарджик. Така преживяните болки, страдания, уплаха, страх и негативни изживявания,
представляват за ищцата неимуществени вреди, т.е. доказана е и причинната
връзка между вредоносния резултат и причинените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо съдът, като взе предвид характера на уврежданията,
причинените болки и страдания в момента на ухапването, периода на
възстановяването, както и причинената от ухапването психическа травма на
ищцата, счита, че предявеният иск с правно основание чл.50 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 2800 лв., като за разликата до
претендираните 10 000 лв., искът следва да се отхвърли.
За недоказано и
неоснователно съдът намира направеното от ответника в писмения му отговор при
условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата. Такова съпричиняване не се доказа по делото. Напротив
установи се, че ищцата си е вървала съвсем нормално и спокойно по улицата. Не е
имала поведение или действие, с което да е предизвикала процесното куче, да го е
раздразнила и да е възбудила агресията му и в резултат на това то да я е захапало.
Напротив установи се, че кучето е нападнало ищцата внезапно и в гръб, без преди
това да е издало какъвто и да е звук, ръмжене или лай.
Доводите на
ответника, че съпричиняването на ищцата се изразява в неподаването на сигнал от
нейна страна за наличието на процесното бездомно куче в района, съдът намира за
неоснователни. С оглед на изложеното по-горе приема, че дори и такъв сигнал и
то по отношение на процесното куче да е бил подаден от ищцата и общината да е била
извършила следващите се процедури с кучето, то то най-вероятно е щяло да бъде
върното на предходното си място – в квартала на ищцата. Освен това се касае за животно
с непредвидими поведенчески реакции.
Когато задължението е за плащане на
обезщетение за вреди от деликт, длъжникът изпада в забава и без покана, съгласно разпоредбата на чл.84
ал.3 от ЗЗД. Затова датата, от която се дължи плащане на обезщетение за
деликт и от която длъжникът изпада в забава и дължи лихва, е денят на
извършване на непозволеното увреждане – в случая 01.09.2018г.
С оглед изхода на
делото, ответникът дължи на ищцата част от направените от нея разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата в размер на 336,00
лева. Ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, по
съразмерност с отхвърлената част от иска, в размер на 216,00 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пазарджик, представлявана от Кмета Т. П. ,
с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, бул.„България" №2 да заплати на Р.А.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 2800 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от нападението и ухапването й от безстопанствено куче на 01.09.2018г. в гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в
размер на 336,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над 2800 лева и до
претендирания размер от 10 000 лева, както и претенцията на ищцата за разноски
над размера от 336,00 лева и до посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер от
1200 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.А.В.
***, с ЕГН ********** ***, представлявана от
Кмета Т. П. , с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, бул.„България" №2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 216,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над
размера от 216,00 лева и до посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер от
300,00 лева, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: