№ 157818
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20231110155245 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „*****“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу Ж. В. В. за сумите, както следва: 1886,24 лв., представляваща главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от
04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 188,23 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 10.05.2022 г. до 30.09.2023 г., сумата от 131,59 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 10.05.2022 г. до 30.09.2023 г., сумата от 1,38 лв., законна
лихва за периода от 01.10.2023 г. до 03.10.2023 г., и сумата от 120 лв. – разходи при
изискуем кредит, както и разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на
46,55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата от 120 лв. - разходи при изискуем кредит, следва да
бъде отхвърлено. Съображенията за това са следните:
Разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК задължават съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави,
както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. Задължението на съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е предвидено и в чл.7,
ал. 3 ГПК.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Задължението за заплащане на такса „разходи при изискуем кредит“ се поражда от
1
неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената
обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова
за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение
на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното
неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Посочената клауза за начисляване на разходи при изискуем кредит е нищожна,
тъй като тази уговорка от договора влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал.
2 ЗПК, съгласно която при забава потребителят дължи само законна лихва. Отделно, от
приложените доказателства не се установява кредиторът да е извършил „разходи при
изискуем кредит“.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 44,15 лв. за държавна такса и над 47,42 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „*****“ ЕАД срещу Ж. В. В. в частта, с която се претендира сумата от 120 лв.
– такса „разходи при изискуем кредит“, претендирани по Договор за кредит за текущо
потребление от 31.03.2022 г., както и за сумата над 44,15 лв. до пълния дължим размер от
46,55 за платена държавна такса и за сумата над 47,42 лв. до пълния размер от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2